Домът на Джули Бейкър, Рамона Вандерлу и Джейкъб Рейнаис

Нещо се беше случило с Рамона, не може просто так човек да не вярва в любовта. Рамона беше сигурна, че Джули не ме харесва, и че съм си пропилял шанса с нея. След това категорично заяви, че не може да захаресваш някого само за един ден. Можех да споря за това, но се чувствах прекалено виновен, за да я ядосвам отново.
- Искаш да се изнеса. Добре ще го направя, ако размислиш ще съм в стяата си и ще си събирам багажа. Но ако си сгршила и ти или Джули желаете да остана, с удоволствие ще ви се извиня за държанието си отново.
Рамона ме гледаше с неразгадаем подлед, потропваше с крак и държеше в ръчете си къса черна рокля.
- Ще те оставя намира, както пожела. - Излежанах от стаята й и влезнах в мойта, очевидно се нанесох само за ден колкото да разбия едно семейство.
- За нищо не ставаш Джейкъб - Промърморих на себе си и мисленно си отбелязох, че трябва да звънна на Рик и да го помоля да остана при него, но вероятно тази нощ щях да преспя тук, навън гъмжеше от папараци!
Легнах на леглото и сложих едната си ръка върху лицето. Надявайки се да успея да заспя, или да се събудя от кошмара, който създадох с действията си.

- О, Боже... - изсумтях, когато той излезе от стаята.
Веднага отидох в неговата и се престорих, че ми пука дали ще остане. Беше ми трудно, но го направих.
- Ъх, виж... Остани, не ме интересува особено какво смяташ да правиш, пък и Джули сигурно е твърде мила, за да те изгони... - 'затова май е моя работа' - Та.. не те гоня. Аз си мислех, че сам ще си тръгнеш преди няколко часа, но ти реши да се заяждаш с мен, а не да отстъпваш. Все едно... Спри да се съжаляваш и.. Не знам. Прави каквото искаш.
Тръшнах вратата и отидох в своята стая. Много ме биваше за актриса. И изглеждах страхотно в тази черна рокля.
- Чао - отворих и затворих вратата на стаята му, но поне можеше да види това, което загуби в къса черна рокля. Обичах да правя така, беше забавно.
Излязох от къщата и се запътих към най-близкия клуб. Щеше да бъде перфектно ако някой ме накараше да забравя целия ден.

Преди да излезе Рамона мина през стаята ми, за да ми каже чао и с един безразличен тон ми каза, че може да остана при тях. Но на мен ми изглеждаше така сякаш се чудеше, защо все още съм в къщата. И тъй като Рамона и Джули се изнесоха към клубовете, реших и аз да се посветя на нощния живот в града на Ангелите.
Изкъпах се. Облякох някакви дънки, тениска и кожено яке с които дефилирах на последното ревю и слезнах долу. Тишината в къщата ме убиваше.
Взех лист и химикал и надрасках една бележка на останалите жители на къщата.

"Исках да знаете че наистина много, много съжалявам.И тъй като не го приемате от мен, надявам се поне да прочетете бележката."

Джейкъб

Оставих я на плота в кухнята и излезнах.

Таксито спря пред някаква непозната за мен къща, платих на шофьора и помогнах на братовчед си да слезне от колата.
Джейк никога не се беше напивал, не и пред мен. Попитах го къде държат ключовете за къщата, получих неразбираем отговор и жест към една саксия пред врата. Разрових леко пръстаи видях нещо метално да проблясва.
Отключих вратата и вкарах Джейк вътре и му пмогнах да се качи по стълбите. Така се беше натряскал че правеше усилията ми почти незначителни. Когато с триста зора се добрахме до вторият етаж отворих първата врата, която ми се изпречи на пътя. Пред мен се разкри огромна спалня с плувен басейн в средата й. (Идейно!) Завлякох Джейк до леглото и го проснах по средата на белите чаршафи.
- Сигурно наистина много харесваш тези момичета, за да си причиниш това. - Отбелязах наблюденията си на вече спящия Джейкъб.
Затворих вратата на стаятаи слезнах по стълбите като така отново се озовах в хола. По навик завих надясно и се озовах в къхнята, където на плота почиваше бележка с извинение от Джейк.
В секундата в която понечих да се обърна, чух най - пронизителния женски писък в живота си!

