Създаване на обикновенни жители

/Hunter Parrish/

Име: Дерек Дарк

Години: 24

Външен вид: Секси момче- двете думи, които го описват повече от перфектно. Фамилията му обаче по никакъв начин не може да опише цвета на очите му, за разлика това че историята му е толкова тъмна колкото е и фамилията. Очите му са сини, наследени от майка му. Погледа му има толкова много значения, но зависи в обстановката. Може да спечели една дама, дори с едно просто намигване но му е по-забавно като се прави на джентълмен, какъвто поприницип не е. Дори се е случвало да изведе момиче на среща без да плати сметката, но това е друг въпрос. Косата му- кестенява. Има офромена прическа, която никога не би заменил за друго. Има прекрасна и завлядяваща усмивка, а тялото му е удивително оформено. Просто да не ти се иска да му избягаш. Фен е на дрехите. Обужава всякакви кецове, дънки и тениски с оределени щампи които имат значение.

Характер: Едва ли има човек с неговия характер. Това момче определено можеше да се нарече- различен. Дейв е умно и привлекателно момче, което е в негов огромен плюс, зареди момичетата. Хем голям умник, който обужава правото и е горомен филисов, хем и доста секси личност. Попринцип винаги е на обратно с другите. Смисъл той винаги държи на своето си мнение, което в повечето случаи е различно от другите, но винаги остава прав. Винаги изразява мнението си и не винаги държи на думите си. Дори никога. Всички го мислят за мамино синче но не е така. Мисли че не може да изпитва чувстото обич, зареди половинката му която починала. Това може би е най-спокойния човек който сте срещали, но понякога се налага и да става лош. Всичко прави на момента, не иска да има неплатени сметки, но за сега има доста. Настроението му... ето това се променя по всяко време. Толкова бързо променя емоциите си, че чак не можете да се сетите за какво се е радвал до преди малко или за какво е бил тъжен до преди малко. Е това е долу-горе, не всъщност може би изпуснах, че не понася обужателките си. Не обича да наранява жените, но и това се налага при лудите му приятелки.

История: Дерек е известен само с ужасното си минало. Роден е в Ню Йорк преди деветнадесет години, ведна от най-студените зими. Баща му го е изоставил още при раждането му от страх. Просто не знаел как да се грижи за това дете и избягал оставяйки огромна сума от пари на майка му. Дарк е нежелано дете. Направенно е просто така, но майка му никога не си е мислила да го оставя или да го премахне. И така той израства без баща в не чак толкова богато семейство. Баба му помага на него и мака му да живеят добър и пълноцелен живот. Но жената която най-много им е помагала се оказва болна от рак. Почива скогато той навършва четиринадесет. Накрая остава само с майка си, с която почва да има огромни проблеми. Училището никак не му е вървяло. Винаги е бил най-бойния ученик, а колкото до оценките.. най слабия в каса, а това както за майка му така и за класа и найвече за него е огромен срам. На шестнадесет приключва с ученет. Оставя майка си и тръгва да търси сестра си. Разбира от майка му че има сестра по-малка от него, която живее при баща си. Полу брат и сестра са, но мъжа от който е сестра му не иска тя да оставя при Мел- майка му затова я взима със себе си. Идва тук в Ел ей където я намира. Разказва и всичко и много се сближават Намира и приятели и за сег нещата са под контрол. Барман е в едно задънено барче. Предпочита да свири но уви зареди бас става такъ,а баса бил който стигне пръв с моторите до Ню Йорк той взема пари, а другия става барман, обаче Дерек катастрофирва. Опитва се да прави обеснения е победата на момчео не е честна но никой не се съгласява с енго. Така загубва пари, но пък поне получава работа.

Допълнително: Не може да живее без алкохола. Пуши което е уасен за него навик, но е правил много опити да спре никотина, които са и безуспешни. Свири на китара и пиано.

Работа: Рядко се появява в бара, в който работи. Има ужасно много пари и това му е като основна причина, за да не бачка и да мързелува пред копютъра денонощно.

Одобрен си,добре дошъл.
Сменям името ти на Дерек Дарк .

