Къщата на Раян Рейнолдс

Опитвах се да се измъкна във всеки удобен момент. Но никога не успявах. Все пак колкото и да съм ходила на фитнес, мъжката сила не може да се сравнява с тази на едно 20 годишно момиче. Той ме попита дали ми харесва. Как можеше да михаресва това, че първият ми път, който трябваше да ... трябваше да е романтичен и нежен, сега е брутален и груб?! Целуваше ме винаги когато започвах да скимтя, явно или искаше да млъкна или просто не искаше да ме боли, но няма как да не ме боли, поне да не мисля за болката... Не исках да ме целува и да ми задава тъпи въпроси, исках просто да ме остави, да си тръгне... кога ще свърши това ужасно нещо!?

- Мислиш ли, че... - целуна ме - ми е приятно , когато - отново ме целуна, но по за дълго и вплете езика си в моя - правиш това! - продължих аз и леко се извиках, но той забърза темпото и наистина започнах да викам, защото болеше. Усетих как сълза падна от дясното ми око, отново!

Ръката ми се спусна по косата й и я придърпа назад, като откри вратлето й. Започнах да го целувам и казах:
-Сигурен съм че палавата част в теб го харесва й... - след тези думи тя усети как започнах да правя въртеливи движения в таза си и забавих темпото. Навлизах в нея, като сега исках да и доставя удоволствие. Да я накарам да се отпусне и отново да и покажа грубата си страна. Очите ми се загледаха в нейните, докато я целувах и тогава попитах:
-Щом не ти харесва... защо ми отвръщаш на целувките? - и я загледах любопитно, докато навлизах в нея..

Ами ... защо. Винаги имаше въпроси, защо въобще тряваше да ми говори. Не исках да чувам гласа му, не исках да го виждам, не исках да имам нищо общо с него. Въпреки че, сега... когато е нежен, ми харесваше. Беше наистина удоволствие за мен да съм толкова близо с това секси тяло. Но не и да ... не и да ме боли, защото той е груб и гаден! Беше ужасно, не исках да се повтаря.

- Ами... просто ... - издадох някакъв звук, който би трябвало да наподобява на оргазъм, но не точно - не искам цялото ми внимание да е към болката, а и така ми харесваш. - казах аз и започнах да се изправям, за да се обърна към него, права, на дивана. Добре де не права, както той беше, на колене. Започнах да го целувам бавно и спокойно. - Така не е ли по добре, без да викам? - попитах аз и зачаках реакцията му.

Погледнах я в очите и й казах:
-По-нормално е.. - след което ръцете ми я хванаха за кръстчето. Тя беше така казано на "четири" крака, а аз бях зад нея и бавно навлизах, като се усмихнах и допълних:
-Но аз не искам да е нормално.. - тя усети как ръката ми я удари по дупето. Беше леко шляпване, докато отново забързвах движенията си. Придърпах косата й назад и й казах:
-Какво? Не ти ли харесва така.. да ме усещаш в себе си? Да ме желаеш в себе си.. - след тези думи ръцете ми я хванаха за бузките на дупето и я притиснаха към мен, като тя усети как изцяло навлязох и не знаех дали ще я заболи от това или ще и стане хубаво, но просто продължих да се движа..

Добре, мразех тази стойка, не можех да понасям да стоя така повече... Започнах да му се дърпам. Тръгнах напред, но той ме хвана за кръста и отново ме придърпа. Опитах се да го блъсна, той почти падна , но се зъдържа и отново ме придърпа. Добре, ще му го кажа. Ако ме разбере - добре, ако не - ще търся телефон.

- Не може ли поне да не сме в тази поза?! Мразя я! Не съм животно! - казах му аз ядосано, въпреки че не можех да направя нищо в момента. Изнервих се!

Всъщност целях това той да м обърне и преди да влезе отново е мен и след като ме обърне да се опитам да избягам. Дано да се получи. Какво щях да правя. Нямаше време нито да си взимам одеалото, нито да се обличам, затова смятах след като се измъкна от него, да се къча по най - бързия начин на втория етаж.

Движех се бързо и рязко, когато поиска да сменим позата. Аз се отдръпнах леко, когато се опитах да я завъртя, но тя ме изрита в стомаха и избяга нагоре към втория етаж. Хубавото беше, че там има само две стай. Бавно се изправих от дивана и тръгнах по стъпалата на горе. Чуваше се как стъпвам и казах:
-О-о-о Фей. Спокойно.. идва-а-ам! - и се качвах нагоре, като се надявах да не я стресирам много, но.. ние бяхме много далеч от края.

