Кой е онлайн? | Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости Нула Най-много потребители онлайн: 98, на Съб Окт 12, 2024 2:34 pm |
Гласувайте за нас!!! | |
Flag Counter | |
Статистика | Имаме 365 регистрирани потребители Най-новият потребител е Melanie.
Нашите потребители са написали 21252 мнения in 1206 subjects
|
|
| Втора класа. | |
| | |
Автор | Съобщение |
---|
Шарлийн Уитсток All the normal people in the world.
Брой мнения : 142 Join date : 03.03.2012 Име на героя : Шарлийн Уитсток Години на героя : 32
Информация за героя. Семейство:: Гадже:: Рик Колин БФФ::
| Заглавие: Re: Втора класа. Чет Мар 29, 2012 12:58 am | |
| Бях сложила ръцете си на стената, сякаш се придържах, за да не падна, макар че нямаше къде точно, беше прекалено тясно, а той беше прекалено притиснат в мен. Ръката ми се спусна по врата му, като го хванах за тила и впих жадно устните си в неговите. Стенанията ми станаха по-тихо, но само защото устните ми бяха заети с друго, а той можеше да усети ноктите ми, които несъзнателно прерязваха кожата на врата му. Сега осъзнах, че думата обожание беше прекалено слаба, за да опиша какво точно мислех и изпитвах към него. Не, не беше любов, но беше нещо така диво, така бурно, така страстно и така ново, че не исках да спира никога. Макар че нямаше никакво разстояние между мен и стената, тялото ми започна да се извива леко, а кожата ми настръхна, като стана леко грапава, но все така приятна на допир. Стенанията ми зачестиха, като не само аз, но и той разбра, че оставаха броени секунди до кулминацията ми. Изведнъж краката ми омекнаха и ако не беше той, щях да се свлека на пода. Чувството беше така силно, че за момент спрях да виждам и всичко ми се замъгли, докато не стане просто едно бяло нищо, но и колкото странно да звучеше, това беше най-сладката част. Усетих влудяващата тръпка като електричество, което се покачваше по тялото ми и ме караше да викам от удоволствие, като от време на време се чуваше и името му. | |
| | | Рик Колин Study right!?
Брой мнения : 421 Join date : 24.01.2012 Име на героя : Рик Колин Години на героя : 31
Информация за героя. Семейство:: Братовчед - Джейкъб Рейнаис Гадже:: Шарлийн Уитсток БФФ:: Джейкъб Рейнаис
| Заглавие: Re: Втора класа. Чет Мар 29, 2012 1:47 am | |
| Ноктите й изобщо не жалеха кожата на врата ми, можех само да си представям какво щеше да става, ако бяхме в друга поза и имаше достъп да гърба ми. Тялото и започна да се извива леко опитвайки се да получи повече от това което можех да и дам. Кожата й настръхна, а стените й започнаха да се стягат доставяйки ми още по голямо удоволствие и подсказвайки ми, че тя е на ръба. Тялото й се отпусна, а аз отдръпнах устните си от нейните, искайки да чуя виковете и стоновете предизвикано ит удоволствието което изпитваше докато беше с мен. Движенията ми в нея се забавиха, за да може оргазмът и да продължи по дълго. Името ми произнесено няколко пъти между виковете й, беше най - прекасният подарък, който можех да пожелая от нея. Когато тръпките, каращи цялото й тяло да трепери, стихнаха се отдръпнах от нея обръщайки я към себе си исках да виждам лицето й. Устните ми откраднаха така накъсания й дъх. Може би бях изпълнил това което й бях казал. Но да се влюби в мен вероятно щеше да й трябва повече време. Ръцете ми я отделиха от стената зад гърба й и я притиснаха към тялото ми, езиците ни се преплиха неутоли жаждата си един за друг. Мисля, че това пътуване щеше да промени живота ми необратимо. | |
| | | Шарлийн Уитсток All the normal people in the world.
