Madame Tussaud's / Музеят на Мадам Тюсо

-Да...-казах-"Дневниците на вампира". По книгата за вампира Стефан, който се среща с Елена, която е двойничка на първата му любов, Катрин, която е и първа любов и на брат му Деймън...сложна история...
Пробвах се да направя изречението колкото се може по-сложно.
Ренесме се засмя звънливо.
Долепих се до студения прозорец.
Ясно се виждаше ниска фигура, с черно кожено яке и лилава шапка, обградена от скандиращи името й тълпи. Тя се прокрадна към музея през пътя проправен й от огромните, масивни бодигардове.

Джъстин Бийбър влезе в музея. Беше заобиколен от бодигардове. Той мина покрай нас и са направи, че не ни вижда.
- Голяма е надувка..
Казах аз тихичко. В този момент изведнъж музея се напълни с момичета.
- И ето, че всичко се започва..
Момичетата обкръжиха звездата като мухи. Аз яко бях на неговото място със сигурност нямаше да издържа на всичко това.
Изведнъж той заговори, колко бил горд и всичко останало..
- Ще се доближа малко по- близо до него..
Казах и започнах да си провирам път през тълпата. Няколко прожектора светнаха срещу мен. Ужас мразех да съм центъра на нещо... Изведнъж изгубих Тейлър от погледа си..
- Тейлър- извиках аз.

За миг изгубих Ренесме, което още повече засили чувството, че ще потъна в морете от папараци и тийнеджърки смачкан и задушен по най-безмилостен начин.
-Ренесме?-провикнах се
Надигнах се на пръсти оглеждайки се малката й тъмнокоса главица, което си бе мисия невъзможна имайки предвид, че повечето тук присъстващи бяха бриунетки.
За миг я зънах носеща се в тълпата и веднага се мушнах между хората, поемайки си дъх, все едно се потапям във вода.
Стиснах силно ръката й и я издърпах по-настрани.
-Друг път не прави така..-помолих я задъхано

Докато се оглеждах изведнъж някаква ръка ме дръпна настранои. Когато се окопитих разбрах, че това е Тейлър. Тй каза, че съм го изплашила.
- Съжалявам.. мисля, че е време да си тръгвам тук стана прекалено пренаселено. Искаш ли да идем някъде другаде или ти си имаш някаква важна работа?
Не исках да съм нахална.
Все пак се познавахме от около 1 час.

И без това исках да поостана още време с Ренесме, така че дори и не се замислих когато ме попита дали иска да идем някъде другаде.
Подчти моментално кимнах, въпреки, че изглеждаше доста глупаво.
-Разбира се!-отговорих
-Къде искаш да отидем?-попита момичето надвиквайки едвам тълпата
-Парка?-предлогих

https://stars-rpg.bulgarianforum.net/t287p45-topic ???

Тренировката ми във фитнеса вече свършваше и аз мислех какво да правя след това.Но така и не се сетих.Прибрах се вкъщи,изкъпах се и пак започнах да мисля.Сетих се че много обичам да ходя в музеят на Мадам Тюсо и зато реших да отида там.Облакох нещо подходящо и тръгнах.Щом пристигназ се зачудих този път от къде да започна.Този път си казах че ще почна от ляво.и тръгнах.

Днес нямах много работа или срещи с някоя важна клечка,за това се прибрах към дванадесет на обяд у дома. Макс бе седнал на стола си за хранене,а бавачката му всячески се опитваше да го нахрани. Смехът ми се разнесе из къщата. Веднага щом Макс дочу смехът ми започна да пляска с ръце,да се радва и да ги протяга към мен. Захвърлих чантата си и отидох до него,вдигайки го.
- Беше ли послушно момченцето ми? - попитах,целувайки леко челото му. Амелия каза че била страшно доволна от него. Благодарих й и й казах че може да си върви,щях да прекарам деня с него. След като дояде храната си го облякох и излязохме на разходка. Реших да го заведа до музея на Мадам Тюсо,винаги много се забавляваше там. Вдигнах го в себе си и започнахме малката си разходка.
По едно време видях едно познато лице. Мел. Не я бях виждала от толкова време. Бяхме заедно в едно училище,клас..Бяхме добри приятелки,но накрая животите ни се развиха съвсем различно. Отидох до нея.
- Здравей.. - казах с лъчезарна усмивка. - Ариадне е.. Не мога да повярвам че те виждам тук. - засмях се леко и погледна Макс,който я гледаше много внимателно.
- Как си? Как е живота?

както бях забила поглед в статуя чух глас.Обърнах се и видях познато лице.Но не можах първоначално да се сетя откъде.Но щом тя каза името си се сетих.Не бях виждала Ариадне от доста време.

-Здравей.Добре съм живота къщо.Леле колко време мина от последната ни среща.А ти как си?Как е живота?Това твое дете ли е?