(18+) Къщата на Никол Дж. Стюарт и Триша Тиъри

Гост

Деня започна ужасно.Някой изтреска вратата и влезе с доста нервни крачки в стаята.Веднага си помислих,че може да е гаджето на Никол и сега щях да си изям боя.Но когато си отворих леко очите видях Никол с чаша в ръка.Тя ми каза добро утро,с ужасно студен тон.
Почувствах се ужасно гадно.Отворих едното си око за да видя как ме поглежда ядосано.Тя ме попита дали искам кафе.
-Коя си ти,и какво си направила с Никол? - попитах направо и се изправих в седнало в положение.Тя седна на края на леглото и я погледнах под вежди.Имах усещането,че всичко е заради вчера и моето гадно държание към нея.
Въздъхнах и взех чашата с кафе от ръцете `и.Оставих я на шкафчето до леглото,след което хванах Никол за кръста и я придърпах към себе си.
-Заради онова момиче ли се държиш така? - попитах я. - Бъди спокойна,тя не значи нищо,сега съм с теб,и тя трябва да свиква с това.Ще напиша във фейсбук,че съм обвързан с теб,ще сложа на гласовата си поща съобщение,в което казвам,че съм с теб,и няма да обръщам повече внимание на другите момичета,ти си на първо място. - казах и я целунах.

Вон стана и ме погледна под вежди. Явно студеното ми държание спрямо него май беше подействало. Той ми обясни, че ще направи всичко, за да разберат всички, че аз съм обвързана с него. Придърпа ме към себе си и ме целуна нежно. Това леко постопли отношението ми към него и начина по който гледах на него специално тази сутрин.
- Вон, не искам да казваш на всички, че ходим, нито пък да не обръщаш никакво внимание на други момичета - засмях се аз, като преметнах ръката си през врата му - Просто искам да ми казваш, когато ти има нещо, когато си нещастен, когато си ядосан и всякаквите ти други промени в настроението, защото може аз да съм тази, която ще ти помогне. Затова искам да ми казваш. Не можеш да си представиш как се почувствах вчера, като видях отношението ти. Мислех си, че аз съм виновна за всичко - изказах на един дъх всичко.
Той ме хвана през кръста и ме целуна за няколко секунди. После хвана един паднал кичур от косата ми и го прибра зад ухото ми.
- Искам да разбереш колко много те обичам и че правя всичко за теб и не искам да те виждам нещастен.

Гост

Засмях се.
-Добре,вече ще ти казвам всичко.Относно вчера,просто се чувствах гадно,защото бях изморен,а не ми се гледаше "Тетрадката". - казах съвсем сериозно и `и намигнах,след което се огледах.
Слънчевите лъчи проникваха през прозореца.Погледанх през прозореца и забелязах,че навън е много хубаво и приятно.Погледнах отново към Никол и се усмихнах.
-Но в момента искам едно кафе,което да ме направи по - щастлив. - засмях се и се изправих.Изпих кафето `и а после я целунах. - А това май свърши. - предлополиж и обърнах кашата надолу и започнах да я треса. - Имаш ли още кафе?

Засмях се. Понякога, това, което Вон казваше бе наистина в състояние да промени настроението ми напълно. Погледнах го и се засмях отново. Той държеше празната чаша от кафе и я тръскаше наобратно. Поклатих глава и разроших русата му коса. Изправих се отидох до масичката, където бях оставила кафето. Налях му още една чаша и отидох до него. Подадох му е демостративно и отидох до преозореца.
- Времето навън е страхотно. Да ти кажа честно, изобщо не ми се стои вътре. Какво ще кажеш следобед да излезем някъде? Смятам, че ще ни дойде доста добре - казах на Вон.
Наитина навън слънцето вече прежуляше. В интерес на истината отдавна не бях ходила на плажа, за да се къпя в океана. И точно в момента това ми се правеше, но пък Вон може би имаше други идеи, а аз бях отворена да ги чуя.
- Имаш ли някакви идеи къде може да отидем? Ако, разбира се, ти се излиза. Ако не ти се излиза имам резервен вариант... - намигнах му перверзно и палаво открих бедрото си.

Гост

Тя ми сипа още кафе,след което се засмях и изпих още една чаша кафе.Тя ме събуди малко.
Изправих се и се заоглеждах.Колкото и да исках да остана с нея...аз също исках да изляза малко и да се насладя на хубавото време.
-Спокойно мога да те заведа на едно място,но съм малко гладен. - засмях се аз,те ме погледва и дълго време се смяхме.Изведнъж спрях и я погледнах сериозно. - Сериозен съм! - повдигнах едната си вежда.