Леко залитайки успях да достигна входната врата.Бях толкова пияна,че дори не бях сигурна дали това е моята къща,но въпреки това влязох.Тръгнах към кухнята ,където видях нечии силует,които не беше на Джейкъб,още по малко пък на Рамона.Изпищях,звукът беше толкова силен че можеше да счупи и стъклена чаша.Човекът,които беше с гръб към мен се обърна,беше доста стреснат от това...не беше в мой стил да викам така.Той започна да говори нещо...
-Излез от къщата ми!-прекъснах го,дори не чух какво ми казва.Не беше учтиво от моя старана,но бях прекалено пияна и объркана за да мисля кое е учтиво и кое не.Мъжът излезе от къщата и се качи в някакво такси.
Аз бавно започнах да се качвам по стълбите.Доближих се до стаята си,но видях че тази на Джейкъб е отворена,сигурно беше вътре,но не си направих труда да погледна.Всъщност не ме интересуваше,още по малко пък за Рамона.Влязох в стаята си,събух си обувките и точно преди да си легна, видях че Джейкъб е на моето легло. Вероятне също беше пиян като мен. Дръпнах го, опитвайки се да го изпратя в стаята му, но той не помръдна.
-Ставай, Джейкъб, това е моята стая. -Казах и отново го дръпнах. Той промърмори нещо, което аз не разбрах дори от части. Другата ми идея беше да го пренеса, но едва повдигнах и ръката му. Може би трябваше да го полея с вода... Нямах други идеи. Пък и двамата бяхме пияни. Той повече, естествено.
-Ставай от леглото! -Повиших тон. Това беше последният опит, да го накарам да се помръдне. Побутнах го, а той само се обърна към мен.

Някой прекъсна съня ми. Ядосан женски глас. Опитах се да й кажа да млъкне и да ме остави, проблемът беше, че думите които излезнаха от устата ми бяха неразбираеми, дори аз не можах да повярвам на това което чух.
Езикът ми беше като подут, и почти не го чувствах. Явно затова не ми се разбираше нищо.
Отворих очи и леко се обърнах, за да погледна момичето, което продължаваше да вдига шум. Стаята се въртеше в буен танц и ми отне малко повече време да се концентрирам в лицето на момичето, за да разбра коя е.
Джули? Какво правеше тя тук? Всъщност къде беше това тук. Повдигнах леко глава, което беше достатъчно стените да се завъртят още по бързо. Преди отново да отпусна глава на възглавницата успях да различа басейна в средата на стаята. Ясно, не знаех как съм се озовал в стаята на Джули, но очевидно тя имаше против.
Опитах се да стана но не ми се получи. Протегнах ръка към момичето.
- Ще ми помогнеш ли? - Това беше по разбираемо от предния ми опит за изговарям думи.
Джули хвана ръката ми и ме дръпна, но по закона , на някой физик - "Всяко действие има своето противодействие". Когато Джули не успя да ме издърпа аз я повлякох към себе си и тя падна върху мен.
Лично аз нямах нищо против!

Джейкъб ме помоли да му помогна да стигне до стаята.Хванах ръката му и се опитах да му помогна да стане,но се случи точно обратното,паднах върху него.Погледите ни се срещнаха,за няколко секунди просто стояхме неподвижни и се гледахме.”Да,трябваше да му помогна да стигне до стаята си”-Спомних си.Станах и направих втори опит да му помогна да стане,вече беше успешен.Бавно и леко залитайки вървяхме към стаята му.Не беше много лесно да стигнем до там,и двамата бяхме пияни,къщата постоянно се накланяше на всички страни.Най накрая стигнахме до стаята му и го оставих да легне.
-Е това вече е твоята стая.-Уведомих го.А аз бях толкова уморена че нямах търпение да си легна.

В крайна сметка Джули ми помогна и едва ли не ме завлече до стаята ми. Тъй като алкохолът ми беше дошъл в повече бързо заспах.

***

Когато се събудих установих, че снощи съм се напил като за последно, можеше да се каже, че нямах никакви спомени. Като при амнезията. Не че някога съм имал амнезия но съм гледал по филмите какво е. Също така болката в главата ми алармираше че съм некадърен не само с момичетата, но и с алкохолизма. Седнах в леглото и болката се засили, какво ли щеше да стане ако се изправех напълно. Реших че е добра идея да проверя.
Изправих се. Не беше добра идея. Залитнах но все пак се задържах на краката си. В гърлото ми гореше пожар, затова реших да си взема сок или нещо газирано от хладилника. Погледнах часовника в стаята си показваше 08:50. Вероятността да срещна Джули или Рамона намаля, което ме окуражи. Не бях сигурен още колко са ми ядосани.
Излезнах от стаята мислейки си отново как да оправя нещата с двете момичета. Бях се омазал много яко. И тъй като главата ме болеше, а аз се опитвах да мисля, в последния момент видях че килима пред стълбите е запретнат. Махмурлука забавяше движенията ми и не успях да реагирам навреме. Полетях надолу по стълбите, като най големия левак на планетата, и се проснах в подножието им, доста шумно. Да грозна гледка.
- Мамка му! - Изругах и за пореден път установих, че нецензурните думи не ми отиват. - Е сега поне няма да те боли само главата - казах на себе си и се опитах да стана установявайки, че дясната ми ръка е или навехната или счупена, добре че бях левичар, но все пак изправянето щеше да се окаже предизвикателство.

Събудих се от силен шум,за момент реших че съм сънувала нещо,но все пак реших да проверя.Бавно излязох от стаята потърквайки очи.Все още ми се спеше.Бях забила поглед в земята,продължавайки да се влача като охлюв.Стигнах до стълбището,погледа ми се спря върху Джейкъб които лежеше на земята и правише неуспешни опити да стане.
-Джейкъб,какво пра....-Очевидно беше,че е паднал и нямаше смисъл да задавам глупаи въпроси.Слязох бързо по стълбите за да му помагна да се изправи,от това което виждах май не можеше сам.Хванах го за едната ръка,и се опитах да го повдигна,той изохка.
-Защо не внимаваш къде вървиш?-Троснах се,може би не беше най подходящия момент да му викам точно сега,но му бях ядосана.Хванах го за другата ръка и му помогнах да се изправи.

Добър въпрос, но ако внимавах за всичко нищо нямаше да ми се случва. Тогава живота ми щеше да бъде еднообразен, така поне не ми беше скучно. Но пък да направя ръката си безполезна не беше много интересно и забавно.
Повдигнах рамене в отговор на въпроса й.
- Бях се замислил. - Да, отговора ми не струваше. Най сетне с много усилия Джули успя да ме вдигне от пода.
- Извинявай. - Промърморих из под нос, свел глава и забил поглед в пода.
Тъй като не бях сигурен за кое повече - за това, че я нараних, или за това, че и създавах непрекъснати проблеми - добавих.
- За всичко! Наистина много съжалявам! О, и ти благодаря че ми помагаш да стана ... От различни места. - Боже не ме биваше дори в извиненията. С всяка изминала минута, осъзнавах, че съм пълен неудачник.
Не можех да погледна Джули! Просто я заобиколих, без да вдигам главата си, отидох в кухнята и отворих хладилника с лявата си ръка. Извадих една бутилка минерална вода но осъзнах, че ме мога да я отворя.
- По дяволите! - Вече често ми се случваше да ругая. - За нищо не ставам!

