Дискотека "Starstruck"

Влязох в дискотека "Starstruck" и веднага се запътих към бармана. Днес бях решил да купонясвам. Хвърлих няколко предизвикателни погледа на мадамите по пътя ми и седнах на столчето пред бара.
-Една текила. - поръчах си.
Бармана веднага остави чашата пред мен, а аз отпих една голяма глътка, след което направо пресуших чашата.
-Още. - подадох чашата и се ухилих.
До мен стоеше едно момиче. Погледнах я, все още ухилен, и вдигнах закачливо вежди.
-Как е? - попитах.

След като Нейтън си тръгна останах сама в дискотеката.Този ден беше ... незабравим и то в лошия смисъл.Имах чувство ,че ще се разпадна всеки момент.Поръчах си още една водка и когато я изпих тъкмо мислех да си тръгвам, когато до мен седна едно момче.Видях го когато влезе и ми направи впечатление какви погледи хвърля на момичета, а те на него какви погледи отправяха.. направо си бяха неприлични предложения.
Погледнах го..е заслужаваше си...Само ми стана странно как реши да заговори точно мен.Та нали Нейт ме доведе да ми покаже какво имат другите момичета, което на мен ми липсва.
-Хей..Супер е.-усмихнах му се и бях готова да флиртувам с него дори да стигна и по-далеч...Исках да докажа на себе си ,че думите на Нейт бяха лъжа...
-Ти как си?-казах и докоснах бавно ръба на чашата до устните си и след това отпих.

Излизаше ми се, не бях човек, който се задържа на едно място дълго. Бях хиперактивна. Именно за това реших да ида в някоя дискотека и ето, че влязох в първата, която ми видяха очите.
Поръчах си някакво питие и се огледах, определено все щях да срещна някого. И ето, че се оказах права.

Фел се беше върнала в града само преди час, а вече не й се седеше в хотела. Взе яето си от закачалката и заряза неразопакования си багаж на елглото. Не й се занимаваше в това хобаво време да разопакова куфари. Това щеше да го отложи за после.

Напусна бързо хотела и се отправи към най-близкото заведение. Оказа се, че това беше дискотека.

Още по-добре - помисли си Лиша и се усмихна.

Влезе бързо в заведението и си запробива път към бара. Една позната фигура й грабна вниманието, докато се опитваше да мине невредима през тълпа пияни студенти. Приближи се плахо към познатата и се усмихна. Това беше Натали Снейк.

-Здравей - поздрави весело Фел и дръпна един свободен стол - Нещо против да седна?

Погледнах непознатата.
-Нищо протиф. -Казах и се усмихнах, като поръчах на бармана още едно питие. Дали беше фенка или някоя, която просто търси да заговори някого? Предстоеше да разбера съвсем скоро.
След като се докопах до чашата отпих бавно и се усмихнах на момичето.

Фел седна на стола до жената и я погледна преценяващо. Както си и мислеше - беше поредната надута звезда. Жалко че повечето от тях ставаха такива заради славата.

-Мартини - поръча си русокосата на бармана и се обърна отново към Звездата. Интересно и тя ли беше като другите или просто привидно беше такава. Дали го правеше за защита от полуделите фенове или просто си беше такава. Надута.

-Ъм .. Някъде май съм Ви виждала - направи се на разсеяна Лиша и отпи от току що пристигналото си питие. Натали я погледна странно.

-Така ли? -Попитах и се усмихнах приветливо. -Малко вероятно. -Вдигнах рамене. Слава богу поне в някоя дискотека можех да съм себе си, а не това, което се виждаше в песните и филмите ми.
-Натали Снейк. -Подадох ръката си, след което отпих от чашата си. Огледах се, имаше доста хора.

Бях съвсем сама вкъщи..Мери излезе а Тейлър не се бе прибирал от няколко дена...Реших да се позабавявам малко и отидох в дискотеката...Влязох вътре и седнах на бара поръчах си една текила и започнах да се оглеждам за някой познат..Барманът донсе текилата ми и аз отпих жадно една глътка..След малко на празното място до мен седна някаквъ непознат мъж...Погледнах го но не казах нищо..

Джейс реши и тази нощ да купонясва. Не му се влачеше по дискотеките сам.
Обади се на приятеля си :
-Айде на купон-му каза
-Дабе ей сега
И той остана сам на дикотека. Отиде и видя една мацка.
-здрасти сладурано-казаиисе приближи до нея

-О да идеално-казах тихо
-Здрасти-казах с пресилена усмивка...
Просто "обожавах" свалячи,но нищо нека разбере поне с кога си има работа-засмях се хитро и го погледнах..
-Чудя се как си сам..-засмях се изкрено и отпих още една грътка...

Модератор: Забележка относно постовете, трябва да са минимум 5 реда. След още едно провинение, следва наказание! Прочети пак правилата тук! И това че всяко изречение ти е на нов ред не прави поста ти 5 реда!

Очевидно щяха да сепоиграят. Не че наистинане се дразнеше на надувки които се правеха , че наистина търсят уж истинската любов. Истината беше , че и жените търсят само секс и нве го признават. Всъщност няма нищо лошо в това, поне според Джейс.
-Защото така е по-интересно-ухили се Джейс-Да ти поръчам ли нещо?
Той се ухили.

-Оо нима?-погледнах го и се засмях..О да определено обичах да си игра с мъжете..
-Не,благодаря-погледнах го и се усмихнах...
-Нека позная какво мислиш...мислиш,че търся любов?-Отново се засмях..
-Няма такова нещо...обичам да си играя с мъжете-погледнах го в очите и казах съвсем сериозно

Оххх поредната която си мисли , че може да си играе с мъжете. Но щом сда почнали..
-Щом ще сме директни нека да ти кажа , че ако не искаш любов и не възнамеряваш да ми пуснеш в същото време аз няма защо да стоя тук..Мила това което търса все ще го намеря..
Глътна Уискито си на един дъх и я погледно въпросително

-Оо..значи искаш просто секс...така ли?-засмях се...
-И ще си тръгнеш ако не ти пусна..много жалко...няма да го пропусназасмях се и станах от стола..Хванах го за ризата и го дръпнах към мен след което го целунах..
-Мм мисля,че нята такава опасност...Нали?-погледнах го и седнах върху него..
-Така...къде ще ме водиш??

УоУ провървя му. Тя го целуна :
-Никъде.
Притисна я към тялото си и я хваназа задника. Прокара ръка под блузата и. В дискотеката нямаше никой освен тях двамата.
-Тук не тили харесва- попита разкъсвайки бузата и

-Става..-Казах,но всъщност въобще не ми пукаше къде ще сме...Бях тук да се забавлявам,а не да се давя в самота и скука..Той ме притисна към тялото му и разкъса блузката ми...
-Обичах тази блуза-казах леко натанежно..Но-засмях се и разкъсах неговара риза..Прокара пръсти по тялото му..Ръката ми се плъзна надолу и се спря на копчето на дъните му..Разкопчах ги..и му намигнах..
-Сори..трябва да тръгвам-казах по едно време и си взех нещата платих и злязох от дискотеката...

От доста време се бях убедила, че студентския живот никак не е скучен, особено ако го изживееш както трябва.А какъв по-добър и лесен начин за убиване на скуката от дискотека?
Точно така, това беше великият ми план за вечерта - цяла нощ в някоя шумна, задимена дискотека.Супер, нали?
Облякох една от най-новите ми по-къси роклички, гримирах се, оправих си косата, а за завършек сложих любимите ми обувки, които за мой късмет идеално си пасваха с всичко останало.
Повиках си такси и му казах да кара към една от любимите ми дискотеки.След няма и 10 минути вече бяхме пред нея.Платих на шофьора и бавно тръгнах към дискотеката.
Когато влязох срещнах няколко стари познати, но сега не беше време за тях, а за нови запознанства.
Седнах на бара и си поръчах газирано мартини, не си падах по силния алкохол, чакайки да се случи нещо заинтригуващо...