Когато се качих нямах време да мисля и влезнах в първата стая, която беше срещу мен, именно - неговата! Естествено - имаше ключ и естествено заключих. Сега, той трябваше да разбива вратата, едва ли щеше да го направи със собствената си къща?! Дано да не го направи. Взех одеалото му от леглото и го ових около тялото си, като рокличка. Защипах го от единия край и започнах да търся някакъв остър предмет, с който да го ударя и всичко да се свърши. Нямах намерение да го омрътвявам, но... ако дори просто изпадне в безсъзнание, ще съм голяма късметлийка. Потърсих и телефон, но нямаше... Мамка му! Отворих няколко чекмеджета - нищо! Боже... този човек, ако някой го нападне късно как ли ще се защитава. Влезнах в дрешника му и започнах да ровя. Нарая забелязах, че килима е кух . Тоест .. има нещо под килима, махнах го и ... имаше скривалище или поне тайна стаичка. Капака беше отворен. Повдигнах го и ... видях ... пистолети, снайпери и куп други оръжия. Не бях виждала толкова много оръжия на едно място. В същото време чух някакъв шум. Нещо като отключване на ключалка. И мисля, че беше точно това. Веднага се изправих и заключих и вратата на дрешника... след което огледах стаичката с оръжията и я затворих сякаш не съм видяла нищо.. Но забравих да дръпна килима.

Стигнах до втория етаж. Видях че нейната стая е отворена. Явно се беше скрила в моята и когато натиснах дръжката, за да отворя чух заключване. Просто се отдръпнах и ритнах вратата, която излезе от пантите и просто падна пред нея. Погледнах я и казах:
-О!! О-о-о! НЕ! - след тези думи тя видя погледа ми, който не излгеждаше много мил. Доближих се с бързи крачки до нея и я хванах за гушата, като попитах:
-Какво си търсила в стаята ми? - загледах я в очите и допълних:
-И защо килима не е на мястото си? - след тези думи се доближиж до ушето й и попитах;
-И.. как искаш да бъдеш наказана? - и я загледах любопитно..

[blur]

- Разкарах се! Не съм ти .. кукла! - казах аз и го бутнах с всичка сила. Той помръдна съвсем леко. Дори не се усети. Физиономията ми просто беше.. толкова.. уникална. Уплашена и сълзлива, подкрепена от малко гузен поглед и ярост, гняв. Исках да си го изкарам на някой. И това щеше да е той - Какво си мислиш, че правиш?! Махни се от мен! Остави ме! Какви бяха тези оръжия?! Не искам да ме доближаваш, иди на... на майната ти! Просто стой далеч от мен! - виках аз с всичка сила, уплашена и разтроена. Опитах се да го заобиколя и просто да излезна, но...

[blur]

Ръката ми я сграбчи и я засили към леглото. Тя потъна в мекия дюшек, а аз се надвесих над нея и казах:
-Тези оръжия са.. за работата ми! - след което я загледах и попитах:
-Имаш ли нещо против това? - след тези думи просто тя усети как ръката ми се обви около гърлото й, а аз допълних:
-Сега.. няма да ходиш никъде! - усмихнах се доволно и допълних:
-Сега.. си само моя! В моята стая си, а тук.. става много.. много лошо - придърпах я нагоре и тя видя нещо. Извадих нож, който проблесна на лунната светлина, а в него се отрази страховитата ми усмивка:
-Не мърдай! - и тя не мръдна, а аз извадих едни белезници. Закопчах и двете й ръце за леглото, като седнах върху гърдите й и й казах:
-Сега.. ще се опиташ да бъдеш мила! Тогава и аз ще бъда мил.. -видя как извадих пениса си от пижамата и го допрях до лицето й, което се опитваше да избяга от него, а аз казах:
-Задоволи ме!

Наклоних глава настрани и помислих... ами сега?! Най - мразех да правя това! По - скоро най - мразех да ме карат да го правя. Не че обичах да го правя де... УЖАС! Беше толкова гнусно.

- Знаеш ли, че ... не си никакъв мъж! - говорех аз, гледайки ножа, който той остави на края на леглото - Един истински мъж никога не би насилил жена! - продължих аз след което го погледнах с крайчеца на окото си. Изглеждаше... някак разстроен.

