Кафенето на летището.

- Напълно те разбирам – казах с една тъжна усмивка и се сетих за безбройните начини, по които се опитах да спра цигарите … естествено, всички бяха безуспешни.
Още с отварянето на вратата, усетих миризмата на цигарения дим и макар на много хора да им беше приятна, тя предизвика усмивката на лицето ми. Бързо се настанихме на някакво сепаре, а аз понечих да прибера апарата си в чантата, но се отказах няколко секунди, преди да го направя. Светлината беше доста слаба и тази, която падаше върху лицето му, беше в нежни огнени цветове. Не се замислих, и веднага го снимах, като после бавно показах лицето си, с една виновна усмивка.
- Извинявай … нали знаеш, как сме фотографите – не можем да се сдържим, когато видим нещо хубаво.
За щастие, този път не се изчервих. Беше странно, но сякаш тези места ме зареждаха със самочувствие и увереност, а и може би късмет. Още преди да успее да каже нещо, сервитьорката дойде. Като по навик, изстрелях името на любимия си коктейл – „Манхатън”. Имаше няколко вида алкохол и просто ми действаше невероятно, а докато той си поръчваше, аз прибрах апарата си в чантата и я сложих достатъчно далеч от мен, за да не се изкушавам, като несъзнателно се наместих максимално близо до него.

Още с първото вдишване след като влезнахме в кафененто, бях готов да боготворя собственика на летището, че е разрешил пушенето. С Чарли седнахнахме на едно от сепаретата, по близо до изхода и достатъчно в ъгъла, че да не се набиваме на очи. Беше някак си мрачно, за кафе, даже можеше да мине и за бар. Докато размишлявах над това и поръчката си, Чарли отново ме снима. Светкавицата пред очите ми заиграха малки черни петънца, а когато отново погледа ми се избистри видях красивата усмивка разполовяваща лицето й. Макар да не ми беше казала, че аз съм част от хубавото нещо, намекът беше достатъчно ясен. Заръчах на себе си да не се изчервявам, това беше просто комплимент, а Чарли беше достатъчно мила, за да ми го направи. Обърнах се към сервитьорката, която се беше изправила до нем и за втори пут ме питаше какво ще желая. Трябваше да е нещо по - леко, като се имаше на предвид, че ми предстоеше полет, но единственния алкохол, който пиех беше уиски, затова просто си поръчах малко вместо обичайното двойно без лед.
Сякаш се бяхме наговорили, двамата с Чарли извъртяхме глави, за да погледнем другия. Носовете ни се допряха, а устните ни бяха на не повече от два сантиметра Незнайно поне за мен как се бяхме приближили толкова плътно един към друг, но дъхът ми просто спря. Единственото, което бях в сустояние да правя в момента е да потъвам в топлите й кафяви очи.

Усетих как тялото ми се скова и кожата ми настръхна. Силна тръпка премина по цялото ми тяло, а аз преглътнах нервно и усетих как устата ми пресъхна. Преминах бавно с език по устните си, като не се отдръпнах дори за секунда, но и двамата бяхме така вгледани в очите на другия, че дори не усетих, дали успях да докосна неговите или не. Не бях много сигурна, дали не можех да мигна прекалено дълго време или просто бяха минали няколко секунди, а аз си мислех, че са минути, но изведнъж чух нещо.
Притеснено извих глава и забелязах сервитьорката, която се опитваше да не ни притеснява, а когато видя, че я забелязах, ми се усмихна виновно.
- Благодаря – казах тихо, когато тя остави нещата на масата и моментално посегнах към чашата си.
Още не се бях отдръпнала от него, а само бях извъртяла главата си на една страна, като отпих огромна глътка от чашата си. Оставих я, вече видимо по-спокойно, но с ужас забелязах, че бях изпила малко повече от половината, а сега ми трябваше само да се напия.

