Гората.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 01, 2012 4:33 am

Премигах нервно и за части от секундата ми се прииска да го удуша. Хванах го за раменете и го разтресох много силно, като извиках истерично:
- Стегни се - забелязах, че бях малко по-груба, затова го пуснах и продължих ядосано, но не бях ядосана нито на него, нито на себе си, а на всичко случващо се - моля те, стегни се и ела с мен. Не искам да звуча като егоистична кучка, но ме побъркваш. Имаш ли някаква представа, че думите ти звучат като предсмъртни, ако искаш да ми докараш някой инфаркт или нещо подобно, просто кажи и ще измислим някой по-бърз начин да умра, защото този ми е прекалено болезнен.
Осъзнах, че му вика, но не можах да се спра. той трябваше да ме разбере и да направи нещо, като в момента хич не ме интересуваше, дали съм егоистична или не. Всъщност ми се искаше да не се бяхме запознали на летището ... аз щях да си седя на мястото, когато самолета се приземи, а той щеше да е в първа класа и да е в пълна безопасност.
Затворих очите с и си повторих няколко пъти, че не съм виновна, но така нямаше да стане нищо, затова го надигнах леко, като се изправих на колене и започнах да му помагам да стане, без дори да ми пука дали иска или не. Сега аз бях здравата и му казвах да дойде ... може би не ставах за шеф, но той нямаше много голям избор и щеше да му се наложи да ме послуша.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 01, 2012 5:34 am

Нима не разбираше какво имах предвид, скрития смисъл на думите ми, исках да бъда с нея и с никой друг. Не ми пукаше колко сериозно се бях ударил и дали мозъка ми изтичаше от главата и без това сега се чувствах сякаш изобщо го няма. Беше избягал и подскачаше около Чарли като кученце, чакайки тя да му обърне някакво внимание. Нацупих се леко, какво можех да й кажа, за да останем тук насаме, без да ни гледат втренчените погледи на всички около нас, без да ни критикуват или да говорят зад гърба ни. Не беше нещо неизпълнимо, особено имайки предвид, че всеки път когато тя се отдели от мен, започвах да губя разсъдъка си, задъхвах се, а сърцето ми забързваше ритъм притеснено, че тя може и да не се върне. Но какво можех да очаквам, аз едва не си позволих да получа тялото и на сила. Колко трябва да мрази живота си за да си причини да остане самичка с мен вдън гора. Стигайки до този извод разбрах, че тя е напълно права за себе си.
С нежелание се изправих целунах я и бързо се отделих от нея, очевидно още ми беше сърдита, за което не я винях. Аз си бях виновен за всичко и напълно си заслужавах сърденото. Усмихнах и се леко, колкото да и докажа, че нямам намерение да я притискам отново и да я карам да прави неща, които нежелае да върши.
- Добре да се връщаме до самолета.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 01, 2012 6:12 am

- Благодаря - казах съвсем тихо и погалих нежно лицето му, и го целунах много кратко, но чувствано.
Ръката ми се уви около кръста му и не ме интересуваше дали му е удобно, но не бях толкова кекава, че да не мога да го задържа, ако падне отново. Тръгнахме съвсем бавно към самолета и ни отне повече око 10 минути да стигнем до там. Имаше много одеала по земята, огън и няколко хора раздаваха останалата храна от самолета.
Помогнах на Рик да седне на едно от одеалата, като щяхме да си го споделим, понеже нямаше за всичко, но това не ме притесняваше ни най-малко. Само се надявах да спре да говори тези предсмъртни глупости, защото смразяваха кръвта ми и ме побъркваха.
- Веднага се връщам - казах с онзи любящ тон, който използваха майките и го целунах по челото.
Имаше доста хора, а и той не беше някъде в края, затова сега го оставих много по-лесно. Трябваше да му взема нещо за ядене, защото въобще не ми изглеждаше по-добре, а глада хич нямаше да му помогне. Взех някакви ужасни на вид неща и се върнах при него с още едно одеало. Не се знаеше, дали няма да излезе някой вятър, който да загаси огъня или още по-лошо - да завали дъжд. Забелязах, че имаше и хора, които бяха останали в да пренощуват в самолета, но идеята не ми допадаше.
Върнах се при него, като кръстосах краката си и седнах на тях, а преди да успее да ми каже каквото и да е било, започнах да раздавам командите си:
- Ще хапнеш малко - казах настоятелно, защото подозирах, че веднага ще ми каже, че не е гладен - ще поседим още малко будни - казах относително, защото не знаех колко време трябваше да е буден, но едва ли щеше да издържи цяла вече - ще поспим и утре ще решим какво да правим. Ако не си добре, може да останем с няколко хора, които не могат да се движат и ще чакаме другите да намерят помощ.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 01, 2012 7:22 am