Име:
Алексанъдр Лемъни
Години:
22
Външен вид:
За някои красив, за някои грозен, за някои сладък, за някои странен. Всеки има отделно виждане какъв "етикет" да му лепне. Дори и самият Алек не може да се определи към кои спада. Сигурно е от прическата, .
точно заради това я сменя постоянно-ту цвета на гарваново черната си коса, ту подстигва далъгия, покриващ тъмните му очи, бретон.Но винаги косата му е къса.
Когато зърнеш Алек за първи път, през очите на бял или чернокож виждаш едно ненормално високо, стърчащо с глава над всичкиостанали , слабо, но с широки рамене и мускулесто тяло, азиатче.
Очите му могат да бъдат сметнати както за изключително красиви и прелестни, така и за леко плашещи-издължени, потънали в сянка, досущ като на котка, обрамчени от гъсти, черни мигли. Често хората си мислят, че използва спирала, но това не е така. Устинте му са подти цепки, със силен контур, сякаш изсечени.
Характер:
Алек е доста дръпнат и студен, подчти никога не се усмихва. Рядко може да се заприказва с някого за по-дълго време от четири минути или без да се сбие с него. Много е избухлив и нездържан. Ако има да казва нещо, ще го каже без да се интересува дали това ще засегне човека срещу него или не. Здраво стъпил на земята, точно заради това не се доверява на повечето хора. Спазва всякакъв етикет и държи хората да се държат с неко с уважението, което му се полага. Мрази да му казват, че е "твърде малък" за нещо, защото Алек се държи изключително зряло за възрастта си. Следва мечтите си до последно и би извършил всичко те да се сбъднат. Започнал да пише от десет годишен когато прочел книгата "Златният дракон". Това негово хоби се превърнало в смисъла на живота му-песни, поеми и книги. "Живее, за да пише, диша, за да твори". Постоянно в главата му се мъдрят различни изречения, случки и обрати.
Въпреки суровият му вид има страхотно чувство за хумор, било то мрачно и понякога трудно за разбиране (още повече ако ти е кофти ден и той се появи с "остроумните" си реплики. Мрази да го командват и да го наричат предвидим.
История:
Баща му, Едуард, е американец, работел като пилот, а майка му, Чо, китайка. Запознали се на един от полетите му когато бъдещата г-жа Ейкен била студенка по медицина. Били заедно цели четири години, без значение дългото разтояние, което ги деяло. На 3-тата година Чо решила да замине за Америка, като прекъсне образованието си в Китай. Година след това се женят, въпреки, че семейството й не одобрява, а тя отново започва да учи, но този път в художественно училище. Дълго време след като Алек се родил, Чо не говорела с родителите си. Така, че малкото момченце било отглеждано главно от баба Ан. Когато навършва 5 семейство Ейкен заминават отново за Китай. В началото Алек има известни затруднения с езика, но после свиква. Запознава се с тамушните си баба и дядо, но те все още са твърде обидени на Чо.
Там той научава френския, който владее така перфектно. След две години майка му получава предложение за работа в университета по изкуствата и отново се връщат в Америка. Започва да ходи на всякакви уроци-пиано, цигулка, литературен кръжок и уроци по рисуване.
Алек бил перфектното дете, с две думи, но това се променило след като станал на седемнадесет. Запознал се с много лоши примери за подръжание от училище-Кевин и Джош. Бил толкова щастлив, че най-накрая си намерил приятели, че правел какво ли не за да е в центъра на вниманието. Кевин и Джош го "внедрили" в групичката на по-големият си брат-Франк. Та, тази организация, главно съставена от "приятели" била свързана с уръжия, мокри поръчки, наркотици и какво ли още не. Алексанъдр не се противи на всичко това, въпреки молбите от страна на родителите му. Напротив, всичко това му харесва и за две години се превръща в един от най-добрите убийци на Франк.
Допълнително:
-може да предизвика взрив само с дъвка, клечка кибрит и кока кола, да положението е толкова зле
-има английски акцент и често го наричат-Teadrinker

Името на човека, чийто лик сте избрали:
T.O.P

Одобрен си и добре дошъл^^

Снимка:

Име: Джейс Ланкастър

Години: 23

Пол: Мъжки

Работа: Адвокат

Външен вид: Дей е със средно дълга, руса коса и светло сини очи, които понякога се случва и да потъмняват. Не обръща много внимание на това, какво носи. Обикновено облича дънки и тениска или риза.

Характер: Джейс е много лъчезарна личност, но с много променлив характер. Понякога може да е много мил, а друг път точно обратното. Винаги на лицето му грее голяма усмивка и винаги е в настроение, независимо от всичко. Държи много на приятелите си и би направил всичко за тях, стига да е по силите му.

История: Отрасва във Финикс, където има доста труден живот. Баща му умира, когато е само на 5 и от тогава майка му се грижи за него. Живеейки ден за ден, той учи усърдно, с мисълта след като завърши, да си намери работа и да осигури живота на майка си, така че тя никога повече да не работи. Но всичко се променя, когато един ден той се прибира в домът си и намира майка си умряла от свръх доза успокоителни. Тогава Джейс решава да се махне от Финикс и да се премести в Лос Анджелис, където продължава учението си, същевременно докато работи.

Допълнително: ...

Името на човека, чийто лик сте избрали: Chase Crawford

Допълни с 1-2 реда външния вид и ще си одобрен.

Гост

Също така ликът който си избрал е зает! Смени и него!

Име:
Вратата на стаята се отвори с пронизително изскърцване и вътре се вмъкна силуета на лекаря, който държеше болничния картон. Усмихнах се и след като светна лампата, погледна към леглото, където лежеше "геройски" пострадали пациент и с усмивка каза:
-И това ако не е любимият ми пациент Джейсън Милър. - засмя се и подаде болкоуспокояващите на момчето, което едва се надигна и ги изпи, правейки недоволна гримаса:
-Без гримаси, г-н Милър... Вие сам се вкарахте в това положение. - докторът се засмя и напусна стаята.

Години:
Най-сетне...Най-сетне дойде денят, в който Джейсън щеше да напусне болницата. С голямо нетърпение той стана и се облече, тръгвайки на бегом към рецепцията, където родителите му го чакаха. Преди да напусне болницата, той трябваше да премине през досадния етап на изписване:
-Сериозно?!? Сега?!? - възропта момчето, но рецепционистката го прекъсна с думите:
-Име и години, сър?
"Сър! Нима съм толкова стар?!?" - помисли си момчето, но въпреки всичко учтиво, или поне до колкото му беше възможно, процеди през зъби:
-Милър. Джейсън Милър. На 18 години. - когато всичко бе уредено, рецепционистката му се усмихна мило и му помаха за довиждане.

Пол:
Мъж

Работа:
Колкото и невероятен да беше факта, Джейсъм Милър бе един от най-младите журналисти на работното си място. Колегите му го обожаваха, но имаше и такива, които го намираха за твърде несериозно хлапе, което има още много да учи.

