LAX - летището в Лос Анджелис.

Оставих Макс на леля му,имах нужда от малко почивка и то заслужена. В този случай това бе моята почивка,повечето от звездите пяха да носят рокли и костюми от новата ми колекция и нямаше как да откажа на поканата,а пък и все пак бях на почти 21,а живеех като 40 годишна лелка. Облякох една къса черно бяло рокля,не много високи токове малка черна шапка. сложих си червено червило,накъдрих косите си и наредих на Хенри да изпрати багажа ми на летището,за да не го мъкна със себе си. Ще кажете че съм много претенциозна,но.. в същност прави сте си. Взех чантата си и погледнах чеса. Бяха ми запазили първа класа,колко мило от тяхна страна.. не че бих се съгласила на друго. Прегърнах Макс и му казах да слуша,знаех че нямаше нужда,бях толкова щастлива,че детето ми не е от онези капризни малки разглезени зверчета. За около петнадесет минути бях на летището където видях Ефи. Една стара приятелка. Усмихнах й се и й помахах леко. След това видях друга позната фигура и се подсмихнах. Момчето с което бях израснала.
- И това ако не е господин Бас.. - проговорих,вървейки към него. - Какъв невероятен мъж сте станали. - тонът ми бе шеговито официален. Не се бяхме виждали от доста време.. той бе един от най-заетите лица на планетата,даже се учудвах че в момента имаше време за този мимолетен разговор.

Филмов фестивал в Кан!? Естествено знаех от преди сигурно сто века за него, но защо да не се направя, че разбирам в последният момент!? Така всичко беше много по - забавно. Полетът ми беше точно в 19:00 часа, но естествено аз трябваше да закъснея, винаги го правех. Сигурно приличах на някоя от онези надути известни повлекани, които ги вълнуваше само славата, е до една степен беше така, но само частта с надутоста. Може би това, че баща ми ми бе завещал два от най - елитните хотели в ЛА, които притежаваше не ми се отразяваше много добре на характера, но пък на ренумето ми се отразяваше просто перфектно, така момичетата тичаха още повече след мен, не че това изобщо ми бе притрябвало, но карай.
Беше станало 19:20 докато стигна до летището. Естествено телефонът ми не спираше да звъни настоятелно през целия път насам.
"По дяволите Чък къде се намираш, и сега ли ще закъсняваш, още петнадесет човека чакат за чарт и ако не дойдеш на време ще го изпуснеш" - крещеше мъжки и остър глас от другата страна на телефона. Направих най - обикновенна тъпа физиономия, след което кимнах на шофьора да увеличи скоростта след което просто отговорих едно спокойно и монотонно "Спокойно" на едрия мъж, който ми крещеше по телефона и се опитваше да се налага. И без това не бях много въодушевен от факта, че щях да пътувам сам в чарта, може би точно заради това се бавех толкова.
След като лимузината спря в близост до летището LAX тръгнах пеша натам и естествено се забавих на входа докато се ориентирам към обикновенните трасета и мястото от където трябваше да си купя билет. Не бях свикнал да пътувам със самолет пълен с хора, бях свикнал с частните самолети на баща ми и сега определено ми беше странно, но и определено беше в добрия смисъл.
- И това ако не е господин Бас..- възкликна един глас, и самодоволна усмивка се изписа на лицето ми, като в същият момент придадох целия си чар и го впрегнах в действие, а когато се обърнах към девойката една учудена физиономия се изписа на лицето ми, като повдигнах леко дясната си вежда.
- Иви!? Какво по дяволите правиш тук!? - попитах я аз объркано, бях радостен, че виждах точно нея тук, беше ми приятно да срещна стар познат.

П.П.:: Сори за забавянето ;хх

- Че какво е едно подобно събитие без моята скромна особа? - попитах шеговито,а след това го прегърнах силно. Спомням си като бях малка всички си падаха по него.. не че сега нещо се бе променило. Невероятно изтупан костюм,перфектно сресана коса,блестящите шоколадови очи.
- Докато на теб ти провървя във всичко,аз станах дизайнер.. почти всички парцалки които ще видиш довечера са мое дело. - казах самодоволно,а след това отново се усмихвах. Всеки знаеше че съм голямото слънчице където и да идех,защото не спирах да се усмихвам,някак ми бе станало навик. Огледах се наоколо,за да разбера кога трябваше да се качим на самолета,но в същото време ми бе по интересен Чък.
- Изненадана съм че те виждам сам.. на такива места се ходи с някого.. - това правило не важеше за мен,понеже дизайнерите бяха на свободен график,но звездите винаги трябваше да показват невероятно щастливият си живот,дори да не е точно така. Той не знаеше че имам дете.. може би и бе по добре да си замълча. Не че не се бе разчуло. Само си представях как всички щяха да ме гледат с лошо око само заради това че съм запазила детето на един изнасилвач.. но се радвам че не стана така.

