Преди 1 месец - Лос Анджелис

Алекс отново се скиташе безцелно из безлюдните улички на бедните квартали в Лос Анджелис, търсейки някакво спокойствие, усамотение. Всичките онези капризи на богатите хлапетии му идваха в повече и имаше нужда да се махне от всичко това. Да разтовари малко и тъй като фитнеса не му помогна много с това, по простата причина, че там не беше по - различно се обърна към гетата. Взе си кафе от някакво евтино и мизерно кафене, но пък кафето им определено си струваше и точно в този момент в който се разхождаше съвсем спокойно по една малка и тясна уличка се сети за единственото същество с което се чувстваше спокоен. Искаше да Я види. Нищо, че се бяха виждали вчера, но честно казано не можеше да издържи дълго без да Я вижда, колкото и лигаво да звучеше, на Алекс не му пукаше особено.Хвана си едно такси и се насочи към къщата на Хоуп, само след броени минути се намираше пред "портите" на голямата и пищна къща. Плати на шофьора и му даде солиден бакшиш, след което се насочи към входната врата почуквайки.
- Здрасти! - една широка усмивка се изписа на иначе безизразното му лице, когато Алисън отвори вратата.

Беше един от дните, в които Али нямаше какво да прави. Вероятно щеше да си почива цял ден и след това вечерта да посети някой клуб и да се види с приятеля си.
Но сега тя беше сама в къщата...сестра й беше излязла още рано сутринта, а може би въобще и не се беше прибирала. Алисън се качи в стаята си и бързо свали дрехите, с които беше облечена. Влезе в банята за да си вземе душ, когато чу, че на вратата се почука. Точно сега ли намериха да я безпокоят?! Не можаха ли да почакат още малко докато си вземеше душ?!? Явно нямаше да стане, затова набързо си облече халата. Слезе по стълбите и бързо стигна до входната врата. Отвори я и за нейноголямо щастие не беше някой досадник, който отново щеше да иска нещо от нея, а беше Алекс. Щом го видя веднага се впусна в обятията му и бързо го придърпа в къщата.
- Липсваше ми бебчо. - каза Али и след това страстно го целуна. Не бяха се виждали от вчера, а за нея това си беше доста време.
- Ъмм...тъкмо щтях да си взимам душ..ии..очевидно заради това сега стоя пред теб по халат. - беше добре, че все пак Алекс почука на вратата. Нямаше да е много прилично, ако беше дошъл мениджара й или някой друг и тя да се появи пред него по халат. Не че не се беше случвало преди, но това е друг въпрос...

Алекс се усмихна някак криво, като прегърна Али през кръста и долепи устни до нейните, целувайки ги нежно, но цялата тази нежност се изпари секунди по - късно и се превърна в бушуваща страст. И все пак не за това беше тук Алекс, поне не и днес. Искаше да каже нещо много важно на брюнетката. Нещо след което или щеше да му се изсмее в лицето, или щеше да преобърне целия му досегашен живот. Щеше да загърби същинския си начин на живот, но не знаеше как да и' го каже. Беше му по трудно от колкото в действителност беше, може би заради факта, че Али беше единственото момиче с което се бе задържал толкова дълго време, а другите му връзки, ако можеше така да ги наречем се свеждаха само до единия секс. Може би точно това го подтикваше да каже следващото нещо, може би това, че смяташе Али за по - специална и не само я смяташе, тя беше.
- Трябва да поговоря за нещо с теб и...въобще не ми е лесно да ти го кажа, по простата причина, че има голяма вероятност да ме намразиш. - каза той, отдръпвайки се от брюнетката след което и' направи жест да седне на дивана, а самият той клекна пред нея, хващайки ръцете и' и поглеждайки я в очите.

Алекс направи знак на Алисън за седне на дивана, след което той застана пред нея на колене. Алекс изглеждаше много притеснен. Беше напът да каже нещо много важно и сериозно. Тя никога не го беше виждала такъв, а те бяха от доста време заедно. Заради нещото, което предстоеше да й каже имаше възможност да го намрази. Какво по дяволите беше това "нещо"? Дали й беше изневерил? По света имаше милион момичета, които биха убили за да са с него. Той беше повече от красив, беше добър човек. Дори Алисън се чудеше какво правеше с кучка като нея... Възможно ли беше да се е отдал на някоя както правеше и с Али?!? Или вече му беше писнло от нея и искаше да я зареже?!? Дали това предстоеше да й каже? Дали беше настъпил момента в който щяха да си кажат "Забавлявахме се заедно, но край"?!? Тези въпроси не спираха да измъчват Алисън.
- Слушам те Алекс. Можеш да ми споделиш всичко. - тя хвана ръката му в знак на довери. Искаше той да не се притеснява и да знеше, че въпреки всичко тя щеше да му прости. Дори и да й беше изневерил, щяха да се скарат за малко и вечерта пак да са заедно. Но дали беше това? Или нещо по-лошо?