Външен вид:
-Не може да бъде...! Не мога да повярвам, че го причинявате точно на мен... И то точно днес, в деня на рождения ми ден! Мразя Ви и по-добре да не ме бяхте осиновявали! - Джейсън, като вихрушка се понесе по стълбите и се заключи в стаята си. - момчето се изправи пред огледалото в цял ръст и присви черните си очи, наляни със сълзи срещу кристалното огледало. Черната му коса беше разрошена от бурните му емоции, а ризата му се бе разкопчала и като парцал висеше във въздуха. Бледата му кожа контрастираше на черния плат и той приличаше на призрак. Стройната му фигура се носеше из стаята и всичко попаднало в мощната хватка на ръцете му биваше запратено някъде в нищото... В празното пространство. Чаровната усмивка, която разтапя всеки един, който я види, вече я нямаше, а замечтаните черни очи, бяха заместени от наранения поглед на едно момче в разцвета на силите си.

Характер:
-О, по дяволите Милър. Как може д си толкова високомерен, себичен, нагъл, самовлюбен и манипулативен. Не можеш ли понякога да си замълчиш и да не казваш истината така директно. Просто не мога да повярвам що за човек си! - момчето, към което бяха отправени всички тези критики не каза нищо. Дръзко се усмихна на обвинителя си и добави:
-Освен това съм и невероятен инат и винаги получавам това, което искам... Без значение колко души трябва да нараня. Тежкият ми живот ме е научил да се боря до край и никога да не се предавам. Just мисля оптимистично. - такъв си беше Джей... Обичаше да вярва че нещата ще се оправят и всичко ще бъде наред, така че ако имаше награда "Най-голям Оптимист", то непременно тя щеше да се озове в ръцете на Джейсън.

История:
Раждането
Беше тиха и спокойна лунна нощ, когато някъде в покрайнините на града, в една отдалечена къщурка, бебешки плач прекъсна идилията, която се ширеше надалеч. Малките любопитни ръчички махаха във въздуха, а очичките любопитно изучаваха околния свят, който се разкриваше пред тях. Всички бяха на седмото небе от радост освен чичото на новороденото. Той мразеше брат си от дъното на душата, а към отрочето му изпитваше съвсем същото. В деня на раждането, чичото най-спокойно си събра нещата и излезе, за да си хване самолета. Остави бедното семейство на съдбата на произвола. Джон и Елинор нямаха достатъчно пари и не можеха да си позволят да я откарат в болница, затова се наложи бебето да бъде изродено вкъщи.
-О боже... Толкова е красив. Но как да го кръстим? - попита майката и погледна мило момченцето, което шаваше в ръцете й... Имаше толкова много имена, но Елинор реши да избере най-любимото си име:
-Здравей, Джейсън! Това сме ние - майка ти и баща ти и обещаваме да сме винаги до теб. - две сълзи се отрониха... Майка му и баща му бяха невероятно щастливи и даваха мило и драго за момчето.
В дома за сираци
Един спокоен ден, когато при странни обстоятелства, семейството на момчето се сдобило с пари и заживяло в апартамент. Тогава Джейсън бил на седемнадесет и празнувал рождения си ден навън с приятели. Купонът продължил до полунощ и когато било време всички да се разотиват, Джейсън се прибрал в дома си. Изкачил всички стъпала и когато влязъл в апартамента, видял телата на родителите си, потънали в локви от кръв и всички онези следователи и полицаи, които се опитали да го отведат в дом за сираци и успели за момент, но след като видял условията в дома, Милър успял да избяга и след тежкия живот на улицата, редактор на вестник намерил дневника му и след като видял стила му на писане, решил да го назначи за журналист, но за да стане всичко законно, той отишъл в дома за сираци и осиновил момчето, прибирайки го под крилото си и гледайки го като свой син. От тогава нататък всичко тръгнало фантастично за момчето, но то все още си спомняло старите си родители и запазило единствено една снимка, останало му като спомен от тях... Снимката и обичта, която е получил от тях до седемнадесетата си година.

Допълнително:
Когато не пише, момчето се разхожда по бреговата ивица на плажа, тича в парка, прави упражнения или плува. Не пие, не пуши и не се дрогира... Обича зимата и е почитател на любовните романи и романтичните комедии, но не оставя на заден план психо-трилърите и фантастиката.

Името на човека, чийто лик сте избрали:
Francisco Lachowski

Ликът на Тейлър Л. е зает от потребителя Taylor Evans. Смени го и си одобрен^^

Промяната е извършена ;)

Одобрен си и добре дошъл!

