Вилата на Чък Бас

Заглавие: Вилата на Чък Бас Сря Фев 08, 2012 3:14 am

Вилата отвън:

Вилата на Чък Бас House-with-pool_large

Inside:

Вилата на Чък Бас Tumblr_lxibw8684c1qe66ubo1_500_large

Вилата на Чък Бас 546025918_ddfe3a6c58_b_large

Заден двор:

Вилата на Чък Бас Luxury-Private-Villa-In-Bali_large

Вилата на Чък Бас Luxury-Villa-Ibiza-05_large

С Блеър излязохме от къщата и' и се насочихме към лимозината, а шофьора щом видя, че се задаваме веднага отвори задната врата и сведе засрамено поглед на долу. Когато влязохме, той затвори вратата, качи се на шофьорското място и запали колата, тръгвайки. О да той, много добре знаеше на къде да кара, но мястото където отивахме нямаше нищо общо с някакъв си ресторант. Все пак не бях казал на Блеър, че ще ходим в ресторант, ами на обяд.
Докато пътувахме проведох няколко телефонни разговора, за да е всичко готово, когато пристигнем. Дори не обръщах внимание на хапливите забележки на Блеър, не се старах и да им отговарям. Но усетих, че щом напускаме града ме погледна някак странно и учудено, а при изражението и' една самодоволна усмивка се изписа на лицето ми.
Не след дълго се движехме по пустото шосе в близост до гората, а шофьора откри онази скрита пътечка, водеща към една голяма и пищна вила и щом стигна до вилата колата спря, а двигателя се изгаси. Излязох от колата, след което отворих вратата на Блеър и се усмихнах.
- Е, как ти се струва мястото? Отново ли е под стандартите ти? - усмихнах се самодоволно и я поведох към входната врата.

Качихме се в колата с мисълта,че ще отидем в някой ресторант,но явно Чък не смяташе така..Ама разбира се,..как пък щеше да ми каже какво е намислил..Бях напълно объркана,особено щом излязохме от града.
-Чък,къде отиваме?!-попитах,но той разбира се се направи на глух.Почти през целия път говореше по телефона и то с някакви кодови думи..Вече започваше да ме ядосва..но пък не ме беше страх или нещо такова.Все пак бях с Чък..
Не след дълго пристигнахме пред една огромна и доста впечатляваща вила.Слязох от колата и направих няколко крачки напред като се спрях и огледах къщата с доволна усмивка.
-Това,миличък,е точно по стандартите ми.
Погледнах го и се усмихнах предоволно като влязохме във вилата.Определено обзавеждането беше на ниво,но това..негова вила ли беше?!
-От кога имаш вила,Чък?И как си се сдържал да не правиш купони тук?Или просто не съм била достойна да ме поканиш?-подкачих го и се усмихнах като оставих чантата си на дивана.

Еха за пръв път Блеър не се заяде. И това ако не е напредък. Усмихнах се лекичко, след което си сипах уиски и седнах на дивана, поглеждайки я с онзи мой перверзен поглед.
- Вилата...имам я от отдавна, подарък от Барт за рождения ми ден. Честно казано не съм стъпвал тук от може би...година. - намигнах и'. Вече трябваше да и' стане ясно за какво бяха онези тайни разговори, които бяха с някакви особени кодови думи, които не знам от къде ми бяха хрумнали изобщо.
Изпих съдържанието на чашата на екс и станах от дивана.
- Е какво предпочиташ? Първо обяда или направо да се качим в стаята? - естествено иронизирах, май сам си търсех хапливите и' коментари, но честно казано не ми пукаше особено. Чакайки поредния злобен коментар отворих стъклената врата водеща към градината от пред и се усмихнах, правейки и' жест, на къде да дойде.
В градината масата бе оправена доста добре. Имаше някаква копринена покривка цвят слонова кост, беше сервирано точно по наш вкус, а по средата на масата имаше ваза с няколко бели рози. Изглеждаше добре, определено бяха наели добра фирма за кетъринг. Стигайки до масата дръпнах стола назад, за да седне Блеър, след което седнах срещу нея.
- Защо ли съм напълно съм сигурен, че ще кажеш, че съжаляваш, че се нави да дойде!? Или пък ще изпуснеш още някой хаплив коментар!? - повдигнах вежда и се усмихнах приветливо.
- Стига Блеър...нека поне днес се държим като възрастни. - намигнах и' лекичко.

Щом отидохме в задния двор се усмихнах широко.На перфектно подредената маса имаше ваза с бели рози!Любимите ми цветя..Всичко беше повече от перфектно,чак се чудех защо се е постарал чак толкова..Едва ли имаше по-специални чувства към мен,че да се държи така.Явно просто нещо го прохващаше,но нямах против.Когато спомена за стаята му му метнах един сериозен поглед и отново се усмихнах.Настаних се на стола си и отпих глътка вода от чашата пред менб.
-Кога сме се държали като зрели хора,Чък?И с какво този ден е по-различн?-попитах като повидгнах вежди и го погледнах с лека усмивка.Този път не злобна,а наистина усмивка.Дали не започвах да се разнежвам..
-Вярно,че прекарваме денят заедно от сутринта..-леко се засмях и го погледнах в очите.
-Между другото..хубав костюм.-отбелязах и се усмихнах.

