Домът на Блеър

Само след секунди се озовах на меката материя на леглото, дори не бях сигурен кога и как бях легнал, но беше факт, че вече бях на леглото и само миг по - късно вратата на стаята се тресна, а една усмивка се появи на лицето ми, когато разбрах, че Блеър е дошла. Е явно все пак нямаше да има нужда да се обажда на някоя от компаньонките в телефона ми. Естествено, тогава я занасях, но сега сериозно се чудех дали някоя от момичетата нямаше да ми е от полза.
Брюнетката седна до мен, а ръката ми несъзнателно обгърна талията и', но естествено Блеър не забрави да включи истеричната си страна, като избута ръката ми, зашлеви я и ме избута.
- Махни се, Чък! - каза настоятелно тя, а единствената реакция, която успях да направя беше да се засмея, силно и очевидно, но след това се надигнах леко, подпирайки се на лакът и погледа ми, намери нейния, а очите ми просто се взираха в нейните, като само миг по - късно пръстите на ръката ми погалиха нежно бузата и', а лицето ми се приближи към нейното, беше на милиметри, устните ни бяха на броени милиметри така, че дъхът ми гъделичкаше кожата и', но вместо да целуна устните и', моите се отклониха към бузата и'.
- Знаеш ли, доста си секси, когато си ядосана, може би трябва да те дразня по - често. - намигнах и' аз и секунда по - късно, устните ми намериха нейните, като я обърнах така, че да легне и да съм отгоре. Естествено тя просто не можеше да не бъде онази недостъпна Блеър, дори и за миг. Опита се да ме избута, а аз просто се отдръпнах леко нагоре.
- Стига Блеър, кажи ми че наистина не го искаш и спирам. Завинаги! Но ако кажеш, че го искаш...оставам! И знам, че е второто, защото ако не беше така, много отдавна да си се отървала от мен. Факта, че те предизвиквам цяла нощ да го направиш и ти не го направи говори сам по себе си, и може би ще получа онова "Обичам те", по - рано от колкото си мислех, или пък ти ще го получиш...човек никога не знае развоя на нещата. - подсмихнах се, след което легнах до нея и изчаках реакцията и', която най - вероятно щеше да е бутане от леглото или нещо, което беше свързано с малко повече болка, но ...

Не бях много изненадан от избора и'. Не всъщност бях...доста. Мислех, че пак ще се опита да ме изгони, но този път не мислех да стоя като някой глухоням, който просто не чуваше, беше ми писнала тази нейна "недостъпна" страна и факта, че свали "бариерите" адски много ме изненада.
Погледа ми набързо намери нейния и долови някаква нищожна нотка на страх. Ъгх сигурно си мислеше, че сега щяха да последват подигравките и т.н. Всъщност не беше изключено, но само ако пред мен стоеше някоя друга, а не Блеър. Не бях чак толкова голям задник по отношение на нея. Е да, до преди малко определено показвах друго, но това беше .. плод на пиян мозък или просто наистина от вътре ми идваше да я дразня. Ъъъ какво по дяволите изобщо правех в момента, защо ми беше да мисля точно в ТОЗИ момент. Точно от това се боях, че ще се превърна в някой "лигьо" покрай нея и вместо да действам в момента който ми бе отреден, аз просто да губя допълнително време в мисли, като можех да го прекарам сред удоволствие.
- И не смей да се заяждаш! - каза тя впивайки устни в моите. Господи целувките и' ме влудяваха и ме караха да я искам още повече, ако въобще беше възможно.
- Хмм виж за това можем и да поспорим малко. - казах измежду целувките, като естествено само целях да я подразня леко, и естествено си беше чиста доза шега. Подсмихнах се леко, след това отново впих устните си в нейните, като я целунах доста по - нежно от предишните пъти, а ръката ми само с едно движение се отърва от халата и', правейки си път към външната част на бедрото и', и набирайки нощницата и' нагоре.
Самодоволната усмивка отново се залепи на устните ми, които слязоха по - надолу към врата и', като го целуваше нежно и оставяше леко влажни следи след себе си.
Отдръпнах се за малко, поглеждайки в очите и', а ръката ми нежно отметна един кичур от косата и',който бе застанал пред лицето и'.
- Блеър аз...о-об...- просто не можех да изрека тези две думи, бяха най - трудното нещо, което някога съм казвал, а факта, че тя щеше да е първият човек в целия ми живот, който получаваше тези думи доста усложняваше нещата.
Преди да съм се изпуснал напълно, че я обичам, отново впих устните си в нейните. Всъщност не бях съвсем сигурен дали беше така, просто знаех че значеше нещо за мен...

Ъъ по дяволите какво изобщо правех!? Бях на косъм да кажа на Блеър, че я обичам. Аз да не бях умопобъркан или пък шизофреник!? Мдам мислех си че изпитвах нещо към нея, но може би бяха просто заблуждения на пияният ми мозък и опияняващото чувство от възбудата, която ми доставяше само с целувките си. В момента се чувствах като някой голям глупак, идиот...чувствах се като Алекс! За Бога той си падаше по всичките тези чувства и глупости. Само по това, че беше на осемнадесет и вече бе сгоден си личеше. Да както и да е, той не беше в ред, но от друга страна аз си бях ... аз! В Чък Бас не трябваше да се долавя никаква нотка на ЛЮБОВ!? Ъгх самата мисъл за онези неща, които бушуваха в стомаха ми, наподобяващи пърхащи пеперуди, милиони, не даже милиарди пеперуди просто ме побъркваха. Все едно не бях аз...все едно беше някой съвсем различен Чък. И това, че почти и' признах, господи аз глупак ли бях!? Очевидно да!
О бях наясно, че се бе досетила, Блеър Уолдорф не изпускаше нищо, на нея нищо не можеше да и' обегне. А това, че дори и в погледа ми се четяха всичките онези положителни чувства ме побъркваше още повече. Гледах устните ми да не се отделят от нейните за дълго, за да не види онзи влюбчив поглед, който очите ми бяха попили. А колкото и' пъти да се опитвах да си докарам някакво непукистично изражение просто не се получаваше. Когато беше толкова близо до мен, не можех да изпитвам безразличие или пък непукизъм. А когато съм далеч от нея, имах чувството че единственото което щях да усещам е някаква празнина и липса. О за Бога, сериозно какво ми ставаше?
"Просто престани да мислиш Чък, избий си мислите от главата и просто действай!" - обади се вътрешния ми глас, на който изобщо не знаех че съм собственик, но който определено беше прав. Трябваше да спра да мисля. Да си избия всички мисли от главата. Точно това и' направих. Вместо да изпадам в безсмислени и отвличащи вниманието от гледката пред мен мисли, просто и' се насладих.
Секунда по - късно след "съсредоточаването" ми, осъзнах, че щеше да отнеме прекалено много време, за да смъкна нощницата от нея и за това просто стиснах плата по - силно и той се разкъса, като се свлече на пода, а на лицето ми се появи доста самодоволна усмивка, която бях сигурен, че щеше да помръкне, след очакваната истерична реакция на Блеър, но аз определено не мислех да си помръчавам настроението и да прекъсвам случващото се в момента за това просто я целунах, заглушавайки евентуалните лекции и оставяйки я неспособна да говори.