Гората.

Заглавие: Re: Гората. Пет Мар 30, 2012 3:07 am

Сложих нежно пръстчето си на устните му, като го принудих да замълчи. Очите ми отново се намокриха, като бяха все още червени от предния плач. Не исках да казва нищо повече, защото се чувствах така гузна. Бях наясно, че всичко беше, за да бъда добре аз и просто това ме побъркваше. Може би, беше егоистично от моя страна, но аз си бях такава … когато бях гузна, ся опитвах по всякакъв начин да изкупя вината си.
- Хайде да седнем – казах съвсем тихичко и го подбутнах.
Настанихме се върху някакво паднало дърво и без да го питам, дали му е комфортно, минах зад него и махнах тениската. Е … не бях лекар, но това не изглеждаше така зле. Може би, на самолета имаше нещо, което да можем да използваме, защото тениската нямаше да свърши много добра работа.
Притиснах отново тениската в раната, като го дръпнах назад, за да се облегне на тялото му и главата му се отпусна на коремчето му. Той погледна невинно нагоре и усети как една сълзичка капна на челото му, а аз просто се наведох надолу и го целунах на същото място.
- Странно е … - започнах съвсем тихо, сякаш за да не урочасам нещата – но нещата свършиха по-добре, отколкото предполагах – казах с пресилена усмивка и добавих нещо, в опит да го накарам да се почувства по-добре – и май беше прав … никога повече няма да си слагам колан.
Усмихнах се леко тъжно, но поне беше искрено, като кръстосах ръцете си пред гърдите му и се вгледах в красивите му очи.

Заглавие: Re: Гората. Пет Мар 30, 2012 3:55 am

Целувката по челото ми беше толкова нежна, не ми се искаше от очите й да падат сълзи, но някак това ми подсказваше колко всъщност държи на мен. Открехваше вратичката на мозъка ми в който започна да се прокрадва мисълта, че тя все пак ме харесва, може и да не беше лудо влюбена, но нямаше как да искам това от нея само от няколко часово запознанство и секс в тоалетната на самолет. Очите й изглеждаха замъглено от сълзите в тях, толкова чисти, като сълзи на ангел. Възможно ли беше да е някое прелестно създание от някоя приказка? Най - накрая осъзнах какво беше казала, макар след няколко минути.
- Колана е средство за предпазване, хубаво е да се ползва, просто ж самолета няма нужда от него. – Започваше да ми се доспива. Прегръдката й ми осигуряваше топлина и спокойствие. Очите ми оставаха затворени за по дълго след всяко мигване, започнах да виждам леко размазано. – Ако си в кола е хубаво да си в колан много е полезен ако стане катастрофа.
Очите ми се затвориха за малко по дълго време, не исках да ги отварям, макар да знаех че ще я видя.
- Спи ми се – гласът ми звучеше сънен, пък и аз бях на няколко крачки от това да потъна в тази така примамлива черна дупка. Сигурно щях да я сънувам и това ме теглеше още повече към него.

Заглавие: Re: Гората. Пет Мар 30, 2012 4:08 am

Разтворих широко очите си и започнах да клатя отрицателно глава, но той не ме виждаше, защото все още беше с затворени очи. Веднага хванах лицето му, като го разтресох леко, а той премига нервно и неразбиращо, като се чудеше какво правя.
- Не! – казах заповедно, без да ме интересува дали има мнение по въпроса и повторих, за да съм сигурна, че ме е разбрал – Никакво спане!
Отдръпнах се леко от него и когато бях сигурна, че може да се задържи изправен, минах отпред и коленичих пред него. Ръцете ми бяха на краката му и се надявах да не ми се наложи да го принуждавам да ме погледне. Мислех си, че е по-добре, но сега въобще не бях сигурна.
- Миличък – казах любящо и нежно хванах ръката му, като я галех с палец ще отида да доведа някой. Моля те, стой тук, не мърдай и определено не записвай. Моля те!
Погледнах го с възможно най-тъжния си поглед и вместо да тръгна веднага, изчаках да ми потвърди, че ме е чул. Не ми се искаше да тръгна и когато се върна, да забележа, че го няма никъде. Нямаше да го преодолея, затова изчаках съгласието му.

