Изоставената вила

За мен беше трудно да повярвам, че момче като него си няма гадже. Та той беше идеалното момче, за Бога! Погледнете това тяло, тези очи. Вижте тази усмивка! Чак се чудя как целия холивудски елит не му е налетял досега.
За секунда си спомних своята предва връзка. Колкото и да обичах момчето, той замина, ей така, без да ме предупреди, без да каже нищо. Имахме истински чувства, но тази безотговорност, проявена от негова страна ме накара да се откажа от него. И точно, след като се разделихме, аз се промених. Започнах да пия повече, да не ми пука за живота и хората в него. Интересуваше ме само работата и мероприятията, които организирах. Бях се превърнала в робот, постоянно включен към тока, който живееше за единия си почивен ден през седмицата. Бях жалка. Но мисля, че след като се видях с Тейлър, нещата май вървяха към промяна.
Стояхме двамата - един срещу друг и се гледахме. В този миг разбрах, че чувствата ги имахме и двамата. При никой от нас не се бяха изпарили просто ей така. Или бях твърде пияна, или наистина можех да прочета в очите му, че страстта не си е отишла. Надявах се да не греша, защото ако не грешах - щях да бъда щастлива, както скоро не съм била. В обратен случай... е, тук имаше достатъчно алкохол и цигари, нали? Щяха да свършат работа.
- Съжалявам за последната ти връзка - изръсих без да се усетя аз, но установих, че това е подходящо да се каже в случая - Искрено се надявам... че ще намериш... подходящата.
Започнах да преплитам езика си и бях сигурна, че това не се дължи на алкохола. Харесвах го страшно много и наистина ми се искаше да опитаме. Той все още не беше признал какво чувства, ако изобщо нещо чувстваше. И все пак, аз бях страхлива - никога не правех първата крачка. Лоша черта. Но се надявах тази вечер да има повече от прекрасен финал с повече от прекрасен човек. Да, точно него имам предвид.

Taylor Evans написа:

...

От една страна исках да си кажем всичко и да сме наясно, но от друга - се страхувах ужасно много от това, че евентуално мога да бъда отхвърлена и накрая... отново ще си правя компания с алкохола. Не исках да се превръщам в битова алкохоличка, но явно устремено се бях запътила натам.
Неловкото мълчание, което сякаш можеше да се разреже с нож, бе настъпило между мен и Тейлър. И тогава, той промърмори, че отива да си вземе питие. Когато се скри зад храста, по пътеката към къщата, аз установих, че в лявата си ръка все още държа чашата с водка. Отпих малка глътка и въздъхнах шумно, а след това поклатих глава на невероятния си късмет. Още преди да успея да си помисля каквото и да било, Тейлър се върна, усмихна ми се и ме задърпа в посока към къщата. Изглеждаше весел и моментално успя да зарази и мен. Подтичвах след него и в този миг изпитах неистово желание да събуя високите си обувки, които бяха доста неудобни, действително. След като влязохме в къщата, излязохме от другата й част, където се намираше басейна. Тейлър застана на ръба на басейна, след което съблече ризата си и показа добре оформените си гърди. В този миг събра погледите на повечето хора, които беха около и в басейна. Само секунда по-късно, вече се бе озовал във водата и усмихвайки ми се ме помоли да вляза.
Дяволчето, което сякаш стоеше на едното ми рамо ме подкани да го сторя, докато невинното ангелче ме спираше. Стоях и дяволито гледах Тейлър.
- Какво пък! - рязко казах аз, хвълих токчетата някъде и свалих ципа на роклята.
Най-предвидливо си бях сложила бански без презрамки, защото знаех, че във вилата има басейн и със сигурност, той ще бъде включен в програмата. Метнах роклята си назад и със същото движение, както Тейлър се приземих в басейна, точно до него. Секунди по-късно се появих над повърхността на водата и се засмях.
- Направо не знам как успях да ти се вържа - отново се засмях звънливо, плисквайки малко вода към него.

