Victrola strip club.

След като Блеър изсипа цялата тубичка плажно мляко върху тялото ми, се смръщих, а на лицето ми се появи някаква физиономия наподобяваща тази на малко раздразнено детенце, но малко след това, тя бе заменена от една невинна и невзрачна усмивка. Точно в този момент усетих някакво странно и гадно привличане към Блеър, може би защото тя беше първата която не се даваше толкова лесно, но въпреки това знаех, че усещането бе взаимно, тъй като никой не бе устоявал на чара, който притежаваше фамилията Бас.
Когато избърсах млякото с хавлията си, облякох кремавата риза и тръгнах към мотора, а двадесет минути по - късно бях в хотела, който Барт ми бе поверил докато той беше на почивка с някоя двадесет годишна компаньонка, която бе решил, че е "любовта на живота му" и която сигурно щеше да зареже след "вълшебното им пътешествие". Да беше някак странно сред останалите, че все още го наричам Барт, а не "татко", но истината беше, че не го уважавах особено като такъв, макар, че подаръците, които ми правеше като семейни хотели и стриптийз клубове, е тях определено ги уважавах. Доста подмолно, нали!? Вероятно.
След като отидох в апартамента си на последния етаж, се издокарах точно в стил Чък Бас. Сложих един бежаво-сив костюм, под който бях наметнал много светло розова риза и лилава вратовръзка и изглеждах по този начин. Естествено вече беше 19:30 и ако не побързам, щях да закъснея, но какво ли изобщо ми пукаше?! Нека Блеър си чакаше важното бе аз да не го правя.
Налях си една чаша бърбън и седнах на дивана, като най - спокойно изчаквах да стане осем часа, след което тръгнах. Влязох в лимузината и казах на шофьора да кара към имението Уолдорф. След около тридесет минути, вече лимузината бе пред къщата и слязох от колата, като се засилих към къщата, позвънявайки на звънеца.
Дорота ми отвори и видях как Уолдорф стоеше нервирана на дивана, което накара лек смях да излезе от устата ми и една невинна усмивка да остане на лицето ми.
- Закъсня Бас! - каза тя ядосано, а аз повдигнах рамене.
- Трафик. - засмях се отново и пъхнах небрежно ръце в джоба си като я погледнах миличко и някак си подигравателно. - Тръгваме ли, "кралице Б."? - попитах иронично и двамата излязохме от имението, насочвайки се към лимузината. Отворих и' вратата, за да влезе и заобиколих, като влязох от другата страна. Когато тръгнахме, налях две чаши шампанско подавайки и' едната.
- Наздраве...за нас! - повдигнах вежда и се подсмихнах самодоволно, след което отпих от чашата си, като погледа ми не се отдели от брюнетката, която между впрочем изглеждаше изумително, но естествено никога нямаше да си го призная. След около половин час бяхме пристигнали пред заведението, над чиято врата с големи букви пишеше "Стриптийз клуб - Victrola". Видях недоволната физиономия на събеседницата си, но все пак нямаше как да не хареса клуба на Бас. Всички го обожаваха, защо тя да е изключение?! Е да, това не беше всеки, това беше Блеър, но честно казано изобщо не се притеснявах, нейното очарование не ме късаеше особено много, да не кажа изобщо.
Слязох от лимузината и отново заобиколих, за да и' отворя вратата.
- Надявам се мястото да ти хареса! - намигнах и', след като слезе от колата и влязохме в "скромния" клуб.

- Моля!? - реакцията на Блеър предизвика голямата и широка усмивка на устните ми, която се разтегли, щом видя лицето и' върху което бе изписано недоумение. Бях сигурен, че в момента на ум, искаше прошка от своя "всемогъщ Бог". Чудех се как изобщо можеше да вярва в тези глупости, бяха просто смешни, а и честно казано не и' отиваше да се прави на монахиня и светица и двамата знаехме, че изобщо не е такава, макар и да се държи и да си мисли, че е и' трябваше малко помощ, за да извади мръсницата в себе си на показ, и точно това целях, водейки я тук. Щях да и' дам тласъка от който имаше нужда, за да се преобрази в онази Блеър, която със сигурност щеше да ми хареса, макар, че и на тази и' нямаше нищо лошо, даже беше доста...стимулираща и все пак...
Когато влязохме в клуба, се настанихме на една маса в центъра, с перфектната гледка към стриптизьорките. Хубавото на тази маса бе, че първо беше с най - хубавата гледка, в цялото заведение и второ беше служебна така, че никой друг нямаше правото да седи на нея и никога не се притеснявах, че мястото ми ще е заето. Това му беше хубавото да си собственик на клуб, особено ако в този клуб главното и водещото бе разврата, който аз толкова много обичах, ценях и прекалено често изваждах на показ.
Погледа ми беше съсредоточен върху танцьорките и само миг по - късно думите на Блеър ме разсяха.
-Какво толкова намираш в тях?!Толкова са долни..нямат никакво достойнство! - попита младата Уолдорф с досада, като отпи от питието си, а аз просто се подсмихнах предизвикателно и погледнах към нея, като прихванах нейния поглед със своя и очите ни не се откъсваха едни от други.
- Просто завиждаш, че не можеш да танцуваш като тях и че в очите на мъжете, никога няма да си толкова съблазнителна, колкото е и най - грозната от тези момичета на сцената. - казах и' след което погледа ми мина встрани. Това определено не беше комплимента, на който може би се е надявала и определено прозвуча като предизвикателство, а всъщност то беше такова.