Поредното доказателство, че любовта на мъжа минава през стомаха! Вон ми заяви, че бил много гладен. Беше някакси нормално, след сексът снощи и сутрешния лек скандал днес. По принцип, бях доста добра в готвенето и това ми доставяше удоволствие и правех всичко с любов и желание.
- Окей, облечи се и слез долу, закуската ще те чака! - казах аз като едно загрижено за мъжа си момиче, целунах го бързо и слязох надолу.
Реших, че ще му направя палачинки. Моите палачинки бяха хвалени от много хора и затова сметнах, че ще му направя точно тях - щях да го омая още повече. Приготвих ги много бързо, защото вече бях свикнала да ги правя. Разтопих шоколад и извадих от хладилника цяла купа с ягоди. В този миг бях благодарна, че икономките бяха напазарували.
Вон слезе и по лицето му се четеше, че умира от глад. Като видя палачинките, които го чакаха на масата, той ги нападна като хищник. Гледах как ядеше и едновременно с това се смеех с глас. По едно време реших, че и аз не съм по-малко гладна от него и си откраднах една палачинка от неговата чиния. Той направи смешна физиономия от сорта на "Остави ми яденето, веднага!", но това накара мен да избухна в още по-неудържим смях.

С Тейлър се разбрахме да се отидем у нас. С големи усилия успяхме да се измъкнем от къщата, заради последвията от шумното парти предната вечер - счупени бутилки на всякъде, разпиляна храна, заспали хора. И все пак, някакси успяхме да излезем на алеята пред къщата, където бяха паркирани колите, които, за наш късмет, бяха невредими. Отдъхнах си облекчена, когато видях, че по червения ми Астън Мартин няма и драскотина и се настаних удобно на седалката.
С Тейлър се разбрахме да караме един зад друг през цялото време и за да не ни е скучно, през цялото време си говорехме по телефона. Разговорът ни имаше за цел, макар и прикрита, да се поопознаем малко повече, да разберем интересните неща за себе си. Ако все пак се получеше между нас, с времето щяхме да откриваме все повече и повече интересни неща един за друг.
Около час по-късно, паркирахме на алеята пред моята къща. Благодарях се, че имам икономка, която да се грижи за нея, иначе може би в последните два месеца не бих се сетила да я подредя. По принцип съм маниачка на тема чистота, но в последно време, тежкият период в който бях изпаднала, ме бе променил. Излязох от колата си точно, когато и Тейлър направи същото.
- Е, добре дошъл в моята къща! - приветствах го с усмивка, като разперих ръце - Остави си колата тук, няма кой да ти я вземе. Хайде, ела вътре.
Двамата влязохме в къщата, където беше хладно и приятно. Реших, че преди да му покажа дома си, ще му предложа чаша кафе.
- По принцип бих ти предложила нещо от препълния бар, но мисля, че и двамата не искаме точно сега - засмях се - Кафе? Нещо за закуска?

Гост

- Добре. - кимнах аз и се усмихнах леко. Двамата започнахме обиколката на къщата. Беше ми интересно да огледам наоколо и да видя какво има в къщата на "братовчедката"
Беше хубаво. Определено Никол имаше вкус за къщи,всичко бешеде супер интересно и екстравагантно. Имаше много екстри и глезотии. След като обиколихме доста големичката къща,се озовахме в хола,където тя ми донесе една чаша,в която имаше кафе. Усмихнах се и отпих малко. Потръпнах,когато отпих от черната течност,понеже кафето беше доста горещо.
За момент си спомних,че тя ми беше разказвала за някакъв нейн бивш и за момент потръпнах. Ами ако сега той дойдеше. Знаех,че е невъзможно,но можеше да дойде,например да си вземе нещата или нещо такова. Не исках да стане нещо такова,но трябваше да съм сигурен.
- Много искам нещо да се получи между нас,защото това ще бъде една от първите ми истински връзки. Никога до сега не съм харесвал момиче,както харесвам теб.
Исках да бъде сигурна в чувствата ми.
- Никога няма да те оставя,знай това! - казах и се усмихнах,а след това придобих сериозен вид. Исках по някакъв начин да започна темата за бившето й гадже,но просто не знаех как.
Може би изобщо не трябваше да си помислям за подобно нещо,най - много да ми се разсърди. Въздъхнах и погледнах към нея.