Върнахме се при самолета, Чарли ме остави на едно одеяло и отиде да вземе нещо. След няколко минути беше отново при мен с ясно начертан график за престоя ни, първа точка от който беше да ям някаква гадост, която тя вероятно с много труд беше грабнала от ръцете на някоя известна личност. Нямах намерение да й противореча, не и сега, когато беше достатъчно раздразнителна, за което разбира се бях виновен аз и моето непрекъснато несъгласие с нея.
Усмихнах се леко и започнах да ям от нещото с незнаен произход, което се оказа доста вкусно за разлика от отвратителният си външен вид.
- Благодаря ти, че се грижиш за мен. – Погледа ми беше насочен право в очите й, опитвайки се да проникне и да разгадае душата й. Нямаше да е зле да разбера и сегашните й чувства. Нямаше смисъл да се правя на мъжкар и да се държа грубо, защото наистина заслужаваше благодарности, поне докато не се измъкнем от центъра на пустоща и не я засипя с най различни благодарствени подаръци, от които пръв ще е новия фотоапарат, който вече й бях обещал.
Чарли се оказа права за храна, наистина се почувствах по добре след като изядох каквото и да беше онова, което ядох. Следващата точка от графика беше да стоим будни и макар да знаех, че тя е изморена много повече от мен и се нуждае от сън, едва ли щеше да ме послуша и да заспи, но нищо не ми пречеше да опитам. Легнах върху одеялото, слагайки едната си ръка под главата, а с другата потупах свободното място до себе си.
- Сигурна ли си, че не ти се спи? – Щеше да отрече но преди да каже каквото и да е аз продължих. – Защо не поспиш малко, аз мога и сам да се пазя да не заспивам… Чувствам се ужасно, че те тормозя по – този начин. Моля те направи това за мен.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 01, 2012 8:19 am

Усмихнах се доволно, когато видях как той изяде абсолютно всичко от чинията си ... не че беше толкова много де, но аз бях много щастлива. Очаквах да се караме много за това, но накрая просто взех пластмасовата чиния и я върнах при другите използвани неща.
Веднага се върнах при него и когато видях, че никой не ни гледа, защото всички вече заспиваха, коленичих, а после застанах на 4 крака и се приближих много бавно към него, като го гледах предизвикателно и шепнех, но се усещаше игривата нотка в гласа ми.
- А аз си мислех, че ще искаш да остана будна и да си говорим мръсни истории покрай огъня - казах съвсем тихо, за да ме чуе само той, а после се направих на объркана - исках да кажа страшни ...
И двамата бяхме на ясно какво точно исках да кажа, затова не се забавих нито секунда и легнах до него, като бях по гръб и гледах лилавото небе. Слънцето още не беше залязло напълно и отенъците бяха ужасно красиви. Какво бих дала за един апарат в момента и да се насладя на гледката по начин, който другите не разбират, а сякаш чула молитвите ми, някаква жена дойде при мен и носеше чантата ми, която не можах да намеря по-рано. Взех я с огромни благодарности и извадих счупения си апарат от вътре, чиито дисплей беше пукнат, но това не значеше, че не работи, а и картата с памет беше важна за мен, защото вътре имаше доста хубави снимки ... снимките на Рик.
Включих апарата и бавно го приближих към себе си, като не бях много сигурна дали ще се получи снимка, но виждах все още идеално през малкото прозорче. Направих няколко снимки на небето, а после на осветеното от огъня лице на Рик и му се усмихнах мило, за да видя дали идеята му допадаше.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 01, 2012 9:18 am

Не обичах да ме снимат, но трябваше да помисля за това в тоалетната, когато обладан от страст и бях обещал, че може да ме снима колкото си поиска. Истината беше не в това, че не излизам хубаво на снимки, макар да звучи самовлюбено, а че самите снимки създават спомени, които след време може да се опиташ да забравиш или ти причиняват болка.
Въпреки това я оставих да ме снима, колкото си поиска, държах на обещанията си, както вече няколко пъти подчертавам. След няколко снимки, които на мен ми се виждаха почти еднакви, но естествено аз нямах нейното набито око на фотограф, Чарли се обърна към мен и ми се усмихна сладко. Идеята за „страшни истории” ми напомняше на летен лагер, но тези истории едва ли щяха да бъдат много за деца, така че летният лагер бързо ми излезе от акъла. Върнах й усмивката втренчвайки се некултурно в лицето й, противоречиво на цялото добро възпитание, което се опитвах да запазя. Обноските ми на кавалер и джентълмен си бяха отишли още в бара, затова реших да приема предизвикателството за историите.
- Добре, и колко точно мръсни, така де страшни да бъдат тези разказчета? – Усмихнах и се по възможно най чаровния начин, който успях да докарам и й намигнах.
Току що й бях показал, че не искам тя да спи, както бях твърдял до преди минути, което си беше в пълно противоречие. Така или иначе едва ли щяхме да стигнем до частта, в която си късаме дрехите. Не, че беше останало кой знае какво за късане по нас де. Поне щяхме да разберем, на кой мръсното подсъзнание е по мръсно.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 01, 2012 9:53 am

