Гората.

Заглавие: Re: Гората. Вто Апр 03, 2012 10:59 am

Въздъхнах шумно, тя беше права за едно, дори и да избягаме сега, щеше да ни се наложи все някога да се върнем в града на ангелите. И макар да ме беше оставила аз да реша, вероятно знаеше, че поставила така нещата вече ме беше разубедила. Удара по главата вече не беше приоритет или поне за мен, чувствах се добре и даже бях забравил за него. Сега оставаше само въпроса, да останем или да тръгнем в някаква посока надявайки се, че е правилна.
Завъртях се леко, така че да мога да виждам лицето й по – добре. Изглеждаше ми някак уморена, което първоначално ми се стори невъзможно имайки предвид, че се беше събудила преди няколко минути, но после се сетих, че вчера почти не беше яла, ако изобщо броим двете десертчета за ядене.
- Тогава ще останем тук, докато някой не намери изгубения самолет. – Имах усещането че скоро ще го намерят. Все пак в него пътуваше голяма част от елита на Холивуд. Нямаше просто ей така с лека ръка да го оставят в неизвестност. Вероятно вече бяха мобилизирани специалните части на САЩ и Франция в търсене на този самолет. Дори можеше да избухне война, заради тази катастрофа. Извадихме голям късмет с тези пилоти, никога преди не съм чувал за подобна случка. Представях си заглавията във вестниците и списанията – „Самолет се разби – няма жертви” „Катастрофира самолет – всички са оцелели”. Звучеше повече от невероятно. Тогава една мисъл се прокрадна в съзнанието ми. Изправих се в седнало положение напълно забравил, че Чарли все още си играеше с косата ми. Тя леко се стресна от внезапното ми изправяне, и ме погледна учудено. Аз от своя страна и се усмихнах весело, защото идеята ми наистина не беше за изхвърляне.
- Чарли, апаратът ти е счупен, но още може да снима нали? – Въпросът ми звучеше тъпо, все пак снощи ме беше снимала с него. Затова й не изчаках отговора й, а направо продължих. – Представи си само колко вестници ще искат да купят снимките на първия разбил се самолет без жертви. Изобщо няма да ти се налага да снимаш известните личности в Кан. Тези снимки ще са много по търсени, все пак кой друг фотограф е тук? – Идеята ми беше подтикната не само от това, че самолетът беше паднал. Просто така тя щеше да има повече време, което да прекара с мен. Кой казва, че егоизма не е хубаво нещо?

Заглавие: Re: Гората. Вто Апр 17, 2012 6:14 am

Замислих се над идеята му и осъзнах, че не беше никак лоша. Успеха ми беше в кърпа вързан, ако направех снимките, но за това имах нужда от малко уединение. Не можех да му кажа да се разкара, а и не исках, но просто обичах да снимам неща, които харесвах, а нямаше нищо хубаво в разбит самолет ... да не говорим, че пред всичко щях да избера Рик, освен ако секса не стане лош или не ме зареже.
Прокарах пръсти през косата му, като ръката ми отиде на тила му, за да го придърпам към себе си. Целунах го съвсем нежно, като докоснах леко устните му и усетих как не само аз, но и той изтръпна от удоволствие. С огромно нежелание се отдръпнах от него, като той видя една напълно искрена усмивка на лицето ми. Погалих го нежно по бузата и извадих един игрив поглед.
- Знаеш ли какво си мисля - казах весело и забелязах, че привлякох вниманието му - мисля си за един хубав пикник на някоя от красивите поляни тук - казах въодушевено, а очите му блеснаха така както моите. Ръката ми се заигра с един кичур от сравнително късата му коса, като го отметна зад ушенцето му и той видя как грейнах от щастие, докато го гледах - Защо не намериш нещо за хапване и не вземеш едно одеало, а аз ще направя това, което ме посъветва.
Не изчаках да се съгласи, а се изправих, като го задърпах с мен и го побутнах към самолета. Не знам от къде ми беше дошла толкова бързо тази идея, но честно казано ми допадаше все повече, като се замислях отново и отново за нея.
Бързо го изгоних и започнах да разглеждам щетите по апарата си. Със сигурност работеше, но дали нещо се запаметяваше ... е, щях да разбера. Започнах да правя някакви снимки, но нещо не ми се получаваше, затова реших да мина от другата страна и да видя как е там светлината, но ударих на нещо много по-хубаво - група актриси, които бяха изпаднали в истерия. Изби ме на смях, но го сдържах и ги снимах възможно най-внимателно, надявайки се, че няма да ме забележат. Бях виждала доста от тях във някои филми и бях сигурна, че ето за това жълтите вестници щяха да дадът много пари.
Докато седях в храстите и буквално се забавлявах, снимайки представителките на клуб ГДУ ("Голямото добро утро" както наричаше брат ми наперените без никакво покритие момичета от училище), се досетих, че парите винаги са били проблем за хората като мен. Не разпитвах Рик, не само защото не исках да звуча като някоя златотърсачка, но и защото не ме интересуваше социалното му положение, но по думите му разбирах, че той имаше повече пари, отколкото ми беше позволено да си мечтая. Знаех, че рано или късно, това ще застане между нас, но сега това ме натъжи толкова много, че предпочетох да мисля за него някой друг път.
Направих още няколко снимки на момичетата и три четири на самолета, като се върнах отново отпред. Бях забила погледа си в апарата и дъвчех нервно долната си устна, като ходех на някъде, а дори не гледах на къде.