По всичко личеше, че Тейлър харесва къщата ми. По принцип бях що-годе скромен човек, но щом се отнасяше за къщата ми, всякакви обноски оставаха на заден план. Доста бях поработила, за да си я купя, но когато все пак я купих, разбрах, че си е заслужавала всеки цент. Обзаведох я по последна мода, със скъпи техники и луксозни мебели. И досега, продължавам да ръся пари за нови мебели и всичко най-хубаво, за да обзаведа жилището си както му приляга.
Направих по една чаша кафе и за двамата и след като разгледахме дома ми, се настанихме в хола, за изпием кафетата си на спокойствие. Отново усещах напрежение, което се носеше във въздуха. Не знаех защо, но го усещах. След като помълчахме за няколко секунди, явно всеки обмисляше какво точно да каже, той първи прекъсна тишината, казвайки ми, че ако все пак се получи, той никога няма да ме остави и че ме харесва много.
През съзнанието ми за секунди премина всичкото онова време, прекарано с бившия ми. Спомних си, че докато бяхме заедно той също ми обещаваше, че винаги ще е до мен, а какво се получи? Беше ми дошло до гуша от празни обещания и искрено се надявах с Тейлър наистина да сме заедно дълго време, ако връзката ни просъществува.
Приближих се до него и се усмихнах лъчезарно, а след това го целунах съвсем кратко.
- Знам, миличък - отвърнах му простичко.
Усещах, че искаше да ме пита нещо, но явно не можеше да намери сили. Много ме биваше в това да разпознавам скритите чувства на хората и сега виждах много ярко, че нещо го притеснява. Не исках да му казвам нищо, защото знаех, че ако все пак иска да ме попита нещо, може да го стори, нали се опознавахме сега - не трябваше да имаме скрито помежду си.
- Аз също много те харесвам - добавих аз отново с усмивка.

Гост

Стояхме така. Без никой да казва нищо. Просто се гледахме,а от време на време се целувахме. Точно когато тя вече отново беше в прегръдките ми,аз прокарах ръката си по рамото й и реших да я попитам.
- Знам,че може да не ти е приятно,но искам да попитам,дали има някакъв шанс бившия ти да се завърне,не зная как са нещата между вас,а аз не искам да стават скандали?
Защо толкова много се страхувах от него,като дори не го познавах. Единствено знаех,че са скъсали,и че той е пътувал много.
Точно,когато изрекох въпроса си,установих колко глупав и безсмислен е той,все пак нямаше никакъв смисъл да я питам подобно нещо,но аз си бях прекалено предпазлив и не исках да стане нещо,което не мога да придвидя,исках да мога да се справя във всякаква ситуация,а това нямаше да стане,ако не знаех,малко повече за бившия я.
- Много досаден въпрос,наистина...съжалявам. - опитах се да се извиня,а след това сведох поглед,чувствайки се като повече кретен,от колкото съм в действителност.
Тя се обърна към мен,готова да даде отговор на въпроса ми,когато аз внезапно я целунах,без да й давам никакъв шанс за каквото и да е обеснение. Не исках да говорим повече по тази тема,но просто не знаех как да го кажа,при положение,че вече й бях задал въпрос,не можех просто да кажа: "Това,което чу преди малко,не съм го казвал!"
Продължих да я целувам,когато усетих,че отново преминавам онази линия,която поставих,когато бяхме на партито,затова се спрях и я придърпах в прегръдките си,въздишайки силно. За момент отново настъпи пълно мълчание. Реших да го прекъсна с друг въпрос:
- Сама ли живееш? - попитах я и започнах да я галя,като от време на време я целувах.