Заглавие: Re: Гората. Пет Мар 30, 2012 4:44 am

Поклатих глава в отговор, загрижения и поглед ми подсказа какво всъщност ставаше, учех медицина а въобще не се бях сетил че мога да имам някакво сътресение на мозъка или нещо подобно. Пък и обръщението миличък ме накара да се чувствам обичан и някак като малко дете, което не ми пречеше. Харесваше ми някой да се грижи за мен, особено толкова красив.
Чарли се изправи и тръгна отново към самолета. Гледах я как се отдалечава все повече от мен и клепачите ми започнаха да се затварят отново. Знам че и бях обещал да не мърдам но ако продължавах да стоя седнал може би щях да наруша обещанието й че няма да заспивам, затова се изправих прав. Краката ми не искаха да ме слушат много и леко залитах. Въпреки всичко започнах да обикалям в кръг. Това можеше и да не се сметне за нарушаване на обещание защото нямах намерение да ходя където й да било.
Ами ако не се върне? Тази мисъл леко ме притесни, но все пак тя щеше да се върне нали, иначе нямаше да ме кара да стоя тук щеше да ме вземе с нея. Земята под краката ми започна да се движи а дърветата се завъртяха, май беше по добре да не мърдам много. Отново седнах на падналото дърво и започнах да повтарям единствената дума която беше в състояние да ме държи буден в този момент. Името й!

Заглавие: Re: Гората. Пет Мар 30, 2012 7:41 am

Опитах се да вървя спокойно, за да не го притесня още повече, но веднага щом се скрих от погледа му, забързах максимално, като потичвах малко. След по-малко от 3 минути бях при самолета и всъщност се оказа, че стюардесата е доста мила. Естествено, ми се изложи да й се извиня, нещо което никога нямаше да направя, ако не беше от така голямо значение за Рик. За жалост, комплектите за първа помощ, които изнесоха, не бяха достатъчни, затова се качихме заедно и потърсихме още, като през това време разговаряхме и разбрах, че тук дори нямаше обхват и май щяхме да си поседим, защото започваше да се смрачава.
В крайна сметка се оказа, че само й пречих. Не можех да се съсредоточа в търсенето, защото единственото, за което мислех, беше мoмчето, което оставих само в гората и вместо това да ме амбицира още повече, само ме разсейваше.
Докато си говорихме й споделих за състоянието му и чак тогава разбрах, че един от пътниците беше медицинска сестра. Усетих някакво невероятно успокоение и трите тръгнахме към мястото, на което го бях оставила. Изтръпнах, когато не можах да видя Рик, но бързо осъзнах, че в паниката си бях тръгнала в грешна посока. Най-накрая се върнах при него и се притесних ужасно много, защото си говореше нещо тихичко, но при него нямаше никой. Проблема беше, че не можах да чуя какво, защото той млъкна в момента, в който ме видя.
Усмихнах се много нежно, като видях как големите му сини очи се разтвориха в момента, в който ме намериха и коленичих пред него, като го хванах за ръцете и започнах да му говоря за пълни глупости, само и само да го разсея, докато те двете огледат раната на главата му.
- За какво си мислиш – попитах тихо и продължих да му се усмихвам, като седнах върху краката си и продължих да говоря – защото аз си мисля, че имам огромна нужда от място, където да отседна, защото ще закъснея доста за резервацията ми и май няма да важи до тогава.
Усмихнах се широко, като надигнах игриво веждите си и лекичко стиснах ръцете му, докато ги галех грижовно с палците си. Надявах се това да го зарадва, защото не се сещах за друг начин, по който да го държа буден и що годе в добро настроение.