Брой мнения : 142 Join date : 03.03.2012 Име на героя : Шарлийн Уитсток Години на героя : 32
Информация за героя. Семейство:: Гадже:: Рик Колин БФФ::
| Заглавие: Re: Втора класа. Чет Мар 29, 2012 2:06 am | |
| Мигах нервно и чаках погледа ми да се проясни, а когато това най-накрая стана, реши че не трябва да спираме така. Увих ръцете си около врата му и се притиснах към него, като се бях надигнала леко, за да стигам по-лесно устните му. Просто нямаше начин да се почувствам комфортно, ако не го задоволя, затова се надявах, че не е мислил да спираме още сега. Пристиснах го много силно към себе си, като все още дишах тежко, но предпочитах да го целувам, отколкото да чакам да се успокоя. Спуснах устните си надолу, като нежно целувах врата му и от време на време го захапвах. Кожата му беше така мека и приятна за докосване, че това достави удоволствие дори и на устните ми, а парфюма, който ухаеше прекалено възбуждащо, накара езичето ми да изтръпне от леко горчивина, което обаче не ме раздразни. Отърках се като котенце в него и устните ми се приближиха към ушенцето му, като измърках тихичко, докато го бях захапала. Надявах се това да не му се види много странно, но когато бях възбудена, не обръщах много внимание на подобни неща. правех първото, което ми дойдеше на ума, а сега исках единствено да го задоволя. | |
| | | Рик Колин Study right!?
Брой мнения : 421 Join date : 24.01.2012 Име на героя : Рик Колин Години на героя : 31
Информация за героя. Семейство:: Братовчед - Джейкъб Рейнаис Гадже:: Шарлийн Уитсток БФФ:: Джейкъб Рейнаис
| Заглавие: Re: Втора класа. Чет Мар 29, 2012 2:41 am | |
| Целувките й по врата ми изпращаха горещи вълни по цялото ми тяло. Желанието ми за нея все още не си беше отишло и имах чувството, че никога нямаше да си отиде, което да е страхотно имайки предвид какво правехме до преди секунда, нямах нищо против изобщо да не спираме. Всяко пъзгащо движение на тялото й по моето разтилаше все още нестихналата възбуда, Зъпките й отново се впиха нежно в ухото ми, карайки ме да настръхна, а един тих стон се отрони от устните ми. Мъркането беше допълнителна невидима нишка като всички остнаи който ме теглеха все повече към нея. Бях готов на секундата да започнем всичко отначало, но нещо не възпираше карайки ме да стоя неподвижен с вдигнат към тавана поглед. Имах усещането, че ще се случи нещо лошо, нещо много лошо. Ръката и плъзгаща се по тялото ми и устните и езичето и върху врата ни ме върнаха в сегашно време. Притинах я до стенета отново повдигайки единият и крак на нивото на кръста си. - Номерът с ухото винаги действа и ти вече сигурно го разбра, нали? - На лицето ми имаше усмивка, която скрих, за да мога да я целуна отново, можех да я целувам цял ден и нямаше да ми омръзне. Лошото можеше да почака защото сега тя беше с мен. | |
| | | Шарлийн Уитсток All the normal people in the world.
Брой мнения : 142 Join date : 03.03.2012 Име на героя : Шарлийн Уитсток Години на героя : 32
Информация за героя. Семейство:: Гадже:: Рик Колин БФФ::
| Заглавие: Re: Втора класа. Чет Мар 29, 2012 2:59 am | |
| Увих крачетата си около кръста му, като отново аз бях притиснатата към стената, но това въобще не ми пречеше ... напротив. Отдръпнах се с огромно нежелание от него и той видя широката ми усмивка, а аз заговорих с изморен и изтънял от възбуда глас: - Бързо се уча! Усмивката ми показваше гордост и самоувереност, а целувката, която последва - страст и отдаденост. Този път пропуснахме нежното начало и предразполагането, защото и двамата не се притеснявахме и минахме на страстния секс. Преминах бавно с ноктите си по гърба му, като ги провлачих от долу на горе, но този път го направих сравнително леко, като оставях тънки червени ивици, който изчезваха след няколко секунди, както следите от самолета, когато го гледаш от земята. - Обожавам те ... - простенах тихо в ухото му, защото исках да го знае, да знае, че ме подлудява. Отпуснах се отново назад, като издишах тежко и оголих вратлето си, а лицето ми беше към тавана, но не можех да отворя очите си. Всеки нов тласък завърташе главата ми и караше гърлото ми да пресъхва от стенания. | |
| | | Рик Колин Study right!?
