Домът на Джули Бейкър, Рамона Вандерлу и Джейкъб Рейнаис

Къщата отвън:

Spoiler:

Излязох от колата и въздъхнах тежко. Не можеше ли да избере по-хубава къща? Все едно да се изместя от апартамента в... друг апартамент. Исках простор, а не кутия за обувки.
Тръгнах напред, потраквайки с токчетата и гривните си. Стъпих на прага и натиснах звънеца. Джулиана веднага ми отвори.
- Имаш ужасен вкус... И ще живеем тук? - изсъсках и бутнах Джули, за да мина.
Стоварих куфарите на земята, а зад мен идваше шофьора, който носеше още няколко куфара.
- Можеш да ги качиш в стаята ми. - усмихнах се накриво и влязох навътре, като оставях кални петна с ботушите си. - О, налей ми, ако обичаш, чаша минерална вода.
Джулиана се нацупи и отиде в кухнята. През това време аз седнах на отвратителния диван - та, той беше в някакъв гаден нюанс на лилавото, - и бръкнах в чантата си. Извадих малка червена кутия със златна панделка.
Джули дойде с водата и аз поех чашата, подавайки й кутийката.
- Да не би да си си помислила, че ще те забравя? Подарявам ти я. - отново се усмихнах изкуствено и отпих от водата.
Докато момичето се мъчеше да отвори кутийката, аз реших да избера с какво ще съм облечена през другата част от деня.
- Какво мислиш - Супра или Пума? - попитах Джули и й показах и двата чифта лилави кецове, повдигайки вежда.

Понякога много се дразних от поведението на Фейт. Та тази къща беше предназначена само за мен, а тя сама ми се натресе. Е, аз я приех де, но от любезност. Още с влизането си започна да се разпорежда. В началото си казах, че тази работа не е за мен, а за прислужницата, но се досетих, че Фейт не знае за нея. Отворих кутийката. Вътре имаше една гривна...
-Хубава е. -Промърморих. Сложих я, за да не се обиди. Плеснах със ръце, за да извикам Елизабет (прислужницата ни). Тя естествено не дойде. Фейт Попита ме кое от двете "Супра" или "Пума" предпочитам.
-Супра или Пума? -Повторих. -Пума. -Винаги съм я предпочитала. Може би заради името. Било е по-сладко.
-Ъгх! Елизабет! -Викнах. Тя веднага дойде. -Идвай, когато ти плесна, ясно!? Ами ако имам интервю!? Няма да мога да говоря! Имаш работа. -Показах й калните петна. Вероятно от страна на Фелисити щеше да последва въпрос "Ама три ли ще сме в тази къща?".
-Това е прислужницата ни. Надявам се си доволна, че няма да си переш сама дрехите. -Засмях се. -Тя има всякакви функции. -Прошепнах на Фелисити и се усмихнах леко.

- Аха, значи Супра. - отсякох и събух ботушите си. Подадох ги на прислужницата, както и да й беше името, и й наредих да ги почисти, а после и да занесе куфарите до стаята ми.
- Никога не съм си прала сама дрехите. Не е нищо ново, но се радвам. - допълних и проследих с поглед Бетани или както й беше името на онази, която качваше куфарите ми по стълбите и изглеждаше доста тромава.
Хванах кецовете и тръгнах след жената, като я подканвах да върви по-бързо. Все пак нямах цял ден. Пък и бях с тези дрехи вече три или четири часа - какво безобразие!
- Тя има всякакви функции. - прошепна Джулиана, когато прислужницата се беше отдалечила, а аз бях забавила темпото, за да слушам старата си... хм, позната.
- Можеш ли да я направиш по-бърза? - поклатих глава и погледнах Джули, която се засмя и поклати отрицателно с глава. Изръмжах и настигнах прислужницата, като й подвикнах: 'Бетани, размърдай се!' Тя спомена, че се казвала Елизабет, но бях напълно сигурна, че името й е Бетани и само се опитва да ме направи за смях. Имах желязна памет!
Най-сетне куфарите ми бяха в стаята. Сякаш мина цял век.
Отворих единия и извадих дрехите, които исках да облека, а после и друг, от който извадих лилавото яке, което беше в тон с кецовете.
- Приказно! - заявих и се преоблякох за няколко минути.
Отидох пред огледалото и вдигнах косата си на рошав кок. Взех телефона си и слязох долу при Джули.
- Значи ще живеем и с тази? - попитах доста безразлично. Джули кимна с глава, а аз прошепнах на себе си: - Перфектно. Не ми беше достатъчна Джулиана...
Обърнах се към Джули, слагайки ръце на кръста си.
- Е, хайде да излизаме, Джулс. Така добре ли съм? - подканих я и се завъртях, за да отговори на въпроса ми.

