Crank it up night club

-спокойно тук съм-прошепнах и я погалих по косата.-Къде подяволите е линейката-поптах злобно Джеймс като продължавах да я галя по косата усещаш я как плаче и ми стана кофти за нея.-Спокойно,успокой се всичко ще се оправи.-просължавах да я утешавам.Кои подяволите беше толкова тъп,че да нападне сама жена?Не исках да знам.А тя защо беше сама..не трябваше ли да е с Крис...

Оглеждах се за линейката ... Джес вече за трети път сигурно ме бе питала къде е тя .. а аз продължавах да отговарям че казаха до 5мин ще дойде ... ама и на мен ми се изчерпваше търпението вече...
Видях в далечината нещо да мига .. и се чу шум от линейка.. тя идваше
Наведох се към тях и им казах че линейката скоро ще е при нас и всичко ще е наред ..

-Спокойно,няма от какво да те е страх.Нещата ще се оправят.-казах и погледнах към приближаващата линейка.-Къде е Крис?-попитах и се ядосах от факта,че тя е сама.-Джеймс любов моя нали ще помогнеш?-попитах го и погалих отново Елизабет.Погледнах я и видях че все още плаче.-Ох мила недей така.Любов дай ми кърпичка-казах и протегнах ръката си към него в очакване...

Aз ..незаех вече какво да очаквам .. от тази вечер .. Джес ме попита "Джеймс любов моя нали ще помогнеш?"
- С всичко посилите ми - отговорих аз
- Любов дай ми кърпичка - допълни тя като ми протегна ръка в очакване..
Започнах да ровя из джобовете си .. забравих че бях с костюм .. най-накрая изнамерих кърпичка и я подадох ...
Погледнах линейката , която вече спираше пред нас .. и си мислех .. че това става само по филмите.. и кой би бил способен на такова нещо .. да направи нещо на жена , на Елизабет ...

Беше ми много неприятно да я гледам така.В мислите ми беше само Крис как щях да го цапардосам като го видя.
-Елизабет спокойно!-казах с треперещ глас и се притиснах към Джеймс.Охх милата беше ми много жал-Ел ще намеря Крис обещавам!!!-казах й като я вкарваха в линейката...

Вече бях потресен когато видях как парамедиците да вдигат и да качват Елизабет в линейката .. беше ужасно ..
-Ще намеря Крис обещавам!!!- каза Джес на Елизабет .. докато се притискваше към мен
а аз се зачудих какво ще направи когато го намери...
- Защо ти е Крис .? - я попитах .. - Какво си намислила?
Знаех си че нещо е намислила ... но точно какво все още неможех да се сетя ..

-Ще дойдем обещавам.-казах аз и се замислих,дали ще ми стигне времето да отида да се преоблека и да отида до болницата..просто щяхме да прескочим до нас.
-Скъпи трябва да отидем до нас да се преоблечем и после ще отида в болницата при ел...-казах и го прегърнах

Чух Джес да и обещава че ще отидем в болницата .. след което се обърна към мен с думите - Скъпи трябва да отидем до нас да се преоблечем и после ще отида в болницата при ел... - прегърна ме ... за момент се зарадвах че ще се махнем от това място и че ще сваля .. този костюм , вече се стресирах в него ....
-Добре .. съгласен съм - след което се заогледах да видя лимузината ни ... вдигнах телефона за да се обадя на шофьора след като не я видях ...

Малко преди изхода се зачудих дали да си ходя, все пак бях дала пари за маска, която едва ли ще нося отново, но после се отказах. Залит-залит и стигнах задния изход. Отворих с огромни усилия, след което се озовах в някаква тъмна уличка. Видях светлини на линейка и смътно се притесних, но бях толкова пияна, че не успях да си събера мислите.
Точно тогава пред мен спря едно лъснато, чисто новичко и скъпо (баш по мой вкус) ферари, от което слезе... Мистър Хикс?? Моля? В замъглената си глава го чух да каза:
-Мадам, може би ще има нужда от превоз?..Не са ме учили да оставям дамите си по средата на вечерта без да ги изпратя до вкъщи..
Ухилих се. Явно не ме бе забравил, а аз се напих напразно. Ужас, сега ще се излагам...
Качих се бавно в колата, за да не си ударя главата и го погледнах. Той запали и излезе от малката уличка. Минахме покрай тълпи от журналисти и фенове.
- Накъде? - попита той.
- Нямам представа - засмях се глупаво. - Където кажеш.

-Ти иди аз след малко ще дойда да ти помогна.-усмихнах се и я целунах отново.
След това се обърнах към бара и се запътих на някъде.Имах да уреждам една сметка,а и е по-добре да не ме виждат там.Последните четири пъти когато беше дошла линейка беше дошла заради мен,заедно с полицията. И кръвта по ръцете ми,блузата ми и пода не беше моя.

ПП Аз ставам,че трябва да уча ;)

- Надявам се да ти харесва тук.. Това е едно от любимите ми места. С приятелите ми обичаме да идваме тук - засмя се Алисън, докато вървяхме към бара.
Местенцето определено си го биваше. А, и обстановката ми допадаше повече от тази на афтърпартито. Седнахме на бара и аз си поръчах обичайното - чиста водка.
- Страхотно е - отвърнах след като отпих жадно от питието си.
Имаше нещо, което не ми даваше мира. Познавах я от съвсем скоро и не знаех почти нищо за нея, но изгарях от желание да науча повече и повече... Най-вече дали имам някакъв шанс...
- Ал - започнах. - Знам, че не се познаваме добре и... Просто питам... От любопитство... Имаш ли някой специален в живота си?
Е, това прозвуча "жестоко", Дарън.. Както и да е, изпих водката на екс и зачаках.

Отговора ми хареса.
- Няма... За сега - ухилих се, след което я оставих за малко.
Отидох при DJ-ят и му поръчах да пусне някое бавно и приятно парче. След което се върнах при Алисън и я дръпнах към себе си, понасяйки я към дансинга.
- Нямаш нищо против един танц с мен, нали? - ухилих се и се задвижих с такта на песента.