Единственното нещо, което чувах беше забързаното туптене на сърцето ми, оттекващо в ушите ми. Бях като хипнотозиран от очите й, не бях сигурен дали изобщо си поемах въздух.
Чарли извърна леко само главата си, прекъсвайки очния контакт помежду ни. Изведнъж отново чувах музиката, можех да дишам, но не и да помръдна тялото си. Като, че то не искаше да се отдели и на сантиметър от нея. Усещах как сърцето ми заплашва гръдния ми кош със счупване и чак след това успях да видя цялата картина. Чарли отпи жадно от коктейла си, това ми се стори добра идея за пресъхналото ми гърло. Чашата с уиски беше поставена пред мен, нежно подканяйки ме да отпия. Преди да се усетя, чашата беше празна, а уискито оставяше горещи следи от гърлото до корема ми. Може би все пак трябваше да поръчам някакво безалкохолно, но след тази чаша не мислех да ги смесвам.
Посочих чашата си на сервитьорката и й направих жест да ми донесе второ. Обърнах се внимателно към момичето стоящо до мен, също толкова притеснена от случилото се. Не бях сигурен, какво да й кажа, затова само седях и гледах втренчено профила й надявайки се, че ще ме погледне отново.

Аз, обаче, продължих да гледам напред и от време на време му мятах по някой поглед, но без да се обръщам към него. Знаех, че ме гледа и точно това ме притесняваше ужасно много, но не беше от онези неприятни случай. По-скоро се радвах, че го бях привлякла с … нещо. Нямаше значение какво е, но просто ми беше приятно, но не колкото и неловко. Прехапах нервно долната си устна и се извъртях съвсем леко, защото беше неприлично да му говоря, без да го поглеждам и вместо да седна на няколко сантиметра от него, за да ми е по-удобно, накрая просто се отпуснах назад и усетих как се бях притиснала силно към облегалката.
- Ами … - измънках съвсем тихо, като просто не можах да се сдържа и извъртях главата си към него, за да погледна очите му – не помня за какво говорехме – казах най-накрая, след като преглътнах притеснението си и се засмях.
Може би грешах, но от тук разстоянието ми изглеждаше с около 2 сантиметра повече и сякаш дишах по-лесно. Дори бях забравила, колко много ми се пушеше.

Беше малко неловко, затова се отдръпнах леко от нея и също се облегнах надад. Така можех да виждам лицето й, без да се получи отново някаква ситуация, от която двамата да се изчервим. Извадих кутията си с цигари и запалих една, намирайки с какво да занимавам устата и ръцете си.
- Аз също забравих. - Може и да звучеше налудничево, но точно в момента главата ми беше напълно празна, поне колкото се отнасяше до разговора, който водехме.
- Да започнем нов? Като например... - Прехвърляйки безбройните мисли, които изведнъж изпълниха главата ми, открих, че всяка една от тях е свързана с нея. Както и с тъпите въпроси, които и бях задал до сега. Напълно възможно беше вече да ме мисли за пълен загубеняк, какъвто й бях.
Оставих недивършеното си изречение да виси във въздъха между нас. Сервитьорката отново се приближи оставяйки втората чаша уиски пред мен. Определено трябваше да сменя питиетата. Погледа ми отново се върна към лицето й, очите й, устните й. Преглътнах почти незабелязано, но сърцето си знаеше неговото и не спираше да блъска в гърдите ми.

Крайчетата на устните ми се извиха нагоре и дори ми стана леко смешно. И двамата усещахме едно и също нещо, предполагам, че и двамата го знаехме, но и двамата се притеснявахме … и някак си това ми беше така приятно. Както онези няколко секунди, преди да целунеш човека, За който си мечтаеш. Онзи вълшебен момент, в който времето спира и макар, че устните на другия са толкова близо, ти се притесняваш, че можеш и да не успееш да стигнеш до там.
Леле … дори не усетих, кога бях започнала да си мисля подобни неща. До преди малко си говорехме за снимки, пътуване, алкохол, а сега май пак започвах да си въобразявам какво ли не неща. Е … като всяко момиче, което видеше хубав мъж.
Изправих се и изпих останалия алкохол в чашата си, като се зачудих дали да си поръчам още или ще ми дойде малко в повече. Но какво пък … може би щеше да ме отпусне.
Усмихнах се на сервитьорката, а тя сякаш ме разбра веднага и се обърна към бармана.
- Обичам желирани бонбони – казах тихичко, но не прекалено, за да може да ме чуе.
Това беше най-ужасното започване на разговор, но беше по-добре, отколкото да продължим да мълчим, защото това побъркваше и двама ни. Засмях се на безсмисления си коментар и отново се облегнах назад, като опрях рамото си в неговото и извъртях главата си, за да го гледам в очите.