Усмихнах се доволно и се приближих към него, като завих и двама ни с одеалото, защото започваше да става хладно, а и заради нещо друго. Ръката ми се спусна по голите му гърди и започнах да го галя с върха на пръстите си, като го накарах да легне по гръб, а аз все още бях на една страна и се приближих към него, за да може устните ми да са пред ушенцето му.
- Бях на един летен лагер - казах съвсем тихо, като само той ме чуваше и усещаше как горещия ми дъх се спускаше по вратлето му - бяхме само момиченца - казах весело и знаех, че ще му подейства като на всеки мъж - събирахме се вечер на огъня и си разказвахме страшни истории, но вечер ме беше страх да заспя и лягах при съквартирантката си ... или поне така й казвах - ръката ми се спусна надолу към коремчето му, като той усети как ноктите ми започваха да се впиват в кожата му, но много внимателно, за да не го нараня - една вече беше много горещо и си легнах при нея, но понеже и двете ни беше страх да спим без завивка, предпочетохме да се съблечем - продължих да спускам ръката си надолу, като се заиграх с колана му и се приближих максимално към него, за да ме чува достатъчно добре - бяхме останали само по бикини и се гушкахме, като усетих как ръцете й започнаха да се мърдат притеснено, докато не започнаха да галят нежно тялото ми - захапах леко ушенцето му, като се усмихнах доволно, защото знаех как му действа това, но играта беше забавна, когато имаше тръпка, затова реших, че нейното място е тук - та ... нещо от сорта - казах весело и се отдръпнах бързо от него, като сложих ръката си под главата, за да се надигна и махнах другата си тъка от него.
Знаех, че ще иска да чуе края на разказа ми, но изчаках сам да си поиска, но и никога не се знаеше. Можеше да не му хареса чак толкова, колкото очаквах.

Заглавие: Re: Гората. Нед Апр 01, 2012 11:27 am

Очите ми се разширяваха с всяка нейна дума, дъхът й галеше кожата ми, пръстите й се спускаха по тялото ми. Дишането ми се накъса леко, навлизайки в белите ми дробове на малки глътки. Определено я биваше в приказките, успя да ме възбуди само с три изречения и няколко движения. Когато отново захапа ухото ми бях на ръба да се завъртя и тя да се озове под мен, но все пак тук имаше хора, нямаше да бъде културно да се държа като хванат от гората пещерняк, не можещ да контролира възбудата си. Отдъхнах си леко, когато се отдръпна от мен, не че ми беше неприятно, напротив беше ми твърде приятно…
Добре нямах много такива истории в запас, даже тези които имах се брояха на пръсти, но нещо от сорта, си е почти всеобхватно. Обърнах се леко към нея избутах ръката с която се подпираше и я замених с моята, придърпвайки я отново към тялото си.
- Предполагам, няма да продължиш? – Обърнах се и легнах на една страна, така че устните ми се падаха на ушето й а гърдите ми бяха опрени отстрани на ръката. – Може би аз трябва да започна да разказвам друго. - Гласът ми беше странен, изменен напълно от възбудата, а шепота до правеше още по пресипнал и твърд. В първия момент не можах изобщо да разбера, че аз съм този, който говори.
Продължих да и говоря със странния си глас, за това как аз си изкарах един лагер, но тъй като бях едва на седем, а в лагера имаше само какички на по деветнайсет двайсет години, правеше историята малко по необикновена. Нямаше отделни стаи както и достатъчно легла, можех да си позволявам всичко, и ми беше напълно простено, защото съм бил още малък. И точно поради тази причина, когато се преобличаха не ме караха да излизам, както и не смятаха за нещо нередно всяка вечер да спя в едно легло с някоя от тях, а докато те спокойно си спяха все още малките ми очички и ръчички изучаваха чатите на женското тяло.
Единственото движение, което правех, докато й говорех тихо на ушето, освен това на устните ми, беше пълният кръг по меката, нежна кожа около голото й, под одеялото пъпче.
- Съжалявам, но нямам истории пикантни, колкото твоите. – Устните ми се спуснаха и езикът ми остави къса влажна следа по вратлето й.

Заглавие: Re: Гората. Пон Апр 02, 2012 12:34 am

Малко или много историята му ми подейства. Усетих как започвам да се навлажнявам, а възбудата да преминава по тялото ми под формата на тръпки. Дори не се замислих, а веднага се извъртях, като го хванах за лицето, придърпах го към себе си и го целунах много страстно, като езичето ми се заигра с неговото. Бяхме завити, така че дори не се притесних, когато ръката ми отново се плъзна надолу по полуголото му тяло, но сега не се спря на колана му, а пъхнах ръката си в панталона му, като дори и бельото му не ме спря. Докоснах го нежно и го обвих с ръката си, като бавно я задвижех, надявайки се това да носи наслада не само на мен, а и на него.
Отдавна бях забравила за подобието на караница, което беше в гората, защото не се сърдех на желанието му за секс, понеже го имаше и в мен, а само се притеснявах за него. Е ... малко палави игрички нямаха да му попречат, щом са в рамките на нормалното.
Надигнах се леко, като със свободната си ръка го хванах за брадичката и вдигнах леко главата му нагоре, за да мога да обсипя и врата му с целувки, като предимно използвах зъбките и езичето си, което тръпнеше от желание да докосне всяка част от тялото му, но любимата му бяха сладките му устни. Просто не можех да не мисля за тях, защото те бяха едно от любимите ми неща в него.
- Желая те - казах съвсем тихо на ушенцето му и той усети как движенията на ръката ми ставаха все по-бързи и по-приятни.