Точно, както си стояхме и просто се целувахме, без излишни приказки, Тейлър ме попита какъв е шансът бившият ми да се върне точно сега. Засмях се, не на него, по-скоро на самата мисъл той да се върне. Беше ми казвал, в продължение на година, че винаги ще сме заедно, ще се обичаме и един ден ще се оженим. И в един миг, той реши да изостави всичко, включително и мен, за да пътува. Смятах, че човек, изоставил уж "най-скъпото си" толкова лесно, няма да се върне никога. А и да се върне... аз нямаше да го приема обратно в живота си. За мен, той вече бе далечно и забравено минало.
Точно, когато тръгнах да отговарям, Тейлър успешно затвори устата ми с продължителна и страстна целувка. Сякаш беше уплашен от отговора, който така и не ме остави да кажа. Той продължи да ме гали и целува и ме попита дали живея сама. Най-накрая се навдигнах и успях да отговоря, като реших, че ще е най-добре да го направя и на двата въпроса едновременно.
- Да, сама живея, ако се изключи персонала. Преди си имах съквартирантка, но тя се изнесе и останах сама. А що се отнася до бившия ми - не се притеснявай, няма шанс да се върне, в чужбина е. Реши, че пътуването му до Европа е най-важно от всичко и всички и замина без да предупреди приятелите си, както и мен. Но от друга страна, се радвам, че стана така, защото иначе, нямаше да съм с теб в момента.
Приближих се към него, усмихнах му се, а след това отново се целунахме дълго. Усещах как всеки път, когато се целуваме ми се иска все повече и повече да преминем към следващата стъпка, но той самия си беше поставил една граница, която не прекрачваше. Както и да е, щяхме да изчакаме, колкото се налагаше.

Гост

Почувствах се малко по - добре. Знаех,че на нея не й е било лесно да прекара толкова много време в чакане на завръщането му,а той така и да не се е върнал,като се е вричал в тяхната любов и си е правел планове за тяхното бъдеще. За момент си представих,че и това се случва с нас. Че и аз заминавам и я оставям сама. Не исках това да се случва,но самата мисъл ме убиваше и не ми даваше мира. Защо толкова много исках да се поставям на мястото на бившия й?
Размърдах се неспокойно и леко я подместих,като се поизправих в седнало положение,а след това отпих от кафето. Беше малко по - студено от предния път,но все още леко пареше. Отпих една малка глъдка,а след това се облегнах назад,втренчвайки се в нея. Толкова красива,толкова грациозна,точното определение за нея е изискана жена. Преди години си мислех,че искам жена като нея,а сега един вид бях с жена като нея и се чувствах страхотно.
Мисълта за това,че мога да я изгубя отново се завърна,но аз побързах да я разкарам,като я придърпах отново върху себе си,а след това започнах да я целувам,жадно и страстно.
От време на време си поемах дъх,а когато се изморих се отдръпнах и се изправих,като седнах на креслото от другата страна на масата. Загледах се в Никол,като от време на време й намигах. Тогава се роди една странна мисъл. Исках да направя нещо за да развия връзката ни. За да не изгубя страста. Трябваше да потдържам и двама ни с интересни неща за правене и да избягвам превръщането ни на захаросани персонажи от някой блудках сериал. Къщата беше много голяма и можех да измисля много неща,но точно в момента сякаш исках да направя нещо много лудо и диво. Замислих се за момент,а след това се изправих и докато се усетя,вече крачех из стаите. Никол ме гледаше странно,като ходеше по мен. От една страна това беше добре,защото можех да се изгубя някъде из този палат,но от друга не исках да вижда изненадата,която се канех да й подготвя. Обърнах се рязко към нея и я спрях с целувка:
- Ти слез долу,след малко ще дойда да те извикам. - намигнах й,а след това я изпратих по стълбите и се върнах обратно в коридора.
Още докато го прекосявах усетих,че искам да направя нещо романтично и хубаво. Погледнах часовника си,беше някъде след обяд. Боже,толкова бързо беше минало времето. Вероятно бяхме дошли до тук за около два часа,а останалата част от деня бяхме прекарали в разговори и целувки.
Влязох в банята и подготвих изненадата си,а след това слязох долу и я хванах за ръцете.
- Идваш с мен! - казах аз,а след това сложих ръцете си на очите й и двамата започнахме да ходим. След малко се озовахме пред банята. Отворих вратата и се озовахме в добре подготвената от мен баня. Бях я нагласил цялата в лилаво - червено. Ваната беше готова,бях сложил от всички шампоани и сапуни,които бях намерил из банята. - Малка изненада! - заявих аз и разперих ръцете си в страни. - Е...изненадана! - засмях се аз,а след това се отдръпнах и затворих вратата.
Исках да я оставя да си почине,да се отпусне и да релаксира. Все пак деня беше много тежък и тя имаше нужда от малко почивка. Все пак щеше да е по - добре да направя нещо,от което ще си почине,отколкото нещо лудо,от което ще се умори още повече.
Седнах на леглото й и се облегнах назад. След малко затворих очи и неусетно бях заспал.

