Дискотека "Starstruck"

Докато с Дейсън се натискахме някакво момиче влезна в дискотеката.Беше доста хубава.
Бях много пияна,но реших да отида и да си поговорим.
-Здрасти.Как си?-усмихнах се и пийнах от мартинито си.
Настаних се на един стол и се облегнах на бара.

Докато допивах чашата си с бърбана, едно симпатично момиче се оближи до мен...
- Здрасти. Как си?- попита ме тя и ми се усмихна широко, след това отпи голяма глътка от мартинто в ръката си, седна на стола до мен и заби поглед в чашата си. Залиташе доста, с което си личеше че бе доста пияна...
-Добре ли си? - попитах аз, след като видях бялото й като платно лице - Не изглеждаш много добре... - допълних.
Опита да се да вдигне глава и да ме погледне, като за малко да падне от стола...
- Мисля че имаш нужда от помощ? - попитах аз и я хванах за раката за да не стане за посмешище пред всички.

Бях толкова пияна че не знаех къде се намирам.
Погледнах я и се усмихнах широко,а тя ме попита :
-Добре ли си?
-Мммм да добре съм,нищо ми няма.-засмях се.
Опитах се да си дигна главата и да я погледна,но за малко да падна от стола.Щях да заспя направо на бара.
- Мисля че имаш нужда от помощ? - каза ми тя и ме хвана за ръката.
-Мерси.-отбладарих и се.
-Аз съм Елизабет.-сигурно ме мислеше за някоя пияница.Беше ме толкова срам.

Нейт и Джес влязоха в дискотеката, гледайки всичко с омразен поглед. Щеше да е интересна нощ и за двамата, щом щяха да се правят на недостъпни. Нейт видя едно празно място на бара и изостави Джес, като седна на бар-столчето и почака бармана да дойде. След мъничко до него се натътри "госпожица боли-ме-сърцето-от-теб". Нейт се засмя, но не обърна внимание на Джес.
- Четири шота текила с лимон, а за непознатата дама до мен натурално сокче. - явно щяха да започнат интересно, като се заяждат.
- Нали с портокал, скъпа? - засмя се леко, а тя го гледаше заплашително.
- Смешна си ми.

Джес се ухили на бармана.
-Към портокаловия сок и една голяма водка.
Бармана обаче не беше сляп като Нейт и погледна Джес доста предизвикателно ,оглеждайки я внимателно.
Момичето също започна тази нелепа игра.
-Смешна си ми.-каза леко раздразнено Нейт.
-Дойдохме да ми покажеш какво ми липсва??!Слушам ,Нейтън!-погледна го Джес ,оставяйки настрана закачката с бармана и отпивайки голяма глътка от водката.

Влязох в дискотека "Starstruck" и веднага се запътих към бармана. Днес бях решил да купонясвам. Хвърлих няколко предизвикателни погледа на мадамите по пътя ми и седнах на столчето пред бара.
-Една текила. - поръчах си.
Бармана веднага остави чашата пред мен, а аз отпих една голяма глътка, след което направо пресуших чашата.
-Още. - подадох чашата и се ухилих.
До мен стоеше едно момиче. Погледнах я, все още ухилен, и вдигнах закачливо вежди.
-Как е? - попитах.

След като Нейтън си тръгна останах сама в дискотеката.Този ден беше ... незабравим и то в лошия смисъл.Имах чувство ,че ще се разпадна всеки момент.Поръчах си още една водка и когато я изпих тъкмо мислех да си тръгвам, когато до мен седна едно момче.Видях го когато влезе и ми направи впечатление какви погледи хвърля на момичета, а те на него какви погледи отправяха.. направо си бяха неприлични предложения.
Погледнах го..е заслужаваше си...Само ми стана странно как реши да заговори точно мен.Та нали Нейт ме доведе да ми покаже какво имат другите момичета, което на мен ми липсва.
-Хей..Супер е.-усмихнах му се и бях готова да флиртувам с него дори да стигна и по-далеч...Исках да докажа на себе си ,че думите на Нейт бяха лъжа...
-Ти как си?-казах и докоснах бавно ръба на чашата до устните си и след това отпих.

Излизаше ми се, не бях човек, който се задържа на едно място дълго. Бях хиперактивна. Именно за това реших да ида в някоя дискотека и ето, че влязох в първата, която ми видяха очите.
Поръчах си някакво питие и се огледах, определено все щях да срещна някого. И ето, че се оказах права.

Фел се беше върнала в града само преди час, а вече не й се седеше в хотела. Взе яето си от закачалката и заряза неразопакования си багаж на елглото. Не й се занимаваше в това хобаво време да разопакова куфари. Това щеше да го отложи за после.