Брой мнения : 421 Join date : 24.01.2012 Име на героя : Рик Колин Години на героя : 31
Информация за героя. Семейство:: Братовчед - Джейкъб Рейнаис Гадже:: Шарлийн Уитсток БФФ:: Джейкъб Рейнаис
| Заглавие: Re: Втора класа. Чет Мар 29, 2012 5:09 am | |
| Накъсаният въздух излизащ от устата й, бе в състояние да накара сърцето ми да изскочи. Сексът не беше само провокиран само от желанието на телата ни, имаше нещо друго, нещо различно от обикновена страст. Ноктите и се забиваха в гърба ми доставяйки ми единствено удоволствие. Движенията на таза ми бяха бързи, на моменти дори леко груби. Двете думички ‘’обожавам те’’ отекнаха в съзнанието ми, вярно е, че желаех да ги чуя, но все пак бях изненадан.Устните ми намериха забързаният пулс на вратлето й. Целувах я навсякъде, където можех да достигна без да ми се налага да се отделям дори на сантиметър от нея. Краката й увити около кръста ми се затегнаха, карайки ме да потъна по – дълбоко в нея, следите по гърба ми ставаха все повече, по дълги и леко парещи. Стенанията й отново огласяха всичко около нас. Можех да си представя зачервените бузи и погледите в пода, на тези които ги чуваха. Дали изведнъж нямаше да ме обземе срамежливостта, когато излезнем и укорителните погледи на хората не ме накарат да се чувствам така сякаш съм направил нещо лошо. Чарли повдигна леко главата ми връщайки устните ми отново на своите. Усещах, че гърбът ми е понесъл сериозни поражения, но това ме радваше, означаваше, че все пак бях постигнал целта си и съм й доставил удоволствие, както й обещах. Тя се изви към мен, очите и бяха затворени, устичката леко отворена, а продължителния дълбок стон, ми даваше основание да мисля, че в следващите минути ще свърши отново, но този път нямаше да е единствена. | |
| | | Шарлийн Уитсток All the normal people in the world.
Брой мнения : 142 Join date : 03.03.2012 Име на героя : Шарлийн Уитсток Години на героя : 32
Информация за героя. Семейство:: Гадже:: Рик Колин БФФ::
| Заглавие: Re: Втора класа. Чет Мар 29, 2012 5:24 am | |
| Усетих как нещо започна да стяга гърдите ми, като затрудняваше дишането ми. Впих пръстите си в гърба му и след малко забих ноктите си в перките му, сякаш бяха кукички, който го задържаха, защото можеше да избяга всеки момент. Усетих ръцете му върху бузките на дупето си и това ми даде сигурност, затова започнах съвсем леко да се извивам, като най-нежната част на тялото ми се отъркваше в него. Краката ми започнаха да треперят, а аз се приближих към него, като го целунах много страстно и захапах съвсем лекичко долната му устна, като я подръпнах, но без да му причинявам никаква болка. Насладих се на страстните му целувки и извих врата си, като погледнах с широко отворени очи към тавана, а от устните ми излизаха много силни стонове. Оргазма беше още по-хубав от предния, а тогава усетих как той запулсира силно в мен. Краката ми натиснаха дупето му и той навлезе много рязко в мен, като ме изпълни докрай, а това донесе ненадмината наслада и на двамата. Не знаех за нещо по-хубаво в секса от това, да усетиш как с партньора ти свършвате едновременно. Пуснах бавно гърба му, като се надявах само да съм го одраскала и да няма никакви рани. Знаех, че след това ще се чувствам ужасно гузно, но никога не се усещах на време. Сложих ръцете си на лицето му и го придърпах бързо към мен, като нахално пъхнах езичето си в устата му и не му позволих да си поеме въздух. По челото му имаше ситни капчици пот, които навлажняваха сравнително късата му коса, но така ми изглеждаше само по-хубав. | |
| | | Рик Колин Study right!?
