Къщата на Раян Рейнолдс

Когато пристигнах в града, първото нещо, което трябваше да направя е да си оставя багажа естествено, да разгледам къщата и така нататък. Пътувах към нея, когато някой ми звънна. Беше непознат номер. Не вдигнах. Който има зор ще звънне още веднъж. След около 10 минути бях паркарила пред къщата. Отворих багажника на черното ауди и извадих вдин голям куфар и един голям сак от него. Замъкнах ги към входната врата. Върнах се и затворих колата. Не бях видяла човека при който ще отседна, но изглеждаше отщив по телефона.

Куфарът стоеше отстрани, а сака държах в ръката, когато този човек отвори вратата. Не гледах него, а къщата. Той не ме интересуваше. Бях дошла за къщата. Каза едно приветливо "Здрасти" , аз му отговорих почти със същото, добре де, нямаше нищо общо със "здрасти" или нещо от сорта на поздрав, простоказах едно " Мхм..." , след което проснах сака отстрани на вратата. Доста голяма и луксозна къща. Вдигнах куфара и го понесох на вътре с всички сили. Станах разногледа. Имаше толкова много стаи. Къщата беше прекрасна! Най - накрая, след като огледах помощението и условията за живеене тук, които бяха доста добри, казах на мъжа като изместих поглед към него едва след първото изречение:

- Хей, извинявай, че не те поздравих. - след което останах с ококорени очи. Не очаквах, че... притежателя на къщата ще е толкова секси! - А.. Здрасти! - казах аз лъчезарно като измих умората от лицето си след пътуването веднага щом зърнах красотата му. - Доста голяма къща... Само първия етаж е колкото стария ми апартамент. - продължих аз, след което зачаках реакцията му.

Странно. Изглеждаше толкова добронамерено, но и някакси.. страшен. Физиономията му... ми напомняше на едно лошо момче от гимназията. Но.. естествено това не беше той. Стаята беше доста красива. А това за малкото, бях свикнала да живея на тясно по купони. (хД) Така че това нямаше да е проблем за мен. Изведнъж се огледах и куфарите бяха в ръцете му. Въобще не ми се разтоварваше никакъв багаж. Накрая усетих, че той нещо ми говори. Бяхтолкова разсеяна и забляна по стаята, че дори не обръщах внимание. Не чух почти нищо, само последните няколко думи, които гласяха: "Топло какао или шоколад?''. Забога... на мен ли го предлагаше или на някое невидимо 5 - годишно момиченце в стаята.

- Защо не малко бърбан или текила? Иии.. като за начало можеш да ме разведеш из къщата. Няма да живея само в моята стая. Да ми покажеш къде стои... прахосмукачката, миксера, такива работи. Вече си имаш жена вкъщи, ще ти готвя... трябва да знам къде стоят нещата. - погледнах го страно и умислено аз. Вдигнах вежди и зачаках. Приближих се малко къмнего, това значеше, че е време да се обърне и да тръгне, а не да стои и да ме гледа. Забелязах, че часа е вече почти 19:30 ... кога мина денят. Кога забога?!

Банята. Ами ... аз в моя апартамент, колкото и малък да беше, имаше си и врата за банята от стаята ми и дрешник.. а тук, всичко е на различни места. Реших да попитам за всеки случай:

- Дршника в стаята ми... добре, а няма ли врата към бяна или тоалетна, ако вечерта ... ми се приходи, чак до тук ли трябва да слизам? - попитах аз ... но той се замисли, дори не го и изчаках да отговори и любопитно попитах - Ами твоята стая? Къде е? А... и прахосмукачката също не ми показа. - вървях около него, обикалях го сигурно за 5 -ти път, като малко дете. Радвах се, че ще живея в нов дом, с нов човек. Естествено майка ми си остана в другия град, именно затова и бях толкова радостна.

Кимнах положително и седнах на дивана. Той тръгна за банята. Скука. Пуснах един филм. The Vow. Беше сред DVD-тата. Докато казваха кои са актьорите започнах да търся нещо из шкафовете. Нещо, нещо... пуканки! Намерих. Намерих и микровълновата. След 3 минути бяха готови, а аз бях седнала на дивана, дори легнала и ме мързеше да стана, за да ги взема. Но го направих. Сложих ги в купа и започнах да ям, гледайки филма. Беше романтичен. Хм. Дали беше добра идея? Не знам... но беше интересен.

