Crustacean Restaurant

Чух се с Лиз по телефона и се разбрахме да я чакам в ресотранта. Паркирах пред заведението и влязох вътре. Любезна серивтьорка дойде до мен и си поръчах чаша червено вино. Тя го донесе бързо и отпих една голяма глътка. Оставих чашата на масата и запалих една цигара в чакане на Лиз...

След като Лиз влезе с неустоима черна рокля която подчертаваше перфектно извяното й тяло, тя се настани на стола срещу мен. Стоеше настрана, чужда от мен. Бях я наранил и жестоко съжалявах за постъпките си.
- Благодаря че дойде - отвърнах аз и й се усмихнах.
Повиках сервитьорката, и отново се обърнах към Лиз.
- Ще пиеш ли нещо?

Виното, наистина?!? Аз изгарях отвътре, а тя се интересуваше от виното.
- Горчиво, леко трапчиво с мек завършех, но като цяло вкусно... - отвърнах.
Не исках да я притискам, страхувах се за нея...
-Добре ли си? - попитах и впих поглед в очите й,

Всяко дума която излизаше от устата й, се забиваше в мен като браснарски нож. Усещах как губя контол над ситуацията и изпадах в ужас. Не знаех какво да кажа стоях безмълвен. Изпих и последната глътка вино и се вгледах отново в Лиз. Снежно бялата й кожа бе настръхнала,а погледа и шареше из помещението. Извадих портмонето си и оставих една банкнота от 100$ на масата.
- Обичам те, искам да съм с теб и за мен това не е края... - казах аз и се запътих към изхода.

Още преди да си доспи телефонът на Елизабет завибрира и любимата й песен на Линкин парк огласи цялата стая..Беше Нейт с който се разбраха да се видят в някакъв ресторант.Тя навлече една от новите си рокли толкова бързо,че и се зави свят и си хвана такси.Ето,че вече влизаше в ресторантът и се оглеждаше за него.Огледа първите маси и продължи навътре,когато най накрая го видя да й маха.
-Хей-измърмори все още сънено тя и се настани в столът срещу него.
-Честно казано..не мислех,че ще звъннеш.-промълви тя и се усмихна на мъжът срещу нея.Истината бе,че мислеше за него като всички останали..но явно не беше такъв!

Дълго време след като се прибрах не можах да заспя.Мислех само и единствено за нея.На сутринта веднага след като се събудих 'и звъннах.Тя ми вдигна и се разбрахме да се срещнем в един хубав ресторант.След известно време,вече бях там.
Видях я и се приближих.Седнах срещу нея и се усмихнах.
-Здрасти! - казах и се усмихнах. -Как си? - зададох първия си въпрос аз.

-По добре от снощи..-отвърна му тя и се усмихна.Скоро сервитьорът дойде и тя си поръча само вода.След като изчака и Нейт да си поръча тя отпрати сервитьорът с думите,че по късно ще си поръчат нещо за хапване.
-Ъм..значи все пак се сети за мен.-добави тя и се почувства щастлива,че той иска да я види отново.Снощи преди да заспи тя не спираше да мисли за него и това до някаква степен я изплаши,но тя реши,че иска да го вижда.
-Как се чувстваш след снощи?-зададе своя въпрос и отпи от вече донесената й вода.

-Радвам се,че се чувстваш добре. - казах аз. - Относно снощи,чувствам се добре,но все още леко ме боли главата,това не е добре да препиваш два дни подред. - засмях се аз и погледнах към нея. - Ами ти,добре ли си,май не ти се отрази много добре двойното уиски? - попитах аз загрижено и се понаместих малко на мястото си.

-Никога повече няма да пия двойно уйски-заяви тя и се засмя тихо.Беше дочула,че наоколо има парти.Искаше да отиде,но не и без Чейс.
-Ъм..искаш ли да отидем на автър партито,което се състои на близо?-попита тя несигурно и подръпна леко роклята си,за да я намести.
-Ако не искаш няма да ходим,защото все пак не познавам никой там и не искам да ходя сама-побърза да добави тя и отново се усмихна.

Когато попита дали ми се ходи на партито аз кимнах.
Ходеше ми се на това парти,колкото и тъпо да звучаше исках да се запозная с нови хора и да намеря нови приятелства.Надявах се да не попадам на повече женски боеве.
Двамата се изправихме и тръгнахме натам.Радвах се,че и двамата бяхме супер добре облечени,защото нямаше да е много добре да отидем с лошо облекло.Макар и да знаех,че Елизабет е хубава в всякакви дрехи.

Когато вече бях приключила напълно с подреждането ан апартамента както и на личния си живот, записването в университета и посещаване на работното ми място. Е, вече реших, че е време да възвърна и социалния си живот поне на нивото, на което беше в Ню Йорк. За това потърсих в телфона си имената на познати от Ел Ей. Исках да се видя с някой, с когото не само сме се запознали, разменили фейсбук и т.н. Някой малко по-стойностен.
Звъннах на Мегън. Уговорихме се да излезем на обяд. Имах достатъчно време, така че се изкъпах. Облякох се, приведох се в подобаващ външен вид и излязох от вкъщи. Все още не познавах улиците, така че предпочетох да си хвана такси. Мегън ми обясни точния адрес на ресторанта, както и аз след това на шофьора.
Изчаках Мег малко встрани от входната врата.

