Създаване на обикновенни жители

Име:Северин Уелдън Бронкхорст
Години:23
Пол:мъж
Работа:писател
Външен вид:Външния вид... Един от най-големите проблеми в живота на Северин /всъщност, като се замисли човек, той си има и доста други, кои от кои по-значими, но единствено с този Сев не вярва, че може да се справи/. Какво му има ли? На пръв поглед абсолютно нищо... Той е висок /около 1. 89... макар че винаги се надява да порастне поне още малко, без дори самият той да знае защо/, има хубаво и добре поддържано тяло. Няма да се занимаваме с описанията на извивките на всеки един от мускулите му, защото това просто няма никакъв смисъл.. въпреки че по тази тема може да се напише цял роман... Добре де, това може би е лееко прекалено. "Прическата" му, ако изобщо нещото, подвизаващо се на главата му може да се нарече така, винаги беше различна - това обстоятелство се дължеше на факта, че сякаш напук на Сев, тя застава точно обратно на начина, който той искаше... Но пък него не го е грижа особено дали ще изглежда като на модел от последния брой на някое известно модно списание или просто като.. ами, като себе си.
Пронизващите му ясно зелени очи са способни да омаят всяко момиче, единствено с помощта на един поглед от негова страна.
Или казано като обобщение - чарът струи от всяка една черта на лицето му. И точно тук се корени целият проблем.. За тези, които още не са успяли да се досетят, той просто не изглеждаше да изглежда толкова дяволски добре. Е, не че оплакваше, просто понякога ( добре де, много често ) му се искаше да бъде просто поредното невзрачно момче, неизвестно на никого.. Не че сега беше кой знае колко популярен...
Характер:Да се опише характерът на Северин определено е.. хм... трудна задачка. Като онези, които малките гениичета решават на ужасно дългите състезания по математика. Само че за тази няма формула, която като с магически ключ да отвори всички решения.
Е, явно ще се наложи да се действа по стария и добре познат начин - или казано на разбираем за всички човешки същества език - ще се започне от началото, докато всички нижки не се съединят така, че да образуват плетеницата. Ох, това май беше разбираем за всички човешки същества език. Е както и да е...
Лицето на Северин притежава "дарбата" да дава израз на всички емоции, които както казват в книгите се таят в душата му. Има толкова много различни усмивки и намусени физиономии, че на хората им е трудно да разпознават емоциите му.
Това беше описание на един изключително импулсивен човек, никога не прикриващ чувствата си, които така услужливо се изписват на лицето му...
Е да, ама не.
Вярно, Сев има и такава страна. Но това далеч не означава, че когато поиска не може да прикирие емоциите си, надявайки сивата маска на безразличието върху лицето си.
Може би тази му способност кара хората около него да го определят като "много добър актьор". Той не е особено съгласен с това твърение, но имайки се предвид, че досега не е имал възможността да се види от страни, избягва да го оспорва.
Импулсивността му вече бе спомената... Да, това наистина е една от отличителните му черти - често, подтикван от различни подбуди, той действа необмислено и върши неща, след които нормалните хора биха съжалявали.. Е, при него не се случва точно така. Вярва, че нищо не става без причина и винаги е сигурен, че може да оправи последиците от действията си, колкото и сериозни да са те. Ето тук се намесва и една друга негова черта - "винаги е способен да оправи"... САМ... ПОЧТИ НИКОГА не приема помощ, независимо от кого е предложена.. Това разбира се не значи, че няма да окаже нужната такава на някого в беда - дори напротив. Изключително жертвоготовен е и живее с мисълта, че може да ли да се окаже полезен по някакъв начин - задължително трябва да помгоне.
Любопитен... Друго прилагателно, описващо черта от характера му. Една от лошите черти всъщност.. Но както всички нормални хора и той си има такива. Думата "тайна" сякаш кара всяка една част от него да застане нащрек и той прави всичко възможно "тайната" скоро да престане да бъде такава.
Северин има способността да запомня и чува само това, което му изнася и по един или друг начин представлява интерес за него. Пропуска покрай ушите си голяма част от информацията, с която бива заливан всеки ден, отсявайки само това, което намира за важно... Е, в това няма нищо лошо в края на краищата...
Колкото до хобитата му... Може да се каже, че има много и различни такива... Упорит е и захване ли се с нещо не го оставя, докато не постигне това, заради което е започнал. Липсата на поощрение от страна на околните не го обезсърчава и той продължава независимо от мнението им.