Господи, толкова беше елементарен. Дори не можа да я предразположи, да не мисли най - лошото, което предстоеше, макар че за него това си беше най - лошото. Не знаеше как дори да повдигне въпроса, не знаеше как да и' го каже. Умираше от притеснение, а той никога, ама съвсем никога не се беше притеснявал, за нищо в досегашния си живот. Най - трудното беше, това, че Али не беше такава. Не беше от влюбчивите, той самия не беше, преди да я срещне се мяташе от легло на легло без да му пука от последствията. Половината момичета в Лос Анджелис го мразеха, за това че им бе отнел девствеността или че бе спал с тях и на следващата сутрин, тайно се бе измъкнал през прозореца. Беше съсипал куп бракове, защото му харесваше чувството рязярения мъж на жената с която е бил да го свари и след това Алекс, да го докара до почти смъртно състояние. Беше свикнал да живее за момента, да не се задържа на едно място за голям период от време, но когато срещна Алисън, всичко това се промени.
- Аз ... не знам как да ти го кажа. Не знам как да повдигна темата, защото съм сигурен, че няма да ти хареса и не знам какво за Бога ме беше прихванало, за да си помисля дори да направя това. - каза той и знаеше, че отстани изглеждаше така сякаш и' бе изневерил и сега искаше да си признае, но не знаеше как. Да, де да беше нещо толкова просто като изневяра. Това си беше много по - сериозно. Клекна на едно коляно и извади малка червена кутийка от джоба на сакото си и погледна притеснено към Али отваряйки кутийката в която стоеше един прекрасен пръстен с изящен камък.
- Алисън Хоуп...ще се омъжиш ли за мен? - каза той, точно като един старомоден джентълмен от 17 век. Но не го интересуваше особено колко жалко и патетично изглеждаше в момента. Интересуваше го само отговора, който предстоеше да чуе. Или реакцията, която щеше да види...

Когато той извади малката червена кутийка, в която стоеше един прекрасен пръстен Алисън се почувства сякаш това не беше реалност, скаш все още сънуваше. Но не. Той стоеше точно пред нея и беше истински. Всичко беше реалност. И да! Това се случваше на нея. А когато той я попита дали е съгласна да се омъжи да него, всичките лоши мисли мигом се изпариха от ума й. В този момент Али беше готова да избухне от радост и вълнение. Все още не можеше да повярва, че това се случва на нея. Никога не си беше представяла, че този ден ще настъпи. Но дали тя беше дотова за толкова голяма стъпка в живота й?! Дали беше готова да се обвърже с един мъж докрая на живота си? Ако беше някой друг мъж на мястото на Алекс, тя щеше да му се изсмее в лицето, но не. Тя знаеше какво да каже, знаеше че иска да е с него и беше готова дори да се обвърже с него завинаги.
- Да! Да! Да! Разбира се, че искам да се омъжа за теб!- тя изкрещя радостно все едно на 5 годишно дете са му подарили цял магазин със шоколадови изкушения.
Не можа да издържи и веднага го целуна страстно, както никога досега. А когато той сложи красивия пръстен на пръста й тя отново се замисли дали всичко това не е просто един красив сън, и след като се събуди дори няма да си го спомня. Но всичко беше толкова реално. Усещаше топлите ръце на Алекс, когато я докосваха. Нямаше как да е сън.
- Искам сватбата ни да е възможно най-скоро. - Али не искаше да чака много, искаше час по-скоро да се случи и се надяваше да не го е уплашила с това нейно действие.

Лицето на младежа се разтегли в прекрасна и пълна със задоволство усмивка. Не можеше да повярва, че тя в действителност прие. И още повече, че изявяваше такова нетърпение. Ето, че най - големите страхове, които Алекс някога е имал и може би единствените, отминаха за секунда. Не можеше да повярва, че ги преодоля, след като чу заветното "Да". Момчето, сложи пръстена на малката и нежна ръка на бъдещата си съпруга и я целуна с огромна страст, но същевременно с това и нежност.
- И аз искам, да е възможно най - скоро. - каза той, като ръката му се озова върху съвършенната и' скула и пръстите му леко погалиха бузата и', като след това я целуна нежно и внимателно, но цялата тази предпазливост се изпари за един кратък миг в който целувките им от нежни и внимателни се преобърнаха в страстни и бурни.

» Лос Анджелис - преди 5 дни.
» Преди 1 година на Хаваите
» Ел Ей, преди един ден.
» Ел Ей,преди една година.
» Преди няколко дни във Холивуд.