Извъртях леко очи, след което се усмихнах злобничко.
- За всичко има първи път, нали Блеър!? Ако не беше така, все още щеше да си девствена, търсеща своя принц на бял кон. - смигнах и' лекичко. Може би аз бях този, който не можеше да спре да се заяжда и не можеше да спре с хапливите коментари, но какво ли ми пукаше изобщо.
- Все още се чудя...защо прие да излезнеш с мен? Знам, че си привлечена от мен, не е нужно да го криеш, толкова осърдно. Все пак те познавам от доста време и знам каква ставаш като се опиташ да скриеш нещо. - намигнах и'. Може би не криеше точно това, просто се опитвах да отгатна, макар че аз самия криех точно това. Нямаше да призная, че си падам по момиче, това не бях аз. Това щеше да е като...в Антарктида да стане горещо, като в летен ден при 40 градуса, да завали дъжд или сняг. Беше като да променя цялата си същност, но това нямаше да стане.

-Защото бях толкова отегчена,че дори склоних на лудостта и ужаса да изляза с теб.-казах злобничко и му намигнах.-А и ти никога няма да се промениш,ще си все същия задник,така че не очаквай от мен да спа да се заяждам.Ти си Чък Бас,аз съм Блеър Уолдорф.В природата ни е да сме гадни.-усмихнах му се и отново отпих от чашата с вода.
-И колко пъти трябва да ти повторя,че не те харесвам,Чък.Вярно,че страдаш от липса на обич,но не съм аз тази,която ще ти я даде.А и не че си способен да я приемеш от който и да е било.-извъртях очи и се усмихнах.Може би прекалявах,но не биваше да разбира,че си падам по него.Знаех колко добре може да отблъсква хората.А на мен това нямаше да ми се отрази добре.Но все пак реших да престана.
-Добре,днес няма да се заяждам с теб или поне ще опитам..-присвих рамене и казах нетърпеливо
-Гладна съм..къде е обядът?
Повдигнах вежди.

Усмихнах се при злобните и' коментарчета и си сипах червено вино в чашата пред мен, като се облегнах на облегалката на стола и наблюдавах "шоуто".
- Оу ето по какво още си приличаме. - намигнах и' лекичко, след което отпих от виното и една злобната усмивчица, която бе застанала на устните ми се открои.
- Само дето...малката ти си...как да го кажа по меко...мдам...правиш се на кучка, за да си по интересна, докато при мен, няма нужда да се правя на някой друг, за да отварям любопитство. Понякога няма да е зле просто да се отпуснеш, кралице Блеър. - казах, като не успях да затъпя смеха си и той се разля от устните ми, но не след дълго изражението ми придоби сериозност, а студения ми в момента поглед задържа нейния, който секунди след това склони на долу.
- Колкото до обяда...аз изгубих апетит, но... можеш и без мен. Свикнала си да си сама. - намигнах и', ставайки от стола и се насочих навътре към вилата, като най - безцеремонно я подминах. Отидох в кухнята и казах да сервират на госпожичката, след което могат да си тръгват. Надали щеше да им се иска, да се намират по средата на "бойното" поле, което и двамата градяхме с всяка изминала секунда.

Думите му сякаш пронизаха сърцето ми.Беше...беше ужасно.Не знаех защо го приемах толкова анвътре и защо ми стана гузно, за това че го обидих.И преди сме си говорили така,е не чак така,но не изпитвах нищо,а сега..
-Чък...почакай!
Казах като се изправих и тръгнах след него.Застанах точно зад гърба му и плахо положих длан ан рамото му.Какво правех дори аз не знаех.Поех си дълбоко въздух и казах тихо:
-Никога не би ме чул да казвам това,но..съжалявам за казаното.Не го...не го мислех.-погледнах надолу и стиснах зъби.Просто очаквах поредната нападка от него и поредното ми унижение.
Знаех,че той всъщност не беше такъв гадняр,а беше точно обратното,но беше изградил една стена пред него и не допускаше никой да я премине.Вече започвах да се чудя дали идването ми тук беше грешка..

Тялото ми рязко се извърна към нея. Лицето ми, което беше безизразно като бяло платно (макар, че и тя бяха малко по изразни, от физиономията ми в момента) беше лиешено от всякаква емоция. За един кратък миг погледа ми се задържа върху нейния, а в следващият момент усетих как я бях притиснал до стената и устните ми бяха долепени до нейните, целувайки я жадно с адски голяма страст, може би по - голяма, от колкото цялата сутрин, прекарана в стаята и', ако въобще беше възможно. Дори не знаех какво по дяволите ми ставаше. Знаех, че онезии мисли за "привличането" между нас бяха породени от пияния ми мозък, но като, че ли се оказваха истина.
Едната ми ръка се "мушна" под роклята и', настанявайки се в зоната между бедрата и', а пръстите ми нежно се заиграха там, докато другата ми ръка, нежно се беше вплела в косите и'. Но това удоволствие не продължи особено дълго. Не можех да и' го причиня. Нямаше да и' причиня това отново да спи с мен. Не беше правилно. Отдръпнах се от нея и се настаних на дивана, като дори не я погледнах.
- Ъм...извинявай. Беше...инстинктивно. - казах като взех една чаша от масата, сипвайки си уиски в нея и отпих доста солидна глътка от твърдия алкохол.