Заглавие: Re: Гората. Пон Апр 02, 2012 3:54 am

Историята ми не беше нищо особено, даже беше скучна, но явно все пак беше постигнала целта си да събуди желание за мен в тялото й. Сърденето и си беше отишло, но и представа си нямах, че все пак това ще се случи. Даже бях почти сигурен, че няма да се случи, затова я предизвиквах. Когато ръката и се спусна по гърдите ми бях направо изумен.
Тялото ми настръхна само от докосването й, а когато ръката й обхвана най - ценното нещо в панталоните ми, задвижвайки се в бавен равномерен ритъм едва задържах тялото си неподвижно, дори най – лекото ми движение щеше да наруши самоконтрола ми и дори това че тук имаше хора нямаше да ме спре. Имаше ли дори някаква малка идея какво удоволствие ми носеше ръката й, както и устните й, които също толкова бавно се плъзгаха по врата ми, езичето й леко се спускаше по кожата ми, а зъбките се забиваха нежно доставяйки ми неограничена наслада.
Тежък стон на удоволствие се отрони от устните ми. Нима само с две думи можеше да получи всичко, което можех да й дам на секундата. Хванах брадичката й с едната си ръка и повдигнах лицето й нагоре. Нуждаех се от това да усетя устните й върху моите, езикът ми да проникне в устата й и да усети сладостният вкус нанейното палаво езиче.
Ръката, която не беше заета да придържа брадичката й, все още беше на коремчето й, усещах как коремните й мускули леко се свиха, когато ръката ми се плъзна надолу. Нима само тя имаше право да ми доставя удоволствие? Пръстите ми преодоляха преградата от копчета цип и дънков плат, провирайки се между тях и кожата й. Когато усетих колко възбудена беше всъщност се усмихнах, но без да прекъсвам целувката ни, а прътите ми се плъзнаха по най - меката и влажна част от тялото й.

Заглавие: Re: Гората. Пон Апр 02, 2012 4:16 am

Изтръпнах от удоволствие и изстенах много тихо, като се надявах никой да не ме е чул, но единствения звук идваше от дървата, които горяха. Рик усети как краката ми се разтвориха леко, като аз се отпуснах напълно и му разреших да ми достави това влудяващо удоволствие, но без да прекаляваме, разбира се.
- Не спирай - простенах нежно, като дори не бях отлепила устните си от неговите.
Не че той беше тръгнал да спира, просто не исках да го прави в никакъв случай. Увих ръката си около врата му и го придърпах към мен, като той беше леко над тялото ми и се надявах да не му е неудобно, но определено не се оплакваше. Дори усетих как пръстчетата му навлязоха бавно в мен и ми доставиха неописуемо удоволствие, затова притиснах максимално устните му в моите, молейки се това да приглуши достатъчно стенанието ми. Е ... не се чу много силно, а ние усетихме вибрациите, които идваха от него, но това ни възбуди още повече.
Нещата ставаха все по-палави и все по-желание, но не знаех какво ще правя, когато го пожелая максимално. Бях се сетила, че това ще го държи буден, но въобще не се бях сетила, че по този начин може да стане само по-зле ... така де, за другите, защото на нас ни беше неописуемо добре.

Заглавие: Re: Гората. Пон Апр 02, 2012 7:38 am

Дори не си и помислях да спирам, но това беше ясно и на двама ни. Целувките прикриваха стоновете на удоволствие, изплъзвайки се устните ни. Ако тя продължаваше да ме придърпва все повече към себе си и аз сам да се притискам в нея, скоро щеше да се случи това, което си представя.
Аз върху нея, устните ми върху голите й гърди, а това в ръката й там където се намираха пръстите ми. Не ми пречеше да го направя и сега, нямаше значение, кой ни гледа или чува, поне за мен. Незнам как обаче щеше да реагира тя, и едва ли щеше да бъде много съгласна. Вероятно ще трябва да си продължим в същия дух, без много да мърдаме.
Чувството ми за собственост над нея, започваше да взима връх, с всяка целувка, когато езиците ни се преплитаха страстно. С всяко движение на ръката й, карайки малките червейчета на желанието да запълзят под кожата ми. С всяко движение на пръстите ми в нея, извиквайки на устните и усмивка и онзи тих побъркващо възбуждащ стон. Не само тя ме желаеше, но аз така и не и го бях казал, не и сега.
- Искам те Чарли, - прошепнах тихо все още с устни върху нейните. Последва една от онези спиращи дъха целувки. – Желая теб, тялото ти, желанието ти, всичко което можеш да ми дадеш. – Този път се спуснах леко по врата и очаквайки следващия й стон, който щяха да предизвикат пръстите ми. – Когато става въпрос за теб ставам алчен.