Снимка:
Име:
Скай за повечето. Познават го и като " Червената шапчица " Всъщност никой не знае истинското му име- Никълъс Смит*/Грейс**/Клиъруотър***
Години:
21
Работа:
Предпочита да не говори за такива неща...
Външен вид:
При други обстоятелства би могъл да бъде наречен "сладъко азиатче" със своите метър шейсет и пет и пълните си, алени, месести устни. Но за жалост те винаги са нацупени, а топлите му карамелени очи вечно шарят със своето ядовито пламъче безспирно наляво-надясно. Рядко може да го видите усмихнат, по-скоро надигнал очудено вежда и сгърчил малкото си чипо носле, обсипано с весели лунички, в погнуса (това също може да значи, че мисли много упорито върху нещо).
Нещо много характерно за Скай е, че точно под малките сърцевидни устни, има малък напречен белег.
Нежното му лице има подчертано детински черти, като се започне от изразената заострена малка брадичка и се стигне до зачервените бузи.
Косата му често се мени. По принцип е гарваново черна, но с годините е преминавала през червена, кафява, оранжева, а в момента е много светло руса, спускаща се до заострените му уши.
Характер:
Изправената стойка и вирнатият нос са нещо много нехарактерно за седемнадесет годишен хлапак, висок едва метър и шейсет. Но това си е Скай и трябва да свикнете с факта, че се мисли за царска особа, която заслужава най-страхотното възможно отношение на земята. А когато не го получи става много раздразнителен. Всъщност Скай е доста избухлив зад маската на леденият принц, през която рядко се промъква емоцията радост или щастие. Обича да е сам, а когато е с други, да е в центъра на внимание. Трудно може да му се огуди, всъщност той самият рядко знае какво иска освен перфектно отношение. Много отмъстителен, злопаметен и голям мързел. Трудно се сприятелява, всъщност, подчти няма приятели заради страхотният си инатски характер. Умее да прикрива тъгата, колкото и да го боли вътре. Но нали точно заради това се е превърнал в такова отвратително същество, с ужасно отношение към околните. Винаги е искал да прикрие дълбоката мъка следваща го навсякъде.
История:
Скай не винаги е бил капризен принц. Даже се доближава напълно до просякът.
Дори не познава семейството си, просто е изоставен пред дом за сираци "Сейнт Никълъс" с бележка на която пишело името му-Никълъс Смит*.
В домът не получавал добро отношение, никой не получавал такова всъщност, като се започне от невръсните деца и се стигне до служителките. Самият дом бил много пропаднал, малък, мръсен, невзрачен, мрачен и тъжен, естествено. Обожавал времето в което им четяли приказки, а любимата му била за Червената шапчица.
Имал голям късмет, за разлика от другите деца, и когато навършил четири години бил осиновен от едно много мило и добро семейство-Джесика и Питър Грейс**. Те дълго време искали да имат деца, но щом и двамата навършили четиредесет се отказали и решили, че е по-добре да вземат някое дете от дом за сираци. Двамата нап раво обожавали малкият Никълъс , постоянно му четяли за Червената шапчица, водели го всеки ден в парка (където децата започнали да го наричат точно като любимата му героиня) и изключително много го обичали. Даже тръгнал на училище, една година по-рано, периодът в който може би би могъл да бъде наречен истински бонбон. Същата година се зародила и тъмнината в живота му, превърнала се в голяма тайна. Понякога подхвърля тази информация като, уж, забавен факт, но никой не му вярва. Та би ли повярвал някой на такова нещо, да ти каже, че е бил изнасилен и то през смях? Той не обича да говори за това, мрази, дори не знае, защо го подмята ей така. На семейство Грейс дошли гости от Германия, семейство Джон и Мелиса Питърс. Много далечни роднини, но се срещали с Джесика и Питър често. Семейството били учители-мъжът по музика, а дамата по математика. Двамата започнали да го учат, Мелиса на числата, а Джон на нотите и такива неща. Та, това учене на пиано прерастнало в разни по-различни неща от клавиши, но твърде сложни, за да ги разбере едно шест годишно дете. Но въпреки това успял да разбере какво му се е случило онзи пазарен понеделник и избягал от вкъщи.
На другият ден в една задънена улица го намерил млад, висок, чернокос мъж представил се като Едуард Клиъруотър***. Приютил детето, като много пъти му предложил да го върне при семейството му но то отказвало. Едуард бил заможен бизнесмен, нещото, което му трябвало на Скай, за да се превърне в "разглезено богаташче", а единственият спомен от детството, който не е искал да забрави е Червената шапчица...
Допълнително:
Името на човека, чийто лик сте избрали: GDragon

Одобрен си,добре дошъл! smile;;happy

Снимка:

Създаване на обикновенни жители - Page 3 14214235k8y8xwyn

Създаване на обикновенни жители - Page 3 212234plowelau

Създаване на обикновенни жители - Page 3 Tumblr_lookiritSj1r0665to1_500

Име: Шарлийн Уистик (Чарли)
Лик: Danneel Harris
Години : 19
Раса: Няма
Външен вид: Чарли е високо и стройно момиче с дълги огненочервени коси. Те излъчват страст и желание, но когато погледнеш от близо топлите й кафеви очи, можеш да усетиш нежната любов, която излъчват. Сочните й червени устни, завършват идеално лицето й, но то не е единственото нещо у нея, което гали окото. Тя има красиво високо тяло, което дава илюзията, че спортува, но лудите купони и танците до припадък са го изваяли до съвършенство.
Характер: Тя е невероятно весел, лъчезарен и любвеобилен човек. Както всяко друго момиче, умее да се кара и да драматизира, но бързо забравя, че се е скарала с някого, когато всичко завърши мирно и се сдобрят. Чарли умее да прощава лесно и да си затваря очите за чуждите грешки, но това не означава, че не е била наранена. В повечето случай се затваря в себе си, докато болката й не отмине или поне не отслабне. И въпреки начина, по който преодолява мъката, тя подтиква приятелите й да й споделят, за да преминат по-лесно през лошите моменти. Тя е много общителна и страхотен слушател, но в съветите не е много добра и въпреки това, винаги се опитва да помогне на тези, които търсят помощ.
История: Шарлийн е едно обикновено момиче, което разбира се е минало и през няколко лоши периода. До сега тя е живяла с по-големия си брат и баща си, от които се е чувствала изолирана, заради семейната им драма – майка й умира при раждането й. Брат й, който е с 4 години по-голям от нея, усеща липсата на майка си, а тя усеща как той я гледа осъдително през цялото им детство и за нея това е било едно от най-тежките неща. Баща й пък не е намерил друга любов след майка й, но е търсил толкова отчаяно през годините, че е забравил да обърне внимание на собственото си семейство и нуждите им. През годините са се местили непрекъснато и това се е отразило зле за двете деца, защото не са успели да направят трайни приятелства, а всички знаем колко е неприятно да си новия. С израстването си Чарли става бунтарка, но неща на спират навреме. Тя става абсолютно неконтролируема и за разлика от брат си, който отива в колеж и продължава да върви нагоре, тя започва да пропада с лоша компания, алкохол и наркотици. Търсейки ново начало, тя решава, че трябва да се отърве от всичко старо и ето я сега тук, само с един сак в ръка и няколко банкноти в задния джоб.
Допълнителна информация: Чарли е луда на тема желирани бонбони. Обожава ги, като може да живее хранейки се само с тях и това е най-добрия начин някой да й привлече вниманието или да й се извини. Тя обича да е в крак с модата и има мания на тема обувки.

