Домът на Рик Колин

Spoiler:

Когато пристигнахме пред дома му, той се обърна към мен.
-Какво ще кажеш за една вечеря?
-С удоволствие..-отговорих и се усмихнах.
Слязохме от колата и се запътихме към входната врата. Рик извади ключовете си и отключи.
Вратата се открехна..Пристъпих плахо и се огледах. Къщата му беше страхотна.
-Имаш много хубав дом.-усмихнах се гледайки към него.

- Мерси. Но той не е точно мой, както и да е това е дълга история. - Усмихнах се тъжно. Родителите ми ми липсваха, не ги бях виждал от месеци, дядо ми не ми позволяваше да се срещам с тях.
Поведох Кая към кухнята, обичах сам да приготвям храната си, и да знам какво точно ям. Не бях привърженик на храната за вкъщи, макар че ми се случваше да си поръчвам. Изгоних готвачката, както и камериерката, още когато се нанесох, не можех да приема, че някой прави нещо в къщата, което можех да направя и сам.
Не бях отличен готвач, но обичах да готвя, действа ми успокоително.
Въведох Кая в кухнята и тя ме изгледа с любопитсво, когато си сложих готварската престилка. Честно казано я ползвах повече за колан, по простата причина, че тя покриваше тялото ми само от кръста надолу.
Съвсем се бях улисал, и бях забравил че съм без тениска. Усмихнах се глупаво и погледнах към Кая която беше седнала на един стол и продължаваше да ме гледа без да казва нищо.
- Таа, какво ти се яде? Попитах момичето отваряйки хладилника.

Когато влязохме в кухнята седнах на един от кухненските столове, докато Рик си слагаше някаква престилка на полуголото си тяло.
-Ти можеш да готвиш?!-засмях се леко, покривайки устата си с една ръка.
Стоях на онзи стол и зяпах към него. Мислех, че ще поръча готова храна, но бях приятно изненадана. Да гледаш мъж в кухнята с престилка беше рядка картина. По едно време чух да ме пита какво ми се яде.
-Не знам..-повдигнах рамене.-Какво умееш да правиш?

- Ами не много неща. Спагети, пица, френаски кроасани, палачинки, яйца във всякакъв варянт, торти, Чийзкейк. Повече съм по-сладкарството, надявам се да не ти пречи да вечеряш със сладкиш? - Усмиканах се и извадих от хладилника сок от портокал, сок от ананас, кола и спрайт.
- Докато решиш може да си избереш нещо за пиене. - Обърнах се и свалих от рафра зад гъба си една бутилка "Johnny Walker - Black Label" - А ако искаш може и нещо различно от безалкохолно.

-Обичам сладки работи.-усмихнах се.-Може би чийзкейк?!
Рик се обърна и извади от близкия рафт бутилка уиски с думите "А ако искаш може и нещо различно от безалкохолно."
-Ами,бих искала малко боза..ако имаш..-засмях се и дръпнах бутилката от ръцете му.-И това ще свърши работа.
Разлигавих се..започнах да показвам истинската си същност. По-добре да престана преди Рик да си промени мнението за мен.

Засмях се и отворих хладилника изваждайки една байтилка боза. Рамахвайки я с гордост пред лицето на Кая.
- Да не кажеш че нямам, но се съмнявам да предпочиташ боза пред черния Джони Крачката.
Оставих бозата на плота и прибрах останалите газирани напитки и сокове.
- Добре нека е Чийзкейк. - Продължавах да се усмихвам, клатейки глава. "Боза" от къде успя да го измисли.
Извадих от хладилника масло, крема сирене, яйца и сметана. От шкафа взех бисквити, сладко от боровинки, захар, ванилова есенция и лимонов сок.
Кая не ме изпъскаше от очи, докъто приготвях пожелания от нея десерт. Сложих блата да се пече във фурната обърнах се към момичето което не отделяше очите си от мен.
- Имаме 30 минути, какво ти се прави?