Брой мнения : 421 Join date : 24.01.2012 Име на героя : Рик Колин Години на героя : 31
Информация за героя. Семейство:: Братовчед - Джейкъб Рейнаис Гадже:: Шарлийн Уитсток БФФ:: Джейкъб Рейнаис
| Заглавие: Re: Втора класа. Чет Мар 29, 2012 6:49 am | |
| Треперещото чувство от оргазма й заля и мен, никога преди не съм изпитвал по - голяма наслада. Надявах се усещането на Чарли да е било същото. Освободих я от приковаващата я към стената прегръдка и я оставих да стъпи на земята. Тя обхвана лицето ми с ръце и ме целуна нежно, но властно, така както се целуваш пред бившето си гадже с новата си приятелка, за да й покажеш колко щастлив си всъщност и да я накараш да се изяде от яд, че сте скъсали. Такава целувка можеше да накара и най - големия любомразец, че е сам. Езиците ни се преплитана в нежна, страстна игра. - Страхотна си Чарли, чудесна, – казах с пресипнал от досегашната изпепеляваща възбуда глас. – И не говоря само за това което направи с мен, а за теб самата. Целунах я отново, не исках да я пускам, страхувайки се че тя ще си тръгне й няма да се върне отново. - Нека да се облечем и излезем от тук, карайки всички мъже да желаят смъртта ми, за това че не са били на мое място. – Спуснах ръце по тялото и усещайки, че скоро няма да излезнем от тук. Тялото й ми действаше като виагра на бик за разплод. | |
| | | Шарлийн Уитсток All the normal people in the world.
Брой мнения : 142 Join date : 03.03.2012 Име на героя : Шарлийн Уитсток Години на героя : 32
Информация за героя. Семейство:: Гадже:: Рик Колин БФФ::
| Заглавие: Re: Втора класа. Чет Мар 29, 2012 7:51 am | |
| Засмях се тихичко, като лицето ми засия от щастие. Не знаех как точно да опиша начина, по който ме караше да се чувствам ... може би като принцеса, но това, което бях направила преди малко, не беше присъщо за принцесите, а за необузданите момиченца. - И ти не си за изхвърляне - казах нарочно, за да си поиграя с него, но бях сигурна, че е видял каква наслада ми достави. Двамата започнахме да събираме дрехите си, но сега ми се струваше много по-тясно. Не можехме дори да се завъртим и определено събличането беше станало много по-лесно от обличането. Бельото не беше толкова трудно, но панталонките ме затрудниха. Все пак се облякох, а след това реших да помогна на него, защото се чувствах ужасно гузна, че бях скъсала копчетата на ризата му. Започнах да я закопчавам, докато той ме гледаше в очите, както правеха онези сладки двойки по филмите. Усмихнах му се невинно и дори не дръпнах силно ризата му, като очевидно плата притисна раните му и видях как той набръчка челото си. Тъжния поглед веднага се появи на лицето ми и като всяко виновно момиче, аз се надигнах на пръсти и докоснах устните му за част от секундата, като през това време казах повече от 3 пъти "Извинявай". Беше нещо като с първата ни целувка ... никак не съжалявах, когато го правех, защото изпитах огромно удоволствие, но когато видях болката, която премина през нежните черти на лицето му, макар и за секунда, ме побиха тръпки. Дозакопчах много внимателно останалите копчета и точно щях да му помогна, да прикрие някак си това, поне докато стигнем до местата си, когато самолета се разтресе. Залитнах рязко с писък и въпреки, че нямаше много място за падане, усетих как силната му ръка ме улови и отново придърпа към мен. Премигах нервно и се чудех дали не съм си въобразила, защото сега самолета си се движеше най-нормално, но тогава се чу нервното мърморене на пътниците и разбрах, че това не се случваше в главата ми. Чуваше се как стюардесата обясняваше на пътниците, че това понякога се случваше и донякъде се успокоих, но кой да предположи, че това беше само предизвестие за нещо много по-лошо. | |
| | | Рик Колин Study right!?
