Изоставената вила

Гост

Тази вила се води изоставена, тъй като собствениците я посещават само веднъж годишно, но икономка се грижи за всичко във вилата и я поддържа!

Гост

Алисън, Серина, Ефи и Катрин бяха измислили някаква щура идея за парти. Е не чак толкова щура, но от скалата от 1 до 10 беше някъде към 7. Момичетата бяха разпратили SMS-и до всички свой познати, приятели и въобще до всички които намериха в телефонния указател. В ес-ем-ес-а гласеше, че днес те щяха да организират най - щурото парти правено в Лос Анджелис. Което щеше да се проведе не къде другаде ами в изоставената вила. Еф знаеше, че собствениците нямаше да дойдат чак до лятото, а икономката която се грижеше за "скромната" им вила, си беше тръгнала още по обяд и щеше да се върне чак утре вечерта. За това момичетата се възползваха и организираха своето парти там. Е вярно, че техните къщи бяха къде - къде по луксозни, но тръпката нямаше да я има.
Те отидоха там към обяд след като икономката си тръгна. Прескочиха оградата и влезнаха в двора. Никаква представа как, но Алисън успя да отключи портата и да я отвориха широко, за да могат да вкарат колата си вътре.
Украсиха подобаващо и естествено не пропуснаха, да оставят по някой презарватив във всички от 10-те стаи. Също така им хрумна и тъпата идея, да надуят няколко презарватива вместо балони. Оставиха няколко водни пушки напълнени с някаква зелена слус, сложиха няколко надуваеми дюшека в огромния басейн, подготвиха и храна за евентуален бой, когато се напият. Въобще нещо от типа на детско парти с много алкохол и наркотици.
След като привършиха с дизайна на луксозната вила и я превърнаха в дупка, бяха готови. Оставаше само да се преоблекат и гримират. Точно за това си носеха дрехи в колата.

***

(Два часа по - късно;;)

Ал, Ес,Кат и Ефи вече бяха награбили по една ботилка с алкохол, колкото докато дойдат гостите. Не бяха с някакви "пищни" и "изящни" рокли, по простата причина, че знаеха какво щеше да стане. Все пак, те бяха организирали всичко това.
Еф беше полузаспала на дивана с шише в ръка, докато не чу че гостите започнаха да пристигат. Тя се подсмихна дяволито и стана от дивана, като се насочи към вратата. Отвори я широко, за да могат всички да влезнат и ето, че купона бе в началото си. Бяха дали старт и чакаха забавата да започне!

Щях да ходя на купона,организиран от Ефи, Катрин, Серина и Алисън. Нямаше да съм сама, а с Тони.., момчето с което се запознах на скоро.Той дойде да ме вземе и заедно отидохме към вилата. Когато отидохме видяхме, че има дюшеци в басейна..Ефи лежеше полузаспала на дивана, а останалите гости пииваха..от бутилките с алкохол..
Аз и Тони влязохме и си взехме по едно уиски..Аз отпих и го погледнах..
-Ъм знаеш ли..къде мога да се преоблека..Тук е много горещо, а и банският ме чака..?-попитах аз и се засмях..СЛед това отпих и изчаках отговора му..

Време беше най-щурото парти правено някога в Лос Анджелис да започне. Ефи, Кат, Ес и Али бяха подготвили всичко. Вилата беше оборудвана със всичко необходими. Имеше доста презервативи във всички стаи, все пак не искахме някой от присъстващите да се разболее от девет месечна болест, разбира се имаше и доооста алкохол. Ооо да не забравим и наркотиците. Пълна доза голмяно забавление.
Четерите приятелки бяха готови и чакаха своите гости. Ето, че някои от поканените започнаха да идват. От прозореца на всекидневната на вторият етаж се виждаше как няколко коли се задаваха зад ъгъла.
Ал побърза да слезе за да посрещне гостите. В ръката си държеше една бутилка с алкохол, която вече беше почти на половина. Четирите момичета побързаха да отворят врата и първите гости влезнаха.
- Заповядайте! Чувствайте се като у дома си - каза Ал и леко се подсмихна. "Чувствайте се като у дома си" това дори не беше нейната вила за да говори така...но на кой му пукаше?!?!
Госпожица Хоуп естествено чакаше... ъмм днешното й забавление..Това беше не кой да е, а самият Чък Бас, който ъм...все още не беше пристигнал.

Айра Копс написа:: Щях да ходя на купона,организиран от Ефи, Катрин, Серина и Алисън. Нямаше да съм сама, а с Тони.., момчето с което се запознах на скоро.Той дойде да ме вземе и заедно отидохме към вилата. Когато отидохме видяхме, че има дюшеци в басейна..Ефи лежеше полузаспала на дивана, а останалите гости пииваха..от бутилките с алкохол..
Аз и Тони влязохме и си взехме по едно уиски..Аз отпих и го погледнах..
-Ъм знаеш ли..къде мога да се преоблека..Тук е много горещо, а и банският ме чака..?-попитах аз и се засмях..СЛед това отпих и изчаках отговора му..

Тони имаше уговорка с Айра да отидат заедно на партито на сестра си, Али, Ес и Кат. Беше в някаква вила, по - точно в изоставената вила. Ефи много добре знаеше, че тя щеше да е празна до утре вечерта, но чак да влизат с взлом. Беше прекалено и за Елизабет. Както и да е. Момчето взе Айра от дома и' с колата си. 10 минути по - късно вече бяха пред вилата и влязоха. Сестрата на Тони естествено беше задрямала на дивана, с полупразна бутилка текила.
- Спяща красавице, мисля, че е време да ставаш! Купона започна! - побутна я той и и' намигна, след това се върна при Айра.
- Не знам, мисля че стаите са нагоре! Да проверим? - каза той с похотлива усмивка и перверзен поглед.

Прехапах устни и хванах Тони за ръката, като го поведе нагоре по стълбите, надали някой щеше да забележи отсъствието ни..На втория етаж имаше доста врати и аз си избрах 3-тата от тях..Влязохме вътре, а на леглото бяха небрежно захвърлени няколко презерватива..
-Сестра ти се е погрижила за всичко.-казах аз и се засмях..
Тони седна на леглото, а аз се изправих пред него..Завъртях се с гръб.
-Ам може ли да ми помогнеш с ципа?-попитах скромничко аз.

Някъде към обяд Фреди беше получил съобщение от Ефи, в което пишеше, че днес се организира най-щурото парти в Лос Анджелис. От начало малко се зачуди дали да отиде, но като разбра кои са организаторите на това парти осъзна, че не е за изпускане.
Малко преди началният час на партито, Фреди извади от гардероба си дънки и една черна тениска. Нямаше какво толкова да се приготвя...знаеше какво щеше да бъде партито... Взе клюковете на колата си и излезе.
След около 40 минути Фреди се намираше пред голямата "изоставена" вила.
Паркира колата си на първото свободно място, което видя. Запъти се към входа на вилата, като по пътя си мислеше как ще успее да открие Ефи в тази голяма тълпа. Все едно целият град се беше тук за да купонясва.
Ето че вече беше вътре. Първо влезе във....всекидневната и за щастие Ефи беше там. Тя държеше една бутилка с текила. Фреди реши да я изненада и тихо се промъкна зад нея. Бързо взе бутилката от ръцете й и каза:
- Няма ли да оставиш малко и за гостите? - след тези думи той отпи доста голяма глътка и я прегърна. Не си ми оставила много. - отбеляза той и още веднъж отпи от бутилката.