Заглавие: Re: Гората. Пон Апр 02, 2012 7:50 am

Е, това хич не вървеше на добре, защото исках да го изнасиля тук и сега. Просто не можах да се сдържа и се огледах, а когато установих, че нямаше никой буден освен нас, го избутах от себе си, докато не легна по гръб и усети тялото ми върху своето. Приведох се ниско надолу, за да не ме види никой, ако се събуди. Все пак беше доста тъмно и трябваше да се вгледа много добре, дори да се приближи до нас, защото огъня беше станал съвсем слаб.
Извадих прсътчетата му от себе си, като ги облизах бавно, без да спирам да го гледам и видях как това веднага му подейства. Целунах го невероятно страстно и докато се усети, вече откопчавах панталона му и го свалях надолу. Все пак, нямаше да се напряга, ако се намираше под мен, затова извадих атрибута му отвън, бързо свалих малките си панталноки и отново се огледах. Беше по-добре, ако остана с бельото си, защото бях сигурна, че ще събудим подозрение, но така беше по-добре от нищо.
Изместих го леко настрани и дори не му дадох да си каже думата, а го възседнах, като той проникна бавно и нежно в мен. Бях толкова мокра, че това донесе несравнимо удоволствие и на двама ни, което щеше да е огромен проблем. Прехапах долната си устна, но не по онзи сладък начин, а доста по-силно, за да не стена, а на неговата уста сложих ръката си, сякаш бях готова да го изнасиля, но не ми изглеждаше несъгласен.

Заглавие: Re: Гората. Пон Апр 02, 2012 8:33 am

Явно тя беше не по – малко алчна, когато ставаше въпроса за мен, Този номер с пръстите си го биваше, гледах я с зяпнала уста и широко отворени очи. Да определено ми действаше още по - възбуждащо, като на всеки друг предполагам, и тя го знаеше.
Преди да успея да реагирам, вече бях в нея, а ръката и притискаше устата ми, това си беше добра идея, защото не можех да контролирам удоволствието, което ми доставяше, както и лекото ръмжене през стиснатите ни зъби.
Не бях прав очевидно стигнахме частта с късането на дрехите, само дето този път бяхме по културни, и разкопчахме копчетата преди да ги свалим.
Чарли подпря леко ръце на корема ми, като леко си помагаше с тях, правейки проникването ми все по дълбоко. Протегнах ръка и обгърнах врата й повличайки я надолу към тялото си. Много по добре ми беше с целувките и предпочитах отново да усещам вкуса и в устата си, отколкото, да не мога да прошепна дори името й.
Когато тя се наведе, продължавайки със заниманията си върху мен, започнах да повдигам таза си от земята, получавайки пълен синхрон в движенията, започвайки да става леко грубо. Трябваше да правя нещо, защото мразех да бездействам в тези моменти, а тя точно това ме караше да правя, взимайки доминиращата ми роля.

Заглавие: Re: Гората. Пон Апр 02, 2012 8:46 am

През цялото време, докато се целувахме, не спирах да се движа върху него и усещах как движенията ставаха все по-резки и силни, но все пак опитвах да съм максимално тиха, защото щяха да ни линчуват. Бавно се отместих от устните му и целувките ми продължиха по врата му, но просто не можах да се сдържа ... перверзната ми страна беше взела надмощие над тялото и ума ми, затова се приведох към ушенцето му и започнах да шепна:
- Предполагам ... че искаш ... да чуеш ... края на ... историята ми - започнах накъсано, защото не можех да сдържа стенанията си и ми се налагаше от време на време да спирам с думите - до къде бях стигнала ... а да ... и двете се галехме - казах тихичко и се изкикотих, като реших да заглушавам стенанията си, като го целувам по врата, но сега спрях всичките си движения и казах с перверзен тон - докато едната й ръка започна да мачка гърдата ми - и той усети как се засилих на последната дума и веднага сложих ръката си на устата му, защото чух колко шумно изпъшка - аз обаче бях по-дръзка - погледнах го в очите и той можеше да види пламъчето в моите ... да, бях дръзка и сега си проличаваше - ръката ми се спусна надолу и я погали много нежно през бикините, които бяха дантелени и веднага успях да усетя колко е влажна.
Махнах ръката си от устата му и по най-бързия начин я запуших с целувка, като нежно държах лицето ми и притисках устни в неговите. Това щеше да бъде ... незабравима нощ.

Заглавие: Re: Гората. Пон Апр 02, 2012 9:31 am

Усещах, че това не е края на историята, но ако продължаваше така щеше да е моя край, или поне този на това така приятно чувство обгръщащо тялото ми и звуците излизащи от устата ми явно й го подсказваха.
Повдигнах я леко така, че отново да е в седнало положение, нямаше никакъв смисъл да протестира или да се съпротивлява, дори с лекото нараняване на главата бях по силен от нея. Аз също се изправих, облизах устните й, спуснах устни по врата й слизайки все по надолу.
Ръцете ми придържаха кръста й, ограничавайки някой от движенията й.Езикът ми направи кръг около едното й зърно, а сега беше мой ред да запуша устата й. Разбира се не спрях до там, засмука го, леко захапвайки го, достатъчно да и хареса, но също така и да не я заболи. Повторих направеното, след това пак и отново, а после се преместих на другото и зърно започвайки всичко от начало.
Не бях сигурен дали и харесва, но все пак беше вероятно, защото не ме отблъсна. Махнах ръката си от устата й. Пет пари не давах за това дали някой щеше да ни чуе или види, аз исках да я слушам, а на който не му беше приятно това с което се занимавахме, можеше да си сложи тапи за уши и да се обърне,така че да нени вижда.

