Супермаркет "Bi-Lo"

Беше от скоро в града и за първи път му се налагаше да пазарува..Не знаеше много места, затова си пробва късмета в най-големия супермаркет в квартала..Слезе от колата си, не много скъпа, черна на цвят, но си я харесваше и не мислеше скоро да я сменя с друга, колкото и скъпа да бе тя..Тръгна към сградата на супермаркета, оглеждайки се насам-натам за някой интересен или по-скоро за някой папарак..Често му се случваше да го хващат в кадър и това хич не се харесваше на руснака..Претича и влезе набързо вътре..Взе една от пазарските колички и се заразхожда, вече спокоен между щандовете, оглеждайки продуктите..Както винаги не си бе записал на листче и не беше сигурен какво му трябва..

От няколко дни бях вече в града,а още не бях излязла да купя неща за ядене.
Реших да отида до близкият супермаркет.Облякох се и си записах най-важните неща които трябва да купя.Извиках си такси и след около 10 мин вече бях там.Влязох в супера и си взех една количка.Започнах да обикалям щандовете и да търся това което ми трябваше.
Загледах се в една зърнена закуска и съвсем забравих за количката.Обърнах се рязко и я бутнах.Тя тръгна и се заби в количката на някакво момче.Изтичах и клекнах да събирам нещата.Беше ми толкова неудобно.
-Съжалявам.Ще ви ги платя.-усмихнах се притеснено.

БАМ!!!Даже не разбра какво стана..Както си стоеше мирно и кротко и четеше досадните малки буквички на кутия със зърнена закуска..Оо, обожаваше тези с шоколада, но не можеше да намери оназе марка, която обожаваше и винаги си взимаше когато пребиваваше временно в Русия, колкото да види родителите си или просто за почивка от околосветското пътешествие..Ъх..Нямаше такава и даже количката му издрънча шумно..Извърна се стреснат, за да види как млада, тъмнокоса жена с добре оформено тяло и приятни извивки на лицето му се извиняваше, а Алекзандър дори не знаеше за какво..Трябваха му няколко секунди, за да разбере какво бе станало..Наведе се и помогна за събирането на двете кутии с друг вид закуска и някакъв пакет със сладки..Все пак, алек си имаше чист фетиш към сладкото..
-Глупости- засмя се руснакът..О, да, акцента му определено си пролича.-Нищо не е станало, няма проблем..
Пусна една очарователна усмивка и върна покупките си в количката..Чак тогава успя да огледа жената пред себе си..
-Адски много сте ми позната, знаете ли..

Каза че няма проблем и ми се умихна.По акцента му разбрах че не е американец.
Даже доста секси акцент.
-Адски много сте ми позната, знаете ли.. - каза той гледайки ме.
Стана ми малко неудобно.Беше ме страх някоя тълпа фенове да не ме види.
-Ми актриса съм-засмях се.-Аз съм Маргарет.
Подадох ръката си.Взех останалите неща от земята и ги сложих в количката.
Толкова се бях стреснала.Помислих си че количката ще смачка момчето..

-Да, разбира се, Маргарет Тейт.-досети се Алекзандър и се усмихна, поемайки ръката й.-Аз съм Алекзандър Беликов, фотограф..
Ръката й беше толкова мъничка и крехка в неговата, че Алек се притесни, че може да я стисне малко по-силно и да вземе да й счупи нещо..Алек беше всеизвестен с факта, че не си знае силата и честичко чупеше това онова без да иска...
Не беше гледал много филми с актрисата пред себе си, но пък и по принцип Алек не беше почитател на киното..Предпочиташе театъра..Беше толкова по-живописен и въздействащ от хиляди филмови ефекти и звуци..Трябваше да признае на актрисата, че е красива и определено популярна..

Оказа се че се занимава с фотография.И се казваше Алекзандър.Той хвана ръката ми и се здрависахме леко.Май го беше страх да не ми я счупи.Когато се уверих че всичко е в количката тръгнахме бавно към щандовете.Грабнах една кутия шоколадов сладолед и я сложих в количката.
-От кога си тук.-попитах го с усмивка.Доста ожаднях.Отидох и си взех един студен чай.Не ми пукаше направо го отворих и пийнах от него.
-Дано не ти правя лошо впечатление.Просто съм много жадна.-извиних се.