Джейкъб вдигна рамене в отговор на въпроса ми.Настъпи минута мълчание,след което започна да се извинява,за всичко което беше направил в рамките на един ден.Не казах нито дума след като се извини,просто не знаех какво да му кажа.Той ме заобиколи без да ме поглежда и отвори хладилника от където извади бутилка с вода,която не можеше да отвори,след което заяви че за нищо не става.Опитах се да кажа нещо но,нито дума не излезе от устата ми.Погледа ми се спря върху една бележка,която стоеше на плота.Съдържанието и разбира се отново беше извинение.Явно наистина съжаляваше за постъпките си.
-Добре...Джейкъб, нека просто забравим за миналия ден.-Измърморих,въпреки че нямаше да е много лесно,но вече ми омръзна да го гледам така.
Доближих се и отворих бутилката,която той не можа и бе оставил на плота.
-И...трябва да си прегледаш ръката.-Добавих.

Дали щеше да е лесно да забравим всичко, което се случи вчера? Мислите ми се отклониха към моментите в които притисках Рамона в същата тази кухня, а след това и на стълбите когато тя ме целуна. "Нямаш право да мислиш за това!" - Скарах се мислено на себе си.
- Благодаря, че ми даваш втори шанс Джули! Ще се постарая... - Ще се постарая какво? Да не си мисля, че харесвам и двете ви; да не оплескам нещата отново; да реша какво точно искам.
Списъкът беше дълъг, затова оставих изречението недовършено. Идеята й да си прегледам ръката ми се стори добра, можех и сам да се справя с това.
- Мисля, че е само натъртена, след два дена няма да й има нищо. - Натиснах ръката си на няколко места. - Няма нужда от лекар!
Държах се като дете, но изпитвах панически страх от хора с бели престилки.
- Мерси, за водата. - Благодари й и вдигнах пластмасовото шише към устата си поглъщайки водата в него.

Усмихнах се и седнах на един от столовете. Да може и ръката му да е добре... Дано да е добре. Не знам... Вчера наистина бях много ядосана, но днес съм наред. Бях отворила нова страница и сякаш това не се бе случило на мен. Всъщност от както Рамона не е в къщата тук е много по-добре. Къде ли е...? Колкото и да не сме се разбирали аз винаги съм я имала за много близка и съм се притеснявала за нея. Пък и скоро може да ми омръзне без нея, ако се премести или нещо такова усмихнах се леко. А може тук вече да няма крясъци. Видях, че сега нямаме обща тема за разговор. Може би заради минали ден.
-Е, ти ако искаш може да си легнеш и да си починеш или да отидеш на лекар... -Казах и забих поглед в земята. Беше адски странно за първи път от доста време се чувствах спокойна и не бях свикнала с всичко това. Да... Може би Рамона и нейният тормоз ми липсват. Може пък и да говоря с нея. В крайна сметка и тя човек... Само, че е човекът Рамона. Върнах се в реалността обаче, понеже трябваше да чуя какво ще каже Джейк и, ако трябва да му помогна.

Блъснах входната врата и влязох, като потропвах весело с токове. Определено бях в страхотно настроение, бях забравила за глупостите от миналия ден. Надявах се Джейкъб вече да си е събрал нещата и да се е изнесъл, а с Джули да продължим да си се дразним както преди.
Влязох в кухнята и при вида на Джули и Джейкъб, се заковах на място. Вече халюцинирах, исках куфарите му да са там, защото беше прекалено дразнещ, за да стои в една къща с мен.
- Тук ли ще стоиш? Още ли? - повдигнах вежди. - В този град няма ли хотели?!
В следващия момент си припомних как се правих на добра и му казах ако иска да остане в къщата. Всъщност смятах, че Джули е толкова наранена, че щеше моментално да го изгони оттук при следващата им среща. Но явно беше прекалено добра, а аз не обичах такива по характер хора. Трябваше нещата да се върнат както бяха преди, а за целта имах нужда от куп лъжи.
- Джули, може ли да дойдеш в другата стая... моля те? - обърнах се към нея и на лицето му изплува изкуствена усмивка.
Тя тръгна бавно към мен, а аз я хванах за ръката и я дръпнах в моята стая, като затворих вратата. Изглеждаше повече от тъпо, но така щях да бъда сигурна, че онзи нямаше да ни подслушва.
- Виж, Джули... Знам, че сме имали много войни и продължаваме да имаме, но не му се връзвай. Той е измамник! - кимнах с глава и кръстосах ръце пред гърдите си.
Тя поклати глава. Беше очевидно, че не ми вярва особено, но все пак трябваше да опитам. Всъщност бях достатъчно добра в лъжите, за да я накарам да повярва на поредната.
- Джули, слушай ме... Видях го с друга жена в едно заведение... Тази нощ. Погледни колко е гаден - забърква каши с теб, а после, щом някой му каже, че вече няма шанс да си негова, бяга при друга! Нима ще го търпиш?
Русокосата явно още му беше ядосана, защото бързо се хвана и дори се нави да се съюзим срещу Джейкъб. Постъпвахме по ужасно детински начин, но пък ако това щеше да разкара момчето от къщата - никой не би ни спрял!
Усмихнах се злобно и излязохме от моята стая. Джейкъб седеше на стълбите и погледът му беше така озадачен, сякаш бе чу целия разговор. Единственото нещо, което щеше да ми хареса ако той бе чул разговорът ни, щеше да е как се моли на Джули за още един шанс и се опитва да я убеди, че съм излъгала.