Живот като моя според повечето трябваше да е вълнуващ, но истината е, о, да, бяха прави. Този път мястото ми беше в някоя задимена дискотека, в която едва се виждаха лица. Нямаше да провокирам новините къде съм и с кого. Без да му мисля изхвърчах като стрела и се намерих на входа пред дискотеката.
Забавното беше, че наистина не можех много да разпозная никой отдалеч, но се видях с приятели. Заговорихме се и решихме да направим нещо като сделка. Сделката беше да свалим някоя мацка по най-нелепия начин и тя да ни се върже. Нямаше как да не се съгласим и се разпръснахме наоколо.
Погледа ми оглеждаше всяка една, която можех да съзрея, но до тук никоя не влечеше вниманието ми. В главата ми веднага построих плана си и си взех един коктейл.
Щом го платих и се обърнах, погледа ми съзря мишената си. О, да, перфектно, беше перфектната от останалите. Усмивката ми заигра по устните и веднага се приближих към самотната женица. Ха, ела, че ми трябваш. Застанах в гръб от нея, тъй като от заглушената музика надали щеше да ме чуе. Изведнъж плиснах питието в гърба й и се направих на ударен, сякаш се бях спънал.
- Опа, неволна грешка, прощаваш ми?

Стоях отегчена, пиейки поредната глътка от мартинито ми когато осетих нещо мокро по гърба си, а след това мъжки глас ми се извиняваше.Просто чудесно, как можеше да има толкова сакати хора?!
- За кой се мислиш, по.... - обърнах се, а ръката ми беше засилена като шамар, но щом видях кой го е направил веднага се спрях и дори не си довърших изречението.
- Дженсън Екълс, нали?! - повдигнах вежда..беше ми ясно кой е още от първия миг, в който го съзрях, но дори и Бог да беше нямаше да му простя толкова лесно съсипаната рокля.
- Виж какво...не съм от лудите ти фенки, които ти се кланят и сега определено ми дължиш една рокля!Ако си мислиш, че ще ти се размине, лъжеш се! - казах всичко на един дъх, но вече не бях толкова бясна и може би...само може би, бях малко нервна в присъствието му, но това беше съвсем друга тема!

Оу, този път май нямаше начин да се спася. Мислех, че реакцията й ще е по-смекчена, знам ли, но не направих нищо, а просто се засмях на думите й.
- Как ли пък не! Хайде сега, ще си купиш нова, щом тази имаш, няма да ти е трудно да се сдобиеш с друга.
С всяка изминала секунда се държах по-нахално, но това беше в плана, трябваше да я ядосам поне малко.
- Една дама не трябва да се кара така на мъж, но знам как можем да.. измислим нещо. Защо да се караме сега?
Седнах най-нахално до нея и продължих с приказката си.
- Просто можеш да.. хмм... една нощ с мен и останалото ще го забравим?
Това.. не бях аз, определено. Дори не знаех как беше възможно да го кажа, но знаех, че отстрани ме гледаха и просто не трябваше да загубя тази сделка.
- Пък и накрая ще те черпя с нещо, няма да е кой знае какво. Целия този цирк "ама той ми поля красивата рокля" няма смисъл да става, не мислиш ли?

"Нагъл кретен!" беше първата ми мисъл когато чух всичко което каза той.Всички "Звезди" ли бяха такива идиоти?!
- А може би скандалът е нужен..Може би все пак трябва да се научиш как да се държиш с една дама! - погледнах го ядосано за поведен път, но той продължаваше да ме гледа със своя надменно-нахален поглед и тогава вече ми кипна.
- Или може би ще е най-добре и за двама ни аз да се преместя по-далеч от теб.. - казах, взимайки си питието и сядайки по-настрани от него.Мразех някой да се прави на велик..И като беше известен какво?!Трябваше да му се изпълни всяко желание ли?!Нямаше да стане, не и при мен!
Изпих останалата част от мартинито си на екс и си поръчах ново като дори не го поглеждах.