Гост

Одобрена си. Добре дошла.

Създаване на обикновенни жители - Page 3 Adorable-alternative-art-barbra-palvin-beautiful-Favim.com-312557

Barbara Palvin

Име:
Имена !? Толкова са много, а понякога са напълно излишни и безсмислени. Разбира се, не всеки човек е роден с желаното име, а уви след това не е толкова лесно да се прекръсти. Госпожица Айлин е една от тези, които съвсем не харесват името си ! Защо ли !? Мдаа, на мен също ми допада, но не в това е въпроса. Носи толкова лоши спомени за Карио ! Карио... Фамилията е поредното, което не харесва у себе си. И вие като мен бихте попитали какво й има ? О, веднага ще получите пълноценен отговор от госпожицата. "Не ми харесва и толкова ! Твърде странна е за семплия ми вкус !" Затова пък просто я наричат Али. Али безименната. Просто едно малко име, което може да преглътне с усмивка !

Години:
Никакво възпитание ! Кои сте вие, за да питате за годините на една малка дама !? Нима до толкова ви интересува, или пък не можете да определите сами !? Моля ви ! Годините са просто числа, които след време губят бройката си. Разбира се, ние глупавите човеци броим всеки ден от съществуването си, за да се изтъкнем пред самите себе си. Али обаче е.. по - скоро от типа хора, които упорито прикриват осемнадесетте си години живот.

Работа:
Е, не бих определила манията й като професия, макар че би могла да бъде. В крайна сметка Карио смята, че е твърде млада, за да работи.. А и въпреки това приемаше по някой и друг долар за снимките си. Разбира се, живееше върху гърбът на баща си или по - точно преживяваше със "скромното" наследство, което й бе оставил след смъртта си.

Външен вид:
Красота !? Нима някой притежава този дар от природата напълно без никакви несъвършенства ? Наистина !? Нима някой би си помислил нещо такова, или би се сметнал за толкова красив, че едва ли не да се обяви за съвършен по всяка гледна точка ? О, моля ви ! Това са пълни глупости.. Дори госпожица Доминик не е съвършена, а какво би останало за другите ! Аах, аах , аах ! Колко хубаво би било всеки да е съвършен.. Но не ! Вселената бе устроена така, че в крайна сметка всеки се караше с другия породен от собствената си завист.
Красота. Красота. Красота. В днешно време красотата бе простичка и те поразяваше толкова бързо , колкото и любовта.. Не ! Всъщност красотата беше любов.. Нима би нарекъл половинката си грозна ? Разбира се, че не ! За теб ще е най - красивият човек на света, както и ти за него.. В това е въпросът.. Любовта !
Кати.. Тя е интересно момиче със зашеметяващи черти, които несъмнено бе наследила от баща си.. О, разбира се, че и майка й успя да нанесе промени по лицето й.. Нейните черти не си личаха толкова, но нанасяха коренни промени в ангелското й лице.. Мдаа, щеше да притежава такова лице ако майка й нямаше пръст в цялото й създаване, но нека не бъда циник.. Никой не е съвършен ! Косите й.. Красиви, меки, копринени.. С цвят на чисто шоколадово мляко.. Никой не би могъл да опише съвсем точно аромата й.. приятен екстаз от хиляди смесици, които са напълно несъзнателно получени.. Може би един специален парфюм или просто съдба.. Очите й ? Има ли изобщо някакъв смисъл да ги обсъждаме ? Нима не се забелязва нежният им закачлив отенък, искрицата живот, която все още притежава след всичко случило се ? .. А й тези сини очи.. ах, едва ли някой би успял да им устои до толкова , че да откъсне поглед от тях щом веднъж ги е забелязал.. Устните й ли ? Най - меките й нежни устни.. Може би плътни, но изпълнени с чувство, сексапил .. Нежност.. Това излъчва Катрин щом все пак я забележите.. О, повярвайте.., Тя е мноого забележима !