Гост

Изведнъж Еф видя лицето на Тони над себе си и подскочи, като разсипа малко от текилата върху скъпия килим. ШИТ...какъв карък беше само. Но да си дойдем на думата, защо Тони се беше надвесил над Ефи, какъв откачен сън сънуваше подяволите!? И защо изобщо спеше? Мдам май нямаше да се налива повече с алкохол.
- Спяща красавице, мисля че е време да ставаш!Купона започна! - каза той като я побутна и тя се успокои, че не сънува някакъв извратен сън с брат си. Но не беше изключено! Дали все още сънуваше? Дали въобще сънуваше или просто и' се струваше така, защото бе изпила половин ботилка текила сама!?
Само миг по - късно, стана от дивана и се запъти нанякъде, като се "шибна" в масичката, до дивана. Оооо това заболя, определено не сънуваше!
- МАМКА МУ! Тъпа маса! Кой въобще я е сложил тук? - започна със самотните разговори или по - скоро тези със самата себе си. Но определено те бяха по - умни и смислени, от колкото да говори с някой от гостите!
Еф влезе в другата всекидневна, където що годе имаше по - малко хора и по - малко остри ръбове, в които имаше голяма вероятност да се удари. Тя седна на една кръгла маса,като заклати крачетата си напред - назад, като някое малко хлапе, докато ядеше захарен памук. Само дето вместо захарен памук Еф, бе нападнала лакумо шише текила. От което без да се подвоуми отпи още една солидна глътка. Нищо, че преди малко заради точно тази текила си помисли, че сънува някакъв перверзен сън с брат си, а после не можеше да определи кое е реалност и кое сън! Мдам, все тая, важното беше че се забавляваше или поне гледаше как другите го правят и и' ставаше приятно, че заедно с момичетата са успяли да направят една определено запомняща се вечер. Е естествено още не беше паметна, но скоро щеше да стане, защото никой не знаеше, какво са планирали Ефи и Али.
- - Няма ли да оставиш малко и за гостите? - попита един до болка познат на Ефи глас, който пък открадна бутилката от ръцете и'. Отпи от текилата и я прегърна. - Не си ми оставила много. - отбеляза момчето и отпи още веднъж от свещенната текила на Елизабет.
- Фредерик Маклайър, не са ли те учили, че не е възпитано да крадеш текилата на дамите! - каза Еф със сериозен тон след което си взе бутилката и му се изплези, като някое пет годишно момиченце.
- Мислех, че няма да дойдеш, така че...какво те води насам? - попита го тя съмнително, като повдигна вежда, а след това се усмихна шииироко и невинно.

Алисън Хоуп написа:: Време беше най-щурото парти правено някога в Лос Анджелис да започне. Ефи, Кат, Ес и Али бяха подготвили всичко. Вилата беше оборудвана със всичко необходими. Имеше доста презервативи във всички стаи, все пак не искахме някой от присъстващите да се разболее от девет месечна болест, разбира се имаше и доооста алкохол. Ооо да не забравим и наркотиците. Пълна доза голмяно забавление.
Четерите приятелки бяха готови и чакаха своите гости. Ето, че някои от поканените започнаха да идват. От прозореца на всекидневната на вторият етаж се виждаше как няколко коли се задаваха зад ъгъла.
Ал побърза да слезе за да посрещне гостите. В ръката си държеше една бутилка с алкохол, която вече беше почти на половина. Четирите момичета побързаха да отворят врата и първите гости влезнаха.
- Заповядайте! Чувствайте се като у дома си - каза Ал и леко се подсмихна. "Чувствайте се като у дома си" това дори не беше нейната вила за да говори така...но на кой му пукаше?!?!
Госпожица Хоуп естествено чакаше... ъмм днешното й забавление..Това беше не кой да е, а самият Чък Бас, който ъм...все още не беше пристигнал.

Беше въпрос на време да науча за поредната щура идея на триото, но чакай малко сега бяха 4, да не забравяме и палавата Катрин. Ммм...Но ми беше странно, че работеше рамо до рамо с Ефи, за да направят някакво парти, та до преди месеци, едва не се убиха една друга. БУКВАЛНО! Но какво да ги правиш, момичета! Като всички други!
Естествено за партито не научих от тях, потенциалните "Чък Бас източници" ми казаха, а по - късно получих и есемес де, но не от него научих за поредната им щуротия. Реших все пак да отида. Но не заради Катрин, по - скоро заради Алисън. Исках да видя какво е да се позабавляваш с бившето гадже на най - добрият си приятел. До една степен беше твърде долно дори и за мен, но какво да се прави. Походта нямаше спирачки или пък граници. А и да си признаем, Али не беше същото ангелче като преди, беше станала дори по - перверзна и от Катрин, а това беше почти невъзможно. Но ето че и невъзможното става възможно при нея.
Знаех, че партито ще е диво и ... хммм мръсно, но все пак не можеш да се облека за парти като...обикновен човек. За това сложих един костюм на армани, който беше на около 5 месеца и вече беше за хвърляне и взех лимозината, до една луксозна вила, която се водеше изоставена. Но всички знаехме истината и аз знаех как по - точно са влезли. Уменията на Алисън да разбива врати и ключалки не бяха случайни, някой беше помогнал. Не не ме гледайте. Аз нямам нищо общо с това, че е трябвало няколко пъти да се отключва от тесни пространства, без ключ.
След като лимузината спря и слязох, усведомих шофьора, че няма нужда да ме чака. Определено нямаше да се бавя, час - два. Имах по - мащабни планове. Дали една оргия се вписваше в тях!? Все още не, но и това можеше да стане скоро!
Естествено, появих се със стил, точно както целях. Погледите на повечето гости се насочиха към "човека със сивия костюм", но моят поглед се насочи към едно единствено ангелско създание с доста оскъдни дрехи, които нямаше да се подвоумя да ръзкъсам с уста!
- Полъскан съм, че ме покани, въпреки заядливото ни минало! - казах с дяволита усмивка, след което поех ръката и' и я целунах нежно, като джентълмен. И двамата искахме едно и също от другия. А и двамата знаехме, че и другият го иска, но нямаше да бъде толкова забавно и одовлетворяващо, ако станеше веднага. Играта! Тя правеше всичко това забавно!