Времето, прекарано с Тейлър беше толкова приятно, че имах чувството, че сякаш летеше. Понякога потъвахме в приятни разговори на различни теми, с цел да се опознаем, а друг път - просто слепвахме устните си и забравяхме за света около нас. Струваше ми се, че от време на време и на двамата ни се искаше да отидем малко по-далеч от просто целуване, но след предната вечер, си бях казала, че искам да мине време, да съм уверена в него, за да го допусна до себе си по интимния начин.
Изведнъж, Тейлър се изправи, сякаш осенен от велика идея. Започна да снове напред-назад из стаите, все едно, че се опитваше да намери нещо. Напразно се опитвах да го попитам какво търси, докато подтичквах след него в огромната ми къща. По едно време той ме целуна и ме изпрати да сляза долу, където да го изчакам. Беше ми интересно какво е намислил, защото бях сигурна, че ще е нещо интересно. Това ме караше да бъда все по-любопитна с всяка изминала минута, през която го нямаше.
Най-накрая слезе при мен и затвори очите ми, напътствайки ме към горния етаж. Накрая спряхме и той пусна ръцете си от очите ми, а пред мен стоеше уж моята баня, която обаче изглеждаше по съвсем различен начин. Цялата декорирана в лилаво и червено и ухаеща страхотно, банята ми се беше превърнала като от списание за обзавеждане.
- Тейлър! - възкликнах - Изглежда прекрасно!
Обърнах се и го целунах по бузата, а после продължих да се възхищавам на творческия му усет. Докато се усетя, той ми каза да си почина и излезе. Все още бях шокирана и ми трябваха няколко секунди, за да се осъзная, преди да се облека и да вляза във ваната, която преливаше от пяна. Най-накрая бях сама и можех да дам на тялото си заслужената почивка след снощи. Отпуснах се назад и се насладих на аромата и прекрасната обстановка. Нямах време дори да премисля отново колко бързо се развиха нещата с Тейлър, защото клепачите ми натежаха и още същата минута се затвориха.

Беше минал час, съдейки по стенния часовник, откакто бях влязла във ваната, когато се събудих. Всички мехурчета бяха изчезнали, а водата бе започнала да изстива. Излязох бързо от ваната и се увих в една тъмнолилава хавлия. Какво ли правеше Тейлър през този един час? Господи, как мога да заспя и да го оставя сам?
Влетях в стаята си притеснена, но тогава го видях - легнал на леглото ми, спеше. Явно и той си наваксваше съня, изгубил предната вечер. Колкото и да беше сладък, докато спеше, реших, че довечера ще има достатъчно време, за да спи. Седнах на леглото и го целунах кратко по устните.

Гост

Когато се събудих в стаята вече беше доста тъмничко. Погледнах часовника и установих,че съм спал около половин час. Не се бях наспал както трябваше,явно после щях да си довърша съня. Станах и слязох долу,като се завъртях и огледах всичко.
Исках да направя изненада на Никол. Взех телефона и звъннах на един ресторант. Поръчах доста неща и седнах пред телевизора да чакам.

Не бях усетил колко бързо беше минало времето,когато на вратата се позвъни,слязох и взех поръчката си,а след това платих на човека,като след това записах номера на ресторанта,за да знам на кого да звъня,когато ми притрябва храна.
Оправих масата,като наслагах всичката храна. Взех една бутилка алкохол от хладилника - бяло вино и оправих приборите и чиниите. После се качих отново на горния етаж и зачаках тя да излезе. Стоях така и чаках. Отново легнах на леглото и неусетно отново заспах.
Отново сънувах доста ужасен сън. Сякаш цялата къща потъва под водата и аз не мога да направя нищо. Опитвах се да се измъкна,но всички опити се проваляха. Накрая съвсем се отчаях и застанах на дъното,като се надявах,че ще се събудя по - скоро. Докато бях във водата пред мен излизаха всякакви образи. На познати и непознати. Те ми говореха нещо,сякаш не сънувах,а това наистина ми се случваше. Те искаха да ме предопредят,че много скоро всичко ще се промени. Но понеже не вярвам на сънищата,когато някой започна да ме целува,аз рязко отворих очите си и отвърнах на целувките. Беше Никол. Беше си взела вана и сега точно излизаше. Изчаках я да се облече,което не беше много лесно,като се има предвид,че през цялото време я разсейвах,но накрая с малко усилия,тя успя да се преоблече и тръгнахме надолу.
Този път не казах нищо за това,че ще има изненада,а просто стоях зад нея и се надлаждавах на реакцията й.