Характер:
Какво разбирате по добър характер ? Изобщо има ли човек, който да го притежава без да цели нещо за себе си.. Разбира се, хората са егоистични създания и всеки го знае. Всеки е бил егоист поне веднъж в живота си, дори за един мъничък, кратък миг, който не помните или е отдавна изгубен в миналото и съвсем не го считате за егоизъм.. Грешите ! Всеки ден, поне за секунда човек е егоист.. Нима някой би пропуснал яденето си през целия ден, за да помогне на напълно непознат ? О, я не ме занасяйте ! Пълни измишльотини .. И не ме съдете за грубия език, а просто бъдете благодарни, че не използвам по - нецензурирани думи..
Отново се отклонихме от темата за госпожица Али.. Като за начало бих споделила най - важната част в това отношение.. Тя.. сладкото малко момиченце, което намирате за миловидно.. Е, какво да кажа.. Лъжете се ! Тя съвсем не е миловидна.. Или поне не когато е ядосана.. Мдаа.. Има някакъв странен раздвоен характер.. Получила го след смъртта на най - добрия си приятел.. Още като малка, но не се развивало толкова добре, колкото в днешно време.. Защо ? Е, имайте малко търпение.. Ще стигна и до там .. Обещавам !
Али, Али, Али... Едно мило и приблизително добродушно момиче, или по - скоро дете.. За жалост все още живее в миналото с цялата си ранимост и нежност. Би било чудовищно да я нагрубиш след като е изживяла толкова много.. Всяко нещо би могло да я разстрои, а другата.. Тази й злобна черта би била доволна да се появи на момента и да срине авторитета ви само с думи.. Но сега не говорим за нея ! Кати все още е на първо място... Приказливка, която често се смущава от незначителни неща, като.. Разговори с непознати, хвалби по неин адрес и какво ли още не.. Би ми отнело твърде много време да обясня всичко ! Али е детето, което обича детството си до толкова, че все още не може да се раздели с него.. Не това не е шега ! Понякога се държи твърде детински що се отнася до забавления.. Е, определено не хваща кукла Барби, за да среше косата й.. Но.. Разбирате ме !

История:

От стая 654 се разнесе поразителен, звънък писък на новородено. Бе живо и вероятно здраво ! Какво още би искало едно младо семейство освен щастливо детенце без никакви заболявания ? О, разбира се дете ! Дори и болно те пак щяха да му се радват и да го обичат от цялото си сърце и душа.. Отново проклети слабости от страна на простосмъртните човеци.. Е, това намираха тези без чувства у тях.. Силата им да обичат дори напълно непознатото !
Едър рус мъж се приведе над малкото момиченце и нежно му показа най - очарователната си усмивка. Тялото му се разтапяше бавно, но сигурно от блаженото удоволствие , което му доставяше детето само и единствено с присъствието си. О, а щом размърдаше някой от мъничките си крайници очите му се наливаха със сълзи.
- Малката ми Роузмари.. - говореше мъжът твърдо решен да я нарече с това име.. Майка му била Кейтлин, а защо не й третата най - скъпа жена в живота му - дъщеря му ! Детето издаде звук, който му се стори одобрителен.. Какво разбираше едно новородено от имена ? И въпреки това русият продължи да шепти името продължително надвесен над малкото телце.. Чу се още един звук, но на неодобрение.. Определено не бе детето..
- Забрави, Марк.. Няма да кръстя дъщеря ни с това старинно име.. Толкова е обикновено.. - запротестира млада жена с тъмно червени коси, които отлично подчертаваха очите й.. Надигна се от болничното легло и се опита да зърне момиченцето си още веднъж, но без успех.. Накрая просто затвори очи и потъна в мрак... Марк Карио въздъхна на свой ред без да оспорва мнението на младата си съпруга.. Ах, как мразеше да е под чехъл.. Пое детето в ръце и нежно допря устни до малкото му челце..
- За мен винаги ще си останеш Роузи, малката ми.. - прошепна... Чак по - късно бе разбрал какво всъщност се е случило със съпругата му. Вероятно след като видя огромното кърваво петно върху белите завивки.

/ Първи спомен /

Миризмата на болничното отделение нахлу в малкото съзнание на госпожица Карио.. Тя пристъпи напред с малките си боди крачета оставяйки мокри следи по черните плочки.. Все още не осъзнаваше какво всъщност се случва, вероятно нямаше и да разбере докато не се случеше или поне докато Сами не й кажеше.. Сами !? Той мразеше да го нарича така и въпреки това всеки път й прощаваше с ведра усмивка.. Тя бе малкото му Слънчице и как не ! Беше перфектна, до колкото можеше да бъде един човек.. Бяха заедно от пеленачета едва ли не, а сега беше време да се разделят.. Завинаги !
- Хей, Али.. - прошепна нежно момченцето протягайки изнемощелите си ръчички към русите й коси. Сините й очи се разшириха, а краченцата й зашариха по - бързо по пода.. Приближи се и с блажена усмивка му позволи да докосне коприненото й оръжие.. Ах, колко го обожаваше само ! Как изобщо щеше да понесе мисълта, че няма да го види никога повече след като вече всичко ще е свършено !? Оу, тя съвсем не бе толкова глупава и почти разбираше какво всъщност се случва, но почти не беше напълно !
- Хайде ! Трябва да поспиш.. - измърмори с онзи френски акцент, който упорито бе тренирала за представлението от занималнята си.. - Уморен си, Сами.. - прошепна и нежно погали личицето му, преди стреснато да запуши устните си с две ръчички.. Бе забравила че не трябва да го нарича така..
Тишина.. Проточваше се толкова дълго, докато тя упорито стискаше студената му ръка.. Бе заспала върху неудобният дървен стол, въртейки се неспокойно, но така и не пусна ръката му ! Той я бе помолил да стои с него до края без да пророни и една сълза..Малката й невинна душица се разяждаше отвътре.. Тя не успя да спази обещанието си, бе плака през ялото време ! Нежното й личице бе измокрено и изнемощяло. Сънуваше последната им игра в парка чак до сутринта. Усмихваше се детински без да осъзнава реалността !

