Залата за награждаване

- В момента се падам безработен - засмях се. - Но само преди месец се върнах от турне с групата си... Може и вече да е бивша, не знам... Бях китарист... Но стига за мен, кажи нещо за себе си..
Поръчах си още една чиста водка и отпих. Все още не можех да си обясня защо се държах толкова глупаво покрай Алисън... Сред приятелите си се славех като големия женкар, а сега все не можех да намеря подходящите думи... Не ми се бе случвало. Разсеях досадните мисли и зачаках отговора й.

- Наистина ли си бил китарист?
Не можех да повярвам. Изглежда имахме нещо общо..Продължих да говоря под въздействието на алкохола, който днес бях изпила. По принцип не пиех много.
- Уау..Явно нещо ни свързва - музиката. Аз се занимавам главно с музика.
Обичам да пея.
Също така обичам сама да пиша текстовете на песните си.
А сега ще снимам и филм.
Това ще е нещо ново за мен, но мисля, че ще се справя. - засях се и отклоних поглед за малко.
- Ами ти...Нещо интересно около теб?

- Пееш? - изненадах се. - Това е страхотно! Някой път трябва да те чуя... О, и аз обожавам да пиша текстове на песни... Всъщност тези на групата бяха главно мои... Виж, не мога да се похваля с актьорски талант, но затова пък обожавам да снимам и май мисля да работя нещо такова... В някое списание или вестник.
Усмихнах се и отново отпих от водката си. С Алисън се говореше лесно и се радвах, че се запознахме, особено след като и без това не знаех друг освен Лиз.
Почна сравнително бавна музика и аз се ухилих дяволито, подавайки ръка на красивата си събеседничка:
- Може ли?
Ох, хайде пак с тея клишета. Трябваше да спра...

Изглежда Дарън се изненада от факта, че пея.
Страхотно и той обича да пише песни - още едно нещо, което ни свързва. Каква съдба само?!?
Почна една много бавна песен и Дарън ме покани на танц.
-Може ли? - каза той.
- За мен ще бъде удоволствие. - отговорих му и се усмихнах.
Двамата се запътихме към дансинга. Танцувахме заедно. Беше страхотно. Чувствах се много добре с неговата компания. Беше ми много приятно.
- Може някога да напишем заедно една песен. - казах му докато танцувахме. След това погледнах в неговите дълбоки и красиви очи.

Поставих ръка на талията й и бавно се помръдвахме в такта на музиката.
- Може някога да напишем заедно една песен - каза ми тя, поглеждайки ме в очите.
При този поглед през мен премина вълна на електричество и аз се ухилих:
- Непременно трябва да напишем.
След като песента свърши се върнахме на бара и аз си поръчах още една водка.

ПП - Стана мн тъпо, ама нещо не съм в настроение ;s

-Непременно трябва да напишем. - отговори ми той.
Музиката спря и ние се върнахме на бара. Дарън си поръча водка.
Този път седнах по-близо до него.
-Довечера има парти в едни мои приятели. Искаш ли да дойдеш? Ще ти уредим една покана? Ще бъде забавно. - усмихнах се и отпих от питието ми, което бях оставила преди да отидем да танцуваме.

- Довечера има парти в едни мои приятели. Искаш ли да дойдеш? Ще ти уредим една покана? Ще бъде забавно - попита ме Алисън.
- Ако ти ходиш няма нужда дори да питаш - усмихнах й се. - Стига да не е проблем за приятелите, разбира се...
Тя седна по-близо до мен и това много ми хареса.
- От колко часа е това парти? - попитах.

- Те няма да имат нищо против. Сигурна съм.- усмихнах се задоволително.
Отворих малката чантичка, която несех със себе си. Извадих телефона си и погледнах часа.
- Оо...не. Налага ми се да тръгвам. Ще ми дадеш ли телефонния си номер за да ти се обадя за повече подробности около партито?
Платих на бармана за питиетата, а после станах и си пооправих роклята. Чаках отговора му.

ПП: Трябва да се оправям. След малко тръгвам на училище. ;]

Жалко, че Алисън трябваше да тръгва, но поне щях да я видя на партито.
- Разбира се - кимнах и й дадох телефонния си номер. - И, моля те, следващия път остави ме аз да платя... Сега се чувствам тъпо..
Засмяхме се. Малко след това Али си тръгна и аз последвах примера й.

» Залата за посещения