Брой мнения : 421 Join date : 24.01.2012 Име на героя : Рик Колин Години на героя : 31
Информация за героя. Семейство:: Братовчед - Джейкъб Рейнаис Гадже:: Шарлийн Уитсток БФФ:: Джейкъб Рейнаис
| Заглавие: Re: Втора класа. Чет Мар 29, 2012 8:43 am | |
| Обличането ни беше малко трудно, но за сметка на това събличането си го биваше. Чарли действаше по – бързо, тялото и беше облечено за минути, макар че аз дадох идеята, това някак не ми харесваше. Исках всичко да започне от начало или по точно от както затворих врата на тоалетната. Погледнах я в очите, в тези топли кафяви очи, които не караха да полудявам. Чарли започна да закопчава ризата ми, романтиката лъхаше от всеки ъгъл, като изключим, че бяхме в тоалетна. Както бях усетил по гърба ми очевидно имаше следи от ноктите й, свих устни, при допира на плата, въпреки леката болка се чувствах невероятно щастлив не всеки можеше да се похвали с такива белези, освен това получих и целувка с много извинения. В момента, в който щях да й кажа, че няма нужда да се извинява, и дори ме е зарадвала с всичко това, когато самолетът започна да трепери като изсъхнало листо в късно есенна нощ. Успях да хвана Чарли преди да се е ударила някъде, огледах лицето й виждайки притеснението, и макар нашата любима стюардеса, която очевидно ни беше оставила да правим каквото си искаме, започна да се обяснява че всичко е наред, осъзнах колко сериозно беше положението всъщност. Събрах веждите си, притеснението можеше да се прочете по всяка черта на лицето ми. Чувството което ме заля, докато с Чарли се бяхме разгорещили се върна. Понечих да отворя врата, но дръжката очевидно беше заяла. Последва нов трус, и нов писък от страна на Чарли, по лошото беше, че този път самолета очевидно не изпитваше нужда да спре да се тресе. Тясното помещение, което до преди минути беше идеално, изведнъж започна да се оказва проблем, тук бяхме заобиколени от неща, които се откачаха и можеха да паднат върху нас. - Наведи се! – Извиках към Чарли, не исках да прозвучи като заповед, а по скоро като молба, но сега не беше моментът да се размишлява по това. Нямаше да си го простя, ако нещо я нарани, не и докато тя е с мен. Сложих ръце на раменете й и я накарах да клекне възможно най – ниско, а аз я прегърнах закрилнически прикривайки тялото й с своето собствено, шепнейки и успокоителни думи в които дори аз самия не вярвах. | |
| | | Шарлийн Уитсток All the normal people in the world.
