Пристанището

Заглавие: Пристанището Чет Апр 14, 2011 7:04 am

Пристанището, което се намираше в Холивуд не бе голямо и приютяваше предимно луксозните яхти на богаташите и звездите. Отстрани има красива алея, с палми и пейки, от която може да се наблюдават скъпите лодки. Вечерно време, от пристанището се открива прекрасна гледка към залязващото слънце.

Гост

След хубавата среща с Бери реших да се разходя малко.Не исках да се прибирам,затова останах на скалите.След малко ми доскуча и тръгнах.
Стигнах до пристанището.Имаше една много дълго урица,която беше наистина перфектното място за тичане.
Сложих си слушалките.И започнах да тичам,като в едната си ръка държах айпода,а в другата тениската си.Беше наистина много приятно да тичам из пристанището.

Заглавие: Re: Пристанището Пон Апр 18, 2011 7:21 am

Смятах, че нещото, от което аз най-много имах нужда, бе една разходка. Избраното от мен място бе пристанишето. Обичах да усещам морския бриз по лицето си. Това ме разтоварваше и ме изваждаше от мислите ми, които разбира се, бяха свързани с работа и пак работа.
В чантата си носех книга. Имах желанието да седна да плажа и да почета. Така правех, когато все още не работех и разполагах с много свободно време. Късата ми лятна рокличка се вееше заедно с вятъра, а кестенявата ми коса свободно падаше по раменете ми. Докато вървях по слънчевата алея, си сложих слушалките в ушите и пуснах най-новия нашумял трак в чартовете на Холивуд.
Докато наум си пеех текста, оглеждах хората - имаше всякакви - влюбени, самотни, деца, възрастни. Повечето бяха щастливи, което мен ме радваше много. Обичах да виждам хората позитивни! Изведнъж погледът ми спря на човек, който не бих объркала никъде другаде - Вон. Това бе мой стар приятел, към който имах нещо. Не можех да го определя, но определено беше нещо повече от просто приятелство.
Аз се спрях, той също и се загледахме един в друг. Усмихнах му се и казах силно:
- Забравихме се с теб, сладур!! - затичах се към него с разперени ръце.

Гост

Вече правех четвърта обиколка,когато пред себе си видях едно наистина познато лице - това на Никол.Симпатичното момиче тичаше към мен с разперени ръце.
Надявах се,да не се е насочила към друг човек,защото тогава щеше да стане наистина гадничко.Тя продължаваше да тича към мен,а аз да мисля,дали наистина тича към мен.Обърнах се.Зад мен имаше някакви бабички.Но тя не викаше сладур на бабички.
Обърнах се напред и видях Никол.Прегърнах я.Беше приятно да се срещна с нея отново.След толкова партита,на които се бяхме срещали,сега щяхме да се срещнем отново на пристанището.Пуснах я и `и се усмихнах.
-Как си,Никол? - попитах я и се засмях.

Заглавие: Re: Пристанището Вто Апр 19, 2011 4:13 am

Той почти не се беше променил от последния път, когато се видяхме (а това беше доста отдавна), само с изключение на тялото му, което бе станало по-оформено и по-релефно. Като цяло, беше станала дооооста по-хубав откакто си го спомням. Адски много се радвам, че успях да го видя. Беше ми домъчняло за него, в интерес на истината.
- Как си,Никол? - попита ме той усмихнато.
- Много добре, благодаря! - отвърнах му със същия жест аз - Малко работата ми идва в повечко, но пък живея за почивните дни! - засмях се звънливо и го погледнах.
Беше доста по-висок от мен и заради това се налагаше да го гледам с вдигната глава. Извежднъж ми се прииска пак да бъда свободна личност, да ходя по кафета по цял ден, да се срещам с приятели и да не съм всяка вечер ангажирана. Вярно, бях на празненствата на най-известните звезди, но в последно време това не ме вълнуваше особено.
- Ами ти?? Какво ново при теб? - попитах Вон.