Водата беше студена и ми трябваха няколко минути, за да свикна напълно. През това време в Тейлър си говорихме и се пръскахме, точно, както малките деца. Изведнъж той се потопи под водата и започна да кръжи около мен, като от време на време ме дърпаше за крака. Когато излезе, получи обилна доза вода, изпратена от мен. Сега вече наистина усетих, че и двамата бяхме във вихъра на купона. За миг забравих всички онези мисли, които преди малко се бяха загнездили в главата ми. Знаех, че накрая отново ще си спомня за чувствата ми, но сега предпочитах на първо място да поставя забавлението с Тейлър и купонът, който щеше да продължи цялата вечер.
След като двойката, непознатите за нас, момче и момиче ни предложиха да играем срещу тях на водна битка, и двамата с Тейлър с ентусиазъм се съгласихме. В началото падахме, но влязохме във форма и успяхме да ги побеждаваме по-често.
- Хм... предпочитам да ги бием още веднъж и тогава да си почиваме - отвърнах на въпроса на приятеля си и се засмях, докато отново вървяхме към другата двойка, балансирайки на гърба му.
Естествено, победата от последната игра отново беше наша. Пуснах се свободно назад, падайки от гръба му директно във водата. Излязох на повърхността и го приканих да отидем до стената на басейна, за да си починем.
- Мисля, че от нас ще излезе страхотен отбор, какво мислиш? - засмях се и отново го пръснах леко с вода - Знаеш ли... мислех си да не идвам на това парти, но изобщо не съжалявам за мига, в който в крайна сметка се реших да дойда. Тук е страхотна, а и... нямаше да се видим с теб и нямаше да станем краля и кралицата на водната битка!
Отново избухнахме в смях, привличайки няколко чифта очи към нас. Отново същото момче с таблата с напитките мина покрай басейна. Извиках го в ръка и взех две чаши, подавайки едната на Тейлър.
- Да пием за победата! - възкликнах и отпих голяма глътка от съдържанието, което, дори нямах идея какво е.

Не знаех къде се намирах. Не чувах нищо, ни виждах никого, освен Тейлър. В момента той изричаше точно онова, което аз толкова силно исках да чуя. Май късметът се усмихна и мен, най-накрая. Повечето хора на това парти знаеха, че имаме роднинска връзка и в мига, в който той отлепи устните си от моите, с периферното си зрение забелязах как десетки хора втренчено ни гледаха, сякаш извършвахме някакъв грях. Но в момента не ме интересуваха другите, а само и единствено момчето пред мен. Най-накрая онова, което исках се случваше. Май и аз ще се окажа момиче с късмет.
Целувката беше кратка, но пък казваше много неща. След като се отделихме един от друг, Тейлър ми каза, че има чувства към мен и че все пак би искал да се опитаме, пък каквото стане. Не знаех как да реагирам, какво да кажа. Бях останала безмълвна, докато той говореше. Единственото, за което бях в състояние да правя бе, да го гледам в безкрайно красивите му очи и да потъвам в тях. Това ми беше достатъчно.
След като той сложи край на думите си, аз все още не знаех какво да отговоря. Бях наясно с чувствата си, но чисто присихески, мозъкът ми все още не можеше да възприеме радостната новина. Най-накрая аз го дръпнах до себе си и промълвих:
- Тейлър... откакто те познавам между нас винаги са прехвърчали искри. Още докато бях с бившия, чувствата ми не изчезнаха. Когато разбрах, че имаме "роднинска връзка", сякаш всичките ми мечти и надежди да сме заедно пропаднаха. Но когато разбрах истината, отново се възродиха и оттогава се надявах тайно някога да се видим и да ти призная всичко това. И сега, когато това е факт, аз съм наистина много щастлива, че все пак ще опитаме. Да, искам да опитаме, Тейлър, повече от всичко на света!
Дръпнах го към себе си, този път за по-дълга целувка, каквато трябваше. Хората продължаваха да ни зяпат, но нито един от нас не им обръщаше внимание. Когато отлепихме устните си, му се усмихнах широко. Не зная от колко време не бях толкова щастлива.