Брой мнения : 142 Join date : 03.03.2012 Име на героя : Шарлийн Уитсток Години на героя : 32
Информация за героя. Семейство:: Гадже:: Рик Колин БФФ::
| Заглавие: Re: Втора класа. Чет Мар 29, 2012 9:26 am | |
| Изведнъж изтръпнах. Всичко стана още по-лошо, а след поредния ми писък, аз просто замръзвах. Виждах, че Рик ми говори нещо, защото устните му се мърдаха и макар, че беше така близо до мен, аз не можах да разбера нищо. Бях спряла да го слушам и си мислех всякакви нещата, като някои бяха плашещи, а други пълни глупости. Продължих да мигам нервно пред него, докато най-накрая не усетих как ръцете му ме принудиха да клекна на земята. Свих се като таралежче и усетих как силното му тяло ме обгърна. Най-накрая започнах да го чувам, но ми се прииска да не беше така. Може би, беше заради многото филми, които гледах, но думите му звучаха така, сякаш ще умрем. Да … падахме, но както се казва „Надеждата умира последна”. Вероятно, това беше неговия начин да я запази, но мен ме стресира още повече. Зарових лицето в ръцете си и ми се прииска, когато ги отворя, да съм добре или мъртва. Никога не бих могла да приема средното положение, за което много хора ме упрекваха, когато си го признаех, но в един такъв свят нямаше нищо друго, освен болка. Напълно неочаквано, усетих как телата ни подскочиха няколко пъти, защото очевидно се приземявахме или нещо подобно, но когато се отделях от земята, усещах как Рик поемаше ударите, защото тялото му все още беше над моето. В един момент всичко спря, а както във филмите с високи скорости, ние залитнахме напред. Бях почти сигурна, че ударихме нещо с предницата на самолета, но нямах никакво намерение да мисля за това. Моментално избутах ръцете на Рик от мен, сякаш ми беше неприятно да ме докосва, но всичко това беше с друга цел – взех много нежно и внимателно лицето му в ръцете си, като започнах да го въртя и да го оглеждам за повърхностни рани. | |
| | | Рик Колин Study right!?
Брой мнения : 421 Join date : 24.01.2012 Име на героя : Рик Колин Години на героя : 31
Информация за героя. Семейство:: Братовчед - Джейкъб Рейнаис Гадже:: Шарлийн Уитсток БФФ:: Джейкъб Рейнаис
| Заглавие: Re: Втора класа. Чет Мар 29, 2012 10:00 am | |
| Ситуацията очевидно беше овладяна и самолетът беше приземен, или поне се надявах, иначе бях припаднал от шока и това беше нещо като сън предизвикан от припадъка. Чарли ме отблъсна от себе си, но веднага започна да ме оглежда, с толкова притеснен поглед, че направо не можех да я гледам в очите. Сега се почувствах виновен, че я бях притеснил. - Нищо ми няма. – Казах най - накрая осъзнал, че всъщност ми прилагаше обстоен преглед, или поне на места, които можеше да види от това положение. Хванах нежно ръцете й, които обгръщаха лицето ми, в своите. Изправих се, малко по рязко от колкото беше необходимо, повличайки я със себе си нагоре. Главата ми се завъртя леко, но успях да остана напълно спокоен с неразгадаемо изражение. Усетих, че нещо се стече по главата ми, спускайки се отзад по врата ми. Беше топло и гъсто, или поне така го чувствах. Направих някакъв жест с ръка й леко го докоснах досещайки се каква точно беше тази леко лепкава течност. Нямаше начин да й кажа за това, изглеждаше достатъчно притеснена и сега, нямаше нужда да я шашвам още повече. Пък и едва ли беше нещо сериозно, не изпитвах никаква болка, сигурно даже нямаше да забележа че съм се одарил ако не беше малката струйка кръв. - Какво ще кажеш излезнем от тук и да разберем какво е станало. – Трябваше да отклоня вниманието й от себе си, а какво по лесно в този момент. | |
| | | Шарлийн Уитсток All the normal people in the world.
