Starbucks

Заглавие: Re: Starbucks Пет Мар 23, 2012 10:12 am

Имах нужда от кофеин. Не ме интересуваше за шибаната бременност. Вече ми личеше толкова много, папараците ме бяха снимали. Тейлър беше разбрал и беше абдикирал за някъде. Дори нямаше да дойде на фестивала в Кан.Аз не можех да го пропусна. Въпреки, че не бях известна или нещо подобно бях една от любимките на журналисти и папараци. Всички бяха разгласили новината, че съм бременна и това ме подлудяваше. Където и да отидех ме питаха как съм, за бога аз съм бременна, а не болна. Да гаджето ми ме заряза, сестра ми не имаше да ме види, родителите ми бяха напълно пощуряли. Е, като се замисля наистина си е доста объркано и мъчително, но аз не му отдавах такова голямо значение. Не се бях травмирала и затворила вкъщи.
Нямах търпение за фестивала в Кан. Не познавах никой от присъстващите и това ме успокояваше, но почти всеки знаеше за мен, молех се за обратното, но едва ли щеше да се случи.
Бях облечена с една рокля, пуснала черната си коса свободно на раменете и хванала бритона си с една панделка- Изглеждах сладка и невинна, като изключим големият ми корем и това, че от там след пет месеца щеше да изскочи малко момиченце или момченце.
Намирах се в летището на опашката на Starbucks. Едно момче беше пред мен и изведнъж се предреди.
- Какво правиш? Аз съм преди теб.
Казах аз и по потупах по рамото. Мразех, когато някой ме предреждаше, напоследък бях станала по-нервна от необходимото, но съм бременна, простено ми е.

Заглавие: Re: Starbucks Пет Мар 23, 2012 10:25 am

Филмовия фестивал в Кан!? Да трябваше да отида заради Бен и заради Меган, все пак нали те бяха суперзвездите, а аз най - обикновенния брат и приятел, който трябваше да ги следва като малко агънце, но не се оплаквах, щях да се возя в първа класа и може би да видя Серина!? Да, малко вероятно да я засека в голям град като Кан и все пак имаше някаква минимална възможност нали?! О ама какви си ги въобразявах и аз.
- Хей Артър, вземи ми едно кафе, вместо да стоиш като пукел! - острия тон на малкия дразнител Меган ме накара да присвия нервно очи, но след това се усмихнах лигаво и мило и тръгнах към Старбъкса, за да й взема кафето, макар че последното което й трябваше в момента беше кофеин, че да ми мрънка още на главата. И да ме подлуди в самолета, сякаш нямах още 1000 неща над които да затормозявам главицата си.
Наредих се най - спокойно на опашката, докато накрая не ми кипна и писна от чакане и предредих абсолютно всички, като миг по - късно се чу недоволното цвилене на някаква жена зад мен.
- Ехаа...хубаво ъм...коремче! Какво е? Момче или момиче? И само за протокола, благодари се, че те предредих, защото в това състояние, кофеина няма да ти е много полезен. - намигнах на момичето, като погледнах към корема й. Интереса ми към бебета, се покачваше имайки предвид...о не пак Серина, за бога Артър, просто си я избий от главата.

Заглавие: Re: Starbucks Съб Мар 24, 2012 7:49 am

Това русоляво момченце на много отворено ли ми се правеше? Усетих как цялата почервенявам. Той не можеше да ми говори така, нямаше това право.
- Кретен. Има си правила. Върни се на мястото или лошо ти се пише.
Да голяма заплаха, Ренесме. Браво, поздравления за едно от най0глупавите неща, които си казвала. Момчето до някъде беше право не трябваше да приемам кофеин, но не ме интересуваше. Какво щеше да ми стане от едно кафе по дяволите?
Момчето продължаваше да стои пред мен. Каква наглост от негова страна. Ако беше един от звездите, с които щях да пътувам в Кан щях да приема неговите подигравки относно бременноста ми, но той беше просто едно момче. Доста привлекателно момче бих казала. От както съм бременна, сякаш съм се разгонила, така да се каже.
Започнах да си падам по онзи тъп папарак във вилата на семейството ми преди месец и сега намирам някакво си момче за привлекателно. Ако продължавах в същия дух до никъде нямаше да я докарам.

Заглавие: Re: Starbucks Сря Мар 28, 2012 5:28 am

От устните ми се откъсна остър, но същевременно някак си смекчаващ смях.
- Ауч, май хормоните отново бушуват, а!? - подиграх се аз с момичето, макар че може би не беше особено уместно имайки предвид състоянието на бременната, не че в момента ме интересуваше, покрай мислите за Серина се бях изнервил тотално и усещах как кафето на Меган щеше да си замине и сигурно щеше да го последват няколко бутилки твърд алкохол, докато напълно не забравя за блондинката. Толкова ли беше трудно да избиеш някой от главата си? Е определено тя нямаше проблем със забравянето ми, нито пък Фелисити имаше проблем със зарязването и забравянето на Бен! Защо винаги на нас момчетата ни беше по - трудно? Е може би просто трябваше да я забравя с някоя друга, така щеше да е най - добре. О, боже, а сега пък звучах като някакъв пълен лигьо, определено покрай нея бях забравил същността си, бях захвърлил старият и истински Артър и трябваше да си го върна.
- Успокой малко страстите мамче! - повдигнах ръцете си невинно на горе, сякаш брюнетката бе някакъв полицай, а аз съгрешилия жител. - Хайде тъмнокоске, можеш спокойно да си вземеш кофеина! - мръднах една крачка настрани, правейки й път. Да, бях усетил, че сега пък се държах като кретен, но абсолютно не смятах да се извинявам.
Докато чаках брюнетката да вземе кафето си, за да мога аз да взема това на Меган, се чу един женски глас, който привикваше за последно пътниците, за полета към Кан.
- Беше ми приятно да си бъбрим, но се оказва, че трябва да тръгвам. Надявам се да се видим някой път. - намигнах на момичето и зачаках някаква реакция, преди да тръгна да гоня полета.

Заглавие: Re: Starbucks Сря Мар 28, 2012 5:44 am

Зачудих се как може да има такива хора като това момче. По такъв отвратителен начин да се подиграват с другите. Всичко отстрани изглежда на всички много лесно. В повечето случаи хулиганите се подиграват на останалите как изглеждат, дали са пълни или имат по лицето си акне, но те някога поглеждали ли са се в огледалото. Виждали ли са колко са грозни не външно, а вътрешно? Лицата им загрозени от злоба. Аз също понякога се държах като тези хора, преди малко бях станала част от този слой хора и се засрамих от себе си. Не биваше да обиждам това момче, с какво ми беше виновно? Да нарушаваше правилата, но аз не съм Бог и не мога да го съдя.
- И ти ли пътуваш към Кан?
Повдигнах веждите си аз, а момчето ми кимна утвърдително. Толкова беше странно, зачудих се дали пък е някоя изгряваща сега звезда.
- Да не би да си някоя наскоро изгряла звезда?
Попитах го директно, но вече и двамата изпускахме полета си. Без да дочакам отговаря на момчето се спуснах към самолета. Нямах време за празник приказки, още повече с човек като него, който е без капка възпитание.

» Starbucks Caffee