Заглавие: Re: Гората. Пон Апр 02, 2012 9:46 am

Изстенах малко по-силно и веднага слях устните си с неговите, защото трябваше да го накарам да спре с това нещо, което правеше с гърдите ми, защото ме подлудяваше до толкова, че щях да събудя всички със стенанията си.
Започнах да подскачам върху него, доколкото можех в тази поза, като увих ръцете си около врата му и го притисках към себе си. Наистина можеше да ме побърка, но нямаше да е честно така. Предпочитах аз до го докарам до „щастлив край”, а после отново и отново и отново, докато не останем без сили.
- Напомняш ми на нея – казах закачливо и го целунах, но преди да си помисли, че го оприличавам на момиче, му обясних – и тя много обичаше да преминава с езиче по устните ми … но не само по тези.
Усмихнах се лукаво и го целунах много страстно, като не му позволих да си поеме въздух. Знаех, че веднага ще си ме представи легнала по гръб, широко разкрачена и някакво момиче заровило лицето си между краката ми. Дали беше така или не, щях да го оставя за изненада, а сега щях да се насладя на момент, който прекарвах с него, а не само да се ровя в старите. Това беше просто част от играта … най-забавната част от играта.

Заглавие: Re: Гората. Пон Апр 02, 2012 10:18 am

Спрях всичко, ръцете ми бяха обгърнали кръста и така, че да не може да се движи, опитвах се да не й причиня болка, но не бях сигурен дали успявах. Бях сигурен че ще си помисли, че ме е обидила и това беше целта ми, да я разсея, да си помисли, че нещо не е наред, и че ме е наранила по някакъв начин. Така тя оставаше напълно уязвима и отпусната, а на мен ми трябваше точно това, защото движението което щях да направя не беше никак лесно, поне от тази поза.
- Мислиш ли, че мога да се сравнявам с малко момиченце и ласките й? – Вдигнах главата си, която бях свел, за да не може да види очите ми, защото ако можеше щеше да развали всичко, по рано от колкото бях запланувал. С едно бързо движение завъртях тялото си, усещайки как нейното се напрегна от изненадата, и дори аз не разбрах как точно успях да го направя, тя беше легнала по гръб, а аз върху нея притискайки я към земята с почти цялата си тежест. Дъхът и се изплъзна от устните й дълъг и леко накъсан. Усмихнах и се с една от онези усмивки, в моя албум, които аз наричах перверзни. – Ще ти докажа, че мога да бъда много по добър от нея, като изключим естествено, че аз имам нещо, което тя няма… - Извадих пениса си от нея и използвайки объркването и скъсах бельото което тя така й не беше свалила.
- Не би било честно нали, затова нека опитам по нейния начин, а след това, моля обяви победителя… - Езикът ми се спусна,точно там, където бях преди секунда с друга част от тялото си, като леко проникнах в нея.

Заглавие: Re: Гората. Пон Апр 02, 2012 10:35 am

Не можех да отрека, че ме изненада ужасно много и въпреки, че се опитах да го спра, просто не можах ... а и не исках. Плъзнах ръката си надолу и вплетох пръстите си в косата му, като това му показа, че не беше сбъркал с решението си. Едва ли, обаче, беше разбрал, че ми остава по-малко от минута.
Тялото ми започна да се извива в ръцете му, а аз да стена съвсем тихо, като захапах одеалото, защото едва издържах. Опитите ми да сдържа оргазма си бяха напълно излишни и провалени. Дишането ми се затрудни, започнах да се въртя нервно и накрая той усети как го пуснах, но за сметка на това качих единия си крак на гърба му, като нежно го галих, докато през тялото ми преминаваше влудяващата тръпка на оргазма.
Спуснах отново ръцете си надолу, като се разкрачих и нежно го хванах за лицето. Придърпах го веднага нагоре, защото ужасно много исках да го целуна, а устните му все още имаха моя вкус. Усетих как малкия му приятел сам се намести в мен и изстенах доста звучно, но за щастие никой не обърна внимание. Тялото ми беше толкова чувствително, след като свърших, че всяка целувка и всеки тласък се усещаше стократно. Нямаше и 10 часа, откакто го бяхме направили, а вече бях на път да свърша за четвърти път.
- Миличък ... обожавам те - казах бързо, като му разреших да си поеме въздух, но после отново впих устните си в неговите.
Нямаше да му разреша да спре, докато не усетя как той свършва. Беше странно, но за мен нямаше по-сладко нещо от това да знам, че партньора ми е максимално задоволен.

Заглавие: Re: Гората. Пон Апр 02, 2012 11:34 am

А аз обожавах когато ме наречеше миличък, звучеше ми така сякаш е обединила любовта си към всичко и всички събирайки я в една дума, с която нарича мен. Чувствах се толкова обичан, желан, полезен… можех да изброявам безброй примери, но не ми беше нужно, защото сега трябваше да й се отблагодаря за тази вяра, която имаше в мен, и да и докажа че аз също я обожавах. Цялата, самата нея. Думите и стоновете й ме караха да настръхвам не само външно, но и вътрешно. Движенията ми в нея ставаха все по бързи, опитвайки се да я докарат до оргазма минути след предния и секунди след моя собствен, незнаейки как точно ще успея да направя това. Краката й се увиха около кръста ми а ноктите й отново се забиха в гърба ми. Вероятно правеше всичко това несъзнателно, защото усещах тръпките, които все още разтърсваха тялото й.
Целувах я нежно, страстно, опитвайки се да вложа цялата любов, която изпитвах към това почти непознато момиче, но не ми се виждаше достатъчно, не можех да изразя дори половината чувства, които извикваше в тялото ми само с няколко думи, усмивка и шоколадов поглед.
Усещах края си, който беше само след секунди, езикът ми за последно се заигра с нейния преди да се отдръпне от нея, оставяйки я само с едно място, чрез което телата ни да се сливат.
- Чарли… - прошепнах задъхано, и вече наистина много изморено, може би все пак не трябваше да започване с това. След това преживяване едва ли щях да успея да остана буден и пет минути. Но все пак, не съжалявах за нито едно мое движение. – Ще успееш ли отново да свършиш заради мен… и заедно с мен… - Гласът ми беше вече напълно изменен. След точно един тласък в нея, усетих завладяващото, облекчаващо и същевременно, никога неповторимо, и удовлетворяващо чувство, съпроводено oт мощния ми стон, който се опитах да заглуша с целувка по врата й.

Заглавие: Re: Гората. Вто Апр 03, 2012 1:32 am

Дори нямаше нужда да ме пита. Движенията ме побъркваха до толкова, че когато усетих пулсирането на члена му, простенах силно, завладяна от поредния страхотен оргазъм. Крачетата ми го притиснаха към тялото ми, за да навлезе до край и това да донесе удоволствие и на двама ни, но за жалост нямаше кой да запуши моята уста. Стенанията ми бяха максимално тихо, но явно не достатъчно.
Забелязах как на едно място близо до нас, някаква жена запозна да се движи. Веднага избутах Рик от мен, като внимавах да не го нараня, а той за секунди се оказа до мен. Завих ни добре, като му обърнах гръб и усетих как разгорещеното му тяло топлеше моето, което беше изстинало много, защото все пак бяхме на земята.
- Не мърдай! - казах съвсем тихо и усетих как той зарови лицето си във вратлето ми и се отпусна.
След малко жената спря да мърда, а аз се радвах, че не се е събудила, преди да свършим, защото тогава нямаше да имам никакво желание да ни спра. За щастие сега и двамата бяхме напълно задоволени и готови за сън. Не знаех дали той трябва да заспива все още, но не мисля, че някой от нас щеше да издържи. Полежах така още 5 минути и се обърнах към него, за да му кажа да си вдигне панталона, но като добро момченце, той го беше направил вече, че дори беше заспал.
Последвах примера му, като се облякох и натиках скъсаните си прашки в джоба му, защото издуваха прекалено много моя. О ... ако зависеше от него, щях да се разхождам гола. Аз обаче не можах да заспя. Дълго време лежах на ръката му, като се бях отдръпнала съвсем малко от него и се взирах в невероятно красивите черти на лицето му. След около час мъката надделя и колкото и сладък да ми беше, просто затворих очите си и се сгуших в него.

Заглавие: Re: Гората. Вто Апр 03, 2012 2:52 am

Събудих се от слънцето, което се опитваше да ме ослепи през затворените ми клепачи, Отворих леко едното си око, нарочно свел глава надолу, за да не ослепея напълно. Видях Чарли, която спеше, наполовина върху мен. Прегърнала ме с една ръка, използвайки гърдите ми като възглавница, а крачето й беше преметнато през кръста ми. Беше се свила сякаш и е студено, което ме изненада, защото аз умирах от жега. Въпреки това не я преместих от себе си, дори не помръднах, защото така можеше да я събудя, а тя изглеждаше още по нежна и толкова мъничка, докато спеше. Не можех да си позволя да пропусна и секунда от тази гледка, независимо дали беше горещо или смразяващо студено.
Лицето и беше толкова спокойно, макар без усмивка, беше невероятно красиво. Дъхът и галеше нежно кожата ми, излизаш равномерно, от полу- отворените й устни, карайки ме да настръхвам от усещането.
Снощи така и не успях да й кажа колко много започвам да се влюбвам в нея. Явно съм заспал преди жената до нас да е спряла да шава. Беше си някак неловко, но все пак тръпката че могат да ни хванат докато правим нещо забранено си я имаше. Ръката ми се спусна по гърба й, пръстите ми усещаха нежната й кожа, под ризата ми, с която тя все още беше облечена. Макар че вече приличаше по - скоро на парцал, отколкото на каквато й да е дреха. Багажите ни пътуваха с друг самолет и ако продължавахме в същия дух, сигурно скоро щяхме да се разхождаме като Адам и Ева в Рая. Затова подтиснах новото желание което ме завладя и продължих само да я гледам.
Не разбирах, защо около нея не мога да контролирам възбудата си, която непрекъснато ме връхлиташе на нови и все по мощни вълни. До сега никоя друга не е имала такова въздействие над мен. Не, че съм бил с много, но тя беше единствената, която успяваше да накара тялото ми да жадува за нейното непрекъснато, във всяка една секунда. Не можех да стоя далеч от нея дори на сантиметър, беше ми нужна като въздуха, а сега най - накрая разбрах защо изобщо съм дишал до сега. Вероятно единствената причина за това е само за да я срещна и вече да не мога да живея без нея. Само като се сетя че до вчера, изобщо не я познавах…
Наведох се леко към лицето й и много нежно докоснах челото й с устни.