Смехът и беше толкова чист и нежен, като на малко дете хванато, че прави нещо нередно. рамената ни се допряха, а очите ни отново се стещнаха. Толкова малко ли му трябваше на човек, да започне да се чувства напълно погълнат от другия. Засмях се леко притеснен от странните чувства надигащи се в мен.
- Аз също обчиам желирани бонбони, най - вече червейчетата и най - вече с чаша Coca-Cola. - Сетих се за играта, която играех като малък "Обичам. не обичам".
Дръпнах веднъж от цигарата си и отпих глудка от уискито. Дали то имаше вина за, пеперудките в стомаха или се бяха появили още, когато с Чарли седяхме до прозореца с изглед към пистата.
Сервитьорката, която вече за червърти път идваше до нашата маса, остави коктейла на Чарли. Вероятно и двамата подтискахме срамежливостта с алкохол. Невероятно, нотова наистина помагаше, от части.
- Падам си по готварството, успокоява ме. - Беше мой ред да кажа нещо, започвайки нова тема. Беше ни нужна след установяването, че и двамата боледуваме от желатинова треска.

Дори не забелязах момичето, което дойде до масата, за да ми остави чашата. Така се бях захласнала, че сякаш очите му ме хипнотизираха, но нещото, което най-много ми хареса, беше да гледам как цигарения дим се прокрадваше между устните му. Не знам защо, но това ги направи още по-желани.
- И аз - казах след дълго мълчание, като вече не го гледах в очите, а в устните и допълних - но само до някъде. Голямата ми страст са сладкишите.
Обичах да ги ям, да ги правя и най-вече да храня някой с тях. Беше странно, но просто обожавах да тъпча някой с нещо ... да кажем пържени картофки, пуканки, бонбони и всичко друго, което се намираше в ръцете ми, но нищо не можеше да се сравни с това, да видиш насладата на някой, когато отчупиш първото парченце от тортата, която си направил специално, за да го впечатлиш и го поднесеш към устните му.
- Мислех, че хората като теб предпочитат голфа - казах весело, но чак след това осъзнах, колко зле бях прозвучала.
Самата аз мразех израза "хората като теб". Не обичах да ме слагат в някакви подобни определения, за това се почувствах виновна, че аз самата си позволих да го направя, но се надявах това да не го е обидило.

Засмях се леко, защото аз не можех да правя почти нищо солено. И двамата замълчахме за секуда. Толкова, колкото мозъкът ми отново да отприщи картини вкючващи сметана, шоколад и не толкова прилични сцени с тях.
Леко повдигнах едната си вежда когато ме причисли към любителите на голфа. След като си се предаставих с карирани тесни панталони, барета и стик в ръка, просто не успях да подтисна искренния си смях.
- Как стигна до това заключение? - Попитах Чарли, след като успях да огранича смеха си до усмивка. - Голфа е бавна игра, не обичам да си губя времето. Пък и не ми отива каре. - Отново се засмях. И през ум не ми е минавало да отида да играя голф с дядо си, който си беше почитен член на някакъв скъпарски клуб.
- Предпочитам музиката, всъщност съм обсебен от нея. Но все още имам само една стая с китари. - Когато започнех да разкривам манийте си, хората ме смятаха за луд и започваха да ме избягват, но имаше нещо в Чарли, което ме караше да и казвам тези смахнати неща за мен.
Дръпнах за последен път от цигарата си и я загасих в пепелника облизвайки устни. Навик, който така и не успях да отвикна.

Пропуснах да отговоря на въпроса му, защото все още си мислех, че ще е неприятно да го сложа към групата на богатите хора, защото очевидно някой имаха различно държание. Разбира се, мисълта, че просто иска да спи с мен, мина няколко пъти през главата ми, но все още не ме беше възмутила ... може би, защото и аз си мислех за нещо подобно, но не само за това.
- Музика - казах най-накрая въодушевено, че ще можем да сменим темата - обичам всичко свързано с музиката ... макар, че ме бива само в слушането.
Изкикотих се лекичко, като сложих ръката си пред устните, но нито и за секунда не откъснах погледа си от очите му. Действаха ми успокояващо ... дори можеше да се каже охлаждащо, защото наистина приличаха на лед, а и от близостта на тялото му, ме обливаха горещи вълни.

Ръцете ми отново останаха без занимание, затова се заиграх с чашата си, имайки предвид, колко странно се чувствах околко нея, не знаех какво да правя с тях. Музиката си беше моята страст, обичах да свиря на някоя от китарите си, но в почти всички случай свирех само за себе си. От както се преместих в Ел Ей преди околко година, избягвам богатите хлапета на птиятелите и колегите на дядо си. Исках да бъда напълно обикновен зависим изцяло от себе си човек, а това нямаше да се случи, докато не завърша университета.
Мълчанието отново се проточи, загледан в очите й, виждах собственото си отражение, като в огледало. Сяках си разменяхме мисли без да се нуждаем от думи. Беше толкова омагьосващо.
"Целуни я!" извика едно гласче в мен. Не можех да си го позволя пък и щеше да е странно, познавах я едва от един час. Вдигнах чашата си и излях в устата си съдържанието й. Трябваше да подтисна по някакъв начин желанието ми за устните й.
Приближих се леко към нея, но не толкова че да я изплаша. Оставих няколко сантиметра между нас и прошепнах тихо:
- Бих изсвирл нещо за теб, ако имах китара...

Прехапах долната си устна и се усмихнах много широко. Харесваше ми да го гледам така близо до мен и най-вече да усещам горещия му дъх по устните си.
- Тогава ще бъда много щастлива, ако си намериш някаква в Кан - казах тихичко и надигнах игриво веждите си.
Надявах се, че това подобие на покана за ... среща или нещо такова, щеше да има повече успех, отколкото разговора ни за желираните бонбони. Вече започвах да възприемам ситуацията като игра. имах чувството, че нарочно ме изкушаваше, а аз с последни сили, се опитвах да не се поддам, но определено не исках да свърши просто така, а и не обичах да оставям някои неща на произвола на съдбата, като случайна среща между двама почти непознати.

Да намеря китара в Кан, да идем в някоя стая в хотела, и да й свиря инстументална музика? Щях да запомня това, но не толкова зарадикитара и музиката. Мисулта че можех да остана с нея на саме, накара тялото ми да потрепери.
Въпреки че не ми идваше на ума да и кажа каквото и да е друго нещо не се отдръпнах, а продълвавах да стоя, така близо до нея. Очите ми изучаваха всяка уникална, по свое му, черта от лицето й. Първо изящно оформените вежди, след това шоколадово кафявите очи, които не се отделяха от моите нито за секунда. Спуснаха се по невероятно правия й нос. Последната част от лицето й, където очите ми се спряха, бяха, плътните, чувствени, леко разтворени устни, които сякаш ме теглеха.
Незнам дали беше от това, че бях изпил две уискита и ми дойде куража или чисто и просто си бях изгубил ума, или може би беше от това, че отдявна не бях правил нещо спонтанно и безрасъдно. Не бях сигурен каква точно беше причината за действията ми, занех единствено че трябваше да го направя. Затова скъсих рзстояниет между нас съвсем бавно, а огънят пламнал в мен при докосването на устните ни, би могъл да сравни със земята цяла гора.

Не очаквах да го направи и изпитах несравнимо облекчение, че не остави тази така трудна задача на мен. Не само устните ми, а цялото ми тяло се наслади на това, като усетих как през него премина ток. Беше толкова приятно, че дори не бях усетила, кога сложих ръката си на лицето му и го погалих нежно, а тялото ми се притисна в неговото.
Дали не я бях задълбочила прекалено много за първа целувка на двама непознати? Не знаех ... единственото, което усещах сега, бяха меките му устни, които ми носеха божествена наслада, като нежно ги целувах и преминавах с езичето си по тях. Мина доста време, преди да се отделя от него или поне на мен ми се стори наистина много. Отворих очите си и преди да се отдръпна от него, го огледах изпитателно, като търсех нещо, което да ми подскаже дали беше останал разочарован или точно обратното.