Заглавие: Re: Гората. Пет Мар 30, 2012 8:20 am

На устните ми веднага се разля усмивка. Тя много добре знаеше, че предложението ми е още в сила и щеше да бъде докато не приеме. Стюардесата от самолета беше дошла с нея което малко ме изненада, но си замълчах, все пак беше дошла да помогне, а аз не исках да бъда груб. Още една жена се суетеше около мен, но се си спомних да съм я виждал преди.
- През времето докато те нямаше мислех само за едно… но сега си отново тук и няма значение какво е било то… - Изведнъж се почувствах все едно някой ме удари с парен чук по главата, замайването се засили, но все още го контролирах, освен това сега Чарли беше тук. Трябваше да се справя с този маловажен проблем, за да и докажа, че изпълнявам обещанията си. Насилих една усмивка да се разтегли по устните ми, не бях сигурен как точно изглеждах, но се надявах поне да прилича на усмивка. Погледнах в очите й.
- Знаеш че винаги можеш да дойдеш в хотела, президентския апартамент винаги ще е запазен за теб… - Спрях да говоря, защото погледа ми се разфокусира. Няколко секунди по късно отново бях на себе си. Взрях се в лицето на момичето пред мен, изглеждаше някак разтроена. А да ударих си главата, затова тя се притеснява. – Добре съм нищо ми няма.
Погледа й беше странен, като че бях казал нещо не на място. Каква красива червена коса имаше тя… Казваше се Чарли или поне съкращението на името й. Отново се почувствах така сякаш нещо ме удари, и вече бях по – добре. Това беше странно сякаш преди секунда не помнех нищо, а сега всичко беше в по ярки цветове.
- Мисли че трябва да се раздвижа малко. – Казах на Чарли все още гледайки я в очите и понечих да стана от дървото.

Заглавие: Re: Гората. Пет Мар 30, 2012 8:51 am

Погледа ми се стъжни и погледнах умолително медицинската сестра, а тя веднага ми се намръщи, като ми напомни, че трябва да го успокоявам, а не притеснявам още повече.
- Разбира се, че си добре – казах така, сякаш се опитвах да убедя себе си, а не него и преглътнах шумно – иначе кой ще ме разведе по магазините, за да си купя нов апарат?
Едва сдържах сълзите си, като се от едната страна се надявах да не ги вижда, за да не се притесни, но от друга това означаваше, че не е никак добре. Вдигнах ръцете му, като ги приближих до устните си и нежно целунах всеки сантиметър от тях, като не спирах да го гледам в очите. Дори не знаех какво повече да кажа. Исках да се разкрещя и да избягам. През живота си не бях виждала мъртъв човек и дори някой да кихнеше, мен ме обземаше паника. Имах няколко ужасни спомена и просто не знаех как да постъпвам в такива ситуации, но нима можех да го оставя там. Да … можех, но въпроса беше, дали искам …

Заглавие: Re: Гората. Пет Мар 30, 2012 9:39 am

Трябваше да се стегна, иначе щях да я стресирам още повече. Освен това сълзите, които така отчаяно се опитваше да прикрие, а аз се правех, че не виждам, ми вдъхваха кураж и надежда. Засмях се леко, защото не знаех как ще ми се отрази. Освободих ръцете си и обгърнах нежното й лице в шепи.
- Естествено, че ще се разходим по магазините и ще ти купя апарата, който най – много си харесаш… - Изобщо не ме интересуваше, че може би имах сътресение или още две жени бяха около нас, имах нужда да я целуна, да я уверя че всичко е наред, и ако се наложи ще й купя цял магазин за фотоапарати. Заслужаваше това само заради присъствието й до мен, а за спасяването ми от нея няколко пъти, просто нямах идея как да и се отблагодаря. И защото незнаех какво да кажа, просто я придърпах леко към себе си и се наведох към нея. Целунах я точно така както беше по романтичните филми – бавно, нежно, чувствено.
- Само ми обещай, че няма да проливаш нито една сълза заради мен. – Казах след целувката, която мина бързо, но като на забавен кадър. – Нали не мислиш наистина, че тази драскотина ще успее да ме надвие. Обещах ти още на летището че всичко ще бъде наред, нали? Така и ще бъде…

