Супермаркет "T&T"

Най-накрая свърших с разопаковането на багажа, реших, че трябва да напълня хладилника.Набързо се запътих към най-близкия супермаркет.Взех една количка и започнах да обикалям около щандовете и да взимам нужните ми продукти.След 30 минути количката беше почти пълна, но имаше още доста работи за купуване.Запътих се към касата, за да платя тези продукти и да се върна за останалите.Наближих касата, втренчила поглед в спикаса и внезапно пред мен се изкочи голяма мъжка фигура с която се сбъсках.
-Извинявай, наистина извинявай беше случайно! - започнах да изреждам всяка дума която ми доиде на ум..

Пазаруване в супермаркет.
Може бе едно от най-омразните неща за мен.Кое го правеше толкова непоносимо?Множеството хора сновящи между щандовете и биещи се за кутия шоколадови бисквити на промоция.
Но липсата на газирана вода в хладилника ми ме подлудяваше вече втори ден и нямаше за какво да отлагам повече.Цялата глъчканица ми идваше в повече, затова бях усилил айпода си до дупка.Крясъците и бумтенето на барабани, произведени от поредната малко извества метал група, бяха успели да си свършат работата и ме бяха направили напълно "глух" за всичко и всички.
Ръката ми се стрелна към пакет желирани бомбони с формата на жаби, когато нещо ме помете.
Момичето приело ролята на летящ обект, говореше бързо, но нито дума не стигаше до ушите ми.
Извадих слушалките и ленива усмивка се разтла на лицето ми.
-Няма проблем-отвърнах
Чак сега осъзнах, че пакета желирани бомбони лежеше безпомощно върху полираните жълтеникави плочки...Но той никак не бе самотен.Явно при сблъсъка ни, бях успял да съборя цялото съдържание на рафта прде мен.
Наведох се и се залових с подреждането..
Споменах ли, че мразех супермаркетите?

След всичките глупости коит бях изръсила, той не ме чул за щастие.Усмихнах се започнах да събирам нападалите неща от щанда, които той бутна.
-Аз съм, Ема! - обърнах се и му подадох ръка.Надигнах се и оставих една консерва на най-готият рафт, но тя не искаше да стои, а да се поразходи и набързо се стополяса върху главата.Божичко катъв срам!Момчето се изсмя и посегна да вземе повторно падналата консерва.. Отново се усмихнах и се наведох за да продължа да събирам продуктите.

-Сев-подадох и ръка
Едно беше ясно, никак не бях добър в подреждането на щандове..край с кариерата ми на продавач в супермаркет.
Успях да закрепя една консерва грах на мястото и , което ме накара да се усмихна доволно.Но тя сякаш забелязала този мъничък факт, се олюля и тих звук оповести срещатаа и с пода.
"Лоша консерва" изгледах я изпод вежди.
-Хъм, започвам да мисля, че ще енай-добре да се омитаме от тук.-обърнах глава към Ема
Безпорядъкът от консерви и други продукти имаше внушителни размери и бе въпрос на врмее някой костюмиран оправител да цъфне и с кисела физиономия да ни покаже вратата.
За щастие въпросният управител не се мяркаше на хоризонта.
Само забързани хора, опитващи се да си пробият път до касите.
След няколко минути неистови усилия обаче, продуктите около нас започнаха да намаляват.
Стрелнах ръка към едино от малкото пакетчета желирани бомбони, все ощи лежащи безпомощно на пода.

Като гледах и на Сев консервите му се опъваха.Изсмях се още веднъж.
-Поне си с по-малко неща от мен, много по малко! - казах засмяно.Чантата ми също беше паднала, наведох се да я вдигна тя се изсипа.За капак на консервите имаше протмонета, гланцове и други момичешки работи.Сев се изсмя отново, не издържах на смеха му и се присъединих към хауса от звуци.Двама продавача се насочиха към нас, издърпах Сев за ръкава и е насочихме към касирте съвсем спокойно..

Червило, грах и желирани жаби..
С една дума пълен безпорядък.Нечия ръка ме изкара от моментното вцепенение, причинено от хауса на пода.
Мисловният ми механизъм бе замрял и ми трябваха няколко секунди докато осъзная какво всъщност ставаше.Двама набити мъже си пробиваха път към мястото, на което стояхме.За щастие, бързите рефлекси на Ема бяха успели да ни спасят..Поне за сега.
Съвсем спокойно се наредихме на опашката.Постарахсе изражението ми да остане нормално.Доста трудно придвид факта, че бях ужасен актьор.Май това бе причината като малък в детската градина да получавах роли като "големия крайпътен камък"-част от декора.
Простите ми стискаха нещо .Сведох поглед и едва сдържах смеха си.
-Това май е твое..този цвят не ми отива-подадох и червилото
Явно ни е бе разминало..Хъм, дали тук имаше камери?
И по-важният въпрос, колко време би отнело на охраната да ни разпознае и залови?Дали съществуваше опастност да ни накарат да полагаме обществено полезен труд, за дето бяхме помели цял рафт с продукти?
На кого ли му пукаше...