Заглавие: Re: Гората. Вто Апр 17, 2012 2:36 pm

Чарли ме изпрати да подготвя някакъв пикник, докато тя си свърши работата. И без това щях да й се пречкам затова и не протестирах, когато ме накара да подготвя пикника. Щях да свърша нещо полезно и на всичкото отгоре можеше да се получи, и романтично.
Качих се в самолета в търсене на одеяло и храна. Одеяло открих лесно но храната беше на свършване, намерих само няколко пакета желирани бонбони, което беше хубаво, защото и двамата с Чарли ги обожавахме. Минералната вода беше свършила, затова взех Спрайт, избора не беше голям или Спрайт или Фанта лимон, но тъй като аз си падах повече по Спрайта се надявах и с Чарли да е така, защото в много отношения вкусовете ни съвпадаха. Можеше и сега да стане така. Успях да се добера и до две десертчета “Snickers”, които скрих в джоба си като изненада.
Слезнах от самолета и започнах да търся тихо и уединено място, за да можем да се отдалечим от хорските погледи. Намерих една полянка между няколко дървета. Беше много малка и отдалечена така че никой да не ни зяпа както и да не ни открият ако ни търсят. Имаше нещо от този род „Скрий се на най – очевидното място.” Точно това реших да направя и аз. Постлах одеялото на тревата и поставих нещата. който едва ли не бях откраднал, върху него.
Точно в този момент видях Чарли да се приближава към мен, но изглеждаше твърде съсредоточена за да ме забележи. Затова когато се приближи още малко я хванах през кръста, вдигнах я и я завъртях преди да се беше усетила и да се е разпищяла. Усещайки че това ще се случи всеки момент, я бутнах внимателно на земята, така че да не успее да се нарани, легнах до нея и я целунах жадно. Всичко се случи толкова бързо, че дори аз не разбрах какво точно правя. Отделих устни от нейните и прошепнах нежно:
- Липсвах ли ти? Защото ти на мен ужасно ми липсваше…

Заглавие: Re: Гората. Вто Апр 17, 2012 11:39 pm

Усетих как някой ме грабна и ме обзе пълна паника. Започнах да мятам ръцете и краката си, но след няколко секунди се озовах безпомощно прикована към земята. Най-малко очаквах да бъда целуната, но ето че идиота, който реши да ме събори на земята, имаше дързостта да направи и това. За миг дори не си помислих, че може да е Рик, затова вдигнах заплашително ръката си, като замахнах, за да го ударя, но точно тогава усетих онези така меки устни ... онзи топъл дъх и специфичния сладък аромат на ... на МОЕТО момченце. Отворих очите си и за момент видях нежните черти на лицето му, затова бързо ги затворих и се отдадох на целувката, от която останах недоволна, защото ми се видя прекалено кратка.
Рик се отдръпна бавно от мен и видя тъжното ми личице, а аз просто се приближих към него и се сгуших в ръцете му. Беше легнал на една страна, затова не ми беше никак трудно да заровя лицето си в твърдите му гърди, а ръката ми премина по кръста му, като се озова отзад и ми помогна да се притисна в него. Чувствах се ужасно странно от нещата, които беше казал ... не знаех, че се привързва така лесно, но не можех да отрека, че предпочитах да прекарвам времето си с него, отколкото да обикалям разбития самолет, за да го снимам.
- Може да се каже - казах закачливо и му намигнах, но по нежната ми усмивка можеше да разбере, че определено и на мен ми беше липсвал.
Отново се отпуснах, като му дадох време да помисли над думите ми, докато аз преплитах краката си с неговите. Харесваше ми това, че ходеше без риза, защото имаше страхотно тяло и просто можех да му се наслаждавам непрекъснато, както правех в момента, целувайки го по гърдите. Пръстчетата ми галеха нежно стегнатия му корем, но не целях само да го възбудя ... искаше ми се да се отпусне и да му хареса как го докосвам.

