Залата за награждаване

Бях бясна.Тя ме заключи в кабинката.Добре че отдолу имаше място към другите кабинки.
Преминах и забелязах че някой не си бе пуснал водата.Щях да и го върна.
-Ей кучко.
тя се обърна и ме погледна.Спънах я и тя падна на земята.Завлякох я към кабинката и направих същото което тя ми направи.Само че някой се бе изпикал преди това.
Пъхнах главата и.Беше ми толкова забавно.Изкарах я и я хванах за гушата толкова силно че очите и изкочиха.Вдигнах я и я блъснах в огледалото на стената.То се счупи,а тя се струполи като някакъв кон.Толкова и бях набрала че я ритнах така силно че мен ме заболя.Хванах другата мизерница и ударих глвата повторно в една стена.Само като гледах как кърви ми ставаше приятно.

Гост

Всички се запътиха към тоалетните...оу супер място да смажа Кат. Много стъкла, плочки...и въобще неща с които можех да я осакатя. Видях как Лиз й блъска главата в стената и мършата започна да кърви.
Намигнах на Лиз и тя отиде при другата отново в една от кабинките. Хванах Кат за косата като двете застанахме пред огледалото.
- Нагледай се на "хубавото" си личице, докато още има някакъв нормален вид! - казах й и я засилих към огледалото.
Чух от устните й да се откъсва следната думичка "Не"...
Забих й лицето в огледалото...то се счупи на парченца при сблъсъка с лицето на Катрин.
- Оу съжалявам мила, объркала съм се...мислех че Не е Да! - казах й гледайки кървящото й лице. Ритнах я в корема. Горката вече почна и кръв да плюе...е малко й беше.
След това видях онази другата.
- Оу този кафяв нюанс не ти отива! - казах гледайки кафявата гнус по лицето й. Не знам какво е правела Лиз със нея, но гледката си струваше. Отново ритнах Кат щом понечи да се изправи...имах чувството, че не й е останало въздух. След това я хванах и я изкарах от тоалетните водейки я към бара.
- Един шот барман! - казах самодоволно и след като той ми го донесе отиде право в очичките на Катрин.
- Това щипе а? - казах й и се подсмихнах...

Избърсах лицето си. Това беше моята сестра. И никой нямаше право да го прави. Особено тези жалки момиченца.
Главата ми кървеше, но какво пък. Сега беше мой ред. Мой ред да се гавря с тях. И нямаше да бъде приятно. Изправих се от земята. Всичко ме болеше, но щях да си го върна.
Те излязоха от тоалетните, а аз изчаках момент преди да тръгна след тях. Промъкнах се тихо и безмълвно. Може да горях от яд и от ярост, но нямаше да се издам.
Фелисити хвърли шот в очите на Катрин. Тази... Не, думите не са достатъчни.
- Това щипе а? - попита тя, а аз присвих очи.
- Не колкото ще боли това.- казах иззад нея, блъскайки главата ѝ в масата. А преди жалката ѝ приятелка да се осъзнае я сритах с всичка сила, и разбира се остро токче, в корема. Така се радвах, че обух остри обувки. но не. Не беше достатъчно. Нямаше да се разминат само с това. Сритах още веднъж приятелката на Фелисити, а самата нея зашлевих. Леко изтръсках ръката си, хващайки Катрин за лакътя. А с нея щях да се разправям по-късно. Само извъртях поглед. така и не се научи през годините.
- Надявам се да боли.- казах на Фелисити, хващайки ръката ѝ и я извъртях... Силно, но не прекалено. Не съм чак толкова зла... Или пък може би съм?- И, кой знае, два-три счупени зъба.