/ Край /

●●●●●

/Втори спомен/

Госпожицата вече бе достатъчно голяма, за да се разхожда по баровете с онази нейна горда арогантна походка. Проницателният й поглед обхождаше всяко едно непознато лице с пренебрежение и погнуса , въпреки това всеки в помещението можеше да забележи красотата, която се криеше под намусеното й злонамерено лице.
Още няколко нищожни крачки преди да се озове пред барманът, който така бе зяпнал лицето й. Знаеше, че е твърде малка, за да поръчва и съвсем няма осемнадесет, но бе готов да й даде каквото пожелае. Тази хипнотизираща сила, която притежаваха очите й. Всички си патеха от нея !
- Налей ми нещо силно.. - заповяда с онази детска усмивка, която съвсем не бе невинна, а по - скоро.. Ах, не бих могла да го опиша. Сякаш бе Богиня, едва ли не ! Просто усмивка на дете, криеща много повече отколкото бихте искали да научите. Мъжът отново й хвърли един преценителен поглед преди да й поднесе желаното питие.
- Заповядай, красавице.. - подсмихна се и многозначително обходи тялото й с поглед, или поне частта, която можеше да види в това си положение. Айлин не обърна внимание, просто запали цигара и отпи от питието, което раздразни гърлото й.

***

Белият цвят бе толкова потискащ в тези огромни количества, сякаш не съществуваха други цветове, което донякъде натъжаваше Карио. Тя обичаше всичко да е цветно и до колкото е възможно щастливо. Погледа й се плъзна по замръсените стени и с нежелание установи къде се намира ! Ужасът се изписа на лицето й само при мисълта, че Марк Карио ще пристигне след броени минути, разбира се ако вече не бе тук.
Чу шум и веднага се скова на място, съзнавайки колко много е загазила. Очите й се затвориха плътно, а пулсът й се ускори. Чакаше смъртната си присъда !
- Как е, докторе ? - прозвуча дрезгав гърлен глас, който звучеше по - скоро загрижен отколкото разярен. Това се хареса на Али, но тази бегла въздишка, която се усещаше в думите на доктора. Притесниха я.
- Едва я спасихме. Беше погълнала толкова много алкохол, че бе съвсем нестабилна. Разбира се, направихме всичко възможно, а сега е.. Надявам се добре. Не е отваряла очи през цялата тази седмица. Но вече сте наясно, в крайна сметка няма никакво развитие.. - каза непознатият съпричастно. Седмица !? Нима бе мъртва от седмица ? Наистина ли бе минало толкова много време !? Та тя поспа само няколко минути, знаеше го ! Погледна преценително съвсем внимателно, отваряйки само едното си око.

/Край/

●●●●●

/Трети спомен/

Стояха лице срещу лице. Думите бяха излишни. Можехa да усетят чувствата си. Нямаше смисъл да говорят, сякаш можеха да прочетат мислите си. Телата им бяха толкова близо едно до друго, че Али можеше да усети топлината му, леденият му ментов дъх, дори ударите на сърцето му.
- Обичам те. - каза той , така равно сякаш бе нещо естествено, сякаш й казваше "Здравей ". Зашеметяващата му усмивка не закъсня и бързо успя да накара цялото й същество да изключи. Усещаше как кръвта се събира в бузите й, точно като по часовник.
- И аз те обичам, много. - опита се да звучи така равно и естествено, но гласът й се покачи с няколко октави. Беше толкова развълнувана, сякаш чуваше това му признание за пръв път, сякаш не й го повтаряше през всичките тези две години. Още от хлапета.
Ръката му нежно си проправи път през блузата й, настойчиво впивайки устните си в нейните. Инстинктивно продължи надолу по брадичката и шията ми. Айлин внимателно впи пръсти в тъмните му коси , оставяйки се изцяло в неговите ръце... Целувките му продължиха, дори след като смъкна блузата от нея. Меките му устни се разхождаха по настръхналата й кожа в продължение на няколко минути. Али се усмихна леко и затвори очи, оставяйки се изцяло под негов контрол..

/Край/

●●●●●

/Четвърти спомен/

Мрак. Силните дъждовни капки, разбиващи се в земята, се сливаха с горещите й сълзи. Гледаше го. Бе в ръцете й, неподвижен и студен.
- Събуди се ! - прошепна умолително, но думите й се загубиха глухи и нечути от никого. Част от нея умря в онзи ден. Сърцето й бе разбито на милиони парченца.. необратимо. Прегърнах го. - Не ме оставяй. Ние се заклехме, помниш ли ? Винаги заедно... - продума през хлиповете си. Болката бе изгаряща, убиваща. Протегна треперещата си ръка и извади от пазвата си мъничък прозрачен медальон, в който бе поставен крехък розов цвят.
- Виждаш ли ? - усмихна се тъжно . - Пазя го вече толкова време.. Ще те пазя в сърцето си, като изпълня обещанието си.. за теб. - прошепна, а ситните сълзи отново покапаха по бледото му и безжизнено лице. Вече беше свършило, той си бе отишъл като блед спомен. - Обичам те .. - каза тихо. Беше както той го искаше, безгрижно и невинно. - Сбогом . - измънка с треперещ глас и внимателно целуна устните му отдръпвайки се от дървеният ковчег...