Не обича да мрънка, каквото и да се случва и това поражда и отношението му към хората, оплакващи се от всякакви дребнички неща от сорта на лош ден в работата, предреждане на опашката в Бъргър Кинг или пък загуба от най-добрия им приятел в любимия им спорт... Все неща, които не предизвикваха края на света. Виж, за въпросния край дори Сев би бил способен да мрънка.. и то много.. Живееше му се в края на краищата.. И при нормални обстоятелства щеше да има много време за това...
Никой не може да нарече Северин мълчалив... Но и никой досега не е казвал, че говори много. Което все още не означаше, че се намираше точно в златната среда. Напротив - много хора биха казали, че казва прекалено много, за да бъде определен като тих или пък кротък, но и доста малко, за да се нарече приказлив... Трудно е да се угоди на всички... Истина, която Уелдън напълно осъзнава и изобщо не се опитва да променя.
Споровете го забавляват... Обича да отстоява позицията си /както винаги, убеден, че е напълно прав/ , докато на лицето на "противника" му не се появи онова шашнато изражение, наподобяващо това на малко момчнце, току-що научило, че първата му детска любов вече си има обожател..
И понеже описанието на този интересн характер става прекалено дълго, с риск да разбие сърцата на всички, жадуващи да научат още, приключва тук.
Ако има недоволни - От десет и половина всяка сутрин /обичайното време на ставане на нашият герой. Препоръчително е никой да не го буди преди това, ако не иска да се сдобие с враг, следващ го по плътно като буреносните облаци над главите на филмовите герой/ до един и половина вечерта, когато обикновено решава, че няма да е зле да поспи малко...
История:Всъщност той е наясно с една много малка част от историята си.. Поне доколкото става дума за произхода и роднините му... Майка му /с която Сев и без това не е имал възможността да прекара особено много време/ отказва да говори за така нареченият му баща / той не може да възприеме това название, знаейки за начина, по който "татко му" ги е изоставил/.. Единственото, с което е наясно за тази мистериозна личност е, че е важна клечка.. От аристкратичен произход и много богато и голямо семейство. Досатъчно голямо, че да не се интересува от загубата на един от членовете си.. още повече незаконен..Понякога му се струва, че го помни... Но кой знае дали това е просто поредната картина на развинтеното му въображение..?..
Според откъслечната информация, с която Уелдън разполага /о да, за фамилията - той предпочита да се представя с тази на майка си, въпреки че измисленият му баща все пак му бе оказал честта да го удостои с неговата.../ Свен не е прекарвал почти никакво време с майка му и детето си.. Посещавал ги е рядко и никога не е оставал за особено дълго време при тях. Но поне оне е благоволявал да ги дарява със средства...Което най-вероятно се дължало единствено на факта, че Алина чакала ново дете, но и това все пак е нещо..
Докато един, точно на неговият трети рожден ден, Свен пристигнал, по-късно от обикновете и без много да се церемони съобщил, че повече няма да го видят... него, както и парите му.. Поклонил се и излязъл.. Когато на следващия ден Алина го потърсила в имението му, там нямало и следа от него. Казали й, че е заминал... без да съобщи накъде..
Колкото и дълго Сев да обвинявал татко си, никога не чул от майка си и една лоша дума за него. "Той направи всичко възможно", казвала му тя... Или пък "Не мога да го обвинявам", друг път - "Обичах го, както и той мен"..
Една неразрешима загадка за тогавашния четири годишен Северин... Както между другото и за сегашния двадесет и три годишен момък.
Няколко месеца по-късно, майка му умира при раждането на второто си дете.. Последните думи, които Сев чува от нея са "Моля те грижи се за сестра си... Някой ден, когато най-малко очакваш.. ще дойде помощ"
И до днес той не е успял да проумее тези нейни думи.. Но животът не би бил толкова интерес без трудностите, пред които изправя хората постоянно, нали?
Точно когато нашият герой си мисли, че няма как да се справи с ситуацията, от някъде се появва странна жена, представяща се за негова баба... Северин е убеден, че е прекалено млада, за да му бъде такава, а и баща му едва ли пратил майка си да се грижи за него, но всяка помощ е добре дошла и той се мести при нея в Ню Йорк... Все още продължава да се чуди дали това е била помощта, за която е говела майка му.. Или е имала предвид нещо съвсем друго...
С помощта на тайнствената жена, след като започва университета, той купува не много голям апартамент, в който се нанася заедно със сестра си.
Допълнително:
Името на човека, чийто лик сте избрали:max irons

Мерси =]

Снимка:

Име: Александър Девънпорт

Години: 26

Пол: Мъжки, разбира се.

Работа: Работил е почти всичко за скромния си житейски път. От ръкоплескач(изключително тъпо като дума, но съществува като професия) до режисьор и сценарист. Но сега се изявява като журналист и фотограф. Макар че последното е по-скоро като хоби, отколко професия.

Външен вид: Висок, той определено е много висок. И това е първото, което всички забелязват в него. Щом го погледнат по-обстойно обаче сините му очи ги пленяват и стават жертва на манипулацията му. Тъмната му коса, която контрастира на светлите му очи го кара да иглежда още по-привлекателен.
Алекс определено е разбивач на женски сърца с плътните си устни и басовият тембър, а перфектната усмивка, която крие му позволява да използва чара си още по-пълноценно.

Характер: Изключително темпераментен. Преминава лесно от една емоция в друга, ако в един момент се смее в следващия е способен да ти се развика. Избухва лесно и се успокоява трудно. Често саркастичен, но въпреки това се съобразява с емоциите на другите. Лесно се сприятелява въпреки, че си пада труден характер. Неподправения му чар и искрената му усмивка веднага те печелят на негова страна. За приятелите си е готов на всичко, което е по силите му, а за любимата жена, дори повече. Отдава се на пороците си, които включват цигари, алкохол и кафе. Последното, от които в промишлени количества.

История: Роден в бедно семейство в един от опасните квартали на Чикаго, Алекс губи баща си при престрелка на улицата още като дете. И майка му е принудена да започне втора работа, за да може да издържа него и двете му сестри. Жената се труди почти нон стоп, но това не дава мира на Александър и той започва някакво подобие на работа в кварталната пицария. Още от малък той е свикнал на лишения и е виждал какво ли не, но това го изгражда като личност. Благодарен е за грижите на майка си, но щом навършва 15 той напуска семейния дом и започва да пътува из страната. Живее тук и там, работи като мияч на чинии, конферасие в операта, гардериобиер, доставчик на пици и какво ли не, докато не се престрашава и завършва журналистика и режисура в държавния колеж на щата Невада с отличен. Това преобръща живота му и е изключително благодарен на Кели(първата му любов), че го е подтикнала да го извърши. След дипломирането си започва стаж, а по-късно и работа, в местна телевизия и засега е успял да се наложи като печен журналист и страшно добър режисьор, но първото е по-голямата му страст, затова напуска и пристига в Ел Ей. Нов шанс, нови възможности.
Въпреки всичко обаче не е забравил семейството си и всеки месец им изпраща чек със заделена от заплатата му сума.

Името на човека, чийто лик сте избрали: Gaspard Ulliel

Име: Катрина Петрова

Години: 21

Пол: Жена

Работа: Стюардеса

Външен вид: Висока, слаба, стройна. Перфектни черти на лицето.Дълга до кръста кафява коса, с перфектни къдрици. Големи кафеви очи, в които може да се изгубиш. Потайна и запленяваща крива усмивка. Обича да носи черни, прилепнали дрехи. Не излиза навън без грим.

Характер: Катрина е типична разбивачка на мъжки сърца. Не обича да се задържа дълго с някои. Въпреки многобройните и обожатели, тя предпочита да е свободна и безгрижна. Не вярва в любовта, но обича да се забавлява. Обича купоните и музиката. Грижи се сама за себе си. Винаги знае какво иска и как да го постигне. Обича да нарушава правилата, а лъжите са неизменна част от живота и.

История: Катрина е родена в семейство на богат търговец. Свикнала е винаги да получава това, което иска. Не приема отказ още от малка. Често се кара с баща си и точно след един такъв спор преди три години тя решава да си замине. Без да му каже и дума, си стяга багажа и тръгва към друг град.От тогава не се е чувала с него. Отначало и е трудно, но след това свиква. Решена е никога да не споменава семейството си или да се връща назад. Сега живота и е повече от прекрасен.Живее на пълни обороти и няма и секунда спокойствие. Работата и е чудесна, а всеки един неин ден е изпълнен с напрежение.[/center]

Фелисити Джеймс написа:

Нина е заета като лик, смени я и ще те одобря! Също така разшири малко външният си вид! (:

Така става ли?

Добави поне още 1 ред на външния вид и ще те одобря (:

Серина Ван Дер Удсън написа:

Добави поне още 1 ред на външния вид и ще те одобря (:

А така?

Смени си аватара!
Одобрена си! Добре дошла.

Име: Danny McCoy

Години: 17

Работа: Сервитьор

Външен Вид:Дани има черна къса коса и кафяви очи.Висок е 1.80.Поддържа тялото си като ходи на фитнес.Има спортно елегантен стил на обличане.Най-често носи кецове, дънки и суичър.

Характер:В повечето случаи Дани се държи добре с останалите.Понякога се държи много лошо,но това зависи доколко познава хората около него и от това в какво настроение е.Чувства се най-добре когато е с приятелите си или когато се разхожда сам навън.Дани е много чуствителен,но него показва пред останалите.Когато се влюби в някой става много романтичен.Дани е същевременно агресивен и лесно нараним.

История:Дани е роден в Калифорния.Живее при майка си,тъй като родителите му са разведени.Когато е на 5 години майка му умира и той се мести да живее при баща си.Дани трудно успява да свикне с новия си живот и да си намери приятели,но все пак успява.В училище се справя много добре.НА баща му не му пука за него.На 16 години Дани губи и баща си в автомобилна катастрофа.Единствения жив роднина на момчето остава чичо му,който живее в Канада.Дани няма друг избор и се мести при чичо си.Така отново трябва да започне отначало като си намери приятели и опознае чичо си.Изненадва го факта,че много си прилича с чичо си.Момчето обиква чичо си,но губи и него.Дани няма къде да отиде и остава да живее сам в къщата на чичо си,но всичко му напомня за роднините и той решава да се премести тук,за да започне нов живот.