Тръгнаха бавно между щандовете..На Алек доста неща му обягваха от мислите и от мисления списък, който си състави в последния момент..Беше по-зает да следи разговора, отколкото да се вглежда в храните и да ги избира..Винаги можеше да отскочи в кварталния магазин и да си вземе каквото му липсваше..
-Тук съм всъщност от снощи..Минах за малко през родната Русия и от там с директен полет до тук..Прекрасен град, но ми е прекалено топъл..Свикнал съм на по-ниски температури.-засмя се Алекзандър, после махна вяло с ръка.-Ама, моля те..Смятам се за позитивен човек, рядко обръщам внимание на лошите неща, а и в това не намирам нищо лошо..

-Ммм Русия.Там е страхотно.Нищо че е толкова студено-засмях се.
Извадих списъка от малката си чантичка и го погледнах да видя какво изпускам да купя.
Взех нещата които ми липсваха и се запътихме към касата.Когато жената ме видя за малко да припадне.Усмихнах се и се скрих леко зад Алекзадър.Щом една ме бе разпознала,значи и другите които бяха там щяха да го направят.
-Сега се почва.-засмях се.Събра се тълпа от хора и започнаха да ме молят за афтограф.
Извадих една химикалка и започнах да се разписвам.Имах чуството че това никога няма да приключи.Погледнах го и му казах тихо.
-Помощ !

Алекзандър се шашна..Така ли ставаше тук?Окопираха ги дори в магазина за автографи?Това беше просто отвратително!Издевателство над звездите, не можеше да си и помисли да бъде така нападан..Добре, че автографите се знаеха само от подбран кръг хора и не ги спираха по улиците и в супермаркетите заради някакви си листчетта с подписи..Ума му не го побираше съвсем или поне не можеше да го осмисли нормално..
-Мога да те отвлека драматично..мога и просто да те изведа..Първото или второто?-попита я на ушенце Алек и облегна брадичка на рамото й очаквателно..

-Първото ми харесва повече-засмях се.
Това момче се оказа доста забавно.Отдавна не се бях забавлявала така.Тук хората не бяха толкова зле настроени към звездите.Просто бяха малко по-настоятелни за афтографи и снимки.Той ме хвана и ме изведе по най-бързият начин от супера.Виждах хората как гледат като застреляни.Не знаеха какво става.
-Благодаря ти.-усмиханх му се и го целунах по бузата от благодарност.
Хванах двете торби в една ръка и се отпитах да спра такси,но не се получи.
Изругах леко на ум и оставих торбите на земята.Мина още едно такси,но и него не можах да спра.как щях да се прибера.

-Хей, да те закарам до вас?-предложи Алекзандър, след като целия се изчерви заради целувката..
Не че не го бяха целували до сега, Боже..Колко жени бяха минали през ръцете му, но Алек някак си се по притесни, защото все още не познаваше добре актрисата, нито тя него, а вече си беше извоювал целувка и усмивка..Почувства се адски горд от себе си, още една реакция, която му беше достатъчно необяснима..
-Колата ми е ей там, на паркинга..Не ми пречи да се отклоня от пътя към вкъщи..-заобяснява Алекзандър, докато взимаше големите торби от ръцете й..Без проблем можеше да носи и нейните и своите..

Брей,оказа се и джентълмен.Усмихнах му се и ялзох в колата.
По време на пътя не си казахме нищо.Добре че не уцелихме задръстване.
Когато пристигнахме пред нас излязох от колата и си взех торбите.
-Мерси много.Не знам как да ти се отблагодаря.-усмихнах му се и изтичах да отключа входната врата.

Не знам какво ми ставаше напоследък,но бях много нервен.Палех се от най-малкото нещо и не издържах някой да е около мен.Много се дразнех и от най-малкият шум обезпокоил тишината.Опитвах се да се сдържам пред Серина,но не съм магьосник и ми се налага да излизам без причина когато червената лампа светне.Нищо не беше както трябва,или поне в главата ми.Често идвах в супермаркета за глупости.Днес бях купил ненужни неща и касиерката накара червената лампичка прегря.докато излизах от супермаркета си поех въздух и се спрях отпред за да си запаля цигара.Най-лошото,е че увеличих цигарите с кутия и половина на ден.