Заглавие: Re: Гората. Пет Мар 30, 2012 9:55 am

- Бъди спокоен – казах самоуверено и махнах пренебрежително с ръка – видях апарата си на парчета и просто ме заболя сърцето.
Двамата се засмяхме, а на мен ми се прииска да го целуна отново, но вече щяха да ни набият. Точно сега не трябваше да мърда много, а аз само му пречех и очевидно в главата му идваха други идеи.
Сложих ръцете си на коленете му, а на тях подпрях брадичката си и го загледах невинно, като започнах да му разказвам как като малка си бях счупила крака. Не знаех защо избрах точно тази история, но имах някакво предчувствие, че ще се вслуша и ще спре да мърда.
Всъщност, историята не беше никак лоша. Бях заедно с Дани, като той ме учеше да карам ролери. Мисля, че бях на не повече от 7. Не спирах да му казвам, че не мога да се справя, а той реши да пробва друг метод – бутна ме много силно, като очакваше да няма къде да се хвана и за се задържа, но аз полетях мигновено към земята и паднах върху някакъв камък. Помнех как тате го наби здраво, аз не му проговорих цели 2 седмици и в крайна сметка, никога не се научих да карам ролери.

Заглавие: Re: Гората. Съб Мар 31, 2012 1:01 am

Историята й беше болезнена, от гледна точка на това че си е счупила крака. На никой няма да му е приятно. Слушах я внимателно, опитваше да ме разсейва докато другата жена зад гърба ми старателно промиваше раната, все пак я беше открила. Стиснах леко зъби нямаше да е много прилично да цивря като малко момиченце, но мамка му това болеше. Присвих леко очи, очевидно нямаше да се размина само с промивка. Предполагах че ще ми се наложат и няколко шева, не бях пипал раната, все пак нямаше да си помогна ако я замърся.
Концентрирах се в Чарли, надявайки се това да ми помогне и гадната, пулсираща, пареща болка да намалее. Когато приключи с историята тя ми се усмихна. Вече нямаше и следа от сълзи и аз бях доволен, донякъде, защото притеснението още се четеше в очите й. Разговора или както точно се наричаше това, тя да говори, а аз да слушам с интерес, спря за няколко минути. През тях само се гледахме втренчено и болката отново започна да се засилва.
- Разкажи ми още… - Това беше идеалният момент за това да я опозная повече. Щеше да е добре и аз да мога да говоря, но не бях сигурен дали гласа ми нямаше да се измени от действията на жената която търсеше нещо в аптечката.

Заглавие: Re: Гората. Съб Мар 31, 2012 1:16 am

- Аммм - запо0знах да мънкам и се усмихнах, като преместих погледа си на едно дърво, опитвайки се да се сетя още нещо.

Стана ми ужасно неловко, защото забравих всичко. Не можех да се сетя за нито една нормална история от миналото ми, която да му разкажа без притеснения. Чувствах се малко напрегната от това, че той искаше да научи нещо повече за мен, нещо хубаво за мен, а аз имах само ужасни пиянски истории.
- Не съм ходила на бала си - казах с широка усмивка, сякаш беше нещо съвсем нормално, за което не би трябвало да съжалявам, но не беше съвсем така - така де ... отидох накрая, но прекарах повечето време на плажа. Брат ми е плувец, така че ... ами плувам доста добре. Обичам волейбола ...
Усетих как започнах да говоря несвързани неща, които нямаха много общо с темата, но бях блокирала напълно, затова реших да млъкна и да дам думата на него:
- Защо ти не ми разкажеш нещо? - попитах с огромна надежда, че ще ме отмени малко.
Видях как той си отвори устата, но бързо беше прекъснат от жената зад него.
- Като нов си - каза усмихнато тя, а това ме накара да засияя от щастие - но е добре да те прегледат възможно най-скоро.

Заглавие: Re: Гората. Съб Мар 31, 2012 1:50 am

Стюардесата и другата жена си тръгнаха, така де върнаха се на самолета да помагат на останалите, а ние с Чарли си останахме в гората, като че ли не ни пукаше за нищо и никой.
- Какво да ти кажа за себе си. Аз бях обикновено момче с обикновено детство… - Това не беше история а автобиография. Затърсих в главата си обикновена случка, нещо което се случваше на обикновените момчета.
Усмихнах се леко накриво сещайки се за една странна случка, като за начало бях доста буйно дете, на родителите ми им се налагаше да ме местят в няколко детски градини, докато не почнах да ходя на училище, тогава нещата станаха още по зле.
- Амии на първия ден в детската градина се бях овъргалял в някакво масло и учителката не изпрати да се измия вътре. Аз влезнах натъпках парцали във всички мивки и пуснах водата да тече, а когато другите деца влезнаха в помещението затворих врата и ги заключих избягах от детската градина и на полицията им отне няколко часа докато не намерят в парка да си играя с другите деца. – Усмихнах се засрамено. Не беше много подходяща история и може би щеше да я убеди, че съм си изрод от малък, но рискувах.