Е..не очаквах такава реакция от него,но пък определено..ми хареса.Когато ръката му се настани между бедрата ми леко потреперах и кожата ми настръхна.Целувката беше...адски страстна.Както никоя друга до сега.Поведението му беше объркващо..моето също,съдейки по последвалите ми действия.
Отидох зад него като нежно прокарах ръце по врата му и свлякох сакото му.Застанах пред него и за миг го погледнах право в очите.Взех чашата от ръцете му и я поставих внимателно на масичката до нас.
Внимателно се настаних в скута му като се заиграх с косата му,след това нежно помилвах лицето му,а в следващият миг го целунах много бавно и нежно.Може би в тази целувка вкарах всичките чувства,които изпитвах към него.Може би това беше най-хубавата целувка в живота ми.
Чък беше прав..имаше привличане между нас,огромно.Но мисля,че беше нещо повече от привличане.
Когато отделих устните си от неговите след дългата целувка просто го погледнах в очите и се усмихнах лекичко.

Това вече беше повече от неочаквано. И нямах предвид само това, че ме целуна..някак особено. По начин, който аз самият никога не бях целувал, с някаква откровенна нежност и чувственост. Не това не беше и наполовина толкова странно, колкото усмивката, която последва след целувката. Това въобще не приличаше на Блеър. Сериозно започвах да се чудя, дали заядливата Блеър не ми харесваше повече, защото тази, която в момента седеше на сантиметри от лицето ми...никога не я бях виждал, макар че ми се искаше я опозная. Отново действах инстинктивно като впих жадно устни в нейните и я целунах страстно, а ръцете ми се спуснаха по външната част на едното и' бедро набирайки роклята и' нагоре. В следващия момент се озова легнала на дивана, а аз бях над нея, целувайки страстно устните и' и всяка останала видна част от тялото и'. Господи направо ме подлудяваше. Не си спомням да съм имал такъв интересес към нещо, освен може би, когато исках да купя онзи стриптийз клуб, но дори тогава интересът ми не беше толкова голям, колкото сега.

След целувката осъзнах,че съм направуила възможно най-тъпата и мила усмивка през живота си..как можах да съм толкова глупава..беше станало съвсем неусетно,дори не бях разбрала.Но..както й да е.Можех да се наслаждавам на устните му вместо да си мисля разни глупости.
Щом набра рокялта ми се усмихнах доволно и отпуснах глава назад като притиснах тялото си е неговото.
Не ми се занимаваше да разкопчавам копчетата на ризата му,бяха прекалено много,а аз исках да махна ризата колкото може по бързо.Затова просто откопчах едно копче аз след това я разкъсах и захвърлих на земята.Прокарах ръце по мускулестото му тяло и го придърпах за да го целунаотново.Всяка следваща целувка ставаше все по-страстна и необуздана.Когато бях с Чък сдържаната Блеър просто се губеше някъде там..той ме караше да се чувствам и правя неша,които досега не бях изпитвала и правила.Изкарваше наяве една друга по-освободена Блеър,на която не й пукаше за нищо друго,освен за него и устните му.
Не исках да се отделям от него дори за миг,чувствах се невероятно в прегръдките му.Както никога досега..чувството беше някак странно и топло..

Движенията и чувстата, които влагаше в тях, цялата тази необуздамост ме караше да полудявам. Дори и най - сексапилната компаньонка на която съм плащал не ме беше възбуждала по начина по който Блеър го правеше, не ме възбуждаше толкова колкото тя в момента. Когато разкъса ризата ми и я хвърли, една предоволна усмивка се изписа на лицето ми. Но побързах да добия някаква престорено сърдита физиономия.
- Това беше любимата ми риза...- въздъхнах, след което се засмях и устните ми отново се впиха в нейните, докато ръката ми се разхождаше по външната част на бедрото и', изкачвайки се нагоре, повдигайки роклята максималко, след което изведнъж тя тупна на земата, откривайки онази удивителна гледка към тялото на Блеър. Ръката ми отново се настани между двете и' бедра като нежно "галеше" интимните и' части, докато устните ми нежно обикаляха из тялото и', задържайки се най - много върху врата и откритата част от гърдите и'. Мдам тогава прецених, че този сутиен, пречеше на гледката ми, към гърдите и', за това я повдигнах лекичко, като го откопчах, махнах от нея и захвърлих някъде по помещението. Дяволитото изражение се появи на лицето ми за миг, а в следващият устните ми се намираха върху гърдите и', като "палавото ми езиче", се заиграваше там, доставяйки и' удоволствие.

» Вилата на семейство Fawn