-Може да излезем, но първо трябва да се преоблека. -Толкова удобно се бях настанила на дивана, че изобщо не ми се ставаше, но иначе Фелисити щеше да започне да мрънка, а понякога мрънкането й толкова ме дразни, че чак ми иде да я цапна.
-Дрехите ти не са толкова зле! -Намуси се тя. Винаги е била толкова нетърпелива. Бас лова, че просто не й се е чакало.
-Оу, нали теб не те следят непрекъснато и не пишат глупусти! -Сопнах се. След това подхвърлих един вестник. Заглавието гласеше "Джули Бейкър искала да става актриса". Не знаех, че съм го искала, но не ме приели и единственото място за, което съм ставала било някакво модно шоу. Там ме видял някакъв и така съм стигнала до тук. Как пък ли не!
-Отивам да се преоблека! -Изтичах по стълбите нагоре. Влязох в стаята си и си сложих една жълта рокличка, черните обувки с висок ток и якето, което си бях купила тази сутрин. Доста се почудих дали да си взема очила, но не... Вечер е. След това се върнах при Фелисити.
-Къде ще ходим? Предлагам да се поразходим първо малко, а после да отидем до някоя дискотека или бар или нещо от сорта. -Знаех, че утре в някой жълт парцал ще излезе някоя клюка за мен, но не ме интересуваше. Хората само говорят. Понякога всичко ми се струва като игра на развален телефон.

Джули ме покани на гости докато си купя къща, и ето че се озовах пред чудесния й просторен дом. Щях да се настаня в стая, за която Джули беше забравила че същесввува. Звъннах на звънеца и зачках с усмивка, прекарасната собственичка на красивата къща.

Spoiler:

Чух звънеца. Това вероятно беше Джейк. Точно да извикам Елизабет, но се сетих, че е в почивка. Мислих си вече да изгоня вече. Тя непрекъснато беше в почивка, а взимаше много пари. Погледнах Рамона, която разглеждаше някакво списание и слушаше музика. Така или иначе смятах да отворя вратата сама. Отново се позвъня и най-сетне станах и отворих. Да, беше Джейк. Усмихнах му се.
-Здравей, влез. - Джейкъб влезе. И двамата погледнахме Рамона. -Да... С нея само... живеем заедно. Настанявай се. Искаш ли нещо за пиене? -Попитах, а след това отидох до Рамона и й дръпнах слушалките. Изгледах я накриво.
-Имаме гости, забрави ли? -След това отидох до кухнята за чаши и кола.

Седях на дивана в хола и четях списание. И естествено, корицата красеше Джулиана Бейкър... Голяма смешка! Имах чувството, че някой си прави шега с мен.
Извъртях очи и сложих слушалките си. Разтворих списанието и започнах да чета една интересна статия. На вратата се позвъни, но естествено, се направих, че не чувам, за да отиде Джули да отвори. Онази Бетани, робинята... прислужницата ми... ни, отново беше в почивка. Нямаше ли Джули вече да я уволни или щеше да остави честта на мен?
Скоро на вратата се появи някакво момче, най-вероятно от тъпите приятели на русокосата.
Той влезе в къщата най-спокойно, явно бе решил, че може да си се разполага където поиска. Джулиана махна слушалките ми.
- Имаме гости, забрави ли? - попита тя и отиде в кухнята.
- Да, забравих - отсякох и оставих списанието настрана.
Момчето седна на дивана до мен. Възползвах се от момента да му вгорча и първите минутки от жалкото съществуване в тази къща, докато Джули се мотаеше в кухнята.
- Да не се изгуби, захарче? - попитах ангелски.
Щях да продължа, но Джули влезе в стаята и ме изгледа накриво. Направих се, че не съм я видяла и станах от дивана.
- Значи... това е новото гадже на Джули? - извадих телефона си. - Нямам търпение да съобщя на всички.