Мъжете бяха стигна ли до рафта на който нямаше нищо.Засмях се и когато се обърнах Сев държеше червилото ми.
-Цвета наистина няма дати отива! - казах шеговито и доста голяма усмибка на уста.Дойде време на Сев да пати бонбонките си, но заплес като него никога не разбира.
-Господине, господиние ваш ред е! - чу се женски глас идващ от касата.Хванах момчето за ръкава и го обърнах.Той се засмя и подаде жабите на жената зад касата.Започнах да вадя нещата от количката и да ги слагам на плъзгащата лента...

ПП: съжелявам, че закъснях трябваше да помагам на нашите : )

Подадпох банкнотите на жената зад касата, която изглеждаше отекчена.И как нямаше..цял ден бе принудена да гледа физиономиите на заплеси като мен..
Което ми напомня, че пак се бях отнесъл.
Ема вадеше продуктите и ги поставяше пред киселата физиономия на касиерката, явна конкуренция на някой лимон например.
Останах ококорен пред торбите, които се предполагаше, че трябва да пренесе Ема.
-МАй ще ти трябва помощ с това-комнах с глава към тях.
Едно от качествата изграждащи характера ми бе, че не обичах да чакам.Днес не бе по-различен ден.Взех част от покупките и я погледнах очаквателно.


Пп:няма проблем=]Извинявам се, че е кратко..

-Охх, гадни касиерки..! - измрънках нервно, а после се засмях и погледнах към Сев.Той взе част от покупките ми, и имах чуството, че свали 2тонен слон от гърба ми.
-Мерси! - усмихнах се и го погледнах. - ..явно трябва да се разделяме вече ти трябва да се прибираш, аз също! - казах с нацупена физиономия.Исках да се поразходя, да изляза от ужастната неприветлива студена къща.Замислих се да ли да го поканя, но той е непознат можеше да ми откаже, и щях да потъна в дън земя.Какво пък, нямаше да загубя нищо, е може би достойнството си, засмяхсе на ум.
-Сев..искаш л ида се..поразходим?? - започнах да заеквам и корема ми се сви на топка.Какво ми ставаше за бога...

-Сев, искаш ли да се поразходим?-
Пак го бях направил.Пак бях изключил хард диска си и отново трябваше да разтърся глава, за да върна поне малко от мисловните си клетки..които и без това не бяха особно много.
Покгледнах торбата, която носех и усмивката ми се разтегли от ухо до ухо.
-Ами покупките?-повдигнах вежда все още развеселен.
На разходка в парка с торби например...звучеше странно не мислите ли?Цял рояк от деца, играещи на криеница и гоненица и нагъващи захарен памук и ние..с торби под ръка.
-Ако искаш мога да ти помогна и да ги занеса до вас-добре, това прозвуча странно дори за откачена особа като мен..А в какво се изразяваше откачеността ми? Може би пакета желирани жаби в дясната ми ръка, доказваше, че нещо в главата ми хлопа..Даже май го чувах когато подтичвах, но това си оставаше друга тема..Защото пак бях започнал да се отплесвам.
Е най-вероятно щях да получа ритник насред магазина, задето не си бях премълчал.Но да я оставя да мъкне покупкии, чиито общи килограми надминават нейните поне десетократно, щеше да е проява на ..каква ли бе обратната дума на кавалерство..
За пореден път разтърсих глава и се опитах да си придам нормално изражение.
-А пък после ще се разходим..-довърших думите си

Да ми помогне с покупките, боже толкова е мил.Сигурно си е помислил, че ще се разхождаме с торбите.Сомо като си го представя, аз и той с по две тпрепълнени хартиени торби във всяка ръка и в парка.
-Добре, мерси все пак..- отговорих му и се усмихнах.-..Сигурно щях да се тътря 5века до нас, ако бях сама! - започнах да се смея и замако не ми потекоха сълзи.
Отново сакатите ми ръце бяха в действие.Трябваше да ходя като робот без да кажа и дума, за да не изпосна нещо защото вечно се смеех на какви ли не простотии.Едната чанта реши да се скъса и цялото и съдържание се разпиля по улицата.Започнах да се смея още по силно, една бутилка се търкулна и излезе на шосето.Изтичах да ябзема а Сев се заливаше от смях.За бога какво ми ставаше.Чусе силно пищене по скоро от класон на кола, които ме углоши.Наведох се взех бутилката която отново бягаше от мен и продължих с смеха..