Напусна бързо хотела и се отправи към най-близкото заведение. Оказа се, че това беше дискотека.

Още по-добре - помисли си Лиша и се усмихна.

Влезе бързо в заведението и си запробива път към бара. Една позната фигура й грабна вниманието, докато се опитваше да мине невредима през тълпа пияни студенти. Приближи се плахо към познатата и се усмихна. Това беше Натали Снейк.

-Здравей - поздрави весело Фел и дръпна един свободен стол - Нещо против да седна?

Погледнах непознатата.
-Нищо протиф. -Казах и се усмихнах, като поръчах на бармана още едно питие. Дали беше фенка или някоя, която просто търси да заговори някого? Предстоеше да разбера съвсем скоро.
След като се докопах до чашата отпих бавно и се усмихнах на момичето.

Фел седна на стола до жената и я погледна преценяващо. Както си и мислеше - беше поредната надута звезда. Жалко че повечето от тях ставаха такива заради славата.

-Мартини - поръча си русокосата на бармана и се обърна отново към Звездата. Интересно и тя ли беше като другите или просто привидно беше такава. Дали го правеше за защита от полуделите фенове или просто си беше такава. Надута.

-Ъм .. Някъде май съм Ви виждала - направи се на разсеяна Лиша и отпи от току що пристигналото си питие. Натали я погледна странно.

-Така ли? -Попитах и се усмихнах приветливо. -Малко вероятно. -Вдигнах рамене. Слава богу поне в някоя дискотека можех да съм себе си, а не това, което се виждаше в песните и филмите ми.
-Натали Снейк. -Подадох ръката си, след което отпих от чашата си. Огледах се, имаше доста хора.

Бях съвсем сама вкъщи..Мери излезе а Тейлър не се бе прибирал от няколко дена...Реших да се позабавявам малко и отидох в дискотеката...Влязох вътре и седнах на бара поръчах си една текила и започнах да се оглеждам за някой познат..Барманът донсе текилата ми и аз отпих жадно една глътка..След малко на празното място до мен седна някаквъ непознат мъж...Погледнах го но не казах нищо..

Джейс реши и тази нощ да купонясва. Не му се влачеше по дискотеките сам.
Обади се на приятеля си :
-Айде на купон-му каза
-Дабе ей сега
И той остана сам на дикотека. Отиде и видя една мацка.
-здрасти сладурано-казаиисе приближи до нея

-О да идеално-казах тихо
-Здрасти-казах с пресилена усмивка...
Просто "обожавах" свалячи,но нищо нека разбере поне с кога си има работа-засмях се хитро и го погледнах..
-Чудя се как си сам..-засмях се изкрено и отпих още една грътка...

Модератор: Забележка относно постовете, трябва да са минимум 5 реда. След още едно провинение, следва наказание! Прочети пак правилата тук! И това че всяко изречение ти е на нов ред не прави поста ти 5 реда!

Очевидно щяха да сепоиграят. Не че наистинане се дразнеше на надувки които се правеха , че наистина търсят уж истинската любов. Истината беше , че и жените търсят само секс и нве го признават. Всъщност няма нищо лошо в това, поне според Джейс.
-Защото така е по-интересно-ухили се Джейс-Да ти поръчам ли нещо?
Той се ухили.

-Оо нима?-погледнах го и се засмях..О да определено обичах да си игра с мъжете..
-Не,благодаря-погледнах го и се усмихнах...
-Нека позная какво мислиш...мислиш,че търся любов?-Отново се засмях..
-Няма такова нещо...обичам да си играя с мъжете-погледнах го в очите и казах съвсем сериозно

Оххх поредната която си мисли , че може да си играе с мъжете. Но щом сда почнали..
-Щом ще сме директни нека да ти кажа , че ако не искаш любов и не възнамеряваш да ми пуснеш в същото време аз няма защо да стоя тук..Мила това което търса все ще го намеря..
Глътна Уискито си на един дъх и я погледно въпросително

-Оо..значи искаш просто секс...така ли?-засмях се...
-И ще си тръгнеш ако не ти пусна..много жалко...няма да го пропусназасмях се и станах от стола..Хванах го за ризата и го дръпнах към мен след което го целунах..
-Мм мисля,че нята такава опасност...Нали?-погледнах го и седнах върху него..
-Така...къде ще ме водиш??