Заглавие: Re: Гората. Съб Апр 21, 2012 2:12 pm

Чарли беше толкова нежна и мила, и крехка, но когато се ядосаше, можеше да накара целия свят да се обърне. Бях и липсвал или поне така твърдеше, а тя нямаше причина да ме лъже. Освен това непрекъснатото й желание към тялото ми ме плашеше и радваше едновременно. Истината беше, че не знаех какво да мисля. Привързвах се изключително бързо и всеки път когато обикнех някого той ме напускаше или аз трябваше да си тръгна от него, защото дядо ми твърдеше че съм от елита и нямам работа при “смъртните”. Аз мислех точно обратното, затова и харесвах Чарли. Тя беше точно това, което дамите от “каймака” на обществото никога нямаше да бъдат. Казвайки го не в добрия, а в прелестния, като нея смисъл.
Усещах пръстчетата й върху корема си и устните й да шарят по гърдите ми. Въздъхнах съвсем леко и сам плъзнах ръката си галейки гърба й. Тук нямаше никого и се чувствах идеално, докато лежахме двамата прегърнати.
- Знаеш ли какво взех? – Попитах вече унасяйки се в съм макар преди малко да станах. Бръкнах в джоба си и извадих двете десертчета „Snickers”. – За тебе са, обичаш ги нали?
Докато чаках отговор на въпроса си, я целунах и нежно пъхнах езика си в устата и, преплетох го два пъти с нейния и се отдръпнах.
- Нямам търпение най - накрая да пристигнем в Кан и двамата да се изкъпем заедно във ваната на президентския апартамент. – Усмихнах се с онази прикрито перверзна крива усмивка и довърших. - Искам да те изкъпя в мляко, да те намажа с мед и след това да те оближа цялата.

Заглавие: Re: Гората. Съб Апр 21, 2012 11:00 pm

Буквално се хвърлих на врата му, като целунах всяка час на лицето му, щом видях десертчетата, но когато чух какви са желанията му, замръзнах и го загледах сериозно. Забелязах, че той ме погледна и не разбра защо точно млъкнах и станах така сериозна изведнъж, а погледа му беше въпросителен. Преглътнах шумно и преминах бавно с езичето си по пресъхналите си устни, като се чудех дали да му го кажа или покажа.
Най-накрая се реших, хванах ръката му за китката и я разтресох леко, а той инстинктивно пусна десертчетата, като я освободи. Не се поколебах нито за секунда и пъкнах ръката му в панталона си, като той инстинктивно ги изви нагоре, навлизайки в мен и усети колко съм мокра. Приближих се бавно към него и прошепнах съвсем тихичко в ушенцето му:
- Ако искаш да стигнем до Кан, трябва да престанеш с това.
Извадих ръката му от там и облизах пръстите му, като видях как ме зяпа, затова гледах право в очите му, но след това го пуснах, взех едно десертче и си го отхапах, сякаш не бях направила абсолютно нищо в близките 5 минути. Излегнах се по гръб и загледах небето, като се усмихнах несъзнателно.
- А на мен ми се иска да отидем там, да се изкъпем и да легнем мокри и голи в мекото легло. Да усещам как ме прегръщаш и притискаш към себе си, за да не ти избягам, а аз да правя абсолютно същото - казвайки това се приближих към него и хванах ръката му, като преплетох пръстите си с неговите.
Рамената ни се опираха, а аз само извъртях главата си за да го гледам. Усмивката се появяваше на лицето ми без видима причина, но очевидно го радваше, защото и неговата беше там.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 22, 2012 5:47 am