/Край/

Допълнително:

- Убива депресията с шоколадови бонбони .. Подадеш ли й един може да сподели всичките си мъки и тревоги..
- Не бих казала, че е заклет пушач, но от време на време пуши, особено ако се ядоса или е един вид разстроена.
- Запален фотограф е !
- Обича да пее, въпреки че съвсем не умее.. Изобщо не бива да се залъгвате по нежното й гласче, което би могло да бъде обработено след дълги и изтощителни тренировки..
- Може да свири на пияно , но рядко го прави..
- Бивш алкохолик ! След като попада в кома за шест дена, макар й да пише друго в здравният й картон.. Тя започва лечение, което й коства две години от живота. Сега отбягва спиртните напитки, но понякога би било неучтиво да откажеш, нали така !?

Гост

Одобрена си. Добре дошла и страхотен герой! Създаване на обикновенни жители - Page 3 3666372071

Създаване на обикновенни жители - Page 3 Tumblr_lwbi9adRa41qlugr4o1_500

/Willa Holland./

Кратка биография;;
- име: Дженифър МакЛейн
- години: двадесет и две
- пол: жена
- работа: неуточнена, фотограф на свободна практика
- отличителни белези: белег на лявото рамо с неуточнен произход

Тъмнокосото момиче потракваше с нокти по дървената маса. Не обичаше да чака, а докторите в това заведение обичаха да си играят с нервите й. Косата й, някога пепеляворуса, сега бе потъмняла, но още пазеше онези руси оттенъци. Просто те бяха повече тъмноруси, отколкото пепеляви, спускащи се свободно по гърба й. Зелените й очи обхождаха нервно стаята. Не онзи вид нервност, предизвикана от безпокойство, а онази, която се появаше, когато си на крачка пред поредния скандал. Точно тогава врата изскърца и нечии стъпки нарушиха тишината. Крайно време беше, Дженифър нямаше да изтърпи дори секунда повече в този приют за проблемни изоставени, както смееше да го нарича.
- Дженифър, виждам, че си доста по-добре. - проговори с усмивка втората тъмнокоска в стаята, разлиствайки поредния картон от своето ежедневие. МакЛейн винаги се чудеше дали не й омръзваше по цял ден да чете чуждите проблеми, но пък нали това й бе рабората на доктор Мелиса Лейкууд. Винаги намираше нещо смешно в това име и този път не бе изключение. Отново се засмя на името на докторката, но очевидно тя прие това за някаква жалка реакция относно думите й.
- Може ли да свършим по-бързо? Очакваме ме почивка до Италия, работа в Мадрид и сватба в Сидни. - попита Джен, опитвайки се да бъде що-годе мила. Престоят тук не бе особено сполучлия. Вярно, беше се отървала от повечето лоши навици, но агресивността и желанието да нападне словестно всеки май й бяха по рождение. Нямаше кой да я поправи. Съвсем не бе лесно да отрастнеш в семейство, където липсва задружност.
- Хъх... Ще се наложи да отмениш тези ангажименти, но все пак ще си отидеш у дома. Донесе ли ми дневниците? - последва нов въпрос сякаш това бе единствената форма, под която двете можеха да водят смислен диалог. Дженифър се намуси леко, придавайки си вид, че мащабните планове, плод на въображението й, бяха истински и трябваше наистина да ги отмени, но скоро се съвзе и бутна един кашон към нея. В него имаше точно три тетрадки с твърда корица. Всяка от тях носеше заглавие с период от време, определен в месеци.
- Чудесно. - възкликна доктор Лейкууд и разгледа написаното. Равни букви, леко наклонени, множество задрасквания. В продължение на година и половина Мелиса я бе карала да описва всеки ден от живота си. Повече от написаното се препокриваше. Все пак зад четири бели стени нямаше какво толкова да направиш.
- Подпиши тук. - разнесе се отново гласът й и Дженифър вдигна поглед. Приближи се към бюрото и изписа четири почти еднакви завъртулки, представляващи подписа й. Повтори това на още три листа, чието съдържание не й бе ясно, но знаеше, че така те изписват. Беше го наблюдавала при един от останалите пациенти. След минути вървеше гордо из коридорите, приближавайки входната врата, докато чистия въздух постепенно заместваше застоялия и омърсен с различни химикали.

Цялата история накратко;;
Дженифър е най-малката от трите деца в семейството си. Още от дете създава твърде много проблеми, но за родителите й това е нормално. В тийнеджърска възраст вече те окончателно се отказват от нея и Джен се мести при двамата си братя, които по това време са в колеж. Буквално те са нейното семейство и те я учат на правилното и неправилното. Разбира се, не са подготвени и имат леки издънки в родителската роля, но поне опитват да бъдат до нея, а не просто да я захвърлят на социалните. На седемнадесет Дженифър попада в клиника за зависими след като е приета в твърде тежко състояние на алкохолно натравяне след поредния купон в къщата на братята й. Тогава за година и половина остава под грижите на доктор Мелиса Лейкууд. На деветнадесет е изписана и започва живота си отново. Обещала си е да не прекалява толкова, въпреки че запазва лошия си темперамент и отново не се интересува твърде много от случващото се. Обича да нарича себе си "фотограф на свободна практика". Така и не завършва гимназия, въпреки че получава някаква диплома. Дори не мисли за колеж или университет. Просто започва да се занимава с фотография. Отначало е просто хоби, но постепенно решава, че може да печели пари като снима рожденни дни, сватби, изложби и други.

Може ли да ми промените името на Jennifer McLaine?

Одобрена си.

» Създаване на гримьори/фризьори/стилисти.
» Създаване на певец / певица
» Създаване на актьори / актриси
» Създаване на студент / студентка
» Създаване на известни личности