Джени се бе покрила доста добре през последните дни и никой не знаеше къде е тя.Всъщност тя си беше вкъщи и обикаляше къщата по няколко пъти на ден.Излизаше колкото да си купи храна от близкия магазин,а след това се прибираше и заспиваше пред компютъра.От блога на Клюкарката научаваше всички новини.Искаше `и се да отиде на партитата,но знаеше,че тя не е част от елита.Веднъж беше сгрешила да отиде на едно от партитата и все още съжаляваше.От този момент до сега тя бе обречена да си остане сама до края на дните си.А и кой щеше да я забележи като постоянно си стой вкъщи?Дори и момчето,с което живееше не я поглеждаше,а тя уж беше част от неговия харем.Живота на малката Джей беше наистина ужасен.
Един ден тя реши да отиде до магазина,но не каза на никого,дори и на прислужницата,която между другото си беше доста голяма клюкарка и знеше всичко за всеки.Момичето влезе в магазина и започна да разглежда.Все си някакви сладки и солени работи,за да има какво да си похапва докато гледа поредната серия на любимия си сериял и излезе от магазина.Беше пред магазина,когато получи СМС от "Клюкарката" или по - точно новата новина,която щеше да смае целия град.
"Моля те,дано пише:Забелязана:Джени Хъмфри...моля те,моля те" - тя се надяваше с това излизане да стане част от блога.
Докато четеше поредната новина за женски бой,момичето се сблъска с някого.
-Извинете! - каза тя и прибра телефона в джоба.Погледна към човека,който беше сбутала.

Докато се наслаждавах на цигарата си и усещах как стресът ме напуска някой се блъсна в мен.Обърнах се стиснал зъби и готов да изсъскам нещо,но щом видях момичето,реших,че не е нужно да привличам хора към най-новият ми клуб на изнервените.
-Няма...няма нищо...
Казах и отново си дръпнах от цигарата.
-Ти си Джени...нали? Джени Хъмфри?
Попитах я докато изгасях цигарата си с крак.

Момчето я увери,че не е станало нищо и тя си отдъхна.Беше добре да разбере,че не е направила нещо лошо.Следващото нещо накара малката Джей. да повдигне веждите си.
Той я разпозна.Попита я дали,тя е Джени Хъмфри.Момичето премига няколко пъти и се замисли дали наистина е чула това,което си мислеше.Тя се усмихна от изненада.
-Да аз съм Джени Хъмфри,а ти от къде знаеш името ми...знам,че не съм много известна,няма ме в нито едно от изявленията на"Клюкарката" не съм от елита,и очевидно не си спомням да съм разговаряла някога с теб,ти все пак си от елита. - започна да се обеснява тя и се усмихна.
Не искаше да става противна на момчето още от първия им разговор,затова замълча за момент и погледна към покупките си,които изглеждаха непокътнати.Джени премести погледа си отново на момчето.Беше `и много познат,вероятно е чела за него от "Клюкарката".Тогава тя се сети кой е той.
-Ти си Артър Пендрагон,нали? - попита тя,напълно сигурна в това,което говори.Беше чела за него в "Клюкарката" няколко пъти,и знаеше,че той е гаджето на известната Серина Ван Дер Удсън.Те бяха наистина много сладка двойка,а сега Джени се чувстваше страхотно,че има възможноста да разговаря с това толкова известно момче.

Тя е мила и определено не заслужава да си изпусна нервите върху нея.За това само се усмихнах и подадох ръката си.
-От плът и кръв.Не се тревожи,и аз не съм от елита.
Засмях се и й предложих да седнем на пейката защото запречвахме входа,макар,че раздразнените хора,който минаваха край нас ме разведряваха.
-Имам познати в колежа и те са те споменава ли...от там те познавам.Или по-точно знам коя си.От начинът по-който те описваха...сякаш си принцеса в някоя приказка.Дори не мислех,че си истинска.
Засмях се и запалих нова цигара.

Още една изненада за малката Джей.Описвали са я като принцеса от приказките.А тя си мислеше,че хората не знаят за нея...Това си беше наистина голям компримент за Джени.От начало тя си помисли,че той се шегува,но когато видя погледа му,разбра,че това не е следващата шега.
Вероятно иска да е мил,и затова не `и казва истината.Джени си знаеше,че няма да има много добро бъдеще.Щеше да стои в сянката на всички момичета,и нямаше да може да се изяви.Това,че от колежа няколко момчета я познават,не означава,че другите я познават.Лошото беше,че всички момчета,които бяха около нея искаха да са приятели с нея,без каквито и да е по - задълбочени чувства.А ако Джени реши да създаде нов контакт,това ставше невъзможно,заради една или друга причина.
Двамата седнаха на една от пейките пред магазина.Джени погледна към момчето,и когато срещна погледа му се усмихна.Той си беше част от елита,нищо че той не искаше да е.
Но както и да е,Джени реши да не мисли за това кой е от елита и кой не,затова се замисли какво да си говорят с Артър.
-Значи учиш в колежа,с какво се занимаваш там? - усмивка се появи на лицето `и,когато зададе въпроса си.