Заглавие: Re: Гората. Съб Мар 31, 2012 2:08 am

Седях и го гледах изумено. Бил е доста бурно дете и въпреки, че аз бях абсолютна бунтарка в тинейджърските си години, бях доста кротичка като малка.
- Ако ми го беше казал по-рано, нямаше да вляза с теб в тоалетната – казах шеговито и веднага щом видях сладката усмивка на лицето му, сърцето ми откачи.
Надигнах се леко, като го целунах нежно по устните, а после го погледнах в очите, без да се отделям от него. Беше толкова близо, че имах чувството, че се намирам в морето. В очите му се отразяваха лъчите на залязващото слънце и го правеха просто неустоим, но сега определено не беше момента за глупостите, които ми се въртяха в главата.
Изведнъж се сетих нещо и се изправих, като започнах да бъркам по джобовете си и да му говоря някакви неща, които може би не го интересуваха.
- Намерих чантата си на самолета … не беше в много добро състояние, но едно от най-ценните ми неща е останало непокътнато.
Докато казвах това, извадих едно десертче „Sneakers” и седнах до него. Обелих десертчето и преди да отхапя, го поднесох към устните му. Стана ми ужасно смешно и не можах да сдържа смеха си, но в същото време ми беше и много забавно.

Заглавие: Re: Гората. Съб Мар 31, 2012 2:30 am

Засмях се с нея. Обичах подобни шоколадови десертчета, но ако щяхме да си го делим рших да изявя някакви претенции.
- Предпочитам да съм втори. – Побутнах ръката към устата й. – Пък и мисля, че ще ме боли, докато дъвча, май ще ми трябва помощ…
Усмихнах се леко и повдигнах едната си вежда, за да и подскажа, че всъщност хич не ме интересува болката, която едва ли щеше да се появи от такова безобидно движение на челюстта. Това си беше предизвикателство и то доста странно. Гледах в очите й опитвайки се да разгадя отговора й.
Заслужавах си боя, след всичкото притеснение, което я накарах да изживее заради мен, аз все пак се опитвах да си изпрося още целувки, по възможност и шоколадови. Не стига, че изобщо ми предлагаше някаква храна, се опитвах да я накарам и да ми я дъвче.
- Стига да искаш разбира се… - Прехапах леко устна си и изчаках смеха й или шамара който си заслужавах.

Заглавие: Re: Гората. Съб Мар 31, 2012 3:24 am

Втрещих се леко от предложението му и в първия момент не можех да разбера дали се шегува или не. Щеше да е ужасно, ако той ми говореше сериозно, а аз му се изсмеех, но щеше да е още по-ужасно, ако той се шегуваше, а аз го направя.
Сведох притеснено глава надолу, като погледнах притеснено ръцете си и започнах да въртя шоколадовото лакомство. Повече от цяла минута не казах нищо и вече усещах как притеснението ме беше завладяло напълно. Трябваше да кажа или направя нещо, преди той да си е помислил, че не го слушам или не желая да говоря с него … или някоя от другите параноични глупости, които не спираха да ми се въртят в главата.
- Ами аз … - казах съвсем тихо и притеснено, като изведнъж извърнах погледа си към него и той видя колко неловко се чувствах – ще отида до самолета, за да взема нещо по-подходящо – казах, сякаш всеки момент ще го направя, но все още не ставах – би трябвало да е останало поне нещо.