Беше повече от перфектно. Той беше страхотен. Не бих могла да искам нещо повече на този етап. Само той ми бе достатъчен, за да се чувствам красива, желана и най-накрая - жива. Не знаех как ще реагират хората - позитивно или негативно, но с времето си бях изградила такъв навик, да не обръщам внимание на мнението на другите и да продължавам да живея живота си така, както на мен ми харесваше. Знаех, че в началото щеше да е шок, как браточеди се оказват "не-братовчеди" и изведнъж се появяват на парти, натискайки се в басейна, но пък... нека хората да го тълкуват както искат. Ние искахме да сме заедно и нищо друго не беше от значение.
Постояхме още малко в басейна, а след това излязохме, той ме вдигна на ръце и ме понесе нагоре към свободните стаи в къщата. Бяха останали сравнително малко незаключени стаи. Само можех да си представям какво ставаше в момента зад вратите. Влязохме в най-крайната стая, която се оказа сравнително голяма и с намалени светлини. На скрина до вратата любезно бяха подхвърлени няколко презерватива. Тейлър ме постави на леглото, а след това си придърпа един стол и седна до мен, след като се подсуши с кърпа, която намери в шкафа до леглото. Имаше доста притеснен вид, за който съвсем скоро разбрах каква е причината.
- Тейлър... За всичките години, през които живея в тук и съм част от така наречения елит, разбрах, че Холивуд е една мръсна клюкарница. Правиш нещо и два часа по-късно всичко знаят как, с какво, кога. Тук се знае всичко за всички. Определено ще научат и за нас. Бих се притеснявала, ако до мен стои мъж, с когото не бих искала хората да ме виждат. Но ти си един страхотен човек и аз искам целия свят да разбере, че сме заедно. Естествено, че ще има такива, които ще говорят зад гърба ни, лицемери и такива, които ще завиждат. Но това не ме интересува. Мисля, че и теб не бива да те тревожи, защото стига да сме заедно, няма да им обръщаме внимание и те ще спрат.
Поех си дъх, след кратката ми реч и го погледнах мило. Отместих се настрани на леглото и го приканих да легне до мен. Тейлър не знаеше колко бързо се разпространяваха новините в Холивуд, но аз щях да направя всичко възможно, за да не се чувства зле, а да бъде единствено и само щастлив.

В интерес на истината, всичките ми гаджета досега бяха известни личности, с много възможности и никога досега не бях с момче, което да не е част от елита на Холивуд. За мен нямаше значение, дали той има възможност да осигурява онова, което исках. Аз не исках много, защото си имах всичко и бях повече от сигурна, че парите, които изкарвах щяха да стигнат до края на света. От друга страна, сега той работи в "Старбъкс", но кой знае утре дали няма да върви по Червения килим? Не исках той да се тревожи за подобни неща. Мисля, че най-напред, на реден план трябваше да поставим нашите взаимоотношения, а не това кой колко пари има в банковата си сметка и какво може да купи с тях.
- Тейлър, ти ми осигуряваш всичко от което имам нужда. Стига да си до мен, друго не ми трябва. Плюс това, не ме вълнува особено мнението на другите. Нека си говорят каквото си искат, аз няма да ги слушам, докато знам каква е истината.
Усмихнах се, а после той ме повдигна и ме сложи върху себе си, като ме целуна. За няколко секунди стояхме и просто мълчаливо се гледахме. Той беше страшно красив, наистина, можех да го призная с чиста съвест. От долния етаж се чуваше смътно музика заедно с какви ли не други шумове, включително и крещене, чупене на бутилки и чаши и фалшиво пеене. Но сега, повече от всичко предпочитах да съм тук с Тейлър и да се отдадем един на друг.
- Красив си - казах простичко и му се усмихнах.
Наведох главата си към него, за да впием устни в поредната страстна целувка.

Не можех да искам нищо повече сега. Аз, Тейлър и удобното легло ми бяха достатъчни, за да изживея остатъка от живота си, както исках. И двамата променяхме местоположенията си с всяка минута, но устните ни си оставаха винаги слепени. Исках това да продължи вечно.
Не знам защо, но усещах, че той бе напрегнат. И нервността му не се дължеше на това, че вече бяхме голи и продължавахме страстно да се отдаваме един друг. Знаех какво го притесняваше, но как още да го убедя, че това нямаше значение? Не бива толкова да го е грижа какво мислят другите, а просто... да живее живота си и да се забавлява. За да разчупя обстановката, тръгнах да слизам бавно по тялото му надолу, оставяйки мокра след след устните навсякъде, където преминех. Той потръпваше от удоволствие, което правеше и мен два пъти по-щастлива.
Той тихо промълви, че ме желае, след което бавно проникна в мен. Енергията и страстта, която витаеха около нас бяха безмерни. И двамата се наслаждавахме на всяка секунда заедно. Но сякаш изведнъж всичко рухна под собствената си тежест. Докато се усетя, той вече бе седнал на ръба на леглото, заровил главата си в шепи. Каза, че не бива да избързваме. Бях съгласна с него, но не знам защо, рязко се обърнах обратно по гръб и издишах шумно.
- Тейлър... - реших да съм искрена с него - Мисля, че твърде много се интересуваш от мнението на околните, затова е цялата тази напрегнатост и колебание. Ако смяташ, че ще се обърнат срещу нас, ще говорят зад гърба ни... Ако това те интересува, добре, ще го приема някакси. Но аз съм в Холивуд от много време и знам как се лекува такава болест. Просто трябва да си безразличен към хорските нападки. А сега, върни се обратно при мен!
Вдигнах завивката и го приканих при мен. Не беше задължително да правим секс. Можехме да минем и просто със страстните целувки.