УоУ провървя му. Тя го целуна :
-Никъде.
Притисна я към тялото си и я хваназа задника. Прокара ръка под блузата и. В дискотеката нямаше никой освен тях двамата.
-Тук не тили харесва- попита разкъсвайки бузата и

-Става..-Казах,но всъщност въобще не ми пукаше къде ще сме...Бях тук да се забавлявам,а не да се давя в самота и скука..Той ме притисна към тялото му и разкъса блузката ми...
-Обичах тази блуза-казах леко натанежно..Но-засмях се и разкъсах неговара риза..Прокара пръсти по тялото му..Ръката ми се плъзна надолу и се спря на копчето на дъните му..Разкопчах ги..и му намигнах..
-Сори..трябва да тръгвам-казах по едно време и си взех нещата платих и злязох от дискотеката...

От доста време се бях убедила, че студентския живот никак не е скучен, особено ако го изживееш както трябва.А какъв по-добър и лесен начин за убиване на скуката от дискотека?
Точно така, това беше великият ми план за вечерта - цяла нощ в някоя шумна, задимена дискотека.Супер, нали?
Облякох една от най-новите ми по-къси роклички, гримирах се, оправих си косата, а за завършек сложих любимите ми обувки, които за мой късмет идеално си пасваха с всичко останало.
Повиках си такси и му казах да кара към една от любимите ми дискотеки.След няма и 10 минути вече бяхме пред нея.Платих на шофьора и бавно тръгнах към дискотеката.
Когато влязох срещнах няколко стари познати, но сега не беше време за тях, а за нови запознанства.
Седнах на бара и си поръчах газирано мартини, не си падах по силния алкохол, чакайки да се случи нещо заинтригуващо...

Живот като моя според повечето трябваше да е вълнуващ, но истината е, о, да, бяха прави. Този път мястото ми беше в някоя задимена дискотека, в която едва се виждаха лица. Нямаше да провокирам новините къде съм и с кого. Без да му мисля изхвърчах като стрела и се намерих на входа пред дискотеката.
Забавното беше, че наистина не можех много да разпозная никой отдалеч, но се видях с приятели. Заговорихме се и решихме да направим нещо като сделка. Сделката беше да свалим някоя мацка по най-нелепия начин и тя да ни се върже. Нямаше как да не се съгласим и се разпръснахме наоколо.
Погледа ми оглеждаше всяка една, която можех да съзрея, но до тук никоя не влечеше вниманието ми. В главата ми веднага построих плана си и си взех един коктейл.
Щом го платих и се обърнах, погледа ми съзря мишената си. О, да, перфектно, беше перфектната от останалите. Усмивката ми заигра по устните и веднага се приближих към самотната женица. Ха, ела, че ми трябваш. Застанах в гръб от нея, тъй като от заглушената музика надали щеше да ме чуе. Изведнъж плиснах питието в гърба й и се направих на ударен, сякаш се бях спънал.
- Опа, неволна грешка, прощаваш ми?

Стоях отегчена, пиейки поредната глътка от мартинито ми когато осетих нещо мокро по гърба си, а след това мъжки глас ми се извиняваше.Просто чудесно, как можеше да има толкова сакати хора?!
- За кой се мислиш, по.... - обърнах се, а ръката ми беше засилена като шамар, но щом видях кой го е направил веднага се спрях и дори не си довърших изречението.
- Дженсън Екълс, нали?! - повдигнах вежда..беше ми ясно кой е още от първия миг, в който го съзрях, но дори и Бог да беше нямаше да му простя толкова лесно съсипаната рокля.
- Виж какво...не съм от лудите ти фенки, които ти се кланят и сега определено ми дължиш една рокля!Ако си мислиш, че ще ти се размине, лъжеш се! - казах всичко на един дъх, но вече не бях толкова бясна и може би...само може би, бях малко нервна в присъствието му, но това беше съвсем друга тема!

Оу, този път май нямаше начин да се спася. Мислех, че реакцията й ще е по-смекчена, знам ли, но не направих нищо, а просто се засмях на думите й.
- Как ли пък не! Хайде сега, ще си купиш нова, щом тази имаш, няма да ти е трудно да се сдобиеш с друга.
С всяка изминала секунда се държах по-нахално, но това беше в плана, трябваше да я ядосам поне малко.
- Една дама не трябва да се кара така на мъж, но знам как можем да.. измислим нещо. Защо да се караме сега?
Седнах най-нахално до нея и продължих с приказката си.
- Просто можеш да.. хмм... една нощ с мен и останалото ще го забравим?
Това.. не бях аз, определено. Дори не знаех как беше възможно да го кажа, но знаех, че отстрани ме гледаха и просто не трябваше да загубя тази сделка.
- Пък и накрая ще те черпя с нещо, няма да е кой знае какво. Целия този цирк "ама той ми поля красивата рокля" няма смисъл да става, не мислиш ли?