Дойдох с няколко часа закъснение. За мен това беше малко. Трябваше да си оправя косата грима, да си взема душ и да си избера дрехи. Рамона, естествено не искаше да се забави, понеже можели да не я пуснат. Ха! Каква страхливка само. Когато влязох навсякъде имаше хора. Около басейна, вътре, навсякъде. Проправих си път и влязох. Мона, която си пийваше. Повдигнах вежда и тръгнах към нея.
-Това да не е вода? -Изсмях й се. Честно, пиенето не й отиваше. Взех шишето от нея и аз също си пийнах. Тя ме изгледа злобно. Беше облечена и гримирана ужасно. Аз й предложих да й помогна с гримирането, но тя отказа. Вярно, щях да я направя като клоун, но пак щеше да изглежда по-добре от сега...
-Дам.. Не е вода. -Изсипах шишето отгоре й. Това беше, заради онзи ден, когато в парка ми завидя. Забелязах, че всеки момент ще ме нападне, но бях готова. Беше ми много интересно. От отдавна не се бяхме били и карали и държали по този начин. Каквото и да направи бях готова. За нея това да е номер едно беше всичко, а цялата полята с уиски и с размазан грим не е точно... върха. Да те видя Рамона! Погледнах я предизвикателно.

Приготвих се и отидох на партито в изоставената вила. Доста тъпо място, според мен, за парти, но все едно. Още с влизането си, хванах една бутилка, като дори не погледнах какво е. След малко до мен се довлече и Джули. О, прекрасно! Каква приятна компания, няма що!
Взе шишето и отпи, а аз я погледнах злобно. И след това изсипа съдържанието върху мен.
- Какво си мислиш, че правиш, мелез такъв?! - изпищях и станах. Тя ме гледаше съвсем спокойно, дори с лека усмивка на уста.
'Време е за отмъщение.', казах си наум и колкото и тъпо да звучеше, беше вярно. Хванах я за нацъфтялата коса и дръпнах главата й назад. Тя ме зашлеви, а аз я задърпах надолу с косата й толкова, че падна на земята. Джулиана беше наистина жалка гледка.
- И в утрешните вестници ще пише, че световно известната Джули Бейкър е повалена от необикновено красива жена! - изсмях се и я подминах. Не знаех какво щеше да й хрумне в онзи момент, ала аз отново нямаше да я оставя да победи. Никога не губех, особено от такива жалки същества, навлечени с един куп дрипи и лице, като на мъртвец. Кой я беше гримирал тази вечер?

Effy Stonem. написа:: Изведнъж Еф видя лицето на Тони над себе си и подскочи, като разсипа малко от текилата върху скъпия килим. ШИТ...какъв карък беше само. Но да си дойдем на думата, защо Тони се беше надвесил над Ефи, какъв откачен сън сънуваше подяволите!? И защо изобщо спеше? Мдам май нямаше да се налива повече с алкохол.
- Спяща красавице, мисля че е време да ставаш!Купона започна! - каза той като я побутна и тя се успокои, че не сънува някакъв извратен сън с брат си. Но не беше изключено! Дали все още сънуваше? Дали въобще сънуваше или просто и' се струваше така, защото бе изпила половин ботилка текила сама!?
Само миг по - късно, стана от дивана и се запъти нанякъде, като се "шибна" в масичката, до дивана. Оооо това заболя, определено не сънуваше!
- МАМКА МУ! Тъпа маса! Кой въобще я е сложил тук? - започна със самотните разговори или по - скоро тези със самата себе си. Но определено те бяха по - умни и смислени, от колкото да говори с някой от гостите!
Еф влезе в другата всекидневна, където що годе имаше по - малко хора и по - малко остри ръбове, в които имаше голяма вероятност да се удари. Тя седна на една кръгла маса,като заклати крачетата си напред - назад, като някое малко хлапе, докато ядеше захарен памук. Само дето вместо захарен памук Еф, бе нападнала лакумо шише текила. От което без да се подвоуми отпи още една солидна глътка. Нищо, че преди малко заради точно тази текила си помисли, че сънува някакъв перверзен сън с брат си, а после не можеше да определи кое е реалност и кое сън! Мдам, все тая, важното беше че се забавляваше или поне гледаше как другите го правят и и' ставаше приятно, че заедно с момичетата са успяли да направят една определено запомняща се вечер. Е естествено още не беше паметна, но скоро щеше да стане, защото никой не знаеше, какво са планирали Ефи и Али.
- - Няма ли да оставиш малко и за гостите? - попита един до болка познат на Ефи глас, който пък открадна бутилката от ръцете и'. Отпи от текилата и я прегърна. - Не си ми оставила много. - отбеляза момчето и отпи още веднъж от свещенната текила на Елизабет.
- Фредерик Маклайър, не са ли те учили, че не е възпитано да крадеш текилата на дамите! - каза Еф със сериозен тон след което си взе бутилката и му се изплези, като някое пет годишно момиченце.
- Мислех, че няма да дойдеш, така че...какво те води насам? - попита го тя съмнително, като повдигна вежда, а след това се усмихна шииироко и невинно.

Фреди тъкмо си беше откраднал бутилката, когато изглежда вече пияната Ефи отново си я взе.
- Фредерик Маклайър, не са ли те учили, че не е възпитано да крадеш текилата на дамите! - каза госпожица Стонем и му се изплези като някое пет годишно хлапе.
- Ммм..тази няма да стане.. - бързо отвърна Фреди и отново взе текилата в ръцете си. Отпи от бутилката, след което я вдигна високо във въздуха, така че Ефи да не може да я достигне.
- А теб не са ли те учили, че като домакин трябва да оставиш малко и на гостите си. - допълни Фреди със сериозен глас...всъщност звучеше все едно и' се сърди.
Важното беше, че сега нейното съкровище - бутилката с текила, беше в неговите ръце. Мислеше си да си поиграят малко, но след това незнайно защо се отказа.
- Нали това тук е най-щурото парти правено досега в Лос Анджелис?! Как се изпуска такова събитие, особенно ако си бил поканен от звездното трио..грешка сега бяха четири.. Честито на новото попълнение в екипа..
Точно през това време един презерватие, надут като балон прелетя през тях. Фреди протегна другата си ръка и го удари, така че той се отблъсна в красивата Ефи.
- Или нещо греша!?! - засмя се и бързо се обърна. Все пак мисълта да си поиграят малко на гоненица не беше толкова зле. Той тръгна към следващата стая като по пътя се сблъска с няколко пияни момчета и момичета. Да не би само той все още да не беше пиян? Ммм...това нещо трябваше да се поправи, затова отпи за пореден път от бутилката. Той продължи да се движи като постепенно леко забавяше темпото, така че Ефи да може да го настигне. От време на време той се обръщаше назад за да се подсигури, че тя не се е блъснала и не се е наранила някъде по пътя.

Нямах представа какъв беше този СМС, който получих така неочаквано от Ефи, гласящ, че довечера в изоставената вила ще има парти. В момента, в който го прочетох, хвърлих телефона си и отново се върнах на дивана, където, всъщност, смятах да прекарам целия ден. Това бе единственият ден от седмицата, в който не ми се налагаше да съм в офиса и смятах да го прекарам подобаващо с кутия сладолед, а по-късно - в компанията на чашата с водка.
Облегнах главата си назад на дивана и стиснах очите си. Какво, за Бога правех? Да, вървях целеустремено към асоциалността. Бях се превърнала в човек, който не ходеше на купони както преди и използваше всеки удобен миг, за да се отчайва от живота. Мразех новото си Аз и трябваше да върна старото още сега. Рязко вдигнах главата си и станах от дивана, като се затичах към стаята си, и по-специално, към частта с дрехите. Избрах си къса червена рокля и довърших тоалета с черни високи токчета. Да, тази вечер щях да забия някоя и щях да правя с него всичко, което желаех, без да съжалявам. Гримът и прическата бяха направени бързо. Грабнах чантата и ключовете за колата и изхвърчах от апартамента си.