Брой мнения : 142 Join date : 03.03.2012 Име на героя : Шарлийн Уитсток Години на героя : 32
Информация за героя. Семейство:: Гадже:: Рик Колин БФФ::
| Заглавие: Re: Втора класа. Чет Мар 29, 2012 10:21 am | |
| Пролича си колко много се успокоих, но отново хванах лицето му и го придърпах към себе си. Устните ми докоснаха така любящо неговите, а лицето ми се намокри за секунди. Не знаех дали плача заради стреса или беше от радост, но не ми пукаше. Сълзите ми се стекоха по бурите, като намокриха и него, а аз инстинктивно увих ръцете си около врата му. Веднага се измокрих, но в първия момент не осъзнах какво става, докато не усетих как някаква течност започна да се стича по ръцете ми и то доста бързо. Отдръпнах се бавно, като ръцете ми все още бяха зад него и той видя само втрещения ми поглед. Определено не беше като по филмите … кръвта му не изглеждаше алена и красива, а гъста и смразяваща кръвта. Не знам как не припаднах или не изпищях. Вместо това се съблякох на секундата и се надявах тениската ми да не е прекалено мръсна. Веднага забелязах опита му да ме успокои, но погледа, който му отправих след това, го отказа. Приличах на учителка в начално училище … от онези строите, но под студеното ми поведение, се виждаше, че едва се държах да не припадна. - Можеше ли да отвориш врата – казах така тихо, че дори той не можа да ме чуе, а аз се изплаших от това, колко слаба и изплашена звучах. Пречистих гърлото си и повторих въпроса си, като видях как посегна към дръжката, а аз затворих очите си и започнах да си повтарям - „Моля те, отвори се. Моля ти се. Моля те … моля те, отвори се”. Единственото обяснение, което имах за това, че все още се държах що годе нормално, беше, че се опитвам да не откача заради него. | |
| | | Рик Колин Study right!?
Брой мнения : 421 Join date : 24.01.2012 Име на героя : Рик Колин Години на героя : 31
Информация за героя. Семейство:: Братовчед - Джейкъб Рейнаис Гадже:: Шарлийн Уитсток БФФ:: Джейкъб Рейнаис
| Заглавие: Re: Втора класа. Чет Мар 29, 2012 11:00 am | |
| Не трябваше да и позволявам да докосне врата ми, но целувката и беше замайваща, омагьосваща, съвсем забравих за всичко около нас, както и за самия себе си. Освен това и да не бях забравил нямаше как да и обясня, че не искам да я целуна или нещо такова, защото аз исках, в каквото и положение да се намирахме, нямаше да откажа целувка от нея. Опитах се да отворя врата, но точно както преди да се случи, какво там се беше случило със самолета, дръжката заяждаше. Хванах Чарли за раменете. Точно това се опитвах да избегна, точно този поглед. - Чарли, чуй ме! – Думите ми бяха някак насечени, точни и ясно изговорени. – Облечи си тениската, аз ще отворя вратата и ще се измъкнем. Хората отвън няма да приемат добре това че си по сутиен, не че не си неустоима. - Какви започнах да ги плещя, много се отклонявах от темата. – Просто си облечи блузката става ли? Принудих я да отстъпи няколко крачки, не че имаше къде, просто ми трябваше малко повече пространство. Засилих се, колкото можеше да се засили човек в разстояние метър на два, и ударих едното си рамо във вратата. Не стана като по филмите, не успях да я разбия, но все пак, аз не бях Силвестър Сталоун или Жан Клод Ван Дам. Опитах отново, това изобщо не помагаше на удара в главата ми, но поне врата поддаде. На четвъртия удар се открехна леко. | |
| | | Шарлийн Уитсток All the normal people in the world.