Действията и думите й ме побъркваха. Това само да ми покаже колко я възбуждам не ми беше достатъчно, но не исках да я притискам, ако искаше да правим секс нямаше да извади ръката ми от панталоните си. Макар че само като усетих как пръстите ми проникнаха леко в нея, вече бях напълно готов да я имам.
Отпуснах се на земята до Чарли и се вглеждах в лицето й. Бях влюбен нея, но не само във външния й вид, който би накарал онези звезди до самолета само да й завиждат, но и в това което се криеше вътре в нея. Тя беше чиста като малко дете с изключение на това, че беше в тялото на жена. Изглеждаше толкова невинна. Колкото повече я гледах толкова повече исках никога да не се отдели от мен. Беше права щях да я притискам в обятията си и нямаше да я пусна за нищо на света.
Отворих едно от пакетчетата с желирани бонбонки. Не беше най – подходящото време за ядене. Дори не бях гладен. Но трябваше да правя нещо иначе в противен случай щях да започна да я целувам, галя събличам и…
Оставих фантазиите защото изобщо не помагаха в сегашното ми положение и се радвах, че тя още не беше забелязала, че съм възбуден.
- Искаш ли бонбонче? – Попитах като поднесох пакета към нея. – Така или иначе няма да стигнем до Кан ако продължаваме да си лежим.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 22, 2012 7:02 am

Усмихнах се леко, но беше прекалено фалшиво, за да го заблудя, че е истина. Всъщност не бях много сигурна, че въобще ще стигнем до там. Да ... със сигурност търсеха самолета, но това не означаваше, че щяха да го намерят. Бог знаеше къде се намираме в момента. Можеше да сме в някаква гора, която се намира на стотици километри от Кан, дори да сме се отклонили от пътя и никой да не се сети да ни потърсят тук. Не исках да споделям мислите си с него, защото знаех, че ще го притесня ... най-малко, щеше да се притесни за мен.
- Все още не е късно да хванем пътя - казах с една малко по-убедителна усмивка и вдигнах веждите си, очаквайки отговор.
Знам, че беше предпочел да си седми тук, но имаше прекалено много неща, които не знаеше за мен, а едно от тях беше, че бях невероятен нервак и просто не можех да седя на едно място, като бездействам. Не казвах, че трябваше да станем и да тръгнем веднага, но това че нямахме никаква информация, просто ме караше да откача. предпочитах да вървя, докато не припадна от глад. Е ... или докато не ме изядеше някое животинче, но за това не се притеснявах много, защото нямаше да е болезнено - щях да умра от инфаркт, преди зъбките му да са ме докоснали.
Изправих се и извих тялото си рязко на едната страна, а после на другата и от кръста ми се чу един неприятен за много хора звук, който наподобяваше на току що строшени кокали.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 22, 2012 10:13 am

Изправих се след нея. Хванах ръката й и я повлачих след мен. Не и казах на къде я водя, просто вървях, но реших, че няма да е честно ако е в пълно неведение.
- Като малък бях скаут… - Започнах да говоря без да спирам да вървя. – Бях много добър, първи в групата. Ходехме на много къмпинги в планината и изучавахме животните и техните навици. – Ако искаше да ме прекъсне беше достатъчно търпелива и добра, за да не го направи, докато не стигнах до съществената част.
- Знаеш ли какво установих когато самолета катастрофира? – Не я изчаках да ми отговори. Стигнахме до едно нанагорнище, което започнах да изкачвам, водейки я след себе си. – Тук няма животни. Което означава, че наблизо има хора. А знаеш ли какво означава това, че за да идват хора тук има… - Изкачихме се до “върха” ако можех да го нарека така и стъпих на асфалтирания път. – Значи, че има път.
Погледнах към Чарли и й се усмихнах с една от най – широките си усмивки.
- Сега трябва просто да мине кола и ще се озовем в Кан.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 22, 2012 10:32 am

Подтичквах запъхтяно след него и се чудех защо така ме измъчва. Можеше да ме предупреди, че ще се катерим, за да му откажа още преди това, но той беше решил да ми вземе здравето. Дори не можах да се засмея, когато ми каза, че е бил скаут, защото бях прекалено заета да пуфтя нервно и да гледам да не се пребия някъде, което нямаше да ме учуди, защото имах навика да падам като ходя по асфалтирани пътища, какво остава за гора. И като говорихме за асфалт ...
- Мамка му - казах намръщено, като сложих ръцете на коленете си и се приведох, за да си поема въздух.
Всъщност, това трябваше да е радостно възклицание, но щастливата нотка в гласа ми се беше изгубила, когато почувствах, че няма да мога да си поема достатъчно въздух, за да я изразя. Бях добра в леглото ... или поне аз така си мислех и определено можех да издържа доста, но подобна тренировка ми идваше в повече. Да не говорим колко много пречеха цигарите, които след този ден определено щях да намаля.
Изправих се леко, като вече дишах по-нормално, а Рик ме гледаше, изпълнен с очакване. Очевидно чакаше да изпищя от щастие, затова реших да не го мъча, като все още се бавя с реакцията си.
- Бил си скаут? - попитах, сякаш не бяхме намерили пътя и дори направих една от онези мои учудени физиономии, като надигнах едната си вежда.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 22, 2012 11:47 am

Изчаках я да си поеме въздух. Не знаех, че ще се умори толкова иначе щях да намаля темпото на ходенето си. Очаквах да се зарадва или поне да направи някаква щастлива физиономия, но вместо това получих въпрос и повдигната вежда.
- Да, толкова ли е трудно за вярване? – Нима от цялата история беше чула само това, че съм бил скаут. Вчера беше тежък ден и не бях забелязал, че няма животни. Всъщност го установих, когато приготвях нещата за пикника. А на коя страна беше пътя… е това не го знаех просто научквах и имах късмет.
Чух, че приближаваше кола и се обърнах по посока на идващия шум. Към нас се приближаваше тъмно зелено Пежо 405 Седан, в което пътуваше възрастна двойка.

Spoiler:

Размах ръце и като добри и цивилизовани хора спряха колата до нас до нас. Шофираше възрастен мъж на около 55 а до него седеше жена на около същата възраст. Свалиха прозореца, а аз се наведох за да мога да ги погледна. Изглеждаха добри хора.
Започнах да им обяснявам на френски какво се беше случило, че самолетът ни е катастрофирал наблизо и трябва да стигнем до Кан. Оказа се, че те отиват там за филмовия фестивал и с радост щяха да ни закарат, като жената започна да звъни по телефона на съответните служби за да дойдат и да приберат останалите.
Отворих задната врата на колата и натиках Чарли вътре. Надявах се да не се изплаши от това че щяхме да пътуваме с непознати, но се надявах да е наясно че за нищо на света нямаше да позволя да и се случи нещо.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 22, 2012 12:11 pm

Влязох навътре в колата, като Рик дори не ми беше оставил право на избор. Чувствах се ужасно, защото все още бях с бялата му риза, която вече не беше никак бяла, а той беше гол до кръста. Не се бях ресала и ... какво? Бях с момче и не се бях притеснила за това, а сега не притеснявах към някакви хора, които сигурно нямаше да ни видят без очилата си?
Чак тогава усетих ръката му, която вече беше на раменете ми и започнах да почервенявам. Хванах ръката му ... по-точно хванах само един негов пръст и я махнах от себе си, а той ме изгледа неразбиращо. Направих една тъжна физиономия и започнах да му обяснявам с мимики и жестове, но не ми се получаваше много добре. И все пак хората ме разбраха, защото мъжа ме погледна в огледалото за задно виждане и ми каза да не се притеснявам, както и че сме много хубава двойка ... или поне така ми каза Рик, защото не разбрах и една негова дума.
Лицето ми започна все повече да поруменява и хвърлих на Рик една притеснена усмивка, а той разбра какъв точно беше проблема. Не ми пукаше особено, когато бяхме на самолета и беше пълно с хора, които не ме интересуваха, но не се чувствах много спокойно в такава близост с толкова мили хора, които буквално ни спасяваха живота.

» Езерото в близост до гората.
» Из гората.
» Месността до гората.
» Навътре в гората
» Пътеката до гората