Добре де, не очаквах наистина да излезе на сцената, но това си беше Уолдорф, тя никога не отказваше на предизвикателства, нито пък аз. Това винаги означаваше, че другия печели, а това определено не беше опция, за никой от двама ни. Защото, ако аз спечелех Блеър просто щеше да изпадне в поредното психясало и истерясало положение, търсейки начин как да ме унижи, макар че плановете и' спрямо моето унижение винаги се проваляха. А ако тя спечелеше, нямаше да спре да ми го натяква, което пък би предизвикало в мен онази ми страна, която винаги искаше да си и' го върне и този път се завързваше план в главата ми, включвайки това място, няколко компаньонки и задната стаичка, докато през това време Блеър се измъчваше от ревност. Не заради някакви чувства или нещо, ами просто защото никой не бе предпочитал някоя друга пред Уолдорф и никой не я бе зарязвал, заради компаньонка.
И все пак, се очертаваше, че тя изпълнява предизвикателството ми, което значеше, че тя печели. Хм...доста интересно, но в момента в ума ми не можеха да нахлуят мислите за онези французойки в стриптийз клуба или пък за стюардесите, които бяха на бързо набиране в телефона ми. Мислех само и единствено за непрофесионалната танцьорка, която ме придружаваше тази вечер и по една случайност това бе Блеър, а очите ми просто не можеха да се отделят от тялото и', извивките и' и дори усмивките които хвърляше от време на време. Правеше всичко с лекота, и все пак щеше да е грях да си призная, че беше невероятна на сцената, а и щеше доста да се оплаква на отчето, ако разбереше, че в действителност я е бивало, да не говорим, че щеше да се чувства омърсена, пред всевисшия си Господ, така че не си мълчах, просто защото бях егоист.
-Все още ли мислиш така,Бас? - попита Уолдорф, като слезе от сцената и си взе питието, което бе оставила в мен. Взех чашата със скоч, която бе пред мен и изпих съдържанието и' на екс, след което погледнах към Блеър.
- Не беше, чак толкова зле, беше как да се изразя по - меко...поносимо за очите, но все пак не можеш да се сравняваш с нито една от жените тук, Уолдорф. - намигнах и', като за последното не излъгах. Наистина не можеше да се сравнява с нито едно от момичетата тук, защото те бяха лесни и нямаха и половината, което Блеър притежаваше. Нежност, характер, стил и чувство за мярка. Ъгх защо по Дяволите се изразявах като някакъв женчо от вътре. Блях, определено времето прекарвано с нея, не ми се отразяваше много - много позитивно.