Ами да ама НЕ!Шанс му казват хората...
Споменах ли ви за театралния ми талант,а за това,че тези нещасници са малоумни?Оо да споманах го!
Докато гнома Фелисити си мислеше,че блъска лицето ми в огледалото,с едната си ръка се бях подпряла на едната стена а с другата незабележимо за празноглавката удрях по огледалото.Звуците при всеки удар не бяха от сблъсъка на главата ми и огледалото,а това беше дясната ми ръка.Всъщност подпирайки се с лявата лицето ми дори не се докосваще до повърхността на огледалото.
Кръвта,която мизерницата беше решила,че е от рани по лицето ми,идваше от устната ми,която се разкърви доста преди това.Като на всек човек устните ми бяха богато кръвоснабдени,така че това обясняваше всичко.
Когато гологлавата ме дръпна към бара леко се изненадах,но както винаги Триша се намеси перфектно.При удара с бар плота,чашата на него се беше счупила и наряза дълбоко лицето на така и така грозното момиче,а два зъба се търкаляка по пода.Със сестра ми избухнахе в смях.Видях я,че се тревожи,че аз съм наранена.За това с едно движение избърсах кръвта потекла от устната ми и се усмихнах на физиономиите им.Лицето ми беше непокътнато,като изключим раната на устната ми,която щеше да заздравее съвсем бързо!
- Страшна се -казах на Триш и се усмихнах...
- Къде е другия кон?-попитах
- Няма да е в състояние да се върне-каза самодоволно Триша.

Никол Дж. Стюарт написа:: Бен ме хвана за ръката и ме повлече нанякъде. Да, на церемонията. Не исках да ходя, но май сега щеше д ами се наложи. Поне бях се облякла хубаво. С мръсна газ потеглихме към залата, където се провеждаше събитието.
Нещо беше станало. Не зная какво, но Бен изглеждаше притеснен. Не го бях виждала такъв. Бях го запомнила като лъчезарен човек. Сега виждах точно противоположната му страна. Явно го беше грижа за човека, който отивахме да спасяваме. Образно казано.
Връхлетяхме в залата. Всичко беше хубаво, украсено, хората се радваха, държаха статуетки, танцуваха, целуваха се двойки. Цареше празнична атмосфера и всички бяха щастливи.
- Фелисити! - извика Бен и хвана момичето пред него за раменете.
Тя се биеше. С някакво друго момиче. Не знам, но не се почувствах нещо по-специално. Просто не ме беше грижа. Само едно ме интересуваше. По-точно само един. И той беше зает с друга.
Бен говореше нещо на момичето, но не можех да го чуя. Шептеше й. В този миг се почувствах излишна. Сякаш прекъсвах личен момент. Доближих се до Бен и докоснах леко ръката му, над китката.
- Бен, аз... Май е най-добре да си тръгвам. Ти май си имаш работа тук - тъжно промълвих.

Усетих отново ръката на Никол върху рамото си и се обърнах към нея.
-Да си вървим.-казах спокойно и я хванах за ръката.Видях в нея болката която изпитвах и изведнъж сякаш реалноста ме блъсна като товарен влак.Усмихнах се и я изведох навън,далеч от всичко това. Драмата и боя бе нещо което не можех да понасям.
-Искаш ли да се разходим или да се върнем в бара? Май забравих нещо там...-засмях се.Това което оставих там бяха достойнството ми и мозакът ми.Искам вечерта да продължи спокойно и да завърши добре,а не с бой и кръв.

Гост

През цялото време се опитвах да измъкна Филисити,но нещата не вървяха много добре.След малко четрите бяха привършили с боя,а Фелисити се канеше да удари тази Катрин.
-Стой! - казах аз,а тя ме погледна. - Защо я удари,като обичаш Бен,аз не знача нищо за теб,забрави ли? - попитах аз като я гледах ледено. - Защо ще я биеш,че е целунала мен,при положение,че ти целуна него? - продължих аз. - Виждаш ли,това е тъпо,ако трябва да се биеш с някой,то това е онова момиче,което ти отмъкна Бен... - не исках да я настройвам срещу онова момиче,но не исках сега Фелисити да пострада.

През цялото време Нейт се опитваше да спре Фелисити,но тя не му позволяваше.
Отидох до него и му казах.
-Ако наистина толкова обичаш Фелисити намеше да допуснеш това да се случи и да гледаш отстрани.
Изгледах го и се обърнах.Беше ми писнало вече.Не обичах да се бия.Нито пък да си създавам врагове.Но за приятелите и семейството ми бях готова да убивам.
Изведнъж се сетих за брат ми.Къде пък се бе дянал той.Сигурно пак сваляше някоя.

Бях доста тъжна в интересн на истината. Тъкмо си мислех, че ще се забавлязам тази вечер или най-малкото което е, ще прекарам една хубава вечер в компанията на един хубав човек.
Бен изглеждаше разтревожен, затова реших да... не знам, да си тръгна. Сигурно най-малко му беше до мен. Но тогава той хвана ръката ми и тихо промълви:
- Да вървим - и ми се усмихна.
Повдигнах вежди, но не казах нищо. Малко грубо от моя страна, но както казах, аз съм себична кучка, която мисли само за себе си. Усмихнах му се и двамата тръгнахме към изхода на залата, оставяйки побоищата зад гърба си.
Бен предложи да се отидем да се разходим или да се върнем обратно в бара. Честно казано, не ми беше до заведения. Исках да се разходя някъде на чист въздух само с него. Под звездите.
Обърнах се към него и тъкмо готова да му споделя решението си, той ме хвана за раменете и ме целуна. Не беше дълго, но беше страстно и чувствено. Дишах тежко. Погледнах го и прехапах устни, а след това хванах врата му и отново го придърпах към себе си за още една, но този път дълга целувка.
- Хайде да се разходим някъде! - казах му, като прокарах пръст по бузата му.

Не искам Никол да е тъжна за това сложих маска и се усмихнах.Не знам какво да правя,главата ме заболя и сякаш целият свят се завъртя.Не можех да мисля и сякаш нещо ме задушаваше.Присвих очи и се опитах да запазя баланс. Най-накрая алкохолът си каза думата...или поне мисля,че е алкохолът.Отдръпнах се от Никол и сложих ръка на челото си.
-Ще трябва да те оставя за малко...
Казах и влезнах обратно вътре и направо в мъжката тоалетна.Надвесих се над мивката и погледнах нагоре към отражението си.Мъжът срещу мен бе непознат,чицето му бе бяло като на призрак,а очите му объркани.Осъзнах,че това съм аз...но много различен.
-Какво става.... с мен.-прошепнах и плиснах малко вода на лицето си.Опитах се да се изправя,но отново ми се зави свят.Леко и бавно тръгнах към изхода.Всичко около мен беше размазано,а гласовете бяха глухи и далечни.

Тъкмо когато мърлата замахна към мен,Нейт той я спря и попита:
- Защо ще я биеш,че е целунала мен,при положение,че ти целуна него?
След предните му думи не очаквах това да каже.
Е нали съм си аз,обърнах се към него усмихнах се и му смигнах нагло.
-Ако наистина толкова обичаш Фелисити намеше да допуснеш това да се случи и да гледаш отстрани.-обади се другия кон.
Засмях се,но не казах нищо.Обичах да създавам мелодрами,но да не се меся чак толкова...

Спрях се посредата на залата и осъзнах нещо. Не е зариди уйскито,а заради сърцето ми. Аз съм влюбен в едно единствено момиче и я оставих.Погледнах към изхода и след това се втурнах към Фелисити.Може да съм прекъснал разговорът й но не ми пукаше.Хванах я за ръменете и я целунах.
-Влюбен съм в теб! Не ми пука за нищо друго,не ми пука за никой освен за теб! Аз съм идиот и понякога се обърквам и незнам какво да правя.За това правя грешки.Но този път няма да е така. Искам да съм с теб и не приемам "не" за отговор!
След това се вгледах в очите й задъхан.

Гост

Замахнах към Катрин и тогава Нейт ме спря, а Лиз му измърмори нещо. Сега въобще не мислех за тях. Мислех само и единствено за Бен, но това нямаше значение нали!? Той си тръгна с онова момиче. Мда...вече нищо нямаше значение. Май Нейт беше прав...май наистина го обичах!
И точно когато тази мисъл ми мина през ума видях...Бен!? Уоу точно това не го очаквах, съвсем честно.
След като спря да говори го гледах невярващо. До преди малко мислеше съвсем различно, но може и да прозвучи тъпо...не ми пукаше. Важното беше, че е тук.
- Бен обичам те! - казах му, след това го прегърнах. Не ми пукаше от нищо и никой...в момента не мислех за нищо и никой, само за него...