Брой мнения : 142 Join date : 03.03.2012 Име на героя : Шарлийн Уитсток Години на героя : 32
Информация за героя. Семейство:: Гадже:: Рик Колин БФФ::
| Заглавие: Re: Втора класа. Чет Мар 29, 2012 11:19 am | |
| Изтръпнах цялата. Той да не искаше да ми докара удар? - СПРИ – изкрещях с цяло гърло и се разридах, което помогна повече, отколкото очаквах. Той веднага се обърна към мен, а по цялата стена имаше пръски кръв. Не можах да кажа нищо повече, защото вече бях абсолютно изплашена, но за щастие някой се сети за нас. Отново посегнах към главата му, а когато той си вдигна ръката, за да ме спря, аз го хванах за китката и я сложих между гърдите ми. Забелязах, че се беше притеснил за мен и макар да изглеждаше егоистично, просто бях ужасно отчаяна и исках да го накарам да усети прекалено силния ми пулс, като се надявах това да го укроти малко. - Моля те – прошепнах с изтънял глас и спрях да се правя на строга, като пробвах един от другите си безотказни трикове - puppy face. Ръката ми, в която държах тениската, тръгна бавно към тила му, все едно посягах да погаля озлобено куче. Все още не ми беше възразил, а точно тогава чухме мъжки глас, който ни увери, че ще ни измъкне. Започнах да се смея през сълзи, като не знаех какво точно ми става, освен че всичките емоции, които може да изпитва един човек, при мен се излизаха наведнъж. След по-малко от 5 минути излязохме от тоалетната и бях абсолютно изненадана да видя, че всички не гледаха загрижено, вместо укорително, а чак тогава забелязах защо. Изтръпнах от ужас и сложих свободната си ръка на устата, за да приглуша писъка си – през прозореца, до който седях, беше влязло дърво и буквално беше започнало да разцепва всичко, като покриваше и трите седалки. - Имаме късмет, че сме разгонени идиоти – казах тихо, но думите ми стигнаха до ушите на Рик. Просто нямаше начин да оцелеем, ако бяхме там и не можех да обясня, колко щастлива бях от факта, че не можах да си държа гащите вдигнати. | |
| | | Рик Колин Study right!?
Брой мнения : 421 Join date : 24.01.2012 Име на героя : Рик Колин Години на героя : 31
Информация за героя. Семейство:: Братовчед - Джейкъб Рейнаис Гадже:: Шарлийн Уитсток БФФ:: Джейкъб Рейнаис
| Заглавие: Re: Втора класа. Чет Мар 29, 2012 12:05 pm | |
| Усмихнах се леко, след като ни бяха измъкнали живи от тоалетната и бяхме открили, че ако не бяхме отишли там щяхме да сме сто процентово мъртви, коментара на Чарли бързо ме разсея. „Разгонен идиот” беше точното определение за мен и въпреки всичко по добре с лек удар в главата, отколкото без нея. Беше настанала голяма суматоха но все пак имаше хора, които все още седяха по местата си. Аз лично предпочитах да се махнем от тук. Твърде много погледи ни оглеждаха, и най вече Чарли, тъй като не ме беше послушала и тениската и беше притисната към главата ми в опит да спре кървенето. Свалих ризата си и с много молби и увещания, тя най накрая се съгласи да я облече. Причината беше, че чисто и просто ревнувах, а това никак не помагаше на главата ми, която вече започваше да ми се сърди, за това, че не й обръщам особено внимание. Онази тъпа, пулсираща болка от удар започна да се обажда, а това премесено с истерясването на всички не беше добра комбинация. - Чарли мисля че ми трябва малко въздух. – Тя веднага закова онзи притеснен поглед в очите ми. Не можех да я гледам така, не и заради мен. Извърнах очи и тръгнах бавно към вратата, изчаквайки я да ме последва. Знаех че ще го направи по загрижения й поглед. Слезнах от самолета, и тръгнах към гората, трябваше да си намеря някое спокойно място, такова на което нямаше никого. Минах покрай момче и момиче до едно езеро, но продължих по навътре в гората, когато вече не чувах нищо друго освен стъпките си спрях, озовавайки се на една зелена поляна. Обърнах се назад, озовавайки се пред лицето на Чарли, докато тя обличаше ризата ми се наложи сам да придържам тениската й към главата си, и бях забравил, че изобщо още го правя. Направих крачка към нея, точно толкова колкото ни делеше. Устните ми намериха нейните, а целувката ни продължи повече от минута. Когато се отддръпнах от нея, й прошепнах тихо, макар че нямаше кой да ме чуе тук. - Моля те, не ме гледай така, не мога да понеса това, че аз съм причината за болката в погледа ти. | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Втора класа. | |
| |
| | | | Втора класа. | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |