Къщата на Раян Рейнолдс

- Аз.. не съм казала, че го харесвам. - казах аз и примляснах с устата, защото се онасях все повече и все повече. Мисля, че или филма ме приспиваше или той. Гласа му беше приятен, но и с лека дрезгавина, която ми харесваше. Не знаех какво да правя. Да заспя ли или ... да остана будна. Но ако бях останала будна, какво щеше да стане... щеше да е неловко.

3 часа и половина по - късно...

Събудих се и започнах да се въртя. Реших да стана и да си подредя багажа. Обожавах да правя нещо, докато съм полугола. Това беше идеалното действие, за да се съблека. Ако ми се приискаше да облека нещо, нямаше нужда постоянно да се събличам. Така че още от сега се съблякох и започнах да изваждам дрехите от сака. Когато го разтоварих, се оказа, че съм оставил половината неща на леглото. Добре де, две трети от дрехите, а мястото в дрешника вече беше запълнено. Сетих се, че всичките ми обувки са в колата. Реших да отида, да ги взема и да ги сложа в долния дрешник, който е до хола. Но на слизане, взех и куфара, защото смятах да паркирам дрехите от там отново в долния дрешник, както обувките. Когато слизах по стълбите много внимавах с куфара, за да не вдигам шум и да не събудя "съквартиранта" си. Когато разтварих дрехите, тогава вече реших да излезна и да пренеса обувките. Беше тъмно. Наложи се да светна външната лампа. Сега се сетих, че .. съм полугола. Върнах се, защото бях пред входната врата, огледах се, видях закачалка и яке на нея. Сигурно беше на Раян. Облякох го и... се запътих. По пътя усещах парфюма му, от якето, беше много хубав. Взех няколко чифта токове и 2 чиста кецове и ги пренесох. Но заключих колата, защото нямах намерение повече да излизам. Беше си студено, а и аз бях по .. бикини и ... сутиен и якето на Рейнолдс отгоре. Ако ме видеше в момента, щеше да е толкова сконфузна ситуация. Когато затворих вратата след себе си и се обърнах да продължа към дрешника се изкикотих, а Раян стоеше точно пред мен. Едвам го виждах от кутиите в ръцете си. В голямата кутия имаше 3 чифта токчета и те бяха всичките ми, не обичах много много токове. А в другите по - малки, тояха кецовете. Тях много ги обичах.

Ъъъ. Бях сигурно, че взе кутиите само, за да види, че под якето му нямам почти нищо. Добре, де, не знаех, че той ще ме чуе. Как ме е чул, пазех толкова много тишина. Едвам едвам стъпвах. Явно отново щеше да е свързано с работата му. Отново. Замислих се, ами сега. Дали да му сваля якето? Да, но ако го сваля ще остана полу гола пред него. Какво ли ще си помисли? Нене... няма да го събличам.

- Ами... аз .. не знам... защо стана? .. щях да се справя сама. - казах аз и го изгледах от горе до долу. И той беше доста оскъдно облечен. Не знаех какво да мисля, как да се държа. Явно още не бях свикнала с мисълта, че ще има някой в къщата ми. Когато излезнах така от стаята си казах, че няма да ме е срам от него, но сега... когато съм тук, пред него... сякаш е друго.

Алкохол. Защо не?! Но не и първия ден. Да се напия още сега?! Ненене... не съм такава. Попринцип не пия много. Но и в момента не ми беше до алкохол. Смятах ... добре де, можеше да пийна малко. но само тази чашка. След това ще си направя фреш, за да не се чувствам изолирана, защото той май нямаше намерение да спира да пие.

- ДобЛеееее, но само тази чашка! После ще си направя фреш? Имаме ли някакви плодове или да ходя до маркета гола... - казах аз и се засмях. Не говорех ериозно, че ще ходя до магазина само заради един фреш.

В момента искаше да ме накара да пия ... ами не! Нямаше да стане! Нямаше да пия. Но пък... не можеше аз да пия сок, а той... уиски. В крайна сметка играта си имаше правила. Взех чашата и се придвижих до дивана, въобще не ми се спеше. Имаше ми нещо... явно... не знам, просто не ми се спеше.

- Е? Кой е пръв? - попитах аз, готова за предизвикателството му - Не искам да съм аз, моля те... - започнах да мрънкам побутвайки го леко по рамото.

Добре. Този поглед беше уникален. Не бях виждала никой друг с такава усмивка, докато прави предизвикателен поглед. Погледа му ми говореше: " Питай ме нещо, което няма да мога да изпълня... " , но... не знам, дори нямах представа, нищо не ми идваше на ум. Но щом не искаше той да е пръв. Нека аз съм.

- Защо не си направиш един фреш от всичко каквото има за пиене у вас. Без отровни неща. - казах аз и повдигнах вежди. Сякаш се съмнявах, че ще го направи.

Той смеси толкова много неща, че се зачудих не му ли стана лошо, когато изпи тази ужасна течност. Не знаех какъв вкус има, но и не исках да знам. След като изпи всичко от чашата се изплези, а аз казах:

- Изглежда по - лесно, когато ти го правиш. Толкова ли беше вкусно? - нямаше отговор, направо предизвикателство.

Това беше толкова гадно от негова страна. Добре де, моето беше по - гадно, но ... все пак ние едва се познавахме. Ненене... абсурд! бях се загърнала и ми беше станало топло и уютно, нямах намерение да се събличам и да танцувам еротични танци с или на новия си съквартирант, който познавам от няколко часа.

Но все пак това беше предизвикателство и трябваше да го направя. Добремммм... станах и се разтърсих. Реших да попитам къде има такива песни:

- Е, къде са тези песни? - попитах аз а той посочи рафта под уредбата. Потърсих и намерих най - известната за стриптийз. След като я пуснах започнах леко да се поклащам в такт с музиката. Още на първия коплет "Baby, take off the clothes..." аз започнах да правя онези секси движения, които правеха стриптизьорките. Чувствах се като уличница, но ... все пак това беше предизвикателството. Вдигнах крак на масата пред него и минах с лявата си ръка по бедрото на вдигнатия крак, а с дясната - пазвата, корема, това което закриват бикините ми, но само за секунди и отново стигна до бедрото. Започнах да събличам якето бавно, малко по малко, след което то само падна, защото нямаше дреха на която да съ задържи. Виаги спях с вързана коса. И сега все още беше. Махнах ластичката и застнах пред него. Всъщност почти върху него. той беше седнал, а аз едва не седнах а бедрата му, но бях права. Не исках да съм в такава непосредствена близост с него. Щеше да е странно. Все пак той ми беше просто съквартиранта, с който се познаваме от няколко часа. И двете ми ръце започнаха с едни и същи движения да - по бедрата, бавно и леко приплъзвах ръце, корема, гърдите и врата, след като дойдоха акордите на припева започнах леко да поклащам дупе и пуснах ръцете си на страни, а косата ми се развя изведнъж, заедно с тях.

След близо 3 минути танци... реших, че вече му стига толкова.

- Стига ти толкова! Толкова за без пари! - казах аз и се засмях, след което го погледнах и започнах да мисля следващото му предизвикателство. - Сега... тии...

Добре. Очаквах нещо такова. Но... е, какво пък?! Не е чак толквоа зле. Той ... беше хубав и имаше хубава къща. Не го познавах и не можех да кажа нищо за него. Не занех с какъв мъж се забърквам. Ами сега? Какво да правя. Отново се раздвоявам. Тялото ми казваше: "Давай, кога най - сетне и аз ще усетя че някой влиза в мен? Няма само другите да изгубват девствеността си" . Да, бях девствена . Все още. И исках да го направя с човек, на когото имам доверие. А щом му се съм се доверила да живея с него под един покрив, това не значи че трябва да му се доверя за толквоа важна част от живота ми. Сърцето ми казваше: "Недей, опознай го, изчакай, не е нужно да прибързваш, ако не го искаш!" . Естествено, че щях да послушам сърцето си. Може всички да ми казват, давай, направи го, но щом най - важния орган от тялото ми казваше да не го правя, щях да го послушам.

Когато го целунах, започнах да му се отдавам. И аз го целувах. Най - накрая, когато ме пусна, аз се отдръпвах бавно, малко по малко, така че да не го усети бързо и да реагира бързо. Реших да му кажа, че не искам да го правя. Все пак, ако беше джентълмен не би ме насилил.

- Хей,хей, хеей... чакай, какво правим... не трябва... а и не искам. - казах аз и седнах на другия край на дивана. Надявайки се реакцията му да е нормална.

Забога! Не знаех как да реагирам и какво да правя. Та, той се беше надвесил над мен и... ръцете ми... бяха толкова силно притиснати към дивана, че не можех да мръдна нито с тях нито с раменете. Можех да мърдам единствено и само с кръста и краката. За миг ми мина през ума да го ударя там където ще го заболи. Но.. щеше да се ядоса, това щеше да е в краен случай.

- Чакай, чакай... това, че ти го искаш, не значи че аз го искам! - казах аз почти спокойно и започнах да опитвам да измъкна ръцете си. Нагоре - надолу, не можех да се измъкна от никъде, а той продължаваше да ме целува. Боже мой, не исках да се случи това, което щеше да се случи.

- Да, приятно ми е! Но не искам по - интимни докосвания. А още повече твоя .. да влезне в мен! Махни се! - казах аз като когато казах Махни се! се ивиках малко, за да разбере, че не ми е приятно някой непознат да ме желае и да ме насилва да правя нещо, което не искам, макар и да е толова секси, колкото него. Та аз не го познавах. Изведнъж измъкнах едната си ръка, дори и аз не знам как, а след нея още по - лесно се измъкна и другата. Махнах няколко косама от косата си, които бяха на лицето ми, а той продължаваше да ме целува. Ами няма да е! - СПРИ! - извиках аз - Ще .. ще викам! - заплаших го, след което се опитах да стана и почти се изправих в седнало положение.

Когато той влезе в мен си казах: '' Определено не бях права за него! Защо до сега беше толкова мил? Какво му стана? " . А и трябваше да му кажа,че съм девствена. За да бъде по - внимателен, но това едва ли щеше да помогне да бъде по нежен от краката ми надолу. Стисках юмруци, защото наистина болеше, а очите ми се бяха затворили още преди да навлезе в мен. Не исках да усещам тази болка, но... Усещах как всеки път, когато помръдна нагоре мускулите ми се стягат, а след това - отпущат. Вече започна да ме боли цялото тяло. Ширината беше доста. Това също правеше акта още по - непоносим. Докато той вършеше това, което иска, аз постоянно мрънках, надявах се поне да ме позволи да нямам нещо в устата. Когато болката вече стана непоносима, леко започнах да скимтя и една сълза падна от дясното ми око, последвана от друга от лявото.

- Раян... пусни... ме... девствена ... съм... Раян! .. - надявах се да махне собственит ми бикини от устата ми. Беше странно защото никой до сега не го бе правил, а и не исках да се повтаря. Не само това, исках да свърши, на мига! Затова започнах да ставам по - агресиввна, макар че аз бяха момиче, а той мъж и малко не, а доста трудно щях да се измъкна от него. Най - много да се ядоса още повече.Реших че това е крайния случай. Краката ми бяха отгоре на неговите, защото бях разкрачена , започнах да ги мърдам и го удрях доста силно. Дано схване намека.

Как можеше да бъде толкова брутален, перверзен и хладноркръвен?! Не можех да понасям такива типове. Щеше да съжалява. Но сега нямаше какво да направя против нещо, срещу него въобще нещо, което щеше ме спаси от ситуацията. Освен просто да кимна и да ме развърже, защото поне трябваше да си поемам въздух както трябва. А не през носа. Така и направих. Кимнах положително и започнах да размърдвам ръцете си. Той ме стискаше толкова здраво, а аз едва ли не не изкрещяах от болка, но бях затворила очи и отворила уста , защото исках да изпищя, но нещо не ми даваше. Може би това, че ще заболи още повече , ако го направя. Поне той така каза.

- Раян... девствена съм, спри! Ужасно много ме боли, моля те... - отново започнах да мрънкам съвсем тихичко, защото можеше да обърне всяка моя дума срещу мен.