Още малко и щеше да ми плисне питието в лицето си, но явно не се беше досетила и за това, ама по-добре! Огледах се отново и видях, че останалите се бяха обърнали и не ме гледаха, а това беше момента! Новия план веднага беше готов в ума ми.
Задържах се още 5 минути на същото място и веднага тръгнах към нея и отново седнах до нея, но този път гледах сериозно като започнах забързано да обяснявам.
- Добре... да забравим какво стана, направих го нарочно, защото такъв беше плана да те заговоря. Става ли поне да се направиш на добра? Виждаш ли ги онези тримата?
Обърнах се и ги посочих, след което върнах погледа си към очите й.
- Трябва да ги победя! Ако трябва.. ето на тази салфетка напиши някакви числа уж, че ми даваш номера си, колкото да ги залъжа поне. Така или иначе не съм такъв и нямаше да те изнудя за такова нещо от преди 5 минути, не съм чак такъв кретен, знам как да се държа с една жена. Но сега това ми е само молбата, моля те. Поне.. заради мен? - погледнах я с един доста мил поглед, очаквайки отговора й.

Когато отново се настани до мен бях готова вече да избухна без да ме интересува къде сме, а още по-малко кой е той и за какъв се мисли, но в следващия момент той започна да ми обяснява забързано защо се е държал така, а аз се засмях тихо.
Едвам си поемаше въздух от бързане и трябваше да му призная, че беше някак си...хмм...знам ли, сладък..?
- Е...въпроса е дали аз искам да ти помогна.. - засмях се - Да видим: съсипа ми роклята, държа се надменно и грубо и изобщо нямам причини да ти помагам за каквото и да било..нито го заслужаваш! - поех си дъх за повече драматизъм..това наистина ме забавляваше.. - Но какво пък, нищо не ми струва да ти помогна. - засмях се накрая.
Взех салфетката и написах някакъв номер на нея..
- Ето, готово..вече си победил - намигнах му с развеселено изражение.

Тя го направи, ох, благодаря ти Боже, че ме изслуша, защото наистина очаквах как всеки момент щеше да замахне с ръка и да ми удари един доста силен шамар. А и какво да се лъжем, наистина си го заслужих.
- О, нямаш си и най-малка идея колко съм ти благодарен за това! За това сега ще направя всичко!
Веднага грабнах салфетката и я прибрах в джоба на дънките си за по-реално. Може би й се струваше наистина глупаво това всичкото, но за мен някак си беше хем детинско, хем забавно, но и хем важно. Сбъркана работа си беше при мен.
- А отностно роклята, виж, наистина не исках. Няма да е проблем за мен да ти я платя. Колко искаш? Чакай, недей ми казва.
Започнах отново забързано да говоря, но на моменти сякаш бях леко притеснен.
- Толкова стигат ли?
Извадих от портфейла от джоба си точно 500 долара и ги подавах към ръцете й.
- А отностно държанието ми.. ще поработя над него.

Тъкмо дойдох в града. Беше толкова голям. Оставих куфарите си в хотелската стая, хванах такси и отидох до най-близикят клуб. Вътре беше пълно с хора. Обикновено не идвах на такива места, но исках да се напия и да се усмихна. Трагедията, която ме сполетя не биваше да ми пречи на животът. Седнах на една маса и си поръчах една голяма чаша с водка. След минути я получих. Хванах чашата и отпих, след което я оставих на масата и се облегнах. Какво ли щеше да стане тук? Надявах се да не съм дошла напразно тук. А и студентските години са едни от най-хубавите в животът. Хората танцуваха, а музиката беше много шумна. Исках да потанцувам, но нямаше да го направя, цащото бях сама. Не бих искала да изглеждам като идиот, нали?

П.П. Сори за краткият пост, но нямам муза хД