Гост

Радвах се,че я срещам и ако имах возможност никога повече нямаше да я изпускам от погледа си,защото тя беше наистина страхотно момиче.
А и през изминалите дни е станала много приятна и красива.Преди също беше красива,но сега изглеждаше по - зряла.
Тя попита какво ново има при мен,аз вдигнах рамене и се усмихнах.Двамата започнахме да се разхождаме по пристанището.
-При мен също няма нищо ново,за известно време се отказах от партитата,понеже не искам нови запознанства.Разбиха ми сърцето три пъти през изминалите месеци...е това е общовзето. - погледнах я тъжно,след което продължих да вървя. - А при теб как стоят нещата? - попитах я и се усмихнах чаровно.

Заглавие: Re: Пристанището Чет Апр 21, 2011 7:21 am

Горкият Вон! Цели три пъти му бяха разбивали сърцето! В този миг изпитах неистово желание да ударя шамар и на трите момичета, които го бяха ранили така. Не знаех, че в мен се крият такива чувства, но ето, че те излязоха на яве. Вон се бе превърнал от свенливото момче, което познавах, в красив зрял мъж.
- А при теб как стоят нещата? - попита ме с чаровна усмивка приятеля ми.
- При мен е сложно... - казах и сведох поглед надолу - Имах си сериозен приятел, но се скарахме и се разделихме. Сега се чувствам самотна, тъжно ми е. Но пък работата компенсира всичко. Работя наистина здраво и това ме изкарва от мислите ми поне за няколко часа. Приятелите също ми помагат да премина през трудния период.
Явно сега с Вон имахме сходни съдби. И двамата нямахме приятели и се чувствахме самотни. Ако бяха други обстоятелствата, щях да действам, но сега нямах настроение за нови забивки. Поне не днес.
- Хей Вон - подхванах - искаш ли да отидем да седнем някъде? На някоя пейка или пък на пясъка. Ще бъде по-спокойно. - предложих му.

Гост

Тя сподели,че е имала сериозен приятел,но са се разделели.Каза,че компесира всичко,като работи много здраво.
Наистина ми стана гадно за нея.Явно имахме доста общи неща.Усмихнах се лекичко и я погледнах.Тя ме харесваше доста.Познавах я от много време и не бих отказал да имам такова момиче до себе си,но точно сега не бях готов да доверя сърцето си на момиче.Тя за мен беше нещо друго,беше по - специялна,но просто не знаех как да подходя и още колко време ще се крия и ще лепя жалките останки от сърцето ми.
Тя предложи да отидем някъде,където е по - спокойно.Предложи пейката на няколко крачки от нас и самия плаж.Пейката ни беше по - близо,но плажа беше доста приятно и романтично местенце.
-Плажа! - заявих радостно и двамата тръгнахме.По пътя успях да махна слушалките си и да прибера айпода си.Бях облякъл тениската.
Седнахме на пясъка,на няколко крачки от плажа.Погледнах към нея.Тя изглеждаше унила.Не исках да я гледам така.
Явно работата `и беше доста натоварена и `и идваше в повече,но това не може да продължава.Изведнъж усетих,че слагам ръката си на рамото `и.Тя вдигна погледа си и ме погледна.
Беше красива и прекрасна.
-Спокойно,който и да е той,сто процента съм сигурен,че съжалява.Изпуснал е такова страхотно момиче.Дори го съжалявам,защото няма да успее да намери втора като теб,няма друга Никол. - усмихнах се и се приближих малко към нея.