Партито бе в разгара си и навсякъде имаше забавляващи се хора. Едни танцуваха лудо, други - пиеха директно от шишетата, трети - вече си бяха намерили компания, с която да се натискат. По-голямата част от хората познавах. Все пак се намирахме в Холивуд, където известните се познаваха. Взех си чаша със студена водка от импровизирания бар и тръгнах да се разхождам из голямото помещение, където в момента се намираха повечето хора. Тъкмо се бях засилила да изляза навън при басейна, когато се заковах на място. Буквално на няколко метра от мен стоеше Тайлър. Преди време си падах по него, но после се оказа, че сме браточеди, макар и далечни. Но след кратка семейна справка, установих, че всъщност има грешка и не сме нищо повече от хора, без роднински връзки. Господи, той беше толкова секси! Нещо под лъжичката ми прескочи. Стоях на безопасно разстояние и го гледах и след няколко пъти броене до десет, се приближих с усмивка и по изражението му разбрах, че той също ме бе забелязал от няколко минути.
- Тайлър! Радвам се, че те виждам! От отдавна не сме се засичали. Но пък... Холивуд! - пуснах чара си в действие и закачливо му намигнах - Ако не се засечем на някое парти, то къде другаде? Как си?

Ramona Vanderloo написа:: Приготвих се и отидох на партито в изоставената вила. Доста тъпо място, според мен, за парти, но все едно. Още с влизането си, хванах една бутилка, като дори не погледнах какво е. След малко до мен се довлече и Джули. О, прекрасно! Каква приятна компания, няма що!
Взе шишето и отпи, а аз я погледнах злобно. И след това изсипа съдържанието върху мен.
- Какво си мислиш, че правиш, мелез такъв?! - изпищях и станах. Тя ме гледаше съвсем спокойно, дори с лека усмивка на уста.
'Време е за отмъщение.', казах си наум и колкото и тъпо да звучеше, беше вярно. Хванах я за нацъфтялата коса и дръпнах главата й назад. Тя ме зашлеви, а аз я задърпах надолу с косата й толкова, че падна на земята. Джулиана беше наистина жалка гледка.
- И в утрешните вестници ще пише, че световно известната Джули Бейкър е повалена от необикновено красива жена! - изсмях се и я подминах. Не знаех какво щеше да й хрумне в онзи момент, ала аз отново нямаше да я оставя да победи. Никога не губех, особено от такива жалки същества, навлечени с един куп дрипи и лице, като на мъртвец. Кой я беше гримирал тази вечер?

-Красива жена! Ха! По-точно жената-крава. -Тя се обърна и ме изгледа със злобен поглед.
Може да го повториш няколко пъти... Мен наистина не ме уплаши. -Главата ме болеше ужасно много, понеже ме оскуба много, но се изправих. Ударих й юмрук, заболя ме понеже се бях била само с ръкавици. Тя какво си мислеше? Че тази фигура е такава защото спазвам диета или пък ям малко, а може би, че изобщо не ям? Не! Всеки ден се упражнявам по два часа. Не беше никак лесно за мен.
-Славата не е игра! -Блъснах я назад. Знаех, че й е много зле, но все пак се изправи и тръгна към мен. В момента за нея ми идваха хиляди думи наум, но най-подходящата беше нищожество. Рамона беше такава. Просто едно нищо. Не можех да я гледам. Чудих се каква работа има в къщата ми изобщо? Винаги след караница или бой съм осъзнавала защо с Рамона толкова се дразним. Ние сме еднакви. Искаме да сме на едно и също място- върха. Бузата й беше червена.
-Да видим какво ще направи великата Мона. Ах, мила... добре ли си? -Тя все повече освирепяваше. Знаех, че ако ми направи нещо ще се чувства виновна. Може би заради това не се страхувах от нея. Щеше да съжалява.

Гост

Деня ми мина супер бързо. Прекарах по - голямата част в "Старбъкс" където трябваше да обслужвам всякакви хора. Видях толкова много лица,но всички те ми изглеждаха еднакви. Вече се бях научил да приготвям любимото кафе на известните личности и дори днес при мен дойде някаква странна особа,която бях гледал по телевизията. Беше от известните,защото бях сигурен,че имаше поне един милион последователи в туитър,което си беше доста голям напредък,а и все пак който имаше един милион последователи беше някой. Аз разбира се,се държах супер добре докато обслужвах жената,а накрая тя дори ми даде бакшиш. Доста щедро от нейна страна.
Останалата част от деня прекарах в ровене из интернет,понеже нямаше много клиенти. Ако някой разбере,че се ровя из интернет повреме на работа,щях да получа доста голям скандал,но понеже лаптопа ми беше малък,всеки път,когато някой влезеше,аз го скривах и си вършех работата,а когато излезеше отново заставах над малкия лаптоп и се втренчвах в екрана.
Бях влязъл в youtube и гледах едно доста забавно клипче,когато получих СМС. Да,трябваше да изключа телефона си повреме на работа,но и това не бях направил. Та,СМС - а гласеше,че довечера ще има някакво парти,но което бях поканен. Интересно. Първите ми няколко часа в града,а вече и бях поканен на парти. Но от къде хората ме познаваха,че да ми пратят СМС. Порових се още малко из интернет,като попаднах на блога на "Клюкарката". Да,и там беше написано,че довечера ще има някакво парти. Е,какво пък,може и да е забавно.
*
Стоях пред огледалото и се оглеждах. Бях си сложил най - хубавата черно-бяла риза и едни черни панталони,бях си сложил парфюм,оправих си прическата и си сложих едни тъмни очила,дори и да нямаше слънце ми беше приятно да ги нося.
Отворих блога на "Клюкарката",точно преди да тръгна за да видя къде точно се намира партито,а след това се качих в колата си и потеглих,като с помоща на лаптопа аз нагласих GPS - а и тръгнах. По - късно вече бях на доста интересна вила. Хората вече бяха там и се забавляваха,а аз не познавам никого. Чувставах се като кретен,а когато влязох в двора се почувствах още по - зле. Всички се забавляваха,а аз стоях отстрани като най - големия аутсайдер на планетата.
За мое щастие някакво момче се припозна и ме издърпа към неговата групичка от момчета и така за няколко минути аз се започнах с всички и дори си разменихме номерата. Точно когато се канех да скачам в басейна с дрехи,чух познат глас. Обърнах се към гласа и застинах на място.
Пред мен стоеше секси братовчедката ми,която преди време доста харесвах,но после се оказахме братовчеди и беше ясно,че щях да си остана само с фантациите,дори и да беше грешно.
- Братовчедке..какво правиш? - попитах я аз и се усмихнах. - Не очаквах да те видя на подобно парти,но все пак се радвам да те видя. - казах и я прегърнах.