-Шегувах се!-засмях се, бутайки бозата настрани.
Рик започна да вади разни продукти от хладилника и шкафовете. Приготвяше се да прави чийзкейк.
През цялото време го зяпах с любопитен поглед и си мислех "Как може да е толкова сладък в тази престилка"..
Когато сложи блата да се пече във фурната ме попита какво ми се прави..
-Да гледаме някой филм?-предложих.-Не се сещам за друго.-засмях се.

"Да гледаме филм", това е доста често използвана фраза от момчетата, за да поканят някое момиче у тях. Но като го каже момиче звучи по съвсем друг начин.
- Добре, но нямам много голям избор от филми. - Зпочнах да преглеждам дисковете до плазмения телевизор, и да рецитирам на глас заглавията.
- "Подземен свят" трите части, "Хълмовете стават червени", "Пандорум", "Бързи и яростни" отново всички части, "Неуловим" и "Арена". Това е цялата колекция.
Погледнах към Кая в очакване да каже, някой филм и се сетих за нещо друго.
- Знаеш ли, ти си ибери и пусни нещо, аз ще се върна след минутка. Излезнах от хола преди да успее да ми каже нещо и се запътих към музикалната стая.

Рик започна да изброява филмите, с които разполагаше. Половината ги бях гледала. Той излезе от стаята за минута, а аз разглеждах филмите. Чудех се между два. Но някак единият ме привличаше повече. Точно така ..обожавах ужасите! "Хълмовете стават червени". Не го бях гледала ,но ми бяха разказвали много за него.
Събрах останалите филми, като този отделих от купчината. Поставих го на масата и зачаках Рик да дойде...все пак може да не му се гледа този филм.
-Къде изчезна?-викнах не чак толкова силно, но нищо не се чу в отговор.

Върнах се в хола, с акостична китара в ръка. Кая се беше настанила на дивана, а пред нея на масата, беше положена кутята на любимия ми трилър.
- Съжалявам, просто исках да ти изпея нещо. Не съм от добрите певци, но...
Седнах на дивана до нея, сведох глава и засвирих песента.

Avenue 52

След като я извирих и изпях, не много хубаво разбира се, погледнах към Кая усмихвайки се срамежливо.

Рик се появи с китара в хола, с думите "Съжалявам, просто исках да ти изпея нещо.". Бях изненадана отново. Първият път с готвенето, а сега и с музика.
Седна на дивана до мен и започна да свири.
Изпълнението му беше уникално. Когато свърши погледна към мен и се усмихна срамежливо. Приближих се и го прегърнах.
-Много ми хареса! -усмихнах се.-Гласът ти е невероятен!

- Благодаря, но не съм на същото мнение. - Погледнах отново към масата. - Сигурна ли си за филма? Не е от най красивите гледки.
Кая кимна и аз пуснах филма. На телевизора се появиха началните надписи и онова момченце, което си режеше лицето с ножица. С други думи не много подходящ филм за преди сън, както и за преди ядене.
Кая закри очите си, когато дадоха обезобразеното лице ма момченцето, което се казва "Бейби фейс" както ще разберем по късно във филма, в преден план преди да си сложи маската. Единственото, което си мисля докато го гледам е как може Дейв Паркър (режисьора на филма) да е толкова извратен.
Прегърнах Кая и се облегнах назад.
- Още ли мислиш, че е добра идея да го гледаме? - Попитах момичето, което още гледаше през пръсти.

Рик пусна филма. Той започна с надписи и някакво момченце с обезобразено лице. Беше доста страшничко. Закрих лицето си с ръце..Той ме прегърна и се облегна назад.
Сцените бяха ужасни. А аз си мислех ,че филма не е чак толкова лош. "Стегни се момиче. Това е просто измислица.." казах си на ум. След малко чух Рик да ме пита дали е добра идея да го гледаме.
-Не съм много сигурна..-отвърнах и се сгуших в него.
Изпищях на поредната ужасяваща сцена и притиснах длани в лицето си.

Кая извика след поредната кървава сцена и се притисна в мен, усетих извивките на тялото й върху моето. Дъхът и галеше кожата ми и аз настръхнах инстинктивно. Желанитето ми към нея отново се пробуди, и за да не проваля всичко леко се отдръпнах от нея.
- Ааа блата трябва вече да е готов, ще ида да го извадя.
Кая се отдръпна леко от мен и спря филма на пауза. Погледна ме с топлите си очи и аз вече бях на ръба на самоконтрола си. Станах от дивана и с нежелание тръгнах към кухнята. Извадих вече полу готовия Чийзкейк, остваше само да го залея със сладкото и щеше да е напълно готов.
Погледнах към хола и мислено изрекох няколко думи към големия бос.
"Моля те Господи, ме ми позволявай да я отблъсна от себе си с тъпото си държание."

Когато притиснах тялото си в Рик, той се отдръпна. Какво не беше наред?! Може би му бях омръзнала?! Стана от дивана и се запъти към кухнята за да провери чийзкейка.
Спрях филма на пауза и се замислих.. "Да не би да го дразнех с поведението си?!" ..Определено.. държах се като дете.
Пригладих дрехите си и станах от дивана. Тръгнах плахо към кухнята, мислейки че това не е добра идея. Прочистих гласа си.
-Какво става?
Приближих към него,но спазвах и дистанция,защото близостта явно го притесняваше.

Кая се приближи предпазливо към мен. Очевидно Бог не отвърна на молбите ми, дистанцирането и държание ми го подсказваше. Спуснах погледа си от лицето й по тялото й. Чувствата ми още не бяха напълно овладяни. При вида на тениската ми върху тялото й ми се прииска да я сваля. Да я запратя на другия край на стаята и да бъда с нея отново и после пак, а когато се съмне да заспим прегърнати на леглото ми.
Тези мисли отблъснаха самоконтрола на заден план. Скъсих разстоянието между нас и впих жадно устните си в нейните. Нуждаех се от тази целувка повече отколкото от въздуха. Исках да останем така във вечността. Разтворих леко устата си и прокарах език по долната й устна.
Молех се напирането ми да не я изплаши, но във същото време исках да ми отвърне с пламъка, който гореше в мен. Леко разтворих устата й преплитайки езика си с нейния. Надявах се да не ме отблъсне, но въпреки това чувството, че ще го направи не ме напускаше. Сложих едната си ръка внимателно на врата й и вплетох другата в косата й. Желаех я и исках да и го покажа, дори ако това щеше да ни раздели.

Забелязах как Рик отмести погледа си от лицето към тялото ми. Помислих, че съм се нацапала някъде и погледнах надолу. Огледах тениската му, която все още беше върху мен и вдигнах поглед нагоре.
Между нас все още имаше известно разстояние, което Рик скъси и впи устните си в моите. Усещах езикът му, който играеше с моя. Онези чувства, които ме караха да настръхвам отново се появиха. Някак чувствах, че трябва да бъда с него. Но нещо в мен мислеше друго.
-Не е ли малко странно?-откъснах се за малко от целувката му.-Това,че се познаваме от скоро, а вече се целуваме сякаш сме заедно от много време..

Въпроса й ме накара да се сетя за родителите си.
- Знам от баща си. "Най-истинската любов е тази, при която изпитваш силни чувства не в последствие, я в мига в който я видиш." - Усмихнах се, думите на баща ми ехтяха в главата ми и сега разбрах, че бях хлътнал.
- Сега би ли ми отговорила на един въпрос. - Целунах я отново, да определено бях хлътнал! В главата ми заприиждаха доста неприлични сцени в нито една от които присъстват дрехи.
- Кое предпочиташ, да започнем с десерта, - посочих към вече готовия Чийзкейк. - Или да завършим с него вечерта?

Рик посочи готовия чийзкейк, питайки ме какво предпочитам-да започнем или да завършим с него.
Приближих се до него и обвих ръце около врата му. Допрях леко устните си до неговите, като се отдръпнах бързо и се засмях. Откъснах се от прегръдката му и тръгнах към хола, обръщайки се от време на време към него.
-Идваш ли? Или да се гушкам сама тук?-засмях се..
Когато съм с него се чувствам на място, сякаш го познавам от години и това е човекът за мен.

Кая ме подразни с бързо докосване на устните ни и се възползва от моментното ми разсейване да се измъкне от прегръдката ми.
Усмихвайки се я последвах в хола, очевидно вечерята се отлагаше още малко. Кая беше седнала на дивана, и беше пуснала филма с необичайно много зверства и кръв, за да мине за романтична - комедия.
Седнах до нея и я прегърнах придърпвайки я към себе си.
- Все още мисля, че може да измислим нещо друго за гледане. А може да играем на една игра "Истина или дреха" . Задаваме си въпроси, ако не желаеш да отговаряш сваляш една от дрехите с които си облечена. - Кая ме погледна с поглед тип не е ли малко рано за това.
- Или - започнах да допълвам изречението си. - Можем да си догледаме кървавия психарски филм.
Усмихнах се и я оставих да си избере опция.

-Предпочитам играта..-казах и спрях кървавият филм. Скръстих краката си и преметнах косата си на една страна, приготвяйки се за първият въпрос.
-Така..-погледнах към него.-Кой ще пита първи? Ти или аз?
Рик ме погледна и повдигна рамене. Добре значи ще започна аз. Да помисля..какъв ли въпрос да му задам?! Някой неудобен на който да не желае да отговори..
-Коя е най-унизителната ти първа среща с момиче?
Малко глупав въпрос, но нищо друго не ми хрумна. Нетипично за мен..
Погледнах го в очите и зачаках отговора..

Трябваше да отговарям на въпросите и, защото не възнамерявах да остана гол още на първия. Трябваше да си облека още нещо преди да започнем играта, с тези скъсани дънки бях идеалната жертва.
- Най-унизителната ми първа среща. - Повторих въпроса й и се престорих, че мисля. Не съм излизал много по срещи но точно тази не мога да я забравя.
- Паднах в един фонтан, и след това не можах да си затворя устата. Става въпрос, когато съм притеснен или изнервен, не спирам да говоря. - Кая се усмихна, но преди да е казала нещо я изпреварих със своя въпрос.
- Ако имаше право само на един въпрос за това какво ще стане в бъдещето ти какъв щеще да е той?

Хмм..само един въпрос за бъдещето ми?! Та аз имах толкова много въпроси. Един от тях ме измъчваше...Дали жената, която ме е отгледала, която ми е давала съвети и ме е напътствала в живота, някога ще се върне. Но тази жена не е биологичната ми майка, която ме е изоставила просто ей така и през тези години нито веднъж не ме потърси, тази жена ме откри на място, където няма жива душа, и ме отгледа.
-Може би..щях да попитам дали в моето бъдеще..ще присъстваш ти.
Погледнах към Рик и се усмихнах.
Е нямаше да се предам толкова лесно, въпреки че тези дрехи ужасно много ми пречеха.
Май аз съм наред да задавам въпрос.
-Би ли жертвал живота си за човек, на който не му пука за теб? Тоест нещо като твой враг..

Ако зависеше от мен щях да се присъединя към бъдещото й, но живота си е непредсказуем.
Въпроса, който ми зададе Кая ме откъсна за миг от размислите ми по нейния отговор.Една от мечтите ми беше да стана лекар, така че думите ми се изстреляха незабавно.
- Да, всеки живот е важен. Бих направим всичко по силите си за да спася човешки живот. Дори ако е на някой, който ме мрази. Бих жертвал себе си дори за непознат. - Сведох глава знаейки, че това звучи налудничаво.
- Да оставим за малко настрана живота ми докато още е мой. - Опитах се да разведря ситуацията. - Мой ред е!
- Кой е най-забавния момент в живота ти!

» Рик Колин - представяне на човека зад героя
» Домът на Емили
» Домът на Роуз
» Домът на Блеър
» Домът на Брук и Ким ^^.