Заглавие: Re: Пристанището Пет Апр 22, 2011 1:14 am

Онова, което най-много харесвах във Вон беше, че той бе адски състрадателен към другите и беше много мил. С мен не беше изключение.
С него решихме да отидем на самия плаж, недалеч от пристанището. Седнахме на пясъка, на броени метри от мястото, където се разбиваха вълните. Бризът леко ме полъхваше и разпиляваше косата ми по раменете. В този миг се чувствах красива. Не зная защо, но към Вон изпитвах нещо повече от просто симпатия. Той винаги ми е бил нещо като слабо място и никога не съм го чувствала само като приятел. Почти винаги е имало и малко повече.
Устеих, че той е разбрал колко много работя и колко съм уморена от всичко. Усетих ръката му върху рамото си. Беше като успокояващо хапче за мен. Наистина много ме облекчи и ме накара да вярвам, че колкото и стотици хора да познавам, има само няколко, които биха се отзовали, ако ми има нещо. Мисля, че Вон бе един от тях.
- Спокойно,който и да е той,сто процента съм сигурен,че съжалява.Изпуснал е такова страхотно момиче.Дори го съжалявам,защото няма да успее да намери втора като теб,няма друга Никол - чух по едно време да казва приятеля ми, а аз усетих как бавно се изчерявам. Той се доближи леко до мен, така че да скъси дистанцията.
- И аз така смятам относно теб. Момичетата много изпускат, като те оставят да си тръгнеш просто ей така. Ти си... не знам как да кажа. Страхотен приятел и си... просто невероятен.
В този миг изгарях от желание да го прегърна и да остана така завинаги, но ме беше страх. Страх, че ще ме отхвърли.

Гост

Усещах,че ме разбира.Което много ми харесваше.Исках да я прегърна,но просто не бях сигурен,дали ще ми стигне смелоста.
Усмихнах се и я прегърнах.Не исках този момент да свършва.Веднъж се бях пристрашил и няма връщане назад.Отдръпнах се леко,колкото да успея да погледна в очите `и и да преценя реакцията `и.Тя изглеждаше леко изненадана.Усмихнах се и погледнах напред.Слънцето тъкмо залязваше и гледката спираше дъха ми.Погледнах към Никол,която също беше станала сведител на това страхотно явление.Усмихнах се.
-Това е страхотно! - казах аз.И се приближих още малко към нея.Лицета ни бяха на сантиметри.И точно тогава я целунах.
Това беше доста неочаквано и доста...рязко.Целувката беше кратка,но много страстна.Отдръпнах се и я погледнах.Тя изглеждаше ужасно изненадана.
-Извинявай! - извиних `и се аз и погледнах напред.

Заглавие: Re: Пристанището Пет Апр 22, 2011 2:25 am

Вон ме прегърна. Не мислех, че ще го направи и все пак, той ме прегърна. Аз също обвих ръце около него и се застояхме така няколко минути. По едно време, погледът му започна да блуждае на някъде. Аз бях заровила глава в неговата тениска и не го забелязах, но когато я вдигнах, видях, че гледа към тъкмо залязващото слънце.
Откакто бях тук, не бях виждала по-хубав залез. Пък и компанията си я биваше. Вон бе завил ръцете си около мен и като омагьосан гледаше слънцето, което падаш зад хоризонта. След няколко секунди той ме погледна, а лицето му се наклони към мен. Бяхме на милилетри един от друг. Аз все още не осъзнавах какво бяхме на път да направим. И изведнъж то поросто стана. Устните ни се долепиха за съвсем кратка, но пък пламенна целувка.
Вон стреснато се отдръпна от мен. Знаех си, че така ще стане. Не бях толкова изненадана, колкото ужасена от факта, че сега отношенията ни няма да са същите.
- Извинявай! - каза тихичко той и отново се загледа във вече почти залязлото слънце.
- Недей... - отвърнах му аз и го погледнах в очите - Не се извинявай. Не си направил нищо нередно - успокоих го аз.
Той отвърна на погледа ми, но не се усмихна. Мислех си, че ше стане, ще си тръгне и ще ме остави сама, а след това щяхме да прекратим всякакви контакти. Вместо това, той бързо наведе главата си към моята и силно ме дръпна към него. Втората целувка беше груба, страстна. Аз легнах на пясъка, а той се завъртя, така че да не прекъсваме целувката си. Беше страхотно. По-добра от всяка друга целувка.

Гост

Не знаех защо тя реагира така,но явно `и харесваше.Изведнъж се сетих,че не трябва да започвам нова връзка и това е много грешно.
Отдръпнах се от Никол и се изправих.
-Това е много лошо. - започнах аз. - Не бива да съм с теб,не искам да те нараня,а това определено ще стане рано или късно.Прекалено много те харесвам за да ти го причиня. - сведох глава и се замислих над думите си.Може би в момента звучаха ужасно тъпо.
Тя беше подходящата.Познавах я от много време и можех да `и доверя сърцето си.Но не исках да я нараня.Това беше най - големия проблем.
Погледнах отново към нея.Бях натъжен и вероятно в очите ми се четеше тъга,но просто не знаех как да подходя.Стоях пред нея,а вятъра духаше право към мен.Не знаех какво ще стане сега,притаих дъх,когато тя започна да говори.

Заглавие: Re: Пристанището Пет Апр 22, 2011 4:38 am

Вон прекъсна целувката ни внезапно. Ето сега кошмарът ми щеше да се сбъдне. Предчувствах го. Щях да бъда отхвърлена... За пореден път отхвърлена. Тогава Вон заговори. Каза, че това е грешка и че ме харесва прекалено много, за да ми разбие сърцето.
Не знаех какво да чувствам - да се радвам, че каза, че ме харесва? Или пък да плача, за дето ме отхвърли? Мисля, че второто по-скоро надделяваше. Очите ми се напълниха със сълзи, без да искам. Всичко вече се виждаше размазано и скоро не можех да различа силуета му от заобикалящото ни. Премигнах бързо и всичко се изясни, а след това погледнах Вон. Той ме гледаше тъжно.
- Знаеш ли - започнах аз, като изтрих с ръка сълзите си и се засмях кратко - харесвам те от адски много време, за да те оставя да си отидеш просто ей така!
За пръв път се чувствах сигурна, в това, което изричах. Знаех, че съм права. И дори да беше грешка, това щеше да бъде най-сладката грешка в живота ми. Вярно, не бях напълно готова за връзка все още, но пък с времето, и още повече ако то е прекарано с Вон, щяхме да свикнем. Щяхме да разберем, че сме един за друг.
- Разбери ме - продължих аз, като сложих ръката си върху неговата - Не е грешка. Не искам да останеш с впечатлението, че ти се предлагам, но... харесвам те от адски много време и вътрешно знам, че ние сме перфектната двойка. И все пак... ще те разбера, ако не искаш да сме заедно, ако не искаш да си с мен... - очите ми пак се напълниха, но пък не съжалявах за това, което казах. Погледнах към пясъка и две сълзи паднаха на него. Страх ме беше да чуя онова, което Вон щеше да ми каже.

Гост

Разбирах какво ми говореше,но не знаех как да продължа.
-На мен също ми се иска да сме заедно,но просто мисля,че е прекалено рано да започвам нови връзки,а и не зная какво ще стане утре... - започнах леко несигурно и я погледнах.Всеки момент щеше да се разплаче,а аз не исках да я гледам така.Повдигнах брадичката `и и я накарах да ме погледне.
Тя се разплака,а аз я погледнах тъжно.
-Но когато те погледна,има едно чувство,което не мога да сдържам,което не мога да изтрия и да премахна.Едно нещо искам най - много... - продължих и се наведох към нея.Целунах я страстно и продължително,след което отлепих устните си от нейните и я погледнах. - ...теб. - завърших след което я прегърнах.

Заглавие: Re: Пристанището Пет Апр 22, 2011 5:18 am

Знаех си, че така ще стане. Знаех си, че ще остана пак сама, пак разкрила чувствата си и пак изоставена. Не че някога сме били заедно, но просто... чувствах го толкова близък. В мен закипя желанието да бъда с него. Само с него. Толкова безумно много го харесвах.
Той не искаше нови връзки. Това бе разбираемо след три несполучливи опита за връзка. И аз бих реагирала така. Но в този миг аз не бях него, а бях себе си и желаех повече от всичко да бъдем заедно пък каквото щеше да стане.
Отново инстинктивно лицето ми се обля в сълзи цялото. Изглеждах като пълна идиотка пред очите му. Приличах на депресирана тийнейджърка, която гони любовта на живота си. Не исках той да ме смята за такава. Вон повдигна брадичката ми и каза, че единственото, което иска съм аз, а после страстно впи устните си в моите. Ръцете ми бяха на бузите му, не исках да го пускам.
Той ме обви отново с ръцете си, а аз не знаех да плача ли, да се смея ли. Отново първото надделя и аз тихо заплаках на гърдите му, докато той си играеше с кичур от косата ми.
- Вон... аз... не разбирам - отроних най-накрая. Исках да съм начисто с него и да разбера какво ще правим - Казваш ми, че не си готов, а ме целуваш. Какво значи това? Разбирам, че не си готов за връзка, но... на мен ми трябва отговор. Трябва ли да приемам тази целувка като край на скритите ни чувства или като начало на нова връзка?

Гост

Тя зададе въпрос,на който не можех да намеря отговор.За мен нашите чувства бяха далечна Индия и нямах представа какво ще стане с нас след това.
Ако зависеше от мен щях да съм с нея завинаги,но винаги ще се появи някой,който да ни скара или да застане между нас.
-Ами,и аз не мога да отговоря на този въпрос..знам само,че те харесвам и искам да съм с теб,но не съм сигурен за нещата след това. - бях напълно честен с нея.- Искам да ме разбереш,защото много пъти са ме наранявали,и сега съм готов да дам сърцето си,но не съм сигурен в много неща,затова ако искаш да сме повече от приятели... - предложих аз,а тя ме погледна тъжно. - ,поне аз това искам - да сме повече от приятели,който се целуват и обичат. - засмях се аз и вдигнах едната си вежда и я целунах отново.

Заглавие: Re: Пристанището Пет Апр 22, 2011 5:34 am

Вон не беше готов за връзка. За пореден път казвам, че го разбирам. Но в последствие знаех, че от нашите взаимоотношения ще се получи нещо. Исках го и знаех, че двамата с него можем да минем през всичко. Той никога нямаше да съжалява за това, че ми е дал сърцето си, защото аз никога нямаше да го пусна. И ако се наложи, щях да се боря докрай за него, защото той беше единствения, който някога съм искала.
Вон ме погледна и ми предложи нещо, което в първия момент ми се стори доста смешно, но после намерих логиката - да сме повече от приятели, които се целуват и обичат. Искрено се засмях на думите му, но после добих по-сериозно изражение и го погледнах мило.
- Добре! - отвърнах - Ще видиш, че ние сме създадени един за друг, Вон. И да знаеш, че няма да съм аз тази, която ще ти разбие сърцето. Не и в този живот - усмихнах му се, а той се наклони към мен и ме целуна.
Чувствах нещо, което беше повече от просто харесване към него. Той бе за мен. Не исках никога да го пускам. След като устните ни се разделиха буквално на милиметри, аз съвсем тихо и едвам доловимо прошепнах:
- Обичам те!
След като изрекох вълшебните думи отново ме обзе страх, че той няма да ми отвърне със същото.

Гост

Тя беше страхотна.Разменихме си още няколко целувки,след което я погледнах в очите.
Тя ми каза,че ме обича.Тогава я погледнах изненадано.В очите `и се появи отново онази тъга.Наведох се и я целунах.
-Аз те обичам повече! - усмихнах се и я целунах още веднъж.
Сложих ръката си на кръста `и и двамата започнахме да се разхождаме по плажа.Слънцето вече се беше скрило,а аз се чувствах страхотно в компанията `и.
Не исках този момент да свършва.Придърпах я към себе си я се усмихнах.
-Какво ще кажеш някой път да си направим пикник на плажа или в гората? - предложих `и аз и я целунах.

Заглавие: Re: Пристанището Пет Апр 22, 2011 9:39 pm

- Аз те обичам повече! - каза ми Вон и ме целуна.
Не знаех, че ще отговори точно така. Въпреки всичко бях на седмото небе от радост. Бях щастлива, че Вон е разбрал за чувствата ми, че съм му казала, че го обичам и той е наясно с това.
Двaмата едновременно станахме. Той обви ръката си около кръста ми и бавно тръгнахме да се разхождаме по плажа. Не можех да повярвам колко бързо стана всичко - целувката, разкриването на чувствата, новото начало... Да, това определено бе едно ново начало за мен, а предполагах и за него. И исках да направя тази връзка вечна.
Слънцето вече напълно се бе скрило зад хоризонта или мрак обвиваше всичко наоколо. При други обсотятелства би ме било страх да съм тук, но в компанията на Вон, страхът бе последното, кодето изпитвах. На първо място бе любовта ми към него.
- Какво ще кажеш някой път да си направим пикник на плажа или в гората? - каза изведнъж приятеля ми.
Бях непоправима романтичка и това за мен бе перфектно.
- Разбира се! Чудесна идея! - възкликнах аз и му отвърнах, когато ме целуна.
Намирахме се в обезлюдена част на плажа. Около нас нямаше хора и на мен това ми харесваше. Седнах на пясъка отново, а Вон се присъедини към мен, като впи страстно устни в моите.

Гост

Усмихнах се и се замислих.
В този момент се сетих за Беки.Бях `и обещал да се видим,а сигурно вече минаваше осем.Не исках да `и давам празни надежди,а и сигурно сега вече се е изчакала и ме мрази.
Не исках по този начин да продължат нещата между нас.Тя ми беше добра приятелка и ще е много гадно,ако я изгубя завинаги.Понаместих се малко и легнах на пясъка.Погледнах нагоре към звездите.
-Да съм с теб е най - прекрасното нещо на света! - казах аз и се надигнах.Срещнах погледа `и,след което отново легнах на пясъка.Започнах да си представям звездите,като най - различни фигури.Една група звезди,дори ми се сториха като лицето на Беки.Въздъхнах и хвърлих един поглед на Никол.

Заглавие: Re: Пристанището Пет Апр 22, 2011 10:19 pm

- Да съм с теб е най - прекрасното нещо на света! - каза Вон и ме погледна мило.
- И аз така мисля за теб! - отвърнах му, а той легна до мен на пясъка, като ме придърпа към него.
Наистина го мислех. Той бе повече от прекрасен, а аз имах чувството, че не го заслужавам. Даже се чудех как бяхме стигнали до тук. Аз бях вечно заета, вечно уморена, лидерските ми способности идваха малко в повече. Кой ли би ми харесал? Всеки път си задавах този въпрос, след като скъсвах с поредното момче. Направо се бях отчаяла от живота. Но ето, че тогава се появи Вон, който ми показа, че явно има смисъл.
Той наблюдаваше звездите, като от време на време срещаше погледа ми. Аз също се излегнах до него, но се загледах към морето. То бушуваше, вълните с шум се разбиваха в брега и образуваха снежнобяла пяна, която носеше хладни вълни към нас.
Но дори шумът на вълните не успя да заглуши въздишането на Вон. Изглеждаше напрегнат, а аз не знаех защо. Понавдигнах се леко, дишането ми се учести и го погледнах:
- Вон... какво има??? Изглеждаш ми... не знам... напрегнат. Има ли нещо?

Гост

Тя очевидно разбра,че нещо ме притеснява.Аз се усмихнах.Явно ме познаваше доста добре.
-Всъщност,днес обещах на едно момиче да се видим,но вече сигурно съм закъснал и ми е малко гадно,че я зарязах така. - казах аз.Исках да съм искрен и силно се надявах Никол да не се почувства гадно. - Целунах я,след което се надигнах леко. - Какво ще кажеш да отидем някъде другаде,на плажа не ми се струва много подходящо място,за това... - усмихнах се аз и я целунах. - и това. - прокарах ръка по бедрото `и и се засмях.