Целувката ни беше внимателна защото нито един от нас не знаеше кога точно ще се отдръпне другия. Нежна , по - начина по който устните ни се сливаха. И въпреки всичко беше пренаситена с чувствата бушуващи в нас.Не бях в състояние да я прекъсна, чувствайки се така сякаш това беше първата ми целувка.
Чарли се отдръпна леко, погледнах я с недоволство, защото избра най - неподходящия момент да прекъсне целувката, която ми носеше огрома радост и наслада. Тогава осъзнах че аз всъщност не знаех много за нея. Може би имаше някой, който тя обича или поне харесва в този момент, а аз и натрапих уснтите си, който тя прие, защото е достатъчно мила , за да не ме отблъсне Сведох виновно глава и я погледанх леко притеснен изпод вежди.
- Извинявай за , това сигурно алкохолът ми е малко в повече... - В повече, кои се напиваше от две малки? - Вероятно имаш гадже, което с приятелски потупвания ще ме убеди да не те притеснявам, но се чувствам длъжен да се извиня на теб. Макар, че не съжелявам за постъпката си, защото това беше най - нежната целувка в живота ми.

Усетих как през тялото ми преминаха ледени тръпки и се почувствах сякаш някой ме беше залял с цяла кофа ледено студена вода. Дали наистина го беше направил само заради алкохола? Бях останала с впечатление, но можех и да се лъжа, но въпреки това реших, да му покажа, че аз не съжалявам. Приближих се бавно към него, като го гледах хипнотизирано в устните и едвам се сдържах да не го целуна отново ... нека кажем, че ми беше харесало повече, отколкото трябва ... и когато бях достатъчно близо, за да усеща горещия ми дъх по устните си, го погледнах в очите и се усмихнах нежно.
- Не мисля, че трябва да се извиняваш за нещо, което ми е било ТОЛКОВА приятно - казах съвсем тихичко, така че само той да ме чуе и усмивката ми стана още по-голяма.
Приятно или не, имаше няколко неща, които трябваше да направя, преди да се кача на самолета. Отдръпнах се съвсем леко от него, като телата ни продължиха да се допират, но просто не бяха така притиснати едно в друго, а аз бръкнах в чантата си и извадих кутията с цигари. На някои мъже им се виждаше грозно, когато жена пушеше дебели цигари, но дори и от това не можех да отвикна, затова се надявах да не му направи голямо впечатление.
Запалих цигарата си и си дръпнах силно от нея, като почувствах неземно удоволствие и облекчение. Отпуснах се назад, свих устните си и от тях излезе тънка струйка гъст дим, а после затворих очите си от удоволствие. На пръв поглед се виждаше, че се наслаждавам на цигарата, но всъщност тя беше като онези приятни цигари след хубав секс, когато си мислиш за случилото се преди малко и сякаш усещах отново и отново устните му върху моите.

Отново стана неловко, ако се бях научил да затварям устата щеше да е много по добре. Сега намаше да стне така, че да я отблъсна от себе си. Кой се извиняваше за целувка? Вероятно бях единствения глупак, който някога го е правил. Трябваше да ме вкючат в "Рекордите на Гинес" за най - бързо отблъскване на момиче. Облегнах се до нея и се загледах в дима излизащ от устата й. Плътен и гъст, но въпреки това беше много тънък и в идеална права линия. Приличахме си по почти всички неща, за който ставаше въпрос в разговора ни до момента. И двамата обичахме желирани бонбони, падахме си по сладкарството и бяхме влюбени в музиката. Имахме си проблеми със семейтвото, ако можех да ги нарека така, дори пушехме еднаква марка цигари.
Чарли дръпна от своята за пореден път и аз осъзнах, колко много всъщност утните ми искат да заемат мястото на цигарата й. Нямах правото да преписвам цялата вина на нищожното колкочество алкохол в организма си. Трябваше да призная първо пред себе си, че започвах да харесвам момичето с фотоапарата много повече отколкото беше нормално за времето, което прекарахме заедно.
Протегнах ръка, премествайки зад ухото й, един кичур, който беше паднал върху бузата й и закриваше гледката на изящното й лице в профил. Спечелих си един поглед от нейна страна. Въздъхнах леко и след като се уверих, че думите които ще изрека са самта истина прошепнах тихо, но не толкова, че да не може да ме чуе:
- Искам отново да те целуна, ако ще това да е последното което ще направя!