- Изненадана съм че те виждам сам.. на такива места се ходи с някого..- каза Иви, след което съвсем леко присвих рамене. Мдам наистина лично аз не си спомням да съм ходил на каквото и да е мероприятие сам, но пък за всичко си имаше първи път нали!? Е все още телефона ми беше пълен с имена и телефонни номера на почти всички компаньонки в Лос Анджелис, но честно казано ми беше писнало навсякъде да ходя с елитни проститутки, дори и аз имах някаква мярка, колкото и учудващо да звучеше. А и честно казано, точно на това събитие не исках да се излагам с поредната повлекана, без обособена причина, просто не ми се ходеше с платено момиче.
Усмихнах се самодоволно, след което повдигнах леко веждата си.
- Това да не е някакъв намек Иви!? - засмях се леко, след което и' смигнах игриво. - Е днес е щастливият ти ден. - казах самонадеяно и самодоволно и бях наясно, че звука също толкова надуто като някоя от префърцунените звезди около нас, които недеволстваха, че чартовете бяха изчерпани и трябвало да пътуват първа класа!? Не че виждах особено голяма разлика, но кой знае.

Alisa Kerr [ANGEL ♥] написа:

Денят дойде. Още предишният ден бях си приготвила багажа.. То не беше кой знае какво.. няколко официални рокли и обувки и др. Сутринта бях в настроение и се чувствах добре. Качих се в големият черен джип, който ме чакаше пред домът ми и се настаних удобно. Потеглихме към летището. Докато стигнем до там аз се занимавах с лаптопа си.. Гледах в интернет и навсякъде пишеше за пътуването. За жалост трябваше да пътуваме заедно с феновете ни.. Какво ли щеше да е ?
Стигнахме слязох от колата като с бавни крачки приближавах самолетът. Зад мен дрънкаха колелата на куфарът ми. Навсякъде имаше репортери и фотоапарати. Стигнах до самолета и започнах да се качвам по стълбата. Влязох и се настаних някъде по-назад. В предната част на самолета имаше стюардеси, който чакаха да ни обслужат. Чаках приятел .. Той трябваше да е тук, но явно е имало проблем.

Кан? Филмов фестивал?! Какво по дяволите изобщо правех, защо трябваше да ходя на тъпия фестивал!? Е да от една страна трябваше да наглеждам сестра си, но какво по дяволите, как изобщо се бях навил, дори не мога да си спомня! Помня само казах, как казах "Добре де ще дойда, доволна!?". И до там. И определено това беше най - лошият ми отговор, който съм давал през целия си живот. И ето бе дошло време вече да тръгваме, бях си събрал нещата много преди това с огромно недоволство при това и все пак. Излязох пред къщата виждайки, че Ефи се бе настанила в пикапа и просто седнах на шофьорското място и тръгнахме към летището. 15 минути по - късно бях паркирал на паркинга и влязохме вътре, като сестра ми си отиде при нейните дружки, а просто предадох билета си влизайки в самолета. Имах уговорка със стара позната, така че...А тя сигурно вече чакаше, с моя голям навик да закъснявам. Естествено блондинката седеше на една от седалките и просто чакаше.
- Госпожице Керр! - казах с леко задоволство, като хванах дясната и' ръка и я целунах по опакото, като един истински джентълмен, какъвто определено не бях, но малко фалш...нямаше да навреди, нали!? Хах.

Chuck Bass написа:

....