Заглавие: Re: Пристанището Пет Апр 22, 2011 11:28 pm

Вон се понавдигна леко и ми обясни, че бил обещал на някакво момиче да се видят. Стана ми кофти, макар че нямах това право. Те са се разбрали преди да се случи всичко това с мен. И все пак, се почувствах странно. Имах го за адски близък и бях доволна, че все пак бях успяла да разбера, че му има нещо.
Вон имаше пълното право да си отиде на срещата с момичето. Не бих искала аз да съм причината, той да я зареже просто ей така. Все пак, коя съм аз? Изведнъж се виждаме, целуваме се, казваме си, че се обичаме и всичко друго спира да съществува. Та аз дори не помислих за неговия живот. Може пък да е харесвал друго момиче?
Спрях да мисля за това, когато Вон прокара ръката си по бедрото ми. Не знаех защо, но той знаеше, че това ме подлудява. Аз затворих очи за секунди и го чух да казва:
- Какво ще кажеш да отидем някъде другаде,на плажа не ми се струва много подходящо място,за това... - след което се засмя.
Аз го хванах за тениската и го дръпнах към себе си, където го целунах дълго.
- Аз нямам нищо против - казах му тихо и го изледах палаво - Ако все пак не искаш да се виждаш с онова момиче, може да се усамотим у нас...

Гост

Тя явно се почувства гадно.Не трябваше да `и го казвам.Но просто не исках да я лъжа,затова трябваше да си кажа всичко.След предложението ми,тя се почувства видимо по - добре и ме придърпа към себе си.
Каза,че мога да отида на срещата с онова момиче,или пък да отидя с нея у тях.В момента трябваше да избирам.И понеже Беки щеше да разбере.Според мен,като разбере за Никол няма да има нищо против и ще ми прости.Замисих се над това,което ми предложи Никол и я целунах продължително и страстно.
-Искам да дойда с теб,у вас! - заявих и я целунах страстно.
След което се изправихме.И хванах ръката `и.И двамата започнахме да ходим бавно по плажната ивица.И точно тогава ми хрумна нещо доста интересно.
-Какво ще кажеш да ме заведеш до къщата ти. - предложих аз,а тя ме погледна объркано. - Но за да ме заведеш,трябва да ми избягаш! - повдигнах едната си вежда.Надявах се да разбира какво искам.
Исках просто да я гоня до тях.
-Е готова ли е моята Никол за малко тичане? - попитах я и се засмях.

Заглавие: Re: Пристанището Съб Май 14, 2011 8:07 am

Беше ми писнало от шумотевицата в града и тълпата от хора в лъскавите заведения по това време, затова реших, че малко разпускане в града, но и все пак извън него няма да ми навреди.
Напускайки последното заведение ушите ми все още пищяха, ала не беше чак толкова лошо. А и все пак скоро щях да стигна до мястото, към което се бях отправил. Именно пристанището. От малък имах слабост към лодки и корабчета, затова и да дойда тук ми се стори най-подходящо. Любимите играчки на всяко дете, включително и мен, плюс вода бе равно на абсолютна релаксация.
Поклатих развеселено глава и се усмихнах щом започнах да вървя по алеята, търсейки най-удобното място, на което да седна. Моята "приказна" особа желаеше някое достатъчно скътано, но и такова, което ми дава възможността да наблюдава околните. Затова и свих по един кей и успях да седна точно между две яхти. Дори получавах бонус, можех да потопя краката си във водата. Идея, която осъществих почти веднага. Захвърлих обувките си настрана и запалих цигара гледайки хората, които се разхождаха по алеята. Някои бях толкова забавни. Изведнъж чух стъпки зад себе си и се обърнах по посока тях като веднага поздравих.
- Здравей!

» Пристанището