Себе си ли опитвах да заблудя или нея, защото и в двата случая никой не се заблуждаваше, нито аз и очевидно нито тя, но въпреки това аз бях Чък Бас, никоя не можеше да ме накара да го искам за повече от една вечер или да привлече вниманието ми за по - дълго време от кратките няколко часа, докато я закарам в хотела и...нда, стана пределно ясно. Блеър Уолдорф, надали ще е това изключение, което е привлякло вниманието ми за повече от тези няколко часа.
-Но знам,че съм се справила много по-добре от онази паплач,просто защото съм Уолдорф и,защото..хм..никога няма да ме имаш. - думите и' ме откъснаха от мислите ми, след което една самодоволна и тънка усмивка се появи на до преди момент безизразното ми лице. А когато пое чашата ми и изпи цялото съдържание скоч, което съдържаше стъклото, усмивката ми се разтегли.
- Знаеш ли Блеър, самозалъгвай се, но честно казано ти никога няма да си и наполовина като тях. - намигнах и' и определено не беше като да съм излъгъл, е да тя определено схвана намека, който пуснах и определено той беше обиден или поне в случая в който тя би го приела и в този който аз исках тя да го приеме, за да успея да скрия и без това очевидната привързаност, която все още не можех да си обясня, а и честно казано вече не исках, защото бях убеден, че беше поредното увлечение, което щеше да ми мине след няколко часа сами в апартамента ми в семейният хотел на Бас.
- И между другото Уолдорф, ако исках да те имам, вече щях. Насила или не, добре ме познаваш, никога не забавям темпото с някакви лиготии като "срещи" и така нататък, защо мислиш, че ще си изключение!? Не си толкова велика за колкото се мислиш и колкото внушаваш на всички, че си. А и това, че си Уолдорф, не ме кара да те желая повече от някоя от тези проститутки и стриптизьорки в момента. - казах стискайки леко юмрук, нда сигурно се дължеше на голямото количество алкохол което приемах цял ден, но усещах как алкохола вече си правеше шегички с мозъка ми и честно казано определено не ми допадаше, защото знаех, че ще получа поредния шамар и ще се лийша от компанията си за вечерта макар, че за шамара не ми пукаше особено, тъй като бях свикнал, по - скоро ме вълнуваше губенето на компанийката, която бях домъкнал със себе си.
-И сега какво следва,Чък? - попита облягайки се на дивана, като забелязах, че и на нея алкохола я хващаше, което може би ми бе от полза.
- Аз те предизвиках...един вид. Сега е твой ред Уолдорф и нали знаеш какво са казали хората "Внимавай какво си пожелаваш", мога да обърна всяко твое желание в своя полза, което едва ли ще ти хареса. - намигнах и' и се усмихнах доволно.

Това не го бях предвидил, но щом тя искаше така, щях да угодя на прищявката и' и без това през целия си съществен живот съм угодявал на Барт, какво ще ми стане ако един път о направя и за човек на който всъщност някак си може би държах. Макар, че и аз самият не бях сигурен какво за Бога харесвах в Блеър, не всъщност това бях сигурен, но по дяволите, защо!? Защо точно тя и защо изобщо някоя? Беше много по - лесно, когато живота ми беше просто секс, алкохол, наркотици и разбиване на няколко животи, което определено беше една от най - забавните части.
- Искаш да си тръгнеш? Ами давай Блеър, не съм те държал на сила, не като да съм подготвял козове срещу теб предварително, ако по случайност не дойдеш. - намигнах и' и се облегнах на дивана, като изпих на екс поредната чаша скоч. А погледа ми отново приплъзна към Уолдорф.
- Е какво чакаш още, знаеш къде е лимузината, просто кажи на Артър да те закара и си готова, нали искаше да забравиш!? - отново и' намигнах, а когато тя тръгна нервна от бара осъзнах, че може би малко преиграх и се държах като тотален задник. Може би беше права, смазвах всеки срещу мен, просто защото съм...Чък Бас. И когато на мен не ми угодяваха, просто откачах, но всеки си имаше своите лоши моменти, какво като моите бяха малко повече от нечии други, това не ме ли оправдаваше!? Добре де, кого залъгвах изобщо!? Станах от канапето, като писах на Артър да забави малко Блеър и залитайки тръгнах към изхода и се насочих към лимузината. Уолдорф беше вътре, а шофьора чакаше до лимузината да дойда. Влязох вътре и я заварих, но без да кажа и думичка седнах най - спокойно и си налях уиски от минибарчето. Облегнах се назад и отпих най - спокойно.
- Изглеждаше изумително, там горе, на сцената. - подсмихнах се на самия себе си, като погледа ми гледаше някъде в празното пространство, но само след миг се върна на нейния.
- Аз...с-с-съжалявам, че провалих вечерта и на двама ни, но понякога да бъдеш задник, е по - добрата възможност пред... - отново отпих от чашата уиски, за да спра думите да излизат от устата ми, преди да съм казал нещо, след което досегашният Чък Бас щеше да е просто история. И да, извинението определено ми беше трудно за изричане и още по - трудно за проумяване. Тя много добре знаеше, че не раздавах просто така извиненията и определено ако съм казвал на някой "Съжалявам" то никога не е било искрено, а това...е това наистина си беше извинение, макар и поднесено по странен начин.