- Освен това се настаних по всички параграфи, освен, че още не съм го поляла с бутилка шампанско. А си намерих и съквартирантка. Татко ми осигури работа, макар че исках сама да си спечеля интервюто, но той настоя. Поне го накарах да обещае, че когато си стъпя здаво на краката, сякаш живея тук от години ще ме остави да се грижа сама за себе си - засмях се, а след това прехапах долната си устна. Беше ми лош навик. Особено ако бях в някой бар или дискотека, когато гоправех несъзнателно и погледа ми без да искам попадне върху някой мъж, започваха да ми намигват, да ми махат, да ме черпят, сякаш казваха: "Точно така. Правилен избор". Не беше никакъв трик за прелъстяване, а просто лош навик. Но иди и го обяснявай на всеки, който те види да прехапвах устната си.
- Ела довечера вкъщи, ако си свободна, да изпразним шампанското, което си бях купила преди няколко години и все още не съм отворила, защото чаках точно този момент.
Междувременно сервитьорът дойде. Пак несъзнателно захапах устната си, избирайки поръчката си, а когато се осъзнах веднага престанах. На пук на всички които като видеха слабо момиче си казваха: "как може да изяде толкова много" си поръчах салата, порция спагети карбонара и натурален сок. Според мен фигурата си ми беше добре. Ако на някой му пречеше колко и какво ям, това си е негова работа.

- Съжалявам за бандата - казах искрено съчувствайки й и хванах ръката й. - Ами всъщност стана много бързо - преместването. Исках независимост, а това означаваше да съм поне в другия край на страната. И така избрах Ел Ей. Преди седмица слязох на летището. И в интерес на истината доста бързо подредих парченцата на пъзела. Очаква да ми отнеме поне месец с цялото това преместване. Разбира се, все още не съм свикнала с заобикалящата ме среда и с високите температури през март. В Ню Йорк все още има еднометров сняг.
Най-накрая поръчките ни дойдоха. Слава бого! Бях гладна като вълк. Но не ми се ядеше нищо за десерт сега. Е, дали по-късно или пък утре пак щях да наваксам с кутия сладолед.
- Само настоявам да ми кажеш веднага ако има някакъв начин по който мога да ти помогна. Ама наистина веднага щом го измислиш. - Реших да сменя темата, защото самата аз знаех какво е да не можеш да свържеш двата края и че това не бе приятна тема за разговор. Не, не беше заради финансова липса или нещо подобно, ататко се грижеше да имам всичко от което се нуждая и отгоре.
- Как е брат ти? - попитах я, навивайки спагети на вилицата си. Лично аз нямах против да пием и вино.

- Ами... нямам си ни най-малка представа. Не знам дали ще ми хареса да съм асистентка. Разбира се, всичко зависи от отношението на шефът или шефката ми, все още не знам. Въобще не искам да мисля за бъдещето, защото се вбесявам. Не може зрял човек на 18 години, защото мисля че съм достатъчно зряла за възрастта си а и не само, такъв човек да не знае какво иска да прави с живота си. Имам планове за сватбата, за семейството, за това колко деца искам и с каква възрастова разлика, дори и имена съм обмисляла... сякаш единственото в което ме бива да е да режа и лепя хартийки, правейки някаква картичка. Не искам да съм като онези жени в предаванията с такава тематика, които си изкарват доходите занимавайки се с бебешки неща. Да, вероятно са бебешки, но на мен ми хаесват. Хресва ми да ги правя в свободното си време, ако въобще имам такова, а не да се чудя каква друга глупост да измайсторя, защото имам прекалено много време. - Вече бях минала фазта на извинения относно дългото ми говорене пред Мег, при това преди доста време. Тя просто си ме знаеше, така че когато приключих или поне си мислих че приключих с речта си, тя се засмя. Това накара и мен да се засемя, но очевидно имах да кажа още нещо.
- Така че, сега ще си уча някоко години, ще посещавам лекциите, а ако работата не ми харесва ще напусна и в следващите 20 минути още ще получа предложение за работа от татко. Между другото, ако си търсиш работа, каквато и да е, мисля че бих могла да ти помогна. Не искам да се изявявам като ангел-пазител или да се правя на много важна с връзките си. Просто искам да бъда прищтелка, готова да помогне с каквото може - усмихнах се. Последното изречение върна малко неприятно спомени в съзнанието ми, но ги пренебрегнах.

- Добре е... предполагам - отвърнах с нейните думи и двете се засмях. Подобно на нея и аз не се бях чувала с моя брат от доста време. Нямаше си гадже, надявах се, че не се е забъркал в нещо, но по-вероятно бе да го е направил.
Изключително се зарадвах, когато Мег ми съобщи за този раздел.
- Така ли? Страхотно, кога? - попитах я с блеснали очи. Обожавах митологията. Само дето напоследък сякаш на никойне му пукаше з анищо или поне за това. Сама си ходех на изложения в музеи, сама си четях митове в интернет и т.н.