- Ако така ти е удобно, може и да не се обличаш. Не ми пречиш. - обърнах се и видях плочките на корема му. - Все пак си си у дома. - погледнах го, а той изглеждаше някак... странно. С ококорени очи. Боже, какво ми имаше? Не знам. Излегнах се на дивана и зачаках реакцията му.

- Идеално! - казах аз като докоснах палеца с показалеца и ги целунах в знак на превъзходство - Муцка! - похвалих го аз - радвам се, че имам толкова секси "съквартирант" , всъщност... колко ти дължа на месец? - попитах аз и извърнах глава, защото той беше застанал точно зад мен, от края на дивана. Не я извърнах, а ... направо си извих врата назад. Така можеше да ме убие само с едно леко подритване, но защо да го прави...

Преди той да дойде вече бях съблякла суитчъра си и останал само по потник под одеалото, което едвам покриваше бедрата ми. Бях се изтегнал на целия диван, все едно съм си у дома, да де, аз съм си у дома, но щеше да трябва да ме премести, ако смята да сяда на дивана.

- Всъщност как ти е името, всъщност на колко си? Изглеждаш доста секси за възрастен. Не може да си много възрастен, нали? - усещах, че задавах много въпроси. А останалите изникваха в ума ми със скоростта на светлината, но засега чаках отговорите на вече зададените.

- Чакай, чакай... не съм свършила! ... Какво работиш? Къде са родителите ти? И ... защо живееш сам? И защо си толкова тайнствен! ? - след което се засмях и реших да отговоря на въпросите му - Аз съм Фей, Съмърс, може да ме наричаш по фамилия или Еф Джей или само Фей .. или както искаш. Твоя съм... тоест ... не... исках да кажа, че може да не ме наричаш както поискаш. - и както винаги оплесквах всичко. Тъкмо завържа разговор и той пропада, защото аз съм се изразила грешно, но все пак човек казва инстинктивно това, което чувства и мисли. Като се замисля..

- Хайде де, не вярвам да е чак толкова зле ... - продължих да го моля аз.

Да, беше тайнствен, но ... не го желаех. Поне не заради това. И никога не бих желала момче зарадитова, че е тайнствен. Това ме отблъсква, защо няма да иска да споделя с мен. Така де, всеки споделя каквото си иска с когото си иска. Но гаджето ми би трябвало да споделя с мен, но той не ми е, така че.. от следва, че не едлъжен, но аз щях да го ивря до последно.

- Какви поръчки?! - казах аз развълнувано и си помислих, че е нещо като... човек, който продава козметика. Може би ще има каталог. А от там следва, че ще мога да си поръчам нещо. Но май бее грешно, защото той ме изгледа странно, когато го попитах толкова радостно и лъчезарно.

- ъъъ... това май беше намек. Добре добре добре, спирам! - явно вече му досаждах прекалено много, затова реших че трябва да спра - Нека да гледаме филма... - Пресегнах се към пуканките, защото ги бях оставила на пода и го попитах - Пуканки?

- Амии.. във филма се разправя за... двама влюбени, които претърпяват катастрофа и жената загубва паметта си, много обичам актрисата, която играе тази роля. Перфектна е! Обожавам я! - разказах му горе долу за какво се разказва, но с много спестени подробности. - Всъщност можеш да спреш да ядеш над главата ми... не е много приятно... - казах аз и се засмях приятелски, след което взех пуканката му едва ли не от устата му с ръка и я сложих в моята.

- Бърбан?- попитах аз закачливо и реших въобще да не го разкарвам - Сега тъкмо сме се нагласили, не ставай... - помолих го аз. След което дръпнах крака му, така че да подпира врата ми, а другия крак така че да подпира главата ми. Настаних се още по добре от преди и ... сякаш ми се приспа, но не ми се спеше точно.. гледаше ми се филм. Но някой, който не съм гледала. А не този ... обет.