Заглавие: Re: Гората. Съб Мар 31, 2012 4:18 am

- Не – възразих веднага. Бях я засегнал отново, бях я притеснил, само дето не я бях разплакал. Защо ми беше да се държа по този начин? Можех просто да си отхапя от десертчето без да се правя на остроумен. Хванах ръката й страхувайки се че тя ще избяга от мен и никога повече няма да я видя. Не можех, не исках да се случи това, затова станах от дървото и коленичих пред нея, като я прегърнах, може би по силно отколкото осъзнавах. Нямаше да я пусна тя беше може би най – прекрасното нещо, което ми се е случвало до сега. Не можех да си позволя да я изгубя, но може би заслужавах това, щеше да е едно от отвратителните неща в живота ми, след което щях да се намразя още повече. Не заслужавах нищо и никой. Трябваше да бъда сам, защото всеки който се доближеше до мен рано или късно страдаше. Може би изобщо не трябваше да я заговарям на летището и така щях да я предпазя от всичко което й причиних до сега. Незнайно от къде ризата ми върху рамото и се намокри, възможно ли беше да е заваляло.
След няколко секунди разбрах, че всъщност се бях разревал като изгубено малко дете, незнаещо къде се намира и какво точно да направи, точно така се и чувствах. Като дете което е изгубило най – ценното си нещо на света и гледайки към кръстопътя не знае към кой път да поеме. Дали наистина да я оставя да си отиде мислейки, че така е по добре за нея или да се боря със зъби и нокти, несигурен дали няма да и причиня още болка.

Заглавие: Re: Гората. Съб Мар 31, 2012 4:47 am

Усетих сълзите му, които се стекоха по рамото ми и се напоиха в ризата. Бързо го отдръпнах от себе си, като много нежно хванах лицето му в ръцете си и го целунах по онзи нежен и любящ начин. Не исках сега да говорим за това, защото можеше да греша или да го нараня, а може би и обидя по този начин, затова реших да му спестя мнението си по въпроса – бях почти сигурна, че тези негови променливи чувства се дължаха на раната на главата му и това беше нещо напълно естествено. Не мислех, че плаче от физическа болка, защото щеше да си проличи по вида му, по-скоро беше тъжен. Нямах никакво намерение да го оставя да се оправя сам. Напротив, щях да направя абсолютно всичко, което беше по силите ми, за да го накарам да се почувства по-добре.
- Искаш ли да се разходим малко? – попитах тихичко, като още не пусках лицето му исе усмихвах по най-нежния начин, на които бях способна.
Едва ли му беше до разходки, но трябваше да го държа буден още доста време, затова искаше или не, щяхме да се поразтъпчем малко. Въпроса ми беше просто проява на учтивост.

Заглавие: Re: Гората. Съб Мар 31, 2012 6:28 am

Съгласих се с едно кимване, щях да се съглася да направя всичко в този момент, само тя да бъде с мен. И двамата се изправихме и изтупахме, нещо като навик. Изчаках я тя да избере посока, щях да я последвам навсякъде. В този момент се чувствах изоставен и отхвърлен от целия, непрогледен от мрак и тъмнина, свят. Тя беше светлината в края на моя тунел, изместила всичко, това което в момента исках и желаех беше Чарли.
В главата ми едно гласче което завладя всичките ми мисли и цялото ми тяло - „Искаш я, желаеш я, можеш да я получиш.” Тялото ми направи няколко крачки към нея. Ръцете ми се стрелнаха към тялото й, едната се намести на кръста придърпвайки я към мен, а другата се заплете в косата й, приближавайки устните й към моите. Не я питах дали иска тази целувка или не, което ме караше да се замисля дали не беше грешка, но всичко в мен я желаеше толкова силно, бях готов да я имам веднага. Повдигнах я леко от земята и я подпрях на най близкото дърво до нас. Езикът ми грубо проникна в устата й отново без да иска каквото й да е позволение. Нещо не беше наред, какво не беше наред? Не бях поискал позволението й но точно сега не можех да се отдръпна, нещо беше завладяло тялото ми и аз не можех да го спра. Бях като хищник преследващ жертвата си, а ако жертвата не се съпротивляваше едва ли аз щях да успея да се спра.

