Crank it up night club

Виктор не видя успя да види поражението и срама на брат си, за жалост..Обаче сто процента Рейчъл, скъпата русокоса братовчедка на Крис, която цялата рода пазеше от ВИк, а той така си я бе харесал, беше някъде наоколо и нямаше да пропусне да сподели клюката..Все пак май и тя и лошото момче, споделяха еднакво удоволствие да дразнят Кристофър и да злорадстват по негов адрес..Определено имаха поне един общ интерес, ако не друго..
Извърна се за секунди към брат си, наистина не разбра какво е станало, но мокрия му вид, буквално подгиснала горна дреха от алкохол, го удовлетворяваше напълно..Удостои го само с помахване и нагла усмивчица и последва дамата си..Тя преспокойно подклаждаше огъня в играта им и разпалваше всякакво желание в него да си поиграят и да я разкрие..Накрая, да бъдат господин и госпожица Непознати..Никой и Никоя, поне до края на тайнствената вечер..Всички знаем как щеше да завърши в крайна сметка, не е нужно да напомням..По пътя към дансинга махна с ръка на отговарящия за музиката и песента се смени с друга..От спокойна на по-динамична и определено подходяща за по-мръсни танци..Още преди да се е обърнала към него, Виктор я хвана през кръста и притисна тялото й в своето безсрамно и така че всички да ги видят..Нямаше да крие увлечението си от останалите..Нямаше шанс да го направи, беше си щедър и открит човек, но точно тази жена нямаше намерение да подели с никой в същата тази вечер..

Танцът тотално ме разгорещи и съвсем хлътнах по действията на тайния си обожател. Надявах се да не се окаже някой изрод или някой познат, който нарочно го прави. Изкушавах се само с едно движение да сваля маската му, тъй като и без това не можеше да се приближи повече от това (не че имах нещо против). Спомних си за Лиз и прекрасния ми братовчед, и незнайно защо в главата ми изникна мисълта за Вик, с който се бях запознала в Кавалито. Зачудих се дали и той бе тук... Не че ми трябваше, де, вече си имах компания.
Песента свърши и аз се отскубнах елегантно от прегръдката на непознатия. Имаше нещо пленяващо във факта, че нямах представа кой е - реших да го наричам мистър Хикс (оригинално!). Запромъквах се между тълпите от хора, грабнах две питиета от бара и тръгнах да излизам, за да намеря Лиз, ако още бе тук.

Виктор бе недоволен, че след края на песента тя толкова бързо се отдръпна от него..Знаеше колко й е приятно и колко много бе приятно и на него..Щеше да е грях, ако не си го признае или поне на нея..Тайнствената красива, на която трябваше да измисли все пак някакво име..Пък да я нарича "Никоя" някак не му се връзваше..Госпожица..Госпожица..Тайнствена..Не може да го вини, не беше голям мислител и си го признаваше, затова обаче бе човек на действията..Не се изкушаваше толкова да свали маската й..Така щеше да развали целия ефект прекалено бързо..По-бързо отколкото му се искаше..
Реши да я остави за малко тази вечер..После пак щеше да се яви пред погледа й, въпреки че бара бе малък и можеше да я наблюдава от сегашното си местоположение, в едно отдалечено сепаре в един от ъглите, от където се виждаше всичко..Седеше сам и проследяваше движенията й с поглед без да се притеснява, че може да го помисли за някоя леко откачен тип с наклонности към обсебване..Пиеше спокойно питието си и се наслаждаваше на, върнатата обратно, по-спокойна музика..

Малко преди да напусна бара се обърнах се огледах с надежда. Нямаше и следа от мистър Хикс. Изведнъж цялото ми настроение се скапа. Мразех да става така.
Какво направих?! Очевидно му бе писнало от постоянното ми бягане и бе решил да ме замени с някоя по-лесна. Идваше ми да ревна. Боже, какво ми ставаше?! Та аз дори не го познавах - нито знаех името му, нито как изглежда. Изпих водката на екс и поръчах още една. Помъчих се да изтрия малкото преживяване с непознатия и да възвърна предишния си купонджийски дух, но нещо не се получи. А и Лиз явно нямаше намерение да влиза, така че реших да си тръгвам. Реших да мина през задния вход, за да избегна папараците и феновете.
Усетих, че се ядосвам. Аз да си скапвам вечерта, заради непознат. Това не ми се бе случвало. Поръчах още една водка и я изпих на екс, после още една, след което минах на няколко уискита. Трябваше да спра и да се прибера, ако още можех да ходя. Тръгнах към изхода с леко залитане.

Виктор сякаш си нямаше друга работа и трябваше да преброи колко питиета бе изпила..В крайна сметка се оказа, че загуби бройката, но бе сигурен, че е изпила достатъчно, за да не успее да се прибере сама..Можеше да я остави да се пробва, просто да й викне такси или нещо от този сорт, но му беше прекалено интересно къде живее..Така щеше да научи повече за нея пък и ето ти един завършек на вечерта- страхотен.Почти страхотен..Непознатата с маската с голямото перо се запъти към задния изход, клатушкайки се несигурна в равновесието си..Вик нямаше проблеми с уличните тълпи фенове..Предвидливо излезе като белите хора през главния вход и се запъти към паркинга..Взе колата си, която разбира се, бе купена съвсем нелегално..Легално нямаше как да си позволи такава скъпотия, колкото и да му се искаше..Подкара по една тясна улица и се озова пред задния вход..Слезе тъкмо на време, за да й отвори вратата към задната седалка и галантно да я упъти с ръка точно къде й е мястото..
-Мадам, може би ще има нужда от превоз?..Не са ме учили да оставям дамите си по средата на вечерта без да ги изпратя до вкъщи..-говореше тихо със своя гърлен глас, дразнещо-приятно, галещ сетивата..

Елизабет МакКуин написа:

По най-бързият начин напуснах това място.Не исках никога да идвам тук.
Първо минах през тоалетната да си оправя грима.Навън имаше папараци а аз неисках да се появя в някое списание разплакана и подути очи.След около 30 мин вече бях готова да си тръгна.Излязох навън,но колата ми я чакаше.Обадих се на шофьорат ми.Отговорът му беше спукана гума.Трябваше да чакам.Щях да си тръгна пеша но обувките бяха неудобни.
Група деца и техните родители минаха и ме познаха.Почнаха да ме питата дали може да им дам офтографи.Съгласих се.Все пак бяха деца.Пък и аз имах слабост към малки малчогани.Помолих една жена за химикалка.Тя бръкна в чантата си и ми подаде.
Започнах да разписвам тетрадки,тенски и лисчета.Едвам сдържах сълзите си.
Само децата ме правеха щастлива.Когато им разписах автографите си тръгнаха.Поне за момент се бях разсеяла от горчивината която беше заровена дълбоко в мен.Чаках толкова дълго шофьора че незнаех колко е часът вече.Чуствах се толкова изморена от всичките тези емоций които изпитвах.
Тогава видях някакво момиче което крещеше името ми.И каква голяма фенка ми е.Започна да ме дърпа.Изплаших се до смърт.За момент си помислих че сърцето ми е спряло.Опитах се да я отблъсна но тя не ми позволяваше.Какво щях да правя.Започнах да викам за помощ.Казах и да ме остави обаче тя продължаваше.Този път реших да се отблъсна с по-голяма сила от нея.Опитът беше успешен,но настъпих роклята и си ударих главата в земята.Не изпаднах в несвяст,все едно бях надрусана.Не можех да си кажа името.След няколко неуспешни опита успях да промълвя думата помощ.Момичето избяга.Беше се уплашила.Аз лежах на земята.Не можех да стана.Всичките емоций изчезнаха след удара.Исках само Крис да е до мен.Без да се напирам,немърдаща сълзите ми рукнаха.Започнах да изпадам в несвяст.Единственото което повтарях беше Крис,Крис,Крис.

Охх това момче бешше найстина гголям мързел.Изпих си текилата и излязох навън като се усмихвах леко всеки път като усетех,че някой ме снима.Роклята ми беше огромна и найстина неудобна.Но все пак бяхтвърдо решена да се разходя.Усети Джеймс зад себе си.засилих крачка и се спрях като застреляна.Пред мен лежеше Елизабет.Беше в несвяст.Свлякох се до нея и повдигнах главата и леко и премерих пулса и.Обърнах се и видях Джеймс.
-Извикай линейка!-казах като продължавах да подпирам главата на Елизабет.-Охх мила какво е станало?С питтиетата ли прекали?-попитах шепнешком...

Видях че Джес избърза с питието си и излезе навън ... веднага станах и тръгнах след нея ... тя засили крачката и за момент спря на място като простреляна ... видях че гледа към земята , там беше Елизабет .. не помръдваше .. Джесика се свлече до нея .. и се обърна към мен с думите "Да извикам линейка" но вече бях зает да набирам номера .. на бърза помощ ... погледнах отново към Елизабет и Джес ..
-Как е тя , какво и е - попитах Джесика ...и допълних на жената от телефона - Изпратете Линейка пред Crank it up Night Club...