Блеър като, че ли не беше на себе си, не че това не ми харесваше. О, определено можех да свикна с това чувство и определено след това нямаше да ми е никак гузно, но определено знаех, че тя няма да намери...как се казваше "покой сред мръсното си и опетнено ново аз, пред Бог", но защо това изобщо трябваше да ме късае. Е да, всъщност беше кофти, че тя беше бившата на Алекс, а той ми беше най - добрия приятел и надали щеше да е много доволен, че първия и' път не е бил с него, а със свиня като мен, но всъщност той нали беше "щастливо сгоден", защо трябваше да го бърка!? Е, да щеше да се ядоса ужасно много, но в момента дори не исках да мисля за това, не исках да се разубеждавам за това което предстоеше да стане.
- Сигурна ли си? - попитах я, отдръпвайки се от нея, а тя просто кимна с глава и впи устни в моите като прокара ръката си по гърба ми. Набързо се оттървах от сакото си захвърляйки го на съседната седалка и езичето ми палаво се заигра с нейното, правейки целувката много по - страстна от колкото е. Толкова ли беше глупаво, че я желаех толкова много!? Знаейки, че тя беше...ами Блеър Уолдорф, момичето с което израснахме заедно и което бе гадже на най - добрия ми приятел още от забавачката. Щом аз го чувствах някак грешно, значи определено не беше нещо нормално, което просто би се случило в ежедневието, беше си нещо подобно на катастрофа, а от моя гледна точка аз бях като камикадзето, което нямаше търпение да я предизвика, нямаше търпение да умре в нея. Толкова много я желаех в момента, че просто не можех да мисля за нищо друго освен за случващото се в момента. Устните ми заслизаха към врата и', оставяйки лека влажна следа, а само след броени мигове се намираха върху откритата част от бюста и'.
Едната ми ръка плъзна по външната част на едното и' бедро, повдигайки роклята и' нагоре и след секунда я придърпах в скука си, като ръцете ми се разхождаха по тялото и', а устните ми отново намериха нейните.

Роклята и' за един прост и кратичък миг се оказа на съседната седалка близо до сакото ми, а още един миг след това и ризата мисе намираше там...разкъсана. Жалко това беше любимата ми риза, но пък определено си струваше да си замине по такъв начин, но поне беше заминала при хубави обстоятелства и бе помогнала за по - бърз развой на нещата.
За секундата в която Блеър спря погледа си върху моя и прокара ръката си по бузата ми отново усетих онова привличане от плажа и стрип клуба. Чувството беше някак хубаво, но честно казано и определено доста плашещо за това просто забравих за всички "емоции" или както там се наричаха.
Просто се оставих на случващото се в момента и се отдадох изцяло на него, като избих всички абсолютно всички останали мисли от главата си.
Едната ми ръка отново приплъзна към външната част на бедрото и', като я придърпах към себе си, скъсявайки дистанцията помежду ни, ако можеше повече от това, след което устните ми се настаниха на врата и', слизайки надолу към рамото и преминавайки към гърдите и', като устните ми се настаниха там, докато ръцете ми разкопчаха с едно малко движение сутиена и' и той падна надолу, а устните ми заслизаха надолу, като целуваха всяка частица на която се натъкнеха.
Никоя друга не ме беше докарвала до такова състояние на възбуда, в каквото Блеър ме докарваше в момента. Дори и най - елитната и скъпоплатена компаньонка, не беше като нея в това отношения или поне не ми доставяше такова удоволствие. Но естествено нямаше и най - малката възможност да си призная това, пред нея или пък пред който и да е било.
И ъгх, звучах като някой тотално хлътнал тийнейджър, а определено това не беше в плюс за мен и по дяволите, не можеше да съм се захласнал по Блеър, това беше физически и психически невъзможно, самата мисъл ме отвращаваше, не заради Блеър, ами заради самия себе си, познавах се доста добре и определено от това нямаше да излезе нищо добро. Крепеше ме само мисълта, че беше пияна и на следващият ден нямаше да си спомня абсолютно нищо. Да се надяваме. Или пък най - много да минеме с едното "Бас, ти си свиня!", което доста ме устройваше в момента.