Седнах на дивана до момичето със слушалките, което не ми обръщаше особенно внимание. Докато Джули беше в кухнята, за да ми донесе кола, момичето остави списанието настрани и птомърмори с ангелски глас.
- Да не се изгуби, захарче? - Захарче? Това определено не беше определението за мен.
В същия момент Джули се върна в стаята, и момичето със списанието се изправи от дивана. Не разбирах отношенията им, но от това което виждах - не се понасяха.
- Значи... това е новото гадже на Джули? Нямам търпение да съобщя на всички. - Изсъска момичето и сега хич не приличаше на ангел.
Изчервих се. Не бях гадже на Джули, не че възразявах да бъда.
- Извинете ме дами, ще си... Ще си подредя стаята. Am до след млако. - Успях тактично да се измъкна от кръстосания бой с очи.
Взех си багажа и колата и се закaтерих по стълбите.

Влязох в стаята бясна. Оставих чашата на масата, както и колата. Взех телефона на Рамона и го хвърлих назад. Искаше ми се да стане на парчета.
-Ако кажеш за това на някого, ще те убия! -Блъснах я на дивана. Не мога да повярвам, че направи това. Ужасно е да живееш с хулиганка в къщата. Напълних едната чаша с coca cola и се качих в стаята на Джейкъб. Преди да вляза чукнах на вратата.
-Това долу беше Рамона. Съжалявам за нея... И нея. Горката. Не знам защо се държи така. От както я познавам е такава. Знам, че няма да се промени. Аз слизам... Ела по-късно. -Оставих колата на нощното шкафче и слезнах при Рамона. Тя държеше телефона си и ме гледаш така, сякаш всеки момент щеше да ме убие.
-Какво? -Седнах на дивана и включих телевизора. Започнах да превключвам програмите, но нямаше нищо интересно за това го изключих. Радвах се, че в къщата има поне един нормален човек.

- Ако кажеш за това на някого, ще те убия! - извика Джули, след като гаджето й се качи в стаята си. Пхах, неговата стая...
- Това сладурче докога ще седи при нас? - изсъсках, а тя хвана телефона ми и го хвърли.
Бях готова да й откъсна русата главица, но тя избяга горе при гаджето. Какво ли щяха да правят? Не мислех, че ще се върне в следващия един час, но уви, сгреших.
Хванах телефона си, който след това хвърляне, въобще не искаше да работи. Джули влезе в стаята, а аз я изгледах на кръв. Исках да напъхам счупения си телефон в устата й и да я бутна от втория етаж на кибритената кутия, която деляхме. Ако бях поне малко късметлийка, щеше да се набучи на нещо.
Въздъхнах. Трябваше да запазя спокойствие. Усмихнах се злобно и отидох при Барбито.
- Сега, мило дете, ще ми купиш нов телефон. Ама искам най-новия и хубав модел - заповядах и се ухилих още по-широко.
Подминах я и се качих в стаята си. Седнах на леглото и сглобих телефона си. Не вярвах, но той наистина си работеше нормално, въпреки че имаше няколко драскотини. Но какво пък - щях да получа нов! Джули, с високата си заплата на модел, щеше да си позволи да ми купи.
Замислих се. На една крачка бях в онзи момент да разпратя съобщение на всички, че Джули Бейкър има ново гадже, и не кой да е, а Джейкъб Рейнаис. Но всъщност мен не ме засягаше особено това. Аз знаех само, че трябва да вгорчавам живота на русокосата, а сега вече и на гаджето й. Щеше да бъде забавно... може би. Като видях какво й е скучно момчето, чак ми се доплака.

Подредих дрехите си в гардероба. Джули беше добро момиче, мило сладко, и това ме привличаше. Харесвах я като приятел, може би малко повече но това нямаше занчение, защото вероятно момичето Рамона беше разпросростанило вече слуха, че с Джули сме гаджета. Какво пък, поне имам хубаво гадже.
Чух стъпки по стълбите и врата непосредствено до моята се трясна. Това или беше Джули която не можеше да прекара повече време с Рамона, или Рамона която е била победена в кръстосания бой с очи.
Слезнах доло, просто от любопитство. Джули стоеше на дивана и разглеждаше списанието, което Рамона беше захвърлила, когато дойдих. По телевизия "Fashion" даваха последното и модно ревю. Загледах се в дрехите, и светлините но най - вече в Джули.

Без да се усетя за трети път вече разлиствах списанието. Не обръщах внимание на това как са облечени моделите, дори че съм на корицата. Държанието на Рамона беше неприемливо. От както познавах това чудовище, не знаех какво е да се усмихна истински. Тя съсипваше всичко винаги. Веднъж ми беше изяснила причината- завист. Може би дойде да живее тук с мен, понеже се надява някоя камера някой път "случайно" да я хване с мен. Искаше да има един свят на име Рамона, където тя да господства. Аз вероятно щях да съм в някоя тъмница там. Сложих списанието на масата. Исках отново да се извиня на Джейк. Погледнах го, но той бе забил поглед в телевизора. Беше много сладък. Явно обаче в момента се интересуваше само от работата. В този момент чух, че "Принцесата" слиза по стълбите.

Оставих телефона си на нощното шкафче, с надеждата, че онази нямаше да влиза в стаята ми и да го види. Все пак вече очаквах новия.
Съвсем тихо излязох от стаята си и погледнах към хола. Очаквах Джулиана и Джейкъб да са вкопчени, да се целуват, да... Иу. Все едно.
Слязох при тях. Джейкъб гледаше озадачено към телевизора, а Джули... Ами, личеше си, че искаше да му се нахвърли. И тогава в главата си измислих какво ще направя. Блъснах Джули към Джейкъб и се ухилих злобно. Доста детска постъпка, но пък им стана неловко, което беше добре.
- Хайде, сладки влюбени птички, качвайте се горе! - извиках, а Джули ме подгони.
Обиколихме кухнята, хола, пак кухнята и накрая излязох на двора. Русокосата беше бясна.
- Оооо, къде остави мъжлето си, Джулийке? - изкикотих се отново влязох в къщата, след като обиколихме целия двор. - Вървете, обичайте се, дори може да избягате на самотен остров!
Започнах да се хиля злобно и се качих в стаята си, следвана от Джули. Хванах телефона си, а тя се закова на място.
- Не мърдай и мускул ако не искаш целият свят да разбере, че имаш връзка с този празноглавец - отсякох и се усмихнах едва ли не ангелски. В следващия момент и Джейкъб се появи на вратата.

Честно казано, за пръв път гледах ревю по телевизията. И естествено бях пленен от главната звезда на прожектора, която така и не разбрах как се блъсна в мен.
- Хайде, сладки влюбени птички, качвайте се горе! - Подкани ни гласчето на Рамона.
Очевидно на Джули не и хареса да се притиска в мен, защото подгони Рамона. Обиколиха къщата и двора и се качиха горе. Този път ги последввах. Инстинктите ми на Джентълмен не ми позволяваха да оставя Джули сама да се спрявя с Рамона. Когато се качих по стълбите отново чух гласа на Рамона
- Не мърдай и мускул ако не искаш целият свят да разбере, че имаш връзка с този празноглавец - и точно тогава се появих и аз. Като "рицарят спасител".
- Празноглавец значи? Добре наричай ме както искаш Рамона, щом съм празноглавец това няма да ти хареса.
Запристъпвах към нея. Усмихнах и се и грабнах телефона от ръката и вдигайки го над главата си. Рамона се ядоса и подскочи за да го стигне. С другата си ръка я хванах през кръста и я целунах, но съвсем леко. Колкото да я поставя в неловка ситуация. Пуснах я, хвърлих телефона и на леглото и отново се усмихнах.
- Ако ти кажеш на някого, за нашата несъщесвуваща връзка с Джули. Аз ще кажа на всички, че не съм с Джули, а с теб. - Обърнах се и излизайки прошепнах на Джули.
- Съжелявам, че го направих!

Усмихнах се и се облегнах на вратата на Рамона.
-Я виж ти, празноглавеца има нещо в главата... Щом те целува. Но така сме сигурни, че и ти имаш глава. И още нещо... Не си мечтай за нов телефон! -Затръшнах вратата на Рамона и отидох в моята стая. В главата ми беше постоянно това, как Джейкъб целува Рамона. Облякох си банския и скочих в басейна, като изпръсках. Знам, че Джейк не беше виновен, но въпреки това исках да се разплача. Поне вече бях мокра и никой нямаше да забележи, не че очаквах някой от тях да влезе. Мисля, че исках да съм сама. Най-вероятно Рамона щеше да си го отмъкне. Все тая! Очите ми се насълзиха. Премигнах няколко пъти и отново влезнах в басейна. Плуването винаги ме е успокоявало.

Това наистина беше най-ужасния миг в живота ми.
- ЩЕ ГО УБИЯ! - изпищях, щом всички излязоха от стаята ми (трябваше да напръскам със светена вода).
Излязох от стаята си, отидох пред тази на Джули, но размислих за това, което щях да кажа. Отидох пред стаята на Джейкъб, опитах се да се успокоя, но не успях. Влязох с гръм и трясък, отидох при него и започнах да го ритам. Отново се държах като някакво хлапе, ама този човек ме влудяваше.
- Ти... Ти... ТИ НОРМАЛЕН ЛИ СИ, БЕ? От всичките идиоти, които съм срещала през живота си, ти си най-големия! Дори и Джулиана не е толкова проста като теб! - започнах да му крещя в лицето. - Я се обичайте вие двамата и ме оставете на мира, какво толкова съм ви направила, глупави.... ИДИОТИ ТАКИВА?! Аз се опитвах да съм толкова мила с вас, но за това на вас не ви пука, налиииии?! Глупави разглезени звезди, мислите си, че света се върти около вас! Ха, ЕМИ НЕ Е ТАКА!
Нямах повече думи. Заковах се на място, въздъхнах и излязох от стаята му, като силно тръшнах вратата след себе си. Бас ловях, че Джули се беше затворила и цивреше за любимия си. Ооо, трябваше да бъде спокойна, нямах никакви намерения да си го взимам за себе си.

Рамона връхлетя в стаята ми. Беше бясна, не, беше повече от бясна. Започна да ме рита и да крещи, но не се вслушвах в думите и. Това тя да ми крещи беше... да кажем че ми харесваше. Рамона свърши тирадата си, въздъхна и излезна от стаята ми затръшвайки вратата.
Усмихнах се, да ядосам Рамона беше забавно, а още по - забвно щеше да стане ако докато е ядосана да я дразня още повече. Тя е момиче, по-силен съм от нея.
Последвах я, до кухнята. Преди да успее да каже нещо запуших с едната си ръка уста и, а с дръгата си ръка хванах нейните две и ги приковах в железната си хватка.
- Сега нека да изясним нещо, ти си момиче, аз съм момче, по силен съм от теб и мога да си взема, каквото си поискам - Получих ритник, затова притиснах тялото си към нейното ограничавайки движенията и. - Колкото и да се съпротивляваш няма да можеш да се измъкнеш, затова просто спри. Знам че ти хареса усещането от целувката и много скоро ще поискаш нещо повече от нея. Затова нека се разберем, ако пожелаш нещо само ела и ми кажи, аз съм насреща.
Зарових лице в косата и и вдишах аромата. Точно в този момент влезна Джули.

Бях обидена и на двамата, но къщата беше моя. Точно се успокоих и реших да отида да си взема една чаша сок. Сложих си халата си отидох до кухнята долу. За момент останах вцепенена. Премигнах няколко пъти, за да разбера дали е истина. И беше. Вероятно ме забелязаха как седя десетина секунди неподвижна. След това ги подминах Вместо сок си от хладилника си взех някакво десертче.
-Няма да ви преча. -Опитах се да се усмихна, но не успях и побързах да изляза. Още щом стигнах стълбите хвърлих десерта на земята и отново започнах да плача. В такива моменти се превръщам в откачалка. Хвърлих си и халата и се затичах отново към стаята си.

Не... Не, не, не, не! Не можеше да бъде истина! Това момче вече и като убиец се изживяваше. Не можех да помръдна. Бях плътно прилепена до 'празноглавеца', а той нареждаше някакви простотии колко бил силен и така нататък - мислеше само за себе си. Аз никога не съм била такава.
В един момент, докато Джейкъб плямпаше, Джули влезе в кухнята. Момчето веднага ме пусна и аз забих поглед в земята. Русокосата взе нещо и отново замина, като каза, че няма да ни пречи. Ехоо, ако не беше влязла направо можеше да не съм жива! Ако я считах за нещо като приятелка поне, щях да я разцелувам.
Джейкъб тръгна след Джули, а аз все още не можех да осмисля какво точно се беше случило. Гледах озадачено към земята и след няколко секунди, отидох при тях. Джейкъб беше седнал на стълбите и се беше хванал за главата, а следа о Джули нямаше. Не знаех какво се беше случило, но често казано не ме и вълнуваше особено.
Момчето се изправи и понечи да каже нещо, но аз го дръпнах и го целунах.
- Мога да взема всичко от теб и без да те питам - казах съвсем сериозно. Затичах се към стаята си и след влизането си, затръшнах вратата.
Седнах на прозореца и се замислих колко ми беше ужасен деня и колко мразя Джейкъб и Джулиана.

Точно в най-неподхидящия момент в стаята влезе Джули. Определено не исках тя да види как съм притиснл Рамона между мен и плотовете в къхнята. Веднага се отдръпнах от момичето като попарен. Джули отиде и взе нещо от хладилника и смънка нещо от сорта че нямала да ни пречи. Изглеждаше дори по зле отколкото аз се чувствах. Тя излезе и след по малко от минъта я последвах оставяйки Рамона с поглед забит в пода.
Джули беше с гръб към мен, но чух нещо като подсмърчане.
- Джули - насилих се та произнеса името и.- Джули много съвелявам, не биваше да виждаш това.
Преди да съм казал друго тя изтича по стълбите и се затвори в стаята. От безсилие се свякох на едно от стъпалата. Точно тогава дойде и Рамона изправих се искайки да и се извиня, но тя дори не ми даде възможност дръпна ме към себе си ме целуна. Истинска целувка, не като невинната с която я дарих в нейната стая.
- Мога да взема всичко от теб и без да те питам - Каза тя, точно като Джули ме подмина и затръшна врата на стаята си.
-Какви ги вършиш казах на себе си - Качих се на втория етаж. Джули заслужаваше извинение, но Рамона пострада повече от действията ми, затова поцъках и влезнах в нейната стая. Сведох глава и прошепнах
-Извинявай, незнам какво ме прихвана, просто се ядосах и... не бях прав просто... - Оставих думите си да висят във въздуха затова останах на мястото си свел глава очаквайки бурята да ме връхлети.

Това беше! Повече няма да плача за момче. За никого. Веднага отворих гардероба си започнах да разхвърлям дрехите из цялата стая. Исках да комбинирам нещо и да се махна от тази къща. Всъщност единственото място, където ми се ходи точно сега е в дън земя. Накрая се спрях на една черна туника. Изкарах и едни черни обувки. След това отидох в гримьорната и си сложих черен молив, спирала и гланц. Изобщо не ми се занимаваше да слагам нещо друго. Погледнах се за последен път в огледалото и си сложих няколко фибички в косата, колкото да се каже, че държа на външния си вид. Седнах отново на стола и въздъхнах. Това е само негов избор. От сега нататък ще се правя, че не ги познавам и двамата. Взех си една малка черна чантичка в, която сложих ключове, пари и телефона си, който изключих. Излязох от къщата и тръшнах вратата зад гърба си.

Преглеждах гардероба си за най-подходящия тоалет за една забавна вечер. Някой почука на вратата, но аз реших да не отговарям или въобще да не подавам знаци, че съм в тази стая. Но човекът от другата страна на вратата беше прекалено нахален. Влезе в стаята ми ей така. Беше Джейкъб. Промърмори нещо- и аз не знам какво- и изведнъж млъкна. Обърнах се рязко към него и въздъхнах, усмихвайки се.
-Другателно! -Отсякох и направих няколко крачки към момчето. -Накара ме да се замисля, да знаеш, въпреки че не чух и дума от това, което каза. -Той ме погледна и извъртя очи, а аз продължавах да държа онази досадна физиономия на лицето си. След това се обърнах и продължих да разглеждам дрехите си, с надеждата, че като се обърна отново към вратата, Джейкъб ще си е заминал. Не ми беше до още драми, пък и с това момче не можеше да се разговаря. Той или се ядосваше или, едва не се разплакваше, както в този случай.
Видях най-после перфектното облекло за тази вечер -къса черна рокля. Веднага се втурнах към обувките и очите ми заблестяха пред вида на любимите ми черни високи обувки.
-Отмести се, ако обичаш! -Казах и бутнах Джейкъб, за да изляза от стаята си. В следващия момент се заковах на място, разбирайки, че момчето все още стърчи на едно място.
-Все едно... -Изсумтях и влязох в стаята на Джули, без дори да почукам. -Трябва ми...
-Видях, че Джули я няма. И отидох да си взема една от гривните й. Разгледах ги и избрах най-подходящата за тоалета си. Върнах се в стаята си и тихо изръмжах пред вида на Джейкъб.

Стоях на вратата на Рамона като първия кретен, а тя се държеше така все едно нищо не се беше случило, сякаш до преди минути не я бях притиснал до тялото си. После тя ме целуна, нищо ли не значеше това за нея?
Тя излезе от стаята и след минута се върна отново, погледна ме и съвсем леко изръмжа.
- Виж Рамона, съжелявам наистина, но просто Джули ми е колежка и приятелка, харесвах я като приятелка, докато ти не заяви, че сме гаджета. Тогава осъзнах, че я харесвам като жена. След това ти започна да ни предизвикваш, държанието ти към мен необяснимо ме привлича. Знам че ще прозвучи абсурдно, но мисля че те харевам, а немога просто така да оставя нещата след това, което се случи в кухнята.
Рамона се беше загледала в мен и не само ме слушаше, но и се усмихна, една съвсем незабележима усмивка.
- Това което ти причиних преди малко, никак не е кавалерско. Кажи ми какво да направя, за да ми простиш и ще се опитам да върна всичко по строму.
Това звучеше, като една от онези тъпи наизустени извинтелни речи, но наистина трябваше да оправя нещата. Първо с Рамона после и с Джули.

Отново тъпи речи. Отново. Писна ми, просто ми втръсна да чувам противния му глас. Усмихнах се леко, колкото да си помисли, че нещата ще се оправят. Аз пет пари не давах за него, нито за Джули, нито за нищо... Не ми пукаше как ще се развият нещата между мен и Джули. И защо й беше да го кани в къщата? Не можеше ли да отиде на хотел? Притрябвал ми е сякаш. И съм започнала да го привличам, а? Да не сме на десет, за да се влюбваме в няколко човека наведнъж? Пък и аз въобще не вярвам на тези простотии за любовта - голяма измислица.
- Слушай... - извъртях очи. - Въобще не ми пука за теб, така че единственото нещо, което можеш да направиш е да не казваш на никого, че се познаваме. А, също да се изнесеш от къщата, да се махнеш от моя и от живота на...
Той ме погледа въпросително.
- Джули никога няма да бъде твоя, пропиля си шанса, Джейкъб - завърших съвсем спокойно. И казах истината. След като той ме целуна, притискаше ме няколко минути към себе си, Джули не би го погледнала повече. Бях напълно сигурна.
- Ти направо й сломи сърчицето - отидох до него и го погалих по бузата със злобна усмивка. - Беше време и тя да направи това с теб.
Изсмях се на положението му в момента и очаквах да си събере багажа. Но май беше прекалено нахален.
- Не може да накараш някого да те заобича за един ден. Нито мен, нито Джули. Тя изпитваше нещо към нея, а ти реши, че аз те привличам. Сега никога няма да си с Джули, ама никога. А за мен въобще не се надявай - за мен такова нещо като любов не е съществувало и никога няма да съществува.
Отидох до леглото си и хванах черната рокля. Да, щях да се разкарам оттук, точно както направи Джули. Толкова зла ли беше, за да ме остави с Джейкъб в една къща? Не се ли страхуваше за живота му?

» Домът на Емили
» Домът на Роуз
» Домът на Блеър
» Домът на Брук и Ким ^^.
» Домът на Бен Барнс