Тейлър ми изглеждаше неспокоен. Явно пак бе сънувал някакъв кощмар, както бе станало предната вечер във вилата. Бях чувала, че кошмарите са предизвестие, че нещо хубаво ще се случи. Аз обикновено бях твърде уморена, за да сънувам каквото и да било, затова не отделях много внимание на подобни неща. Той се събуди рязко, когато го целунах, но след това не ме остави да се облека за повече от половин час. През цялото време ме закачаше и ми говореше. Накрая успях да сложа удобни дрехи и точно, когато бях на път да го попитам какво иска да правим, той хвана ръката ми и отново ме задърпа към долния етаж. Опитите ми да попитам какво е намислил, отново не бяха успешни, защото той отказваше да ми отговори. Това момче бе пълно с изненади, наистина.
Когато слязохме долу в трапезарията, отново, за пореден път днес, останах безмълвна. На голямата маса бяха наредени какви ли не блюда, от екзотични продукти, които ухаеха просто невероятно. Оглеждах всяка една чиния - съдържаше всякакви неща, включително омари, екзотични плодове и укасени до последния детайл ястия.
Бавно запристъпвах около масата, разучавайки всяко едно нещо и се въодушевявах на глас на всичко. Най-накрая, когато приключих с обиколката си, отидох до него, дръпнах го за врата и го целунах дълго и продължително.
- Тейлър, ти си страхотен! Колко ли изненади още ще има, просто не искам за си представям! - засмях се - Благодаря ти!
Усмихнахме се един на друг и се настанихме на масата. Аз бях любопитна да опитам от всичко. Разговорите ни отново бяха на общи теми, смяхме се и коментирахме личностите от Червения килим, а аз му разкривах тайните им. Най-накрая реших, че трябва да започна една малко по-сериозна тема, каквато той бе подхванал по-рано днес.
- Тейлър... разкажи ми за твоите връзки. Какви връзки си имал досега? Кратки или някоя продължителна пламенна любов?
Беше ми интересно да разбера и се надявах да не ми се разсърди, че съм толкова любопитна.

Гост

Усмихнах се. Двамата започнахме да ядем. Беше много приятно и хубаво. Бях забравил от колко време не се бях чувствал толкова добре. Чувствах,че всичко е съвършенно и завършено. Оставаше само да развием връзката си в посоката,която искахме и всичко щеше да е чудесно. Оставаше по - малко от седмица до Коледа,затова в главата ми веднага започнаха да изникват идеи за някоя Коледна изненада.
Отворих бутилката с вино и сипах в две чаши. Едната подадох на нея,а другата я взех аз.
- Вдигам тост за...нас! - засмях се,а след това чукнахме чашите си и отпихме. Виното не беше много лошо. Всъщност ми хареса. Облизах устни,а след това се заех да ям. Бях гладен като вълк.
По едно време тя ме попита за миналите ми връзки. Не отговорих в началото защото преусмислях въпроса на няколко пъти. Не знаех дали трябваше да отговарям,но щом тя бе отговорила на моя въпрос за бившите,помислих,че ще е по - добре и аз да отговоря на същия въпрос. Колкото и гаден да беше,просто трябваше да го направя,защото не исках да имам някакви тайни от нея,нали все пак се опитвахме да направим нещо от тази връзка. А това нямаше да стане,ако не си споделяме всичко. Все пак и тя трябваше да знае нещо за мен,а не само аз за нея.
Наместих се в стола си и погледнах плахо към нея.
- Имал съм доста връзки. - започнах и отпих отново от виното си,надявайки се да не се изложа. - Повечето бяха кратки и без чувства. Имал съм и няколко истински връзки,но всички свършваха много гадно и не желая да мисля за тях. Но общо взето единствената жена в живота ми,която най - много харесвам и обичам истински...си Ти. - засмях се,макар че беше истина. Не исках да си помисли,че се правя на много интересен,но това беше точно това,което мислех.
Вечерта продължи доста добре. Поговорихме си. Опознахме се. Накрая дойде ноща. Качихме се горе. Тя си легна и покани и мен да си легна,но аз отказах:
- Мисля,че се насладихме предостатъчно за днес,мисля че е време да си вървя. - обесних и се усмихнах,а след това я целунах и си тръгнах.

» Банкова сметка №0021 (Никол Дж. Стюарт)
» Къщата на Лорейна Скинър И Вивиан Стюарт
» Триша... или просто Танс =)
» Банкова сметка №0022 (Никол)
» Банкова сметка №0010 (Вивиан Стюарт)