Една дяволита усмивка се изписа на лицето ми, щом Блеър свали боксерките ми и веднага, ръката ми трепна към бедрата и', сваляйки бикините и'.
- Чък Бас..искам те. - за секунда ми се стори, че пак ще каже нещо от сорта на "Чък Бас ти си свиня", но думите и' определено ме изненадаха. Бях наясно, че Уолдорф си падаше по онези кралски особи, принцове, лордове и т.н. Но пък честно казано, все пак кой можеше да устои на Чък Бас? Очевидно абсолютно никой. В същия момент в който изрече тези думи се озова легнала на седалката, а аз бях върху нея като устните ми грубо се спускаха по тялото и', минавайки през врата, гърдите и спускайки се по плоското и' коремче. Една развратна физиономия зае място на лицето ми, след което устните ми се спуснаха още на долу, до зоната под корема и', а езичето ми се заигра палаво, когато достигна до частта между бедрата и'.
Стоновете и', само ме мотивираха повече, като движенията ми станаха по - груби. Бях повече от сигурен, че и' доставях доста голямо удоволствие, самите и' стонове ми го подсказваха. Но само миг по - късно устните ми се отделиха от нея и в същият момент проникнах в нея, рязко и грубо и една предоволна усмивка се изви на развратната ми физиономия. Движенията ми бяха бързи и с всяка една изминала секунда, ставаха все по - бързи.
Удоволствието и възбудата в мен, бяха по - големи от всеки друг път, макар че честно казано не исках да мисля за причината, защото бях наясно до какъв извод щях да стигна накрая. Просто се наслаждавах на момента, защото бях сигурен, че след него щеше да има поредната доза "Бас..ти си свиня" плюс много шамари, рогатни и т.н. Което пък ме устройваше напълно. Необвързващият секс беше най - доброто, което "великият Бог" можеше да сътвори, май все пак си заслужаваше да отида на църква и да му благодаря за това негово творение.

Стоновете и' и червените черти, които оставяше по гърба ми само ми доставяха повече удоволствие и по някакъв странен начин, караха и възбудата ми да се удвоява, ако не и утроява. Мисълта, че в момента бях с Блеър, също помагаше до известна степен, не всъщност тя я водеше главно, но въпреки това не чувствах, че е редно спрямо нея, първия и' път да е с...Чък Бас!? Тя винаги мечтаеше, за принц Чарминг на бял кон, точно какъвто Алекс бе за нея,но момента не ми беше толкова кофти за него отколкото за нея. Но кхъм, за Бога, от кога се предполагаше, че изобщо ми пука?! Май беше по - добре, просто да си избия всички мисли от главата, както и направих в същият момент. Самата мисъл, че МИСЛЕХ по време на секс, ме плашеше. Особено, че мислех за такива глупости, а не както обикновено, как да се отърва от момичето с което бях.
- Боже.. - стонът на Уолдорф прекъсна мислите ми и една дяволите усмивка се появи на безизразното ми лице, като устните ми се впиха жадно в нейните, като езичетата ни бързо и страстно се "боричкаха", правейки целувката страшно пламенна.
Ръцете ми се спусната надолу към тялото и', като изучаваха и най - малката частица от него. А само миг по - късно и устните ми се спуснаха натам, като минаха през врата, правейки леки очертания с езичето. Само миг по - късно продължиха надолу, настанявайки се върху гърдите и', като започнах да целувам най - нежната част от тях, напълно сигурен, че отново и' доставях нужното удоволствие. Докато устните ми бяха там, ръката ми отново се спусна надолу към тялото и', настанявайки се между бедрата и' и правейки леки движения, а само след секунда проникнах в нея с два пръста и се усмихнах самодоволно.

Само минута след като забързах темпото, усетих как всичко свърши. Блеър ме целуна и се отпусна на седалката, а аз просто се опитах да контролирам мислите си, защото ако се отдам изцяло на тях, щях да стигна до тъпия извод, че изпитвам нещо към нея!? Че аз, Чък Бас...изпитвам нещо!? Но какво пък и без това никой нямаше да повярва на този факт, все пак бях Чък Бас, еднократният секс плюс някои други екстри ми бяха заложени в гените и ми бяха като второ име. Вече си имах етикет и репутация, срещу които нямах нищо против и които не бих нарушил, защото хъх...това бяхме ние. Чък и Блеър, ако имаше нещо повече между нас, просто няма да сме същите хора. Щяхме да сме...слаби!?
Изправих се до седнало положение като взех дрехите си и започнах да ги обличам. Като през това време отворих прозореца на лимузината и заварих Артър, който все още стоеше като пън до нея и чак в този момент усетих, че дори не сме тръгвали от Victrola. Ъгх сега щеше да е леко неудобно, особено имайки предвид, че къщата на Уолдорф беше на поне половин час от тук. Определено очаквах един от онези неловки разговори, но и Блеър не беше поредната компаньонка, която просто можех да изгоня навън.
- Можеш да тръгваш Артър, всъщност защо изобщо все още стоим тук, за Бога. - казах му извъртайки очи и затваряйки прозореца, след което затворих и този, който делеше шофьорското му място със задните седалки. Определено имаше някои неща, които дори и шофьорът ми нямаше право да види в момента, но пък..щеше да е интересна гледка, да видя как дъртия се възбужда, а реакцията на Блеър, сигурно щеше да е още по - покъртителна, щом разбере, че тя е причината.
Само мигове по - късно усетих, че колата вече се бе запътила към имението "Уолдорф" и една облекчена физиономия се изписа на лицето ми, а отвътре имах чувството, сякаш някакъв тежък товар бе паднал от раменете ми и сякаш буцата, която за кратко бе заседнала в гърлото ми вече я нямаше.
Оправих и вратовръзката си, след което сложих и сакото и взех една бутилка уиски от минибарчето, наливайки си в една чаша, като изпих съдържанието и' на екс, като моментално след това погледа ми трепна към Блеър.
- Предполагам и ти искаш нещо силно!? - повдигнах вежда и преди да успее да каже и думичка вече и' бях подала чаша със скоч.