Заглавие: Re: Гората. Съб Мар 31, 2012 6:55 am

Усетих нежната му целувка и веднага се отдадох, но може би не трябваше да го правя, защото нещата се промениха мигновено. Езичето му премина през устните ми и донесе неописуема наслада на моето, а тялото ми изведнъж се оказа приковано на едно дърво, като той ме държеше.
Инстинктивно увих краката си около кръста му и изстенах нежно, като усетих ръцете му върху тялото си. Устните му се спуснаха по врата му и страстта, която се излъчваше от тях, прогаряше кожата ми. За момент забравих всичко станало и сложих ръката си на тила му, като го притиснах към себе си, но щом усетих превръзката на главата му, го избутах леко, но беше напълно безуспешно.
- Рик, не трябва да ме вдигаш – казах притеснено, като се опитвах да го откъсна от себе си, но не се стараех, а съвсем лекичко го побутвах, като очаквах да ме разбере – не си добре и трябва да си почиваш.
Не знаех дали не ме чува или просто се правеше, че е така, но щях сериозно да му накарам, защото не обръщаше внимание на здравето си. Бог ми е свидетел, че въобще не желаех да го отблъсквам от себе си, но ако продължавахме така, той можеше да стане още по-зле. Дори не знам от къде беше събрал тази сила, за да ме вдигне и дори да ме задържи.

Заглавие: Re: Гората. Съб Мар 31, 2012 8:48 am

Почивка? Не исках почивка исках нея. Желаех я колкото се може по бързо, на секундата, веднага! Трябваше да я освободя, тя не ме искаше, но не можех да го направя, все едно някой друг движеше тялото ми, което беше напълно готово за нея и за желанията си. Ръцете намериха мястото точно под последното закопчано копче и я дръпнаха рязко, скъсвайки оцелели копчета, а устните ми се спуснаха надолу към гърдите й.
Чувах протестите й, и сритото желание за тялото ми, което така умело се опитваше да прикрие. Ако не ме желаеше, между устните й нямаше да излизат тихите стонове на удоволствие.
Отново се върнах на устните й, а ръцете ми се провряха между тялото й и дървото, намирайки закопчалката на сутиена й. Той се свлече между телата ни освобождавайки ми пътя към гърдите й. Ръцете ми се спуснаха по голото й до кръста тяло до краката и повдигайки я още по нагоре. Телата ни се притиснаха още повече едно в друго, показвайки цялото ми желание за нея.

Заглавие: Re: Гората. Съб Мар 31, 2012 10:04 am

- Рик, моля те – казах искрено, но не и настоятелно, което очевидно му показа, че няма защо да ме слуша.
Оставих му още малко време да се осъзнае, но нещо ме подразни ужасно много и не беше само това, че не му пукаше за здравето си, а и че не му пукаше за моето мнение. Реших, че трябва да сложа край на нещата тук, като сложих ръцете си малко над гърдите му, почти на раменете и го избутах много грубо от себе си и изкрещях ядосано:
- ОСЪЗНАЙ СЕ И СПРИ!
Гласът ми отекна в празната гора, а краката ми разхлабиха хватката си, за да не се пребия, ако случайно решеше да ме пусне. Не знам дали беше заради думите ми или защото го избутах с всичка, но след секунди се оказах стъпила на земята, а той залитна назад. Наведох се, за да взема ризата му и загърнах тялото си с нея, като го погледнах с огромна болка в очите и той можеше да види колко наранена, дори унизена се чувствах.
- Трябва да се връщаме при самолета – казах напълно сериозно и сведох поглед надолу, защото не можех да гледам в очите му.
Дори не изчаках да кажа нещо, а просто тръгнах към мястото, където бяха всички, като от време навреме поглеждах леко назад с приведена глава, за да видя дали ме следва, но не го поглеждах в очите, а само в краката. Вярно, бях му леко обидена в момента, но това не означаваше, че щях да го оставя сам.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 01, 2012 2:51 am