Spoiler:

Джули Бейкър написа:

Ramona Vanderloo написа:: Приготвих се и отидох на партито в изоставената вила. Доста тъпо място, според мен, за парти, но все едно. Още с влизането си, хванах една бутилка, като дори не погледнах какво е. След малко до мен се довлече и Джули. О, прекрасно! Каква приятна компания, няма що!
Взе шишето и отпи, а аз я погледнах злобно. И след това изсипа съдържанието върху мен.
- Какво си мислиш, че правиш, мелез такъв?! - изпищях и станах. Тя ме гледаше съвсем спокойно, дори с лека усмивка на уста.
'Време е за отмъщение.', казах си наум и колкото и тъпо да звучеше, беше вярно. Хванах я за нацъфтялата коса и дръпнах главата й назад. Тя ме зашлеви, а аз я задърпах надолу с косата й толкова, че падна на земята. Джулиана беше наистина жалка гледка.
- И в утрешните вестници ще пише, че световно известната Джули Бейкър е повалена от необикновено красива жена! - изсмях се и я подминах. Не знаех какво щеше да й хрумне в онзи момент, ала аз отново нямаше да я оставя да победи. Никога не губех, особено от такива жалки същества, навлечени с един куп дрипи и лице, като на мъртвец. Кой я беше гримирал тази вечер?

-Красива жена! Ха! По-точно жената-крава. -Тя се обърна и ме изгледа със злобен поглед.
Може да го повториш няколко пъти... Мен наистина не ме уплаши. -Главата ме болеше ужасно много, понеже ме оскуба много, но се изправих. Ударих й юмрук, заболя ме понеже се бях била само с ръкавици. Тя какво си мислеше? Че тази фигура е такава защото спазвам диета или пък ям малко, а може би, че изобщо не ям? Не! Всеки ден се упражнявам по два часа. Не беше никак лесно за мен.
-Славата не е игра! -Блъснах я назад. Знаех, че й е много зле, но все пак се изправи и тръгна към мен. В момента за нея ми идваха хиляди думи наум, но най-подходящата беше нищожество. Рамона беше такава. Просто едно нищо. Не можех да я гледам. Чудих се каква работа има в къщата ми изобщо? Винаги след караница или бой съм осъзнавала защо с Рамона толкова се дразним. Ние сме еднакви. Искаме да сме на едно и също място- върха. Бузата й беше червена.
-Да видим какво ще направи великата Мона. Ах, мила... добре ли си? -Тя все повече освирепяваше. Знаех, че ако ми направи нещо ще се чувства виновна. Може би заради това не се страхувах от нея. Щеше да съжалява.

Тя ме удари адски силно. Всеки момент щях да загубя равновесие и да се пльосна по дупе. Започна да блещи какви ли не глупости, а аз дори не я слушах. Бях заета да обмислям как да я убия, защото ме дразнеше доста. Грешеше, ако си мислеше, че не бих й сторила нищо. Бих, и още как.
- По-добре се спри, ако искаш да излезеш от тази къща жива! - изсъсках и я изгледах на кръв.
Джулиана ме изгледа злобно и се засили към мен. Аз я спънах и тя отново беше на земята. 'Ура, победа!' крещеше всичко в мен, но това съвсем не беше краят. Тя бавно се изправи и се обърна към мен и отново ме удари силно, а аз дори не го очаквах. Залитнах назад и се блъснах в някаква стена, за която дори не знаех, че съществува. Кой знае на какво щеше да прилича лицето ми утре! Насинена отвсякъде заради тази безсрамница!
Затичах към нея с всичка сила и я ударих два пъти по-силно, отколкото знаех, че мога... досега. И тя залитна назад, но не успя за трети път да се строполи на земята като чувал с картофи. Беше повече от тромава и това си казваше думата.
- На бас, че бих се справила по-добре, ако бях известна! Но аз първо си гледам учението, а после мисля как да се намъкна в нечия фото сесия и да стана 'популярна'! - извиках и кръстосах ръце. От боя нямаше полза, но бях сигурна, че ще продължи.
Леле, от няколко дни съм тук и вече се бия. И то с нея. С момичето, с което досега бяхме 'приятелки'. Всъщност никога не сме били приятелки, а по-скоро се преструвахме на такива. Знаехме, че се мразим и беше очевидно.
- Всички те мразят, Джулиана! Ти си голяма глупачка! - извиках, така че всички да ме чуят. Ала това беше лъжа - май само аз я мразех, защото я познавах. Другите нямаха идея, че тя е такава по характер. Нямаше да се учудя ако сега заплачеше и побегнеше към най-близката стая, за да се съжалява. Щеше да бъде истински Рай за нея.
Знаех, че последните ми думи не бяха кой знае колко болезнени. По-нататък щях да бъда къде-къде по-зла, защото.. хм, това беше само началото.

Гост

Freddie Mclaire написа:: Фреди тъкмо си беше откраднал бутилката, когато изглежда вече пияната Ефи отново си я взе.
- Фредерик Маклайър, не са ли те учили, че не е възпитано да крадеш текилата на дамите! - каза госпожица Стонем и му се изплези като някое пет годишно хлапе.
- Ммм..тази няма да стане.. - бързо отвърна Фреди и отново взе текилата в ръцете си. Отпи от бутилката, след което я вдигна високо във въздуха, така че Ефи да не може да я достигне.
- А теб не са ли те учили, че като домакин трябва да оставиш малко и на гостите си. - допълни Фреди със сериозен глас...всъщност звучеше все едно и' се сърди.
Важното беше, че сега нейното съкровище - бутилката с текила, беше в неговите ръце. Мислеше си да си поиграят малко, но след това незнайно защо се отказа.
- Нали това тук е най-щурото парти правено досега в Лос Анджелис?! Как се изпуска такова събитие, особенно ако си бил поканен от звездното трио..грешка сега бяха четири.. Честито на новото попълнение в екипа..
Точно през това време един презерватие, надут като балон прелетя през тях. Фреди протегна другата си ръка и го удари, така че той се отблъсна в красивата Ефи.
- Или нещо греша!?! - засмя се и бързо се обърна. Все пак мисълта да си поиграят малко на гоненица не беше толкова зле. Той тръгна към следващата стая като по пътя се сблъска с няколко пияни момчета и момичета. Да не би само той все още да не беше пиян? Ммм...това нещо трябваше да се поправи, затова отпи за пореден път от бутилката. Той продължи да се движи като постепенно леко забавяше темпото, така че Ефи да може да го настигне. От време на време той се обръщаше назад за да се подсигури, че тя не се е блъснала и не се е наранила някъде по пътя.

Залитайки и клатушкайки се наляво - надясно, Ефи вървеше по коридорите на вилата, докато най - накрая не намери Фреди, който изглежда просто я чакаше. Какво да не се бе отказал?! Мне, по - скоро гледаше дали Еф вече не е успяла да се претрепе или може би поредният опит за самоубийство. Така и' влияеше алкохола честно казано, но да не забравяме факта, че не бе и психически стабилна. Но УАТ ЕВЪР!
- За пръв път бягаш от мен Фреди! Да не би да те е страх! Да не би да се е появила "единствената" в живота ти и те е страх, че ще протакам нещата!? - предположи, като се изсмя. Естествено не го мислеше, просто част от малката им закачка. Мда тя още не можеше да забрави лудата им нощ в бара, след което ги арестуваха. Но има оставаше да свършат още нещо от налудничевия списък, който Фреди бе сътворил тогава. Само, че паметта на Елизабет, не стигаше чак толкова назад.
Тя се подсмихна дяволито, след което прехапа устни и се доближи до него.
Тялото и' се прилепи в неговото, а лицата им бяха на сантиметри един от друг.
- Е? - попита тя, след което бавно се отдръпна и се облегна на съседната стена, като бавно се свлече надолу до седнало положение. Вдигна погледа си, за да види реакцията на Фреди и да се убеди дали безумиците и' в действителност са истина. Но не беше възможно! Тя не би го позволила, въпреки леката си наклонност към момичета, тя въпреки всичко изпитваше някакво гадно чувство, което не можеше да си опише. Всъщност можеше, но не искаше, защото знаеше какво ще стане.

Spoiler:

Ramona Vanderloo написа:

Джули Бейкър написа:

Ramona Vanderloo написа:: Приготвих се и отидох на партито в изоставената вила. Доста тъпо място, според мен, за парти, но все едно. Още с влизането си, хванах една бутилка, като дори не погледнах какво е. След малко до мен се довлече и Джули. О, прекрасно! Каква приятна компания, няма що!
Взе шишето и отпи, а аз я погледнах злобно. И след това изсипа съдържанието върху мен.
- Какво си мислиш, че правиш, мелез такъв?! - изпищях и станах. Тя ме гледаше съвсем спокойно, дори с лека усмивка на уста.
'Време е за отмъщение.', казах си наум и колкото и тъпо да звучеше, беше вярно. Хванах я за нацъфтялата коса и дръпнах главата й назад. Тя ме зашлеви, а аз я задърпах надолу с косата й толкова, че падна на земята. Джулиана беше наистина жалка гледка.
- И в утрешните вестници ще пише, че световно известната Джули Бейкър е повалена от необикновено красива жена! - изсмях се и я подминах. Не знаех какво щеше да й хрумне в онзи момент, ала аз отново нямаше да я оставя да победи. Никога не губех, особено от такива жалки същества, навлечени с един куп дрипи и лице, като на мъртвец. Кой я беше гримирал тази вечер?

-Красива жена! Ха! По-точно жената-крава. -Тя се обърна и ме изгледа със злобен поглед.
Може да го повториш няколко пъти... Мен наистина не ме уплаши. -Главата ме болеше ужасно много, понеже ме оскуба много, но се изправих. Ударих й юмрук, заболя ме понеже се бях била само с ръкавици. Тя какво си мислеше? Че тази фигура е такава защото спазвам диета или пък ям малко, а може би, че изобщо не ям? Не! Всеки ден се упражнявам по два часа. Не беше никак лесно за мен.
-Славата не е игра! -Блъснах я назад. Знаех, че й е много зле, но все пак се изправи и тръгна към мен. В момента за нея ми идваха хиляди думи наум, но най-подходящата беше нищожество. Рамона беше такава. Просто едно нищо. Не можех да я гледам. Чудих се каква работа има в къщата ми изобщо? Винаги след караница или бой съм осъзнавала защо с Рамона толкова се дразним. Ние сме еднакви. Искаме да сме на едно и също място- върха. Бузата й беше червена.
-Да видим какво ще направи великата Мона. Ах, мила... добре ли си? -Тя все повече освирепяваше. Знаех, че ако ми направи нещо ще се чувства виновна. Може би заради това не се страхувах от нея. Щеше да съжалява.

Тя ме удари адски силно. Всеки момент щях да загубя равновесие и да се пльосна по дупе. Започна да блещи какви ли не глупости, а аз дори не я слушах. Бях заета да обмислям как да я убия, защото ме дразнеше доста. Грешеше, ако си мислеше, че не бих й сторила нищо. Бих, и още как.
- По-добре се спри, ако искаш да излезеш от тази къща жива! - изсъсках и я изгледах на кръв.
Джулиана ме изгледа злобно и се засили към мен. Аз я спънах и тя отново беше на земята. 'Ура, победа!' крещеше всичко в мен, но това съвсем не беше краят. Тя бавно се изправи и се обърна към мен и отново ме удари силно, а аз дори не го очаквах. Залитнах назад и се блъснах в някаква стена, за която дори не знаех, че съществува. Кой знае на какво щеше да прилича лицето ми утре! Насинена отвсякъде заради тази безсрамница!
Затичах към нея с всичка сила и я ударих два пъти по-силно, отколкото знаех, че мога... досега. И тя залитна назад, но не успя за трети път да се строполи на земята като чувал с картофи. Беше повече от тромава и това си казваше думата.
- На бас, че бих се справила по-добре, ако бях известна! Но аз първо си гледам учението, а после мисля как да се намъкна в нечия фото сесия и да стана 'популярна'! - извиках и кръстосах ръце. От боя нямаше полза, но бях сигурна, че ще продължи.
Леле, от няколко дни съм тук и вече се бия. И то с нея. С момичето, с което досега бяхме 'приятелки'. Всъщност никога не сме били приятелки, а по-скоро се преструвахме на такива. Знаехме, че се мразим и беше очевидно.
- Всички те мразят, Джулиана! Ти си голяма глупачка! - извиках, така че всички да ме чуят. Ала това беше лъжа - май само аз я мразех, защото я познавах. Другите нямаха идея, че тя е такава по характер. Нямаше да се учудя ако сега заплачеше и побегнеше към най-близката стая, за да се съжалява. Щеше да бъде истински Рай за нея.
Знаех, че последните ми думи не бяха кой знае колко болезнени. По-нататък щях да бъда къде-къде по-зла, защото.. хм, това беше само началото.

Нямаше да ме повали каквото и да ми каже и направи. На нея никога не съм й вярвала и нямаше да й повярвам. Рамона беше просто едно бебе!
-Хубаво! Но ти винаги грешиш! И го знаеш. По-точно винаги грешиш за моят живот. Не защото си мислиш, че това е вярното аз защото го искаш! -Не исках да казвам, че всички ме обичат, понеже можеше да си помислят, че съм високомерна. Не ме интересува дали изобщо някой ни гледаше. Бях й много ядосана. Винаги трябваше да става дума за нея. Погледнах ръката си, която беше синя само заради тази издънка. Не можех да я понасям повече. Исках да я изгоня от къщата ми, от живота ми и от света... Той вече не е мой. Блъснах Рамона назад, а тя падна. Аз също отбелязвам точка. Веднъж и тя да падне... Засмях се на мислите си. Бяха... детски. Като се замисля всичко това беше детинско, но не ми пукаше!
-Доскуча ми... До кога смяташ да се бием? До смъртта ти? Няма да е дълго...

Taylor Evans написа:

Spoiler:

По дяволите! Тайлър не знаеше, че всъщност не сме браточеди. Изглежда трябваше да оправим това още сега. Аз имах нещо към него от отдавна. Дори преди да скъсам с предното си гадже, все още имах някакви чувства към "братовчед си" и очевидно, не бяха изчезнали. Когато разбрах, че роднинската ни връзка е грешка, онова приятно чувство се навдигна у мен и аз осъзнах, че надеждата наистина умира последна. И сега, Тайлър стоеше на една ръка разстояние от мен. Явно съм си падала по него доста повече, отколкото съм си мислела.
- Относно това... - отпих от водката си, а след това с умивка леко сведох поглед, а после отново го погледнах - Наскоро ми попадна една семейна справка и се оказва, че всъщност... не сме братовчеди. Нямаме никаква роднинска връзка.
Видях, че Тайлър също бе толкова изненадан от чутото, колкото и аз самата бях, когато научих. Преди време и двамата имахме чувства един към друг и макар и никой от нас да не си признаваше, и двамата го знаехме добре. Не ми беше известно дали тези чувства все още ги има у Тайлър към мен, но очевидно бе, че той все още бе моята неизживяна тръпка. Около нас се чуваше силна музика и едва чувах собствените си мисли, но за миг не съжалявах, че дойдох тук. Иначе нямаше да срещна Тайлър. Искаше ми се да си поговорим, да разбера с какво се занимава сега. Не знаех дали има приятелка и осъзнавах риска, че тя всеки миг можеше да изкочи сякаш от нищото и да ми направи скандал.
Вдигнах чашката с водка за пореден път и я пресуших, а след това я оставих на близкия скрин.
- Не ме разбирай погрешно, по принцип не пия. Но пък на купони е позволено, нали? - засмях се чаровно, а след това го погледнах в страхотните му очи - С какво се занимаваш сега, Тайлър? Как ти се отразява Холивуд?

Chuck Bass написа:: ....

Алисън все още чакаше някой...ъммм достоен за нейното внимание. Стоеше или по-точно направо си лежеше на дивана във всекидневната и се наливаше с една бутилка текила. Все още нищо интересно не се беше случило..Може би само малкият бой между онези две момичета заслужаваше да се погледа, но и това беше вече безинтересно. Случваше се на абсолютно всяко парти и след всеки изминал път ставаше все по-скучно и по-скучно. Али реши да се поразходи малко и да види какво става.
Повечето от стаите бяха заети...беше и известно какво ставаше там. Но и това не задържа интереса и'. След обиколката на втория етаж, Алисън отново слезна на първия етаж, като докато слизаше по стълбите за малко да падне и да се удари... Ауччч.. заболя я само при мисълта.. Но все пак мина без наранявания и се озова точно пред входа. И какво да види.
През вратата влезе Чък Бас. Най-после нещо интересно щеше да се случи и около нея. В миналото с него имаха малко...недоразбирания. Въпреки това тя реши да го покани.
- Полъскан съм, че ме покани, въпреки заядливото ни минало! - каза той и типичната за него дяволита усмивка се изписа на лицето му. Тази усмивка беше до болка позната за Алисън. Но уауу...той пое ръката и' и я целуна. Ал беше малко изненадана от този негов жест макар според нея да не беше нужен.
- Миналото си е минало Чък. Не искаш ли да започнем на ново? - Алисън му подаде бутилката в знак на примирие и мило се усмихна, като наклони глава на една страна.. Точно както малките сладки кученца го правят. Незнайно защо, Али беше убедена, че Чък знае какво искаше от него.. Също така знаеше, че и той иска същото от нея, но не... нямаше да му се даде толкова лесно. Искаше първо да си поиграят на някоя от игричките на Чък.
- Хей Чък, нали не очакваш да бъде толкова лесно? - взе бутилката отново в себе си и отпи една глътка. След това се доближи до него, всъщност направо допря тялото си до неговото и тухо и страстно ми каза:
- Искаш ли да играем на някоя от твоите игри?

Джули Бейкър написа:: ...

Отново блещене на глупости. 'До смъртта ти ли ще се бием? Тра-ла-ла...' Тази фльорца не знаеше кога да млъкне, беше адски досадна и глупава на всичкото отгоре. Мислех я за по-интелигентна.
Имаше се за достатъчно силно, че да ме убие.
- Каза вица на сезона, скъпа - казах и се запревивах от смях - Ти цялата си един виц!
Продължавах да се смея още няколко секунди, но после спрях. Трябваше да стана сериозна. Очите ми се бяха насълзили от всичкото това хилене, а аз набързо ги избърсах. Трябваше да изглеждам сериозна. Но как като дори не ми пукаше за тази кучка? Не смятах да седя цяла вечер с нея и да се разправям, защото сигурно други хора ме чакаха. Джулиана беше ужасна компания.
На лицето ми изникна лукава усмивка. Вероятно изглеждах страшно. Нали все пак тя изля бутилката върху мен и гримът ми се беше разтекъл. Тръгнах към нея и я подминах. Хванах една бутилка от тъмнокосо момче, отпих и излязох пред къщата, където нямаше чак толкова хора. И преди на парти бях с подобен грим, само дето тогава цялата бях подгизнала, защото 'приятелка', такава като Джулиана, ме беше бутнала в басейна. Беше грозна гледка. Но тогава характерът ми беше съвсем различен и вместо да набия Касандра, приятелката ми, се заключих в банята... и на излизане срещнах момче, с което... Няма значение. Все едно беше. Надявах се с Джули да сме приключили и възнамерявах скоро да си намеря нов дом, въпреки че се бях нанесла едва преди няколко дни. Животът ми ставаше все по-объркан.

Гост

Никол Дж. Стюарт написа:: ...

След малко тя започна да говори,затова се заслушах в думите й,защото ми беше интересно да разбера какво иска да ми каже. Тогава изведнъж се почувствах странно. Не знаех как да реагирам,понеже ти ми каза,че не сме братовчеди. В началото го помислих за някаква шега,но не ми беше смешно,както и на нея.
- Как е възможно? - усетих се да питам аз,но малко след това вече знаех отговора. Може би просто всичко е било една грешка. Всичко е било просто объркване и накрая истината е излязла наяве. Беше повече от ясно,че не сме братовчеди и вече няма да е нужно да крия чувствата си към нея,но сега,когато имаше по - голяма възможност да съм с нея чувствах,че отново няма да имам силите да кажа какво чувствам към нея,сякаш все още я чувствах като братовчедка,а тя всъщност не ми беше братовчедка. Всъщност беше непозната,защото когато бяхме малки,ние двамата не бяхме общували много,а 5 години по - късно,когато се видяхме за два дни я харесвах много,но после пътищата ни отново се разделиха и трябваше да продължа напред,а с нея свързвах само и единствено родствената ни връзка. Може би защото майка ми не ми беше майка...а просто някаква актриса наета от баща ми да изиграе тази роля. Явно тя имаше някаква роднинска връзка с Никол,но не й аз. И дори сега да не исках да търся истинската си майка,може би щеше да бъде по - добре да я потърся,защото мога да се окажа брат или братовчед на всеки един човек на това парти.
- Ами за сега всичко е наред. Пристигнах преди няколко дни,работя в "Старбъкс" днес беше първият ми работен ден,всъщност. - обясних аз и се усмихнах,а след това отпих от питието си,което бях забравил,че държа. - Ти как си,от доста време не сме се виждали,как върви живота ти,предполагам,че си известна жена с мъж и деца. - казах и прокарах ръка през косата си,а после се усмихнах нервно.
От една страна исках тя да има мъж и деца,но самия факт,че след малко ще дойде мъж,които да сложи ръка на кръста й и да я целуне ме изяждаше отвътре.