Отчаянието и' и самосъжалението и', просто се изписваха в очите и' и честно казано не очаквах такава реакция. В момента очаквах типичната Уолдорф реакция в която следваше "Бас ти си свиня" и някой друг сарказъм от моя страна, но уви, не се получи така за съжаление. И какво се очакваше от мен? Да се извиня!? Пхах...просто не виждах смисъл, а и не исках да си помисли, че ми пука или нещо такова, по простата причина, че все още не бях сигурен дали е така. Усещах, че имаше някакво привличане, но честно казано, не можех да си го обясня, а и не исках, защото за Бога аз бях Чък Бас, както обичах да казвам. Някакви си чувства, просто бяха недопустими за мен, освен ако те не бяха, ирония, ненавист или омраза, каквито преобладаваха в мен, по принцип.
- Какво, очаква се да ти благодаря, че няма да ми крещиш?! Не Уолдорф определено не е в мой стил, ако искаш ми крещи, твоя воля. А ако очакваш да ти се извиня за случилото, също не е в мой стил, просто го забрави Блеър. Или пък недей, не ме късае и в двата случая. - намигнах и' след което си сипах още един скоч, който набързо си отиде, като остави парещи следи в гърлото и устата ми, но това далеч не ме спря да налея поредното уиски, колкото да се напия съвсем и да се опитам да не запомня нищичко от неловкия разговор, който се очертаваше да водим на път към дома и'. Сериозно определено не беше в мой стил да водя какъвто и да е разговор, особено след секс и особено с Блеър. Освен ако той не беше за съсипването на нечий живот, но както се очертаваше, май моят щеше да стане съсипан, ако я ядосвам още малко, но точно това целях, исках да я предизвикам.
- И все пак...не ми каза, истинското предизвикателство в клуба, за това слушам Уолдорф и гледай да е нещо по - свястно от "закарай ме до нас". - казах иронично, след което и' намигнах и отново отпих от плитката чаша с алкохол.

Подсмихнах се иронично, след което погледах към Уолдорф с досада, но същевременно и някакво ангелско изражение. Отпих от алкохола в чашата си, който по някаква причина, просто не свършваше.
- Да Блеър, общуването ми куца, но за сметка на това компенсирам със...кхъм...ти и сама можеш да се досетиш. - намигнах и' и допих съдържанието на чашата си на екс. А след като каза "предизвикателството" си, се засмях леко и отново погледнах с някакъв престорено мил поглед.
- Не ми давай задачи, които знаеш, че не мога да изпълня. - прошепнах и' тихо в ухото, след като се приближих до нея, а ръката ми моментално се озова върху външната част на бедрото и', като на лицето ми се изписа самоуверена и същевременно дяволита усмивка.
- А и дори да спазвам дистанция от теб ти няма да издържиш да не ме видиш, Уолдорф. И двамата сме наясно с този факт. - намигнах и' и най - демонстративно я целунах по бузата, колкото да я раздразня, макар че тя си беше достатъчно раздразнена в момента и все пак исках да съм обеден, че причината съм аз.
- За Бога Артър намали малко скоростта, не сме тръгнали на състезание. - провикнах се и усетих как лимузината забавя с поне 20 км/ч. Беше ми много интересно какво щеше да направи Блеър сега и не само заради колата и това, че казах на Артър, обратното, което тя му заръча, ами исках и да чуя "лекцията" и', за случката от преди малко.