-Днес ни върви на събиране-отбелязах гледайки я
Определено бяхме комична картинка..Първо съборихме цял щанд.След няколко минути усилена борба с няколко консерви грах ни се бе наложило да връщаме на мястото му съдържанието на чантата и ..а сега и покупките.
С начумерено иражение проследих една от бутилките.Нещото се търкаляше по-учестено и от колелото в клетка на хаместер.
Най-накрая успяхме да строим всичко изпопадало в редичка.
-Добре, торбата се скъса, което ще рече, че тези тук, няма как да ги пренесем.-кимнах с глава към бутилките и останалите неща
-Идеи?-усмивката ми се разтегли от ухо до ухо
Е, не си бях представял деня така..В плановете ми съществуваха неща като поредния футболен мач, излежаване до късно в леглото и всякакви такива безсмислени дейностти за запълване на времето..Но да гоня зеленчуци..определено бе по-забавно, а и компанията си я биваше.
Малко по малко колелата на мисловния ми механизъм защракаха с нормално темпо, възвръщайки нормалното течение на мислите в главата ми.
Идеи, идеи..как щяхме да пренесем всичко не ми хрумваха..Но пък и аз и учителката ми по математика знаехме, че мисленето попринцип не ми се отдава..

Бъркотия, бъркотия и само бъркотия, връхлиташе всеки след които минехме с Сев.Той гледаше отчаяно всичко което беше останало по земята.И двамата нямахме идея как да пренесем всичките покупки до нас, за това взех телефона и набрах нмера на едно такси.След 8мин таксито беше преднас двамата и ние се качихме с всичкият багаж в колата, която не беше никак голяма.Телефона ми извъня по пътя.Беше Беки, какво ли искаше сега пък.Вдигнах го съвсем отчаяно и отекчено.
-Слушам, Бек! - казах й лениво.Нещо от рода на думите"Ела веднага, трябва да ти кажа нещо..".Провали разходката ми, и всиските ми планове.
-Добре, идвам! - затворих телефона разочеровано.Обирнах се към Сев.
-Сев, Беки ме вика и каза, че е спешно и наистина трябва да вървя!..

- Само дето ще трябва да се пребоядисва и подобни щуротии, но хей, това е предизвикателство, нали?- отвърнах с усмивка започвайки да си представям работата, която ме чакаше. Всъщност обичах да се занимавам с такива неща, тъй че надали щеше да ми е неприятно да "освежа" новия си дом. Бях ентусиазиран, но първо трябваше да подпиша документите.
- За нас е прекалено лесно- съгласих се и се облегнах на близкия щанд. Кръстосах ръце, докато се опитвах да се присетя другите предизвикателства, но за жалост нищо не изникваше в съзнанието ми.- Не можем ли да изнамерим отнякъде списъка?- попитах го заговорнически и повдигнах вежда. Наистина бях готов да направим нещо друго, защото това определено започваше да ми дотяга. При това много. С Артър нямахме проблем със задръжките, щом вече бе успяло да ни писне.- Ако и намигнеш веднъж, сигурен съм, че ще направи всичко възможно, за да ни помогне да ни запомнят.- казах му кимайки към момичето зад щанда с ядки, която изпиваше с поглед приятеля ми.

- Супер.- приех въодушевено предложението му преди да си разменим хай файв. Оттласнах се от щанда и го последвах към колата, за да потърси списъка и сменим така лесното, или поне за нас, предизвикателство.
- Прав си. И ако разбере за моето подстрекателство е възможно заедно да пътуваме към гроба.- допълних все още на шега и се засмях заедно с него. Определено не трябваше да всявам смут в отношенията им.
Взех листа от ръцете му, за да мога да прочета и повдигнах между преди да изстрелям.
- Навим съм...- но въпреки това продължих да чета изброените предизвикателства.- Ако го съчетаем с номер 10?- вдигнах залога преди да се разсмея. Звучеше напълно откачено, но какво пък?! Кога друг път щеше да ни се отдаде такава възможност.

- Радвам се, че одобряваш вкуса ми!- кимнах му с делово изражение преди да се засмея. Просто, защото това бе най-логичната реакция в случая. Надали някой от нас двамата щеше да заплаче, освен може би от смях на абсолютно безрасъдните ни идеи.
- Хм- казах щом поех шапката от ръцете на Артър. Разгледах я от всички страни и си я сложих на главата.- Идеални са, дори си мисля, че ми отива.- намигнах му и се усмихнах развеселено.- При това много...- допълних и му се изплезих. Отново детинската ми страна взе превес. Поклатих глава, за да се постарая да се държа сериозно. Макар че в случая май не беше възможно, щом прибегнахме до стрийптиз и продажба на бельо. Но въпреки това си беше изключително вълнуващо.