Не зная защо, но за секунда си помислих, че той ми се е разсърдил. Със сериозност в тона ми не беше начина, по който говорех обикновено, затова й предположих, че аз съм виновна. Но точно, когато го приканих да се върне в леглото до мен, той го стори. Още няколко минути постояхме, говорихме се и се целувахме. Музиката от долния етаж сякаш бе позатихнала, но все още се чуваха оживени разговори и звук от чаши и бутилки. На идване за насам видях, че в съседната стая също имаше спящи хора, но те, за разлика от нас, бяха по-скоро мъртво пияни. Изведнъж сякаш всякакво желание за купон се изпари и единственото, което исках бе, с Тейлър да сме някъде двамата. Аз бях изпила със сигурност повече от него, откакто дойдох и главата ми беше сериозно замаяна, така че малко сън нямаше да ми дойде зле. Той предложи да поспим, а след това да отидем у тях. Усещах, че не само аз бях под сериозното действие на алкохола, така че с удоволствие приех.
Навдигнах се над него за една последна продължителна целувка, след което преметнах ръката си през кръста му. Още на същата секунда клепачите ми натежаха и дори не успях да му кажа "Лека нощ".

***

Рязко отворих очите си от жестоката болка, на която беше подложена главата ми. Очевидно цялото количество различен алкохол, който бях смесила предната вечер си бяха казали думата. Беше съвсем рано сутринта, слънцето едва се подаваше на хоризонта. Шумните разговори и музиката бяха утихнали, което ми подсказваше, че най-вероятно всички са изпозаспали, кои на диваните, кои - директно на земята. Изправих се бавно, придържайки главата си с ръце. Имах чувството, че ще се откъсне от тялото ми всяка секунда. Когато се бях изправила в седнало положение, усетих, че Тейлър се размърда, а след което и той бавно отвори очите си. Успях да позная, че и неговата глава го болеше също, както и моята.
- Добро утро! - намерих сили да го поздравя, все пак и отново легнах назад, целувайки го дълго.

В главата ми беше пълна каша, не можех да си подредя мислите. След целувката ми с Тейлър, се почувствах една идея по-добре, но чак след като се отдръпнах от него, забелязах, че е целия потен. Реших да не го питам защо, защото имах представа какво може да е. На мен винаги ми се случваше след като приема голямо количество алкохол - сънувах ужасни кошмари, заради които се винаги се будех обляна в пот, а главата сякаш ме пронизваше два пъти по-силно.
Той стана и като се изключеше изражението заради махмурлука, изглеждаше добре. Предположих, че никъде долу няма да има нещо безалкохолно за пиене, а още по-малко пък кафе. Трябваше да се приберем възможно по-бързо. Тейлър отиде до прозореца и дръпна завесите. Макар и светлината да не беше ярка, успя да радразни и двама ни - той се обърна и директно седна на леглото с гръб към прозореца, а аз се завих презглава, опитвайки се да се скрия от светлината.
- Спах добре - отвърнах му и хванах главата си отново - Докато тази ужасна болка, не ме събуди. Не си единствен, спокойно.
Засмях се, а след това бавно се измъкнах от леглото и с тежки крачки закрачих към гардероба, където се надявах да открия някоя дреха, която да взема под наем... за постоянно. За мой късмет, имаше обикновени потници и къси панталонки, които ми бяха малко големи, но щях да издържа с тях още няколко часа. Без да се замислям се облякох, хванах косата си на висок кок. Въздъхнах и погледнах Тейлър, който все още стоеше на леглото.
- Какво ще кажеш да тръгваме, не ми се стои тук повече - заявих след кратко мълчание.
В тази секунда се сетих, че моята кола също е тук и не можех да я оставя просто така, затова щеше да се наложи всеки да се прибира със своя автомобил. Отидох до леглото и седнах до него, като прокарах ръка през гърба му.