Явно и днес имах голям късмет. Наоколо се чувах недоволните пъшкания на разлигавени звезди. Извъртях очи и хванах Чък под ръка.
- Да идем да пием по едно кафе.. имаш доста да ми разказваш. - казах,а след това му се усмихнах. Повечето хора тук бяха свикнали със звездите,както и с тяхното капризно хленчена,за това не се тревожех че някой от кафенето би се нахвърлил върху Чък,освен ако не бе някое загоряло момиче,действаше им така още от малък.След като се настанихме един срещу друг,а аз си поръчах едно кафе,започнах с въпросите.
- Съжалявам за баща ти. Бе доста.. - спрях се за момент,за да намеря подходящата дума - Доста интересна личност,която толкова много искаше да ни събере. - разкикотих се. Неговият баща бе най-добрият приятел на моя баща,които така ненавиждах. Идваше да ме вижда само от време на време,а след това ме изоставяше в огромното имение сама с всички прислужнички,които ме отгледаха,а ако бях с късмет и някоя друга любовница.
- Разкажи ми.. какво ново около теб? Освен това че продължаваш да разбиваш женските сърца.

Ivy Dawson. написа:

Chuck Bass написа:

....

Явно и днес имах голям късмет. Наоколо се чувах недоволните пъшкания на разлигавени звезди. Извъртях очи и хванах Чък под ръка.
- Да идем да пием по едно кафе.. имаш доста да ми разказваш. - казах,а след това му се усмихнах. Повечето хора тук бяха свикнали със звездите,както и с тяхното капризно хленчена,за това не се тревожех че някой от кафенето би се нахвърлил върху Чък,освен ако не бе някое загоряло момиче,действаше им така още от малък.След като се настанихме един срещу друг,а аз си поръчах едно кафе,започнах с въпросите.
- Съжалявам за баща ти. Бе доста.. - спрях се за момент,за да намеря подходящата дума - Доста интересна личност,която толкова много искаше да ни събере. - разкикотих се. Неговият баща бе най-добрият приятел на моя баща,които така ненавиждах. Идваше да ме вижда само от време на време,а след това ме изоставяше в огромното имение сама с всички прислужнички,които ме отгледаха,а ако бях с късмет и някоя друга любовница.
- Разкажи ми.. какво ново около теб? Освен това че продължаваш да разбиваш женските сърца.

Ив ме хвана под ръка, като се запътихме към кафенето на летището и когато седнахме на масите като аз си поръчах просто едно еспресо, а Иви...не обърнах особено внимание на поръчката и', честно казано.
- Разкажи ми.. какво ново около теб? Освен това че продължаваш да разбиваш женските сърца. - попита ме Иви, след което се засмях леко. Имайки се предвид, че последния път в който се опитах да се държа за първи път нормално във връзка, не аз разбих сърцето на някой накрая, но не разбиха и моето и все пак бе странно.
- Ам...почти нищо. Всъщност пробвах се да имам сериозна връзка с едно момиче, вървях по петите и' като кученце, можеш ли да си представиш?! Но когато тя сломи накрая ... изгубих интерес, тя също...просто не се получи, очевидно не ме бива във всички тези сериозни глупости. Старият Чък ми харесваше много повече, но сега ми се струва невъзможно да се върна към него. - казах намръщено повече като на себе си, след което извърнах поглед към брюнетката усмихвайки се приветливо, но и също толкова предизвикателно.
- Ами при теб!? Какво ново? Обзалагам се, че не си същата скучна Ив, като преди. - подкачих я леко. Обичах да я дразня, това винаги правеше дните ми по - забавни преди.

Chuck Bass написа:

...

- Много жалко.. явно не те е заслужавала. - казах и му смигнах,а след това го побутнах по рамото и се намусих шеговито. След това се засмях и отпих от кафето си.
- А може ида съм същата скучна Иви. - казах простичко,за да го по държа в неведение или просто за да го отегча целенасочено. - В същност и аз имах една сериозна връзка в Колежа. Но момчето почина. - казах без да влагам някаква емоция,мразех да го правя. - Имам дете. да.. шокиращо нали. - засмях се и извадих цигарите си,запалвайки трескаво една. Метнах кутийката на масата и се облегнах на стола си. - От тогава търся татко за малкия. - казах шеговито. - Може и ти да попаднеш в списъка,ако продължаваш да гледаш по този секси начин. - подсмихнах се доволно. Бе по-добре да знае от колкото да го мотая.
- Момичето.. ако това за което си мисля наистина не си заслужава. Голяма принцеска е.