Victrola strip club.

Подсмихнах се с цялото самодоволство, което бушуваше в момента в мен, а то определено не беше малко. Колкото и да не искаше да си го признае, Блеър определено не беше добра актриса и не можеше да ме заблуди, знам че не мислеше нищо от нещата които казваше, даже бих се обзаложил, че в действителност и' пукаше. Пукаше и' за случката от преди малко и колкото и да криеше, знаех, че и' се искаше тя да се повтаря отново и отново, може би повече от колкото на мен ми искаше, макар че точно в този момент в който почти всички мисли бяха излетяли от главата ми, ми беше все едно за случката от преди около половин час.
- Артър спри колата! - казах с твърд глас, към недъгавия шофьор, след което повдигнах вежди, когато усетих как набива спирачките. - Това би трябвало да ти говори, че трябва и да излезеш от проклетата кола! - намигнах му и само след секунда, той се намираше пред капака на колата, чакайки да му кажа, отново да заеме шофьорското място и да тръгнем към дома на Уолдорф.
- Не би ме доближила!? Блеър кого по - точно се опитваш да заблудиш, мен или себе си? - казах напълно сериозно, но веднага препокрих въпроса, който прозвуча като на някой влюбен тийн, като добавих и подигравателен смях.
- Хмм...след като ти ме предизвика, отново е мой ред Уолдорф и ти няма какво да правиш освен да изпълняваш, все пак се намираме по средата на нищото, където няма обхват и шофьора няма да тръгне, без аз да му кажа. - намигнах и', но бях напълно сериозен в думите си.
- Тъ защо наистина се качи на сцената на Виктрола и не ми казвай, че беше само заради предизвикателството, защото Блеър Уолдорф никога не би се унижила така за нищо, особено ако е наясно, че в заведението има камери, които са я заснели. - казах след което си налях бърбън и изпих съдържанието на чашата на екс, усещайки как алкохолното действие, замъгляваше мислите ми и обстановката, а от устата ми излизаха само безсмислици. Погледа ми бе разсеян, но все пак успях да го задържа за малко върху Уолдорф.

И сега какво, очакваше се че ще тръгна след Блеър и ще я гоня по шосето!? Пхах мдам в някоя алтернативна вселена, която всичко беше с краката на горе и Чък Бас догонваше момиче. Хах...това не можеше да се случи никога! Но все пак не бях спечелил спора, а аз мразех да губя или да оставям нещо недовършено и да исках да получа честен отговор или поне някой, който да ми се хареса малко повече, не че утре щях да помня кой знае колко, имайки се предвид че самият аз усещах, че съвсем леко съм прекалил с алкохола, а в жабката на лимузината имаше и хашиш, който Артър само чакаше нареждане да ми даде, а това можеше и да се случи скоро.
Блеър, вече се бе отдалечила, а тази игра на котка и мишка започваше да ми писва, правилата бяха прекалено скучни, а и загубилия щеше да е доста унижен пред самия себе си. И въпреки това мислех да изкривя малко играта. Извиках Артър и му казах да кара бавно след Блеър, като само след секунди лимозината беше точно до нея. Една дяволита усмивка се появи на лицето ми след като смъкнах прозореца и Блеър погледна насам.
- Стига вечер е. Не се инати и влез в колата! - убедих я и когато тръгна да влиза, заключих вратата.
- Естествено след като ми кажеш истината Блеър, знаеш че не обичам заблудите нито пък лъжите, отправени към мен. Плюс това не аз се възползвах ти беше тази която започна и всъщност защо започна изобщо, вече май имаш два въпроса на които да отговаряш, след което можеш да се качиш и за нула време ще стигнем до милия ти дом. - намигнах и' след това погледа ми стрелна към минибара, но вместо да наливам от алкохола в чаша и само да си хабя времето и нервите да наливам през една секунда, взех цялата бутилка бърбън, като отпих солидна глътка директно от нея, а алкохолната течност се разля парещо в гърлото ми.

Подсмихнах се самодоволно, а след това направих престорена тъжна физиономия. Колко беше удовлетворяващо да се подигравам с Блеър и да и' се присмивам от страни, но пък точно в тази ситуация, когато видно се предаваше някак не беше толкова забавно и тръпката от победата я нямаше. Щеше да е много по - сладка ако имаше съпротива или поне да беше казала нещо по - смислено от "Бас ти си свиня" или пък "Мразя те", това вече взе да става прекалено еднотипно и банално, но пък като се замисля и Блеър вече спадаше към тези критерии, или поне това щях да и' втълпя, че мисля. Играта за нея можеше и да е свършила, но за мен определено не беше, а всъщност едвам сега започваше.
- Край!? Естествено, че ще се предадеш. Хах...Блеър Уолдорф се предава, играта е приключила?!? "Великата" Уолдорф би казала тези думи със задоволство и само ако печели наистина, но очевидно не си толкова велика вече, а? Превръщаш се в копие на жалките ти подръжнички...как им бяха имената!? Даже и това не мога да запомня, а толкова пъти съм бил с тях, но естествено това е тайна...штт. Скоро и името на Блеър Уолдорф ще се забрави както и тяхното. Ще станеш еднотипна и банална като всички други. - намигнах и' и отново отпих от бутилката със силната алкохолна течност. Знам, че бях прекалено груб, че бях просто един пиян задник, а Блеър вероятно се бе вързала на всяка една дума и все пак не мислех да се извинявам, не виждах смисъл за какво. А и когато истинската Блеър се завърнеше тя определено щеше да ми благодари. Тази тъжна и скучна брюнетка, която се влачеше по шосето, определено нямаше нищо общо с "Кралица Би." беше се предала и гледката си беше просто жалка.
Отключих вратата на лимузината и я отворих.
- Хайде качвай се! С това темпо до никъде няма да стигнеш! - казах и', но тя не искаше да се качи.
- За Бога Уолдорф КАЧВАЙ СЕ! - повиших тон след което отново усетих алкохолна течност да се разлива в устата ми, но този път количеството беше много по - голямо. Усетих как главата ми се замайваше още повече, а лицето ми придобиваше някаква безизразна и отнесена физиономия.