Погледнах го притеснено и отново прехапах устната си. Караше ме да се чувствам ... специална, нещо което малко момчета можеха да направят. Преминах бавно с език по устните си, като ги навлажних леко и се приближих максимално към него, но преди да го целуна, се спрях.
- Не ми се иска това да е последното нещо, което ще направим ... заедно - казах тихо и затворих очите си.
Без повече притеснение, плъзнах ръката си по гърдите му, като тя се изкачи нагоре, докато не стигна тила му и го придърпа към мен, за да усетя отново сладкия вкус на устните му. Може би си въобразявах, но сега ми се струваше още по-приятно от преди малко, сигурно защото успях да се отдам изцяло и бях малко по-подготвена.
Този път щях да оставя на него да реши кога да свърши удоволствието, защото ако зависеше от мен, нямаше да се качим на самолета ... дори нямаше да му позволя да се отдели от мен, докато не превърнем желанията и на двама ни в реалност.

Целувката, която последва ми беше по нужна от въздуха. Беше само тя устните й, лицето й, тялото й. Беше от онези целувки, които пробуждат в теб чувството на пълна отдаденост. Усещах погледите вперени в нас, но на кого му пука как изглеждахме в очите им. Сега всеки от нас имаше много по - приятно занимамие от това да се грижи за хорските мисли или втренчени погледи.
Придърпах Чарли по близо до себе си, така че между нас да не може да премине дори въздуха. Вплетох ръка в меката й коса, осъзнавайки колко нежна на допир беше всъщност. Устните и имаха вкуса на сладкия вермут, ръжено уиски и така сладкия за мен цигарен аромат. Езикът ми намери пътят си към нейния, преплитайки се, доствайки ми още по - голяма наслада. Не исках да я пускам, да се отделям от нея за глупости като дишането, исках това да продължи до карая на света, но не зависеше изцяло от мен.
Музиката в кафе-бара спря. Женският глас приканащ пътниците да се качват на самолета за Кан развали момента и аз с нежелание съвсем леко се отдръпнах от Чарли, но устните ни още бяха допряни, а двамата задъхани.
- Обещах ти че няма да се качиш в друг самолет, а аз обичам да изпълнявам всичко което кажа. - Целунах я отново, но само с утни. - За съжаление трябва да се отдръпна от теб, но ти обещавам, че ще продължим, когато пожелаеш.

Много бавно, с огромно нежелание се отдръпнах леко от него и му се усмихнах доволно. Лицето ми се беше зачервило, но вече нямаше нищо общо с притеснение. Може би се дължеше на двата коктейла, които бях изпила или заради горещите вълни, които ме обливаха, когато притисна тялото ми в неговото, а устните му спряха дъха ми.
Трябваше ми малко време да се осъзная, защото главата ми още се въртеше и мина доста време, преди да усетя, че в едната си ръка все още държах цигарата. Дръпнах от нея за последен път и я загасих в пепелника, а след това изпих останалия алкохол в чашата си на веднъж и се изправих веднага, от което ми причерня и дори ме заболя главата. Аз разбира се, го погледнах от веселата страна - знаех си, че не трябваше да ставам, а да си остана не сепарето с него, но и двамата имахме друга работа.
Не можах да кажа нищо, защото дори не знаех какво ще правим от тук нататък. Не очаквах да седим един до друг в самолета, а бях прекалено объркана, за да го попитам какво ще правим, когато пристигнем. Реших, че се справя добре и сам, затова само прехвърлих чантата си през рамо и кимнах към изхода.

» Коридорите на летището.
» LAX - летището в Лос Анджелис.