Веднага по замисленият й поглед разбрах какво я тревожи,но реших първо да отговоря на въпросът й.
-Не,не уча в колежа.Просто имам познати от Ню Йорк,които са се преместили тук за да учат.
Дръпнах си от цигарата и се загледах в малкото момиченце което береше цветя близо до пейката ни.
-Не трябва да гледаш толкова песимистично на живота.Бъдещето е пред теб,не бързай да се отказваш да живееш животът си.-казах и се облегнах назад все още гледах малкото русо момиченце.-Как да го кажа...ти си като пъпка на роза...-погледнах я.-Трябва време за да пораснеш и не говоря за години,а като човек,и да се превърнеш в един красив цвят,на който всички ще завиждат.Просто трябва да се стремиш към мечтите си и да вярваш в себе си,а и да си откраднеш мало живец.-засмях се и й намигнах приятелски.

Джени го слушаше с интерес.Говореше доста интересни неща,а и той реши да я сравни с цвете,което си беше доста добре.След като свърши,той се усмихна на Джени,а тя не спираше да мисли над думите му.
Е все пак на него му беше лесно,той излиза с най- известната от града - Серина.А и Джени нямаше никакви шансове да успее,но начина по който `и говореше Артър я накара да повярва в себе си,и за доста голяма част тя беше наистина доволна от това,което беше чула преди няколко секунди.
Момичето се намести на пейката и погледна към момчето.Той пушеше от цигарата си,тя му се усмихна,след което погледна отново към магазина.
-Добре,но определено искам да ме запознаеш с някой твой приятел,който ме смята за принцеса от приказките. - засмя се Джени,Артър също се засмя,а след това Джени се спря за момент. - Не,наистина,сериозна съм. - усмихна се накриво тя и се огледа.

Радвам се че е чула това което й казах.Тя е умна и чаровна,ще успее и аз съм напълно сигурен в това.Облегнах се назад до нея и извадих малката бутилка кола от плика с покупките.
-Точно това исках да чуя!-казах и се засмях.- Ще те запозная с всички мои познати...които живеят в Ел Ей и ще видиш,че и те ще те харесат.
Не искам младо и хубаво момиче като нея да захвърли животът си ей така.Може да я изведем със Серина някъде,ще викнем повече хора и ще си направим купон някъде,може да посетим бившото ми работно място.
-Знаеш ли какъв бях преди да стана актьор?...Ди-джей...а преди това работех като миач на чинии в една закусвалня.Пътят нагоре е труден,но всичките мъки и пот си струват....-нещо ме удряше на философия.
-Какво ще кажеш да излезеш с мен и още няколко приятели някоя вечер?

Джени се надяваше да се запознае с нови хора,но по - важното е,че когато излезе с Артър и неговите приятели,ще получи малко повече слава и вероятно да се влюби в някой.
Тя се усмихна на мислите си,след което реши да се разбере с Артър,разбира се,ако той го казваше само за да я отеши,нямаше да `и стане много приятно.
-Добре,ако наистина го мислиш..надявам се да е така,може да се разберем,разбира се,ако нямаш работа,аз съм свободна всеки ден независимо часа...така че съм свободна,само кажи и ще излезем,аз,ти и приятелите ти. - усмихна се и пооправи малко облеклото си.

-Добре,ще се уговорим щом разбера кога Серина е свободна и ще ти звънна.
Извадих телефонът си и й го подадох за да въведе номерът си,след това го записах и й чукнах за да има моят.Погледнах времето и се изправих.
-Налага ми се да вървя защото закъснявам,но най-вероятно по-късно ще ти звънна за да се доразберем.
Стиснах й ръката и се отправих към вкъщи.

Не знам кой дявол ме нави да правя предизвикателствата,но се радвам,че се съгласих. С един приятел се разбрахме да направим номер шест от списакът. На път за първият супермаркет едвам не се отказах,но после се сетих,че скоро не съм правил луди неща и продължих към супермаркета.Спрях на паркинга и излязох от колата по чехли и боксерки.Веднага ме загледаха,а аз само им се усмихнах.Носех фотоапарат,защото искат снимки като доказателство...не,че нямаше да се разчуе за това когато обиколим супермаркетите.Дано само Александър да не ме прецака...

» Супермаркет "T&T"
» Супермаркет "Фиджи"