Рамона връхлетя в къщата като хала. Усмивката която озаряваше лицето й се смрази в секундата в която ме видя. Е да, тя не ми беше простила. Поне Джули ми прости.
Рамона дръпна Джули в стаята си и двете си зашушукаха нещо. Не бях клюкар и колкото и да ми се искаше, издържах на желанието да ги подслушвам.
Двете се забавиха известно време и тъй като не ми идваше нищо друго на ума, тръгнах към стаята си, за да потърся специалната си аптечка. Когато се качвах по стълбите чух отваряне на врата. Погледнах учудено към момичетата които излезнаха от стаята на Рамона, хвърляйки ми предизвикателни погледи.
Какво ли бяха намислили? Никога не съм виждал такъв пламък в очите на Джули, някак си страховит. Рамона излезе след нея усмихвайки ми се чаровно. Усещах че нещо не е наред. Присвих леко очи, но бързо ги отпуснах. Явно Рамона се е опитала да настрои русокоската против мен. Имаше само един начин да проверя това, като говоря с Джули насаме.
- Джули, би ли ми помогнала да се превържа ще ми е много трудно сам.

Рамона влезе в къщата,изглеждаше много весела,до мига в който видя Джейкъб,очевидно не беше доволна,че Джейк е още тук.След това отново усмивка се изписа на лицето и ме извика да поговорим на саме.Какво ли толкова важно искаше да ми каже,сигорно щеше да мърмори защо не съм изгонила Джейк от къщата,но все пак ми беше любопитно..Дръпна ме за ръката и влязохме в стаята и.Рамона ми каза да не му вярвам и,че бил измамник.Погледнах я някак въпросително.А тя ми каза,че го видяла с друга в кафенето тази вечер,и с всички други подробности.Наистина беше подло от негова страна.С Рамона излязохме от стаята,и го видях пред неговата.не му казах нищо просто го изгледах и тръгнах към стълбите.Не стигнах далеч,защото ме извика да му помогна.За момент спрях и се замислих,защо да го правя.Не бях длъжна,той ме лъжеше,а аз му помагах,и въпреки това щях да продължавам ако не беше Рамона да ми отвори очите.Явно не беше толкова зла за колкото я мислех,или това може би беше някоя нейна игра и това да ни скара Джейкъб и бе от полза,но това нямаше значение сега.Оказа се че Джейкъб е лъжец и измамник,въпреки това се обърнах и без да казвам нищо влязохме в стаята му.