Усмихнах се до уши,прегърнах я и я целунах нежно.Май след целият този бой малко романтика беше нужна.
-Ще ми е интересно какво ще стане ако влееш същото количество енергия,което вл в боя в леглото с мен.
Усмихнах се и повдигнах една вежда.След това отново я целунах.Оказах се прав,не ми беше лошо от алкохола,а това че тя не беше до мен.
-И аз те обичам.-прошепнах.

Извъртях очи. Толкова много драма. Имах нужда наистина да се махна. Огледах се за черната си чанта. Бях сигурна, че половината ми работи вътре са счупени, след като Кат я изтрещя в тиквата на Фелисити. Дотътрих се до нея, вдигайки я от земята.
Главата ме по наболяваше малко. Изкарах телефона си. Прекрасно... Дисплея ми бе счупен. Но поне работеше. Звъннах на шофьора и тръгнах към изхода. Имах нужда от душ и някакви хапчета за глава... Спешно.
Веднага се качих на задната седалка.
- Знаеш накъде...- казах на човека зад волана, хващайки главата си. Той потегли, карайки ме далеч от тук...

Слава богу боят приключи.Фелисите се събра с другото момче.Толкова се радвах.Отидох и я гушнах.Видях че Катрин.До колко си спомнях името и седеше сама.отидох до нея куцукайки.
-Искам да се извиня за нещата които ти направих.
Дръпнах едно момче и му взех цигарата.Запалих си я и си дръпнах.Тази вечер нямаше никакви задръжки на това награждаване.

Когато Фелисити целуна Бен МЕКО казано ми призля от досадната романтика пред последните 10 мин..каквото и да се случи аз си оставах същата.
Изхилих се:
-Вземете си стая...БЛяхх
След това се обърнах към Нейт:
-Аз ъм с..съ..-не можех да се извиня не ми беше в природата.
-Надявам се да се видим и някой друг път.-допълних и отидох на бара.
Поръчах си едно мартини и отпих жадно.
-Искам да се извиня за нещата които ти направих..-каза приятелката на Фелисити.
-Няма нищо-отвърнах леко безразлично..не можех Не исках да се извинявам,а момичето продължаваше да стои до мен,за това казах:
-Това тая вечер беше...тъпо..-по погледа й разбрах,че тя знае какво имам предвид и си отдъхнах,че неловкия момент приключи.

Гост

- И аз те обичам! - прошепна ми Бен и се ухилих като някакво хлапе. Но пък ми стана неловко заради онова момиче. Сигурно още го чакаше отвън. Ами Нейт? Зарязах го по най - гадният начин. Е да вярно ако всичко това не се беше случило нямаше да съм с Бен и все пак ми беше гадно за другите. Момичето което чакаше Бен и ъм колкото и странно да звучи беше ми гадно и за Нейт.
- Амм искаш ли да се махаме от тук? - попитах го. Нямах особено желание да стоя тук...

За мен Фелисити беше като отворена книга.
-Не се тревожи за тях. Те са силни хора и съм сигурен,че ще са добре.
Не искам тя да се тревожи за нищо и я целунах отново.В момента се чувствам толкова щастлив,споменът за призрака в огледалото изчезна и на негово място се появи споменът от първата ни целувка.
- Амм искаш ли да се махаме от тук? -каза тя и се усмихнах.
-Съгласен.-прошепнах и я поведох към изхода.-Искаш ли да ми дойдеш на гости?

Получи се леко котешки бой,но дръпнах Серина зад мен.Не искам тя да се замесва в такива неща.За щастие нещата се успокоиха и не се наложи намесата на властите.Фелисити беше щастлива с дългокосия брюнет и двамата си тръгнаха.Обърнах се към Серина.
-И ти ли си бойна като нея?
Попитах я и се усмихнах въпросително. Предпочитам ако има бой аз да съм този който размята юмруци.

Гост

Бен попита дали искам да отидем в тях, а аз само кимