Кафене "Vertigo"

Заглавие: Re: Кафене "Vertigo" Вто Юли 26, 2011 4:45 am

Да си собственик на издателска къща си имаше и своите плюсове, например винаги можеше да си починеш. Винаги имаше някой, който ще те замести, защото ти командваш всичко там, а и да не забравяме, че в последно време Скарлет не бе толкова заета. Не знайно защо имаше някаква затишие сред редиците на писателите и за нея бе по-добре да се разходи, отколкото по цял ден да висне затворена сред четирите стени на своето работно място. Лос Анджелис бе голям град и успешно можеше да пропилее час-два сред безсмислено ходене нагоре и надолу, но Селестина се спря още след първите две пресечки и то не за друго, за да се отбие в кафенето, което изникна пред погледа й. Още с влизането усети приятния аромат на кафе. Естествено бе глупост да се надява, че по това време ще открие някоя свободна маса, така че можеше единствено да се примири с факта, че ще се наложи да дели една маса с едно непознато момиче в лекарска престилка, след като единствено там имаше още свободни места.
- Извинете, нали местата са свободни? - попита с тих тон, за да не я стресне, а и очевидно тя не четеше нещо за забавление. След като получи отговор като едно леко кимване от нейна страна, Скарлет седна срещу нея и си поръча едно експресо с канела и без захар.

Заглавие: Re: Кафене "Vertigo" Вто Юли 26, 2011 6:51 am

Докато четях чух тих женски глас да ме пита дали местата са свободни. Вдигнах глава, за да я видя и след това кимнан леко. Тя седна срещу мен и си поръча кафе.
- Тежък ден? Или просто скуката е превзела територията? - Попитах леко шегувито, момичето пред мен, с лека усмивка. Никога не съм я виждала преди пък и града не е никак малък. Точно преди да ми отговори получих съобщение. Аманда беше направила снимката както й казах и сега ми я прати като ммс.
- Знаех си! - Казах аз с присвити зъби и тихо. Радвах се, че "разкрих случея" вече знаех какво да правя, това беше просто страхотно! Ама разбира се всичко се връзва! Главоболие; световъртеж; умора; летаргия; биопсия; гърчове... Както и факта, че той искаше постоянно да са пуснати щорите. Понякога се чудех как всичко това може да бъде причинено от нещо толкова малко... Ако продължавах в същия дух щях да взема изпита с отличен ай сега доктора със сигурност щеше да ми позволи да участвам в операцията.
- Не ми обръщай внимание. Таа... какво казваше? - Погледнах към момичето с радостна усмивка.

Заглавие: Re: Кафене "Vertigo" Вто Юли 26, 2011 7:16 pm

Скарлет бе свикнала да очаква всичко от хората, така че дори не се учуди от реакцията на непознатата. На всеки се случваше понякога да бъде странен за останалите, дори и на нея се бе случвало, въпреки че едва ли някой очакваше такава постъпка да фигурира в изключителната й биография. Но сега бе по-важен въпросът. Какво ли наистина я доведе дотук? В началото бе тръгнала, защото скуката и бездействиято я убваха в онази малка сграда, но дали и сега бе така? Определено не можеше да се оплаче от тежък ден, защото цял ден не бе направила нищо друго, освен да прегледа няколко начални страници и да подпише разни договори.
- По-скоро второто. - отговори с усмивка Селестина и вдигна поглед към момичето, след като през цялото време, докато обмисляше отговора си гледаше към чашата, която преди секунди бе оставена пред нея.
- Аз съм Скарлет Евърууд. - представи се почти мигновено след последните си думи. Рядко прибързваше с представянето си, но явно точно сега имаше нужда да поговори с някой, а тя никога не започваше някой дълъг разговор преди да знае поне името на човека срещу който стоеше.

Заглавие: Re: Кафене "Vertigo" Вто Юли 26, 2011 11:54 pm

Усмихнах се. Де да можех и аз да кажа същото за себе си, но вече почти приключих за деня. Все пак бях само старжант в болницата, а не истински херург. Оставих документите на стола до мен, където преди това оставих чантата си.
- Приятно ми е Скарлет. Аз съм Денис. Денис Папагеоргиу. - Подадох ръка за здрависване, която тя пое.
- С какво се занимаваш Скарлет? - Попитах учтиво. Реших да е я затрупвам с въпроси от първия път, защото бе много вероятно да избяга, а точно сега нямах нужда от това. Сигурно до този момент съм изглеждала като луда, особенно за сцената с телефона, но чесно казано не ми пукаше чак толкова. Явно неврохерургията не ми се отразяваше добре... Е какво да се прави това съм си аз, зубър с големи мечти и ясни цели които искам да постигна на всяка цена и една от тях бе точно тази професия. Отпих от чая и зачаках отговора й.

Заглавие: Re: Кафене "Vertigo" Чет Юли 28, 2011 5:45 pm

Тя се занимаваше с много неща. Прекалено много биха казали някой хора, но дори за миг Скарлет не бе помисляла да прекъсне някое от тези занимания.
- Работя в издателска къща, която е и моя собственост. - отговори съвсем кратко Селестина, след като отпи от кафето си. Май точно за това бе копняла цял ден. Този неприятен горчив вкус на непосладено кафе, който бавно изчезваше под натрапчивия вкус на канела. Дали сега трябваше да спомене и останалите занимания, с които запълваше ежедневието си по собствено желание? Не, не смяташе да ги споделя. Не само, защото въпросът бе съвсем ясен и включваше единствено главното занимание в живота й, но и Скарлет нямаше желание да бъде сметната за някоя амбициозна госпожица, която единствено си трови нервите с толкова занимания и освен това пропилява младите си години в това, но нямаше как да прикрие, че наистина бе амбициозна. От малка бе научена да бъде такава и този урок трудно можеше да бъде изкоренен, а и тя не смяташе, че с тези занимания си трови нервите, защото те я разсейваха от натоварения живот в Лос Анджелис и нито тя, нито родителите й смятаха, че по този начин пилееше младините си, защото когато пожелаеше, можеше да се отдели за малко от тях и да следва щастието си, но за други хора това си беше пълна загуба на време.
- А ти? - върна й въпроса, след като забеляза, че доста се бе умълчала и отново отпи от кафето си.

Заглавие: Re: Кафене "Vertigo" Пет Юли 29, 2011 10:42 am

- За сега съм стержант в болница. Специалността ми е неврохерургия. - Започнах уверено, но дали точно това исках да правя? Замислих се за момент. Може би ако не беше заболяването на любимия ми нямаше да се насоча в тази посока. Каква ли щях да съм тогава...? Художник? Писател? Вокалист? Фотограв? Дизайнер? Нямах си и на представа, но и може би това е най-добрия ми избор. - След няколко месеца е изпита ми и ако го издържа с отличен, ще стана херург. - Усмихнах се на момичето седящо пред мен. Бях си от приказливите в това нямаше спор, но когато ставаше дума за сериозни и лични нища, особенно за таини си бях гроб. Отново се замислих. Дали да не се обадя на Нина...? Въпросът бе важен за мен, но не исках да й досаждам. От друга страна пък отговора щеше да е само "да", "не" или "не знам". Но и как бих понесла ако той е положителен...? Дали щях да го преживея и кога? Но ако найстина е "да" щях незабавно да прекратя плановете си или просто щях да направя с господинчото същото което той направи с мен. Да се възползвам от него и когато съм сигурна, че съм получила това което искам да замина и никога повече да не чуе за мен. Поех си бълбоко въздух и погледнах през големия прозорец на заведението. Човек би си помислил, че сега се тревожа само за изпита, но ме засягаха и много други проблеми. "Живота е гаден!" Помислих си и отново погледнах към Селестина, но точно тогава телефонът ми звънна.
- Кажи. Да добре. Идвам веднага. - Затворих и допих чая си. - Съжалявам, но трябва да тръгвам. Беше ми приятно да се запознаем. - Казах на момичето докато си взимах чантата. Изтичах до бара със сметката в ръка и платих на сервитьора след което излезнах от кафенето и тръгнах към дома си.