Чарли ме избута от себе си и с това сложи край на настървеното желание да я имам. Взе ризата ми от земята, загръщайки се с нея и се запъти към самолета без дори да ме поглежда.
Проследих я с погледа, когато ме заобиколи и продължи, тръгнах след нея чувствайки се ужасно за това, което направих. Усетих как сълзите напират в очите ми, все още не осъзнавайки защо ме заливаше това тъжно чувство всеки път, когато разбирах че тя се отдалечава от мен. Дали не се бях побъркал напълно. Затичах се леко, за да я настигна, твърде бързо се отдалечаваше от мен. Чувствах се така сякаш тичах бързо, задъхвах се все повече, а всъщност се движех съвсем бавно, тя беше все по далече.
- Чарли… - Опитах се да я извикам, но дори аз не успях да се чуя. – Чарли… извинявай аз… - Този път говора ми беше малко по висок, но все пак беше прекалено тих, надявах се, че тя е успяла да ме чуе, защото започна да ми се вие свят. Всичко се завъртя светкавично бързо, все едно се бях качил на въртележка в лунапарк и гледах всичко наоколо. Краката ми се огънаха и паднах на колене.
- Чарли, не се отръпвай от мен, моля те. – Гласът ми беше тих и глух, едва доловим, но явно все пак ме беше чула, защото се обърна към мен. – Моля те…
Отпуснах се на земята, с отворени очи и дишащ тежко, нещо определено не беше наред, но все пак поне не ми се спеше вече, сега имах проблеми с дишането, сякаш когато е далече въздуха около мен изчезва.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 01, 2012 3:21 am

Мислех си, че само се опитва да привлече вниманието ми, като ми се извиняваше, затова дори не се обърнах. Бях му обидена и исках просто да го види, но дори сърцето ме стягаше, когато му се сърдех. Въобще не бях от хората, които можеха да се цупят и сърдят, но най-трудно ми беше с хората, които значиха нещо повече за мен. Не можех да го обясня, но Рик се беше наместил под кожата ми и колкото и да се опитвах да пусна железните решетки пред сърцето си, за да го предпазя, той плъзваше като сянка към него, без да му пречат препятствията.
Не можах да се сдържа и просто се обърнах отново, но скришно, като само погледнах краката му, но пред погледа ми се показа целия той, лежащ на земята. Очите ми се разшириха и без да се замислям, хукнах към него и коленичих до тялото му. Седнах на краката си, като положих главата му в скута ми и хванах много нежни лицето му, опитвайки се да го накарам да гледа в очите ми. Усетих как сърцето ми откачи, погледа ми се премрежи от сълзи, но аз ги спрях веднага, защото той имаше нужда от мен и не беше време аз да се правя на мъченицата.
- Миличък, погледни ме! - казах съвсем нежно, като нямаше никаква заповедна нотка в тона ми, а само любов и допълних, преди да е спрял да ме слуша - трябва да станеш и да отидем до самолета.
Сега дори не си и помислих да го оставям сам, за да ходя за помощ. Не бях толкова зле, щях да му помогна да стигнем поне до там, но какво щяхме да правим след това, просто не знаех. Знаех, че ще се оправи, но през цялото време си представях една ужасяваща картина - как затваря очите си, докато е в скута ми и никога повече не ги отваря. Вече не можах да се сдържа и той усети как три, четири сълзички капнаха на нежното му лице.
- Моля те ... трябва да станеш, моля те - казах съвсем тихо и изчаках да ми каже, че е готов, защото не можех да го гледам и секунда повече така.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 01, 2012 4:21 am

Протегнах ръка към лицето й и изтрих леко сълзите от него. Въздуха отново изпълни дробовете ми, и накъсаното ми дишане се нормализира.
- Не плачи за мен Чарли. – Ръката ми отново се отпусна до тялото ми, а очите ми не спираха да се взират в нейните, нежно кафяви. Толкова нежна толкова чувствителна беше тя, а аз се държах по този отвратителен начин с нея. Заслужавах си наказанието, и щях да си го понеса, без да протестирам. - Не заслужавам сълзите ти.
Не трябваше да се правя ма мъченик, по този начин я притеснявах. Може би наистина трябваше да се върнем до самолета, но аз предпочитах да останем тук, далече от погледите на всички останали, затова поклатих глава и останах все още лежащ на земята.
- Не искам да се връщам там. Хората говорят твърде много… неискам да слушам тях. Ще се оправя, само трябва да чувам гласа ти. – Отпуснах се още повече върху нея и земята. – Моля те, остани с мен.
Чарли премигна няколко пъти навярно осмисляйки казаното от мен и чудейки се дали да приеме предложението ми или да ми откаже и да ме завлече до самолета, където онази жена щеше отново да виси над главата ми, чудейки се какво не ми е наред. Може би и това не беше добра идея и наистина се нуждаех от лекар.

» Езерото в близост до гората.
» Из гората.
» Месността до гората.
» Навътре в гората
» Пътеката до гората