Леле, бях толкова добра в лъжите! Джули бързо се хвана, а след това Джейкъб се усети и... беше просто перфектно. Като изключим това, че той не й се молеше за прошка и така нататък - за жалост не се стигна чак до там. И все пак беше забавно.
- Отиват в стаята на Джейкъб, хаха... - изкисках се и отидох до затворената врата, като приближих ухо до нея.
Не чух абсолютно нищо от това, което си казаха. Чух как вратата се отваря и веднага застанах пред моята, сякаш току-що излизах. Отидох до Джули и започнах да й шепна.
- Жива ли си?
Тя извъртя очи и се усмихна. Явно не бяхме чак такива врагове... Глупости, бяхме си най-големите врагове на света, като изключим мен и Джейкъб.
- Изгони ли го? Кажи ми, че го изгони... - направих физиономия на Джули, когато Джейкъб отиде в кухнята. Горкичкият, какво ли му се беше случило на ръчицата?! Оставаше да се разплаче...
- Знаеш ли какво? Аз сама ще отида да му събера нещата, едва ли има нещо пр... - усмихнах се весело и тръгнах към стаята на Джейкъб, но Джули ме дръпна и кимна към стълбите.
- Обичаш да се появяваш изневиделица, а? - извъртях очи на Джейкъб и слязох по стълбите, а после се насочих към кухнята.
Огледах се. Погледът ми се спря на един нож, който беше сложен на плота и в ума ми изплуваха мисли, които ако изпълнех, щяха много лесно да ме вкарат в затвора. Но все едно, не исках да правя това, за което си мислех.
Отидох да си взема шоколад, след което се настаних спокойно на дивана и се загледах невиждащо в телевизора, очаквайки скоро да чуя тътрене на куфари.

Когато с Джули влезнахме в стаята ми подозрителният й поглед все още се втренчваше в мен.
- Какво си говорихте с Рамона? - Любопитство ме изяждаше и просто не се сдържах и попитах. Джули не ме удостои с отговор. Взе аптечката и се зарови в нея. Извади едно дълго парче разтегателен бинт и го заовива около ръката ми - от китката до лакътя. Тя се беше съсредоточила много повече от колкото беше нужно за това действие. Тогава проумях, че каквото и да й беше казала Рамона беше нещо лошо.
- Тя ти говори против мен нали. - Джули отдели поглед от бинта за секунда и после пак се загледа в него. Упорството ми обаче не свършваше тук.
- Какво ти каза? Моля те, кажи ми. - Този път тя дори не ме погледна, завърза бинта малко над лакътя, изправи се и излезе от стаята. Веднага я последвах, но в коридора Рамона вече я беше окупирала и яростно й шепнеше нещо. Направих се, че просто минавам покрай тях отивайки в кухнята. Тъй като нямаше какво да правя там се върнах веднага. Качих се отново на втория етаж, където Рамона се заяде с мен отново преди да успея да и отвърна с някои хаплив отговор, тя "избяга" нанякъде. Сега в коридора отново останахме само аз и Джули.
- ЩЕ ми кажеш ли какво ти каза тя? - Попитах русокосото момиче. Не знам от къде и как но в мен беше избухнал огромен пожар от яд, който не исках да изливам върху момичето което ме прие под покрива си. - Или да ида и да я накарам тя да ми каже?

Джейкъб ми зададе няколко въпроса докато бяхме в стаята му.Не отговорих на нито един.Не мислех че е нужно да му отговарям,очевидно знаеше за какво сме си говорили с Рамона,и просто искаше да се увери...Да наистина това беше предположението ми,затова не му отговарях.След като му помогнах за ръката изляхох от стаята му,а Джейкъб ме последва.В коридора беше Рамона,която стоеше близо до стаята си.Джейкъб тръгна към кухнята,но се върна веднага.Рамона отново започна да се заяжда с него,но бързо влезе в стаята си.Аз също тръгнах към моята,но малко преди да вляза Джейкъб проговори,настояваше да мукажа какво ми е казала Рамона или да отиде да пита нея.Замислих се за момент дали да му кажа...Но не няма,не трябва,достатъчно си игра с мен и с Рамона.Погледнах го за миг,но погледа ми определено не беше приятелски.Влязох в стаята си и заплаках,за пореден път.Отново си повтарях че не трябва даплача за това,и наистина не трябваше.Избърсах сълзите си и си сложих малко грим,защото винаги си личеше когато съм плакала.Преоблякох се и слязох в кухнята.Сипах си чаша студена вода,действаше ми освежаващо.

» Домът на Емили
» Домът на Роуз
» Домът на Блеър
» Домът на Брук и Ким ^^.
» Домът на Бен Барнс