Заглавие: Re: Гората. Вто Апр 03, 2012 7:57 am

Спях си и сънувах много странен сън ... Странно как, но вече бях започнала да сънувам Рик. Бяхме на божествено красив водопад и се къпехме голи. Водата се разбиваше звучно, като падаше много от високо и образуваше красива пяна. Отдолу беше пълно с най-различни рибки и всякакви други страхотни същества, които правеха всичко така невероятно.
Махах бавно с ръцете си, за да се задържам над водата, а крачетата ми пърхаха бързо отдолу, като крилца на някоя пеперудка. Рик се появи пред мен и аз веднага заплувах към него, като се метнах на врата му и го оставих той да ни задържи на повърхността, а аз го разцелувах. Някаква огромна буболечка се спусна от небето към мен и падна точно на челото ми, а аз започнах да пищя истерично и да махам с ръце, докато не ударих нещо ... и това нещо беше Рик.
Изведнъж отворих очите си и видях червенината на бузата му. Веднага се досетих какво е станало и се притесних ужасно много, като се надигнах и започнах да целувам бузката, нослето, челцето, брадичката, устничките и всяко друго място на лицето му, което можех да докосна с устни.
- Миличък, извинявай - казах тъжно.
Бях седнала до него и сложих ръката си на бузката от другата страна на лицето му, като го придърпах към себе си и той отпусна главата си на гърдите ми. Започнах да си играя с косата му и да го целувам нежно по главата, сякаш вече беше моето момченце.

Заглавие: Re: Гората. Вто Апр 03, 2012 9:40 am

Очаквах някаква реакция, но не и тази. Както казват хората, очаквай неочакваното. Шамарът си го биваше, но още повече ми хареса това, че после получих много целувки, именно заради него.
Сгуших се в нея като малко дете, докато тя си играеше с косата ми.
- Какво ще правим сега? Имам предвид, някой тръгнаха да търсят, някакъв централен път наоколо. Други тръгнаха направо към Кан. - Констатирах положението в което се намирахме, докато тя все още спеше, една гру пичка заяви, че са чакали достатъчно и им е омръзнало от бездействието на пилотите и тръгнаха на някъде. Не видях посоката, защото тогава бях зает да я наблюдавам. - Какво мислиш да направим ние? - Това беше по скоро риторичен въпрос защото вече имах някой идей. Вярно беше, че те нямаха за цел да стигнем до Кан, но все пак й ги предложих. - Можем да останем или да избягаме и да се скрием от всички?
Погледнах към лицето й за да се опитам да разгадая изражението й и така да буда подготвен за отговора й. Толкова ми се искаше тя да избере един от двата вариянта, така щяхме да бъдем заедно и да не зависим от работите, които ни притискаха. Макар че тя обичаше да снима, а само аз не харесвах това с което се занмавах. Щях да я разбера ако ми откаже и настоява да отидем в Кан, тогава нямаше да ми минават такива мисли през главата, вероятно защото когато всички звезди се изсипят в хотела няма да имам време за мисли за бягство, какво остава да избягам.

Заглавие: Re: Гората. Вто Апр 03, 2012 10:02 am

Подсмихнах се, но нямаше начин да избягаме. Всъщност ... реално погледнато, аз вече бях избягала ... и сега се опитвах да се оправя сама. Не можех да тичам непрекъснато и да се надявах всичко да ми се подреди, но още не бяхме говорили на тази тема, а и май не й беше времето. Преминах бавно с пръсти през косата му и се наведох, за да ме чува добре.
- Ти реши какво да правим . Искам да се съобразя със здравословното ти състояние, но трябва да си на ясно, че рано или късно ще пристигнем в Кан или ще се приберем в Ел Ей.
Не исках да разбивам сладките му мечти и фантазии, защото дори аз се трогвах, но просто не исках и да го залъгвам. Нещата бяха сериозни и двамата трябваше да решим като големи хора, а не са се крием и бягаме от подобни проблеми или каквито и да е било други.
Отпуснах се отново назад, а той остана да лежи на гърдите ми, като се наслаждаваше на нежните ми ласки, а аз чаках да вземе някакво решение и да го сподели с мен. Щях да се побъркам тук, но щеше да е много по-добре, ако тръгнем на някъде и на него му стане зле или се преумори, а защо не и на мен. Аз също бях отмаляла и макар че не бях ранена, се чувствах прекалено отпаднала.
Все пак изчаках неговото мнение, защото по необясними причини, то имаше доста голямо значение за мен. А и все пак беше мъж ... никой мъж не обичаше да му взимат командването и да го оставят него като пасивен, освен в някой секс с диви жени.

» Езерото в близост до гората.
» Из гората.
» Месността до гората.
» Навътре в гората
» Пътеката до гората