Доближих се до нея и извъртях главата й към себе си. Очите и вече гледаха в мен и аз попитах:
-Не съм истински мъж? Та аз съм убил повече хора от колкото голи мъже ти си видяла ! - след тези думи тя видя колко бях нервен и допълних:
-Насилване? Та ти не знаеш какво е истинско насилване. Трябва да те мъчат, а аз просто правя секс с теб.. - след тези думи се изправих и казах:
-Сега ще видиш.. ще изпиташ неща, който не си изпитвала до сега.. - след тези думи излязох от стаята и след малко се върнах. Взех ножа, който беше на шкафчето ми и й казах:
-Искаш ли да видиш какво е да те мъчат и насилват.. - тогава в тъмницата тя видя запалка. Пламъка и се плъзна по острието и аз започнах да го нагрявам, като казах:
-Сега нямам на къде да бягаш! И сега... ще е много по-лошо от преди!

Когато излезна от стаята се опитах да измъкна ръцете си от белезниците, но нищо не стана. Това все пак се белезници. Добре. Успокоих се за миг, но след като той влезна и започна да нагрява ножа, който стоеше в края на леглото , до краката ми, всичкото ми спокойствие отлитна. Започна да го нагрява. Забога! Чувствах се като в някой филм на ужасите. Нене... имаше едни психо ... главните герои, серийни убийци и изнасилвачи бяха точно като Раян. Луди и разкрепостени. В началото мили, а после груби и брутални.

- Чакай, чакай.. Раян, какво ще правиш? - попитах аз и започнах да дишам тежко и бързо. Вдигнах краката си и започнах да ги гокосвам взаимно. Просто ги събрах. Заболя ме корема. От страх, от това, че .. той толкова брутално буквално ме изчука и от това, че ще продължи да го прави, а аз няма да мога да се спася. Чаках отговор, реакция... каквото и да е, само не исках да ме наранява повече.

Погледнах я и казах:
-Какво ще правя ли? - след тези думи доближих ножа до тялото й и дори от милиметър можеше да усети топлината му, а аз казах:
-Ще те накарам да ми кажеш.. неща, който искам да знам! - след тези думи я погледнах в очите и попитах:
-Та.. какво ще кажеш за това.. - след тези думи доближих лицето си до нейното и попитах с тих глас:
-Да продължим да правим секс или.. - усмихнах се и допълних:
-Да продължа да си играя с ножа? - погледнах я в очите и допълних:
-Е? Какво е твоето желание?

- Добре, защо... защо аз?... - започнах да мрънкам и след това продължих - Защо ти допада да нараняваш хората... и махни този нож от мен, не искам да съм в близост нито с теб, нито с ножа! - казах аз плачейки. Това определено означаваше, че не исках да ме измъчват с нагряд над 200 градуса нож. Но наистина. Той беше луд, психясал. Как можеше да бъде толкова хладнокръвен. Много ми е интересно, ако бях непълнолетна какво щеше да прави. Да се прави на педофил?

Забих ножа в нощното шкафче и казах:
-Добре.. ще изпълня желанието ти.. - след това се изправих от леглото и казах:
-Аз мисля да гледам телевизия.. ти какво ще правиш? - след което се усмихнах и допълних:
-Така де.. ако се измъкнеш от белезниците.. - тръгнах към изхода и допълних:
-Но нали знаеш, че ако искаш да те освободя трябва да си го заслужиш..

Добре. Серийния убиец изоставя жертвата си, за да може тя да го повика обратно да я освободи, защото той е единствената и надежда. Така да бъде. След като излезна, започнах да се оглеждам за ключа. Още при първата проверка го открих, но само с очи. Беше на шкафчето. Точно до мен. Но... не може дх да го стигна нито с ръце, нито с крака. Това беше най - гадното нещо, което може да ми се е случвало през живота. Да чувствам нещо толкова близо до себе си, но същевременно толкова далече. Изведнъж... разбрах, че няма смисъл да се опитвам да се измъкна. Това никога нямаше да свърши. Поне не и в реалността, само в сънищата ми. Опитах се да запся. Но позата беше доста неудобна. Ръцете ти завързани за двата края на леглото. Нямаше как да заспиш. След около 15 минути въртене извиках:

- Раян! - с всичка сила, той влезна вътре и ме загледа - Давай, прави с мен каквото искаш, но аз няма се джива и няма да правя абсолютно нищо.

Засмях се и казах:
-Така ли? - след което се доближих и се надвесих над нея, като казах:
-Тогава.. ще направя това.. - и започнах да я целувам по вратлето.. след това се приближих и тя усети как нежно и бавно навлизам в нея. Движех се бавно и исках да усети наслада. Исках да се разтопи под мен.. да се раздвижи, а не само да седи.. а и вече би трябвало да не усеща толкова много болка. Дори би трябвало да не усеща, но аз пак щях да и я причиня..

Той беше много по - нежен, отколкото преди. Облегнах глава назад и затворих очи. След няколко минути, в знак на наслада отворих уста и започнах да дишам по често, не можех да кажа, че е дълбоко, по - скоро си взимах няколко глъдки въздух, на мястото на една голяма. Реших да му проговоря, защото явно беше разбрал грешката си.

- Е, така е много по - добре! Определено! А и за теб, виж, не ти се дърпам... - казах аз бавно и с много еротичен глас, сякаш получавах оргазми на всяка дума. Беше доста приятно. Наистина.

Движех се бавно и нежно. Гледах я в очите и й казах:
-Видя ли? Не е толкова лошо.. след тези думи се усмихнах и допълних:
-Пък и.. виждам, че ти харесва.. - след тези думи продължих да се движа, като накрая ракопчах белезниците и й казах:
-Кажи ми.. какво мислиш да правиш след това? - и я загледах любопитно, като исках истината..

Всички тези въпроси така ме дразнеха. Не можеше ли просто да ... млъкне, да свърши и да ме остави на мира. Беше приятно, но като се сетя какво направи преди минути, с какво ме накара да му се отдам. Нагорещен нож. Забога! Да не сме ... на война, или пък в средновековието. Рим? НЕ! Но все пак трябваше да кажа нещо:

- Простоо.. замълчи! - казах аз спокойно, но решително и настоятелно.

След тези думи казах:
-Не ми говори така! - и видях изражението й, което ми казваше защо, но аз просто се изправих на колене. Не исках да съм близко до устата й, защото щеше да ми говори. Просто я разкрачих и продължих да се движа, като забързвах движението си и знаех, че няма да и хареса, но щях да я накарам да съжалява, че ми говори така.

Едната ми ръка плъзна назад и хвана дървената облегалка на леглото здраво, а другата стоеше настрани и стискаше здраво шаршава. Чувството беше странно. Имам чувството, че ми хареса, но всъшност беше толкова брутално и гадно, че направо ми се повръщаше, та аз нямах ни най - малка представа, че е такъв. Изглеждаше добре, беше сексапилен, и то доста, но ... щеше да е добре да сме в добри отношения. И кога забога щеше да свърши тази скапана нощ?!!

- Добре, какво направих сега? ... попитах аз като спирах между думите, за да свиря корема си, не знам защо, просто така ми идваше да направя. Сякаш нещо беше толкова остро и проникваше много навътре в мен. Както и беше, но... сякаш.... болеше много повече от колкото си представях.

Продължих просто да се движа, когато тя усети как отключих белезниците. Секунда след това просто свърших в нея и я погледнах в очите. Усмихнах се доволно и казах:
-Беше послушна.. - след тези думи се изправих и казах:
-Но щом не ти харесва.. можеш да.. си ходиш! - след тези думи просто влязох в банята. Знаех си, че не може да си тръгне, защото беше заключено навсякъде и се намирахме в гората..

Тъкмо щях да му кажа да не свършва в мен и той... той го направи... Излезна от мен и ми каза да си ходя, щом не ми харесва. Стана от леглото, взе си кърпата и влезна в банята... Аз.. не можех да мръдна, не само, че не можех, но и не исках. Ових се в одеалцето като в пашкул и се сгънах на кълбо. Ръцете ми минаваха през коленете и се докосваха. Не знаех какво да мисля, какво да правя, какво да му кажа, когато поиска наистина да се махна. Аз.. къде да отида.. бях наела тази къща и ми хареса.Багажа... беше разтоварен, простоо... стоях и мислех за най - малко 10 неща...

» Къщата на Мел
» Къщата на Макс.~
» Къщата на Алиса Кър
» Къщата на дървото.
» Къщата на Алек