Taylor Evans написа:: ...

Господи, той беше толкова сладък! И когато правеше онова движение... когато прокарваше пръстите през косата си... беше толкова секси! Благословях минутата, в която се реших да дойда на партито. Замислих се какво ли щях да правя сега вкъщи, сама. Вероятно щях да гледам някой долнопробен комерсиален сериал, да ям висококалорични храни, а в едната си ръка да държа полупразно шише с евтин алкохол. Точно така се виждах във всеки един почивен ден, откакто работя толкова много, че буквално спя в офиса. Напоследък имахме много работа и мероприятия за организиране. По цял ден тичах из ателиета, снимачни студиа, бизнес срещи и банкетни зали. Жонглирах с всичко това и просто чаках удобния момент да изпусна една от топките и всички останали да я последват. Нямах време нито за приятели, нито за семейсвото си.
Партито, което се организираше тук тази вечер бе моя ключ към бягството от скучния ежедневен живот. Освен, че се видях с много хора, с които бях изгубила връзка, се видях и с човек, който ми действаше много добре. Тайлър продължи да се усмихва срещу мен, а аз започвах да се чувствам все по-нервна и по-нервна. Усетих, че страните ми започнаха да се изчервяват.
- Всъщност, не съм омъжена, нито имам мъж до себе си в момента - усмихнах му се криво, а след това му намигнах - Може би все още чакам перфектния. Иначе - работата ми върви добре, с пълна сила. Страшно много се радвам, че си си намерил работа! Напоследък тук е трудно да се намери каквато и да било професия...
Покрай нас мина някакво момче, което носеше табла с чаши с алкохол. Тъкмо, когато тръгна да подминава, аз го хванах за рамото и той се обърна, заедно с таблата. Взех си чаша, а след това го отпратих с поглед. Музиката в помещението наистина беше много силна, затова хванах Тайлър за китката и го замъкнах навън, в малката градина, където нещата изглеждаха по-спокойни.
- Така е по добре - извъртях очи и се засмях - Ами ти? Имаш ли някоя до теб в момента?
Звуците на силната музика се чуваха чак тук и за наш късмет, точно в тази част на градината нямаше хора и най-накрая можех на спокойствие да разговарям със секси момчето пред себе си.

Не беше по възможностите на Алекс да пропусне някое парти, 0с0бено ако всички казваха, че това щеше да е тийн партито на века. Хм...а честно казано имаше и репутация за връщане особено след като се бе размекнал като желе заради някакво момиче и после замина от града. Определено, стария Алекс се завръща. Онзи купонджия, който нито една вечер не оставаше на сухо. Жалко, че едва сега бе забелязъл, че този начин на живот му липсваше. Да се събужда в непознати места, вани, тавани, мазета, по маси дори... но всъщност на кой не би му липсвал този начин на живот.
Момчето се оправи набързо за купона като сложи една небрежна черна блуза с дълъг ръкав, навлече някакви черни дънки и тръгна към изоставената вила, където щеше да се проведе "събитието". Честно казано, не му се понрави много факта, че някои хора, които не харесваше особено щяха да са там, защото бяха в организаторския екип, но честно казано, това нямаше да помрачи настроението му, всъщност нищо не можеше в момента. Беше ухилен като някакво малко хлапе, което е заключено в магазин за бонбони.
Коул паркира колата си, пред вилата, тъй като в паркинга нямаше особено място и влезе вътре, с уверена усмивка. Естествено първото нещо, което попадна на полуезрението му, беше най - добрият му приятел, да флиртува с бившата му. Но не това не го вбеси никак, даже един вид се радваше.
- Здрасти Чък! Алисън! - поздрави ги, след което ги подмина като пътен знак. Сигурно се бяха учудили от внезаптната му поява, тъй като не беше съобщавал на никого, но какво толова.
Алекс веднага намери къде е кухнята и грабна една бутилка с уиски. При това отлежало. Честно казано, не виждаше как това може да е най - дивото парти, но карай. О да имаше женски бой, голяма атракция няма що! Но после видя водните пушки, които бяха заредени с някаква зелена слус. Може би...малко по - късно, колкото да вгорчи настроението на другите.
Както и да е, той започна да обикаля вилата, като си търсеше някакъв вид, забавление, но нищо не успя да му хване окото или пък да му задържи вниманието до толкова, че един поглед да не е достатъчен, за да се наслади на гледката.

Гост

Погледа ми не спираше да се спуска по нея,а после да се изчакчва. Представях си толкова много неща и за момент ми стана леко неловко,че така оглеждам братовчедка си,но после се сетих,че не ми е братовчедка и се усмихнах доволен от факта. Ако някога наистина се получи между нас нямаше да съжалявам,защото знаех,че съм с човек,когото харесвам. Дори и да се окажеше моя братовчедка аз отново щях да се радвам,че съм с нея. Но сега нямаше да се налага да заставаме срещу закона и да вършим неща,които не бива да вършим.
Камък падна от гърдите ми,когато тя каза,че няма мъж до себе си. Може би това беше шанса ми да започна да действам. Усмихнах се за пореден път тази вечер и отворих уста за да кажа нещо,но точно тогава тя си взе ново питие,а след това ме задърпа нанякъде. Озовахме се в една малка уединена градинка,където можехме да сме само аз и тя и да разговаряме за неща,които никой няма да чуе.
Тя ме попита дали си имам гадже. Дали това не означаваше,че и тя се интересува от мен,по същия начин,по който аз се интересувам от нея? Замислих се за момент и пред мен изскочи последната ми връзка,с едно сладко момиче,което се оказа,че обича себе си отколкото който и да било друг човек. Затова трябваше да се разделим и всеки да продължи по собствения си път. И в интерес на истината тя не беше много разочарована или наранена от това,че се разделяме. Дори на следващия ден си хвана ново гадже.
Като се замисля,всъщност нямах много голям успех във връзките,защото винаги намирах момичета,които бяха пракалено странни за мен,прекалено лигави или прекалено свити и добри. А когато се замисля Никол беше точно момичето,което харесвам. Харесвах всичко в нея.
- Нямам гадже! - изтърсих аз. - Последната ми връзка не свърши много добре... - поясних и свих рамене,а после забих поглед в обувките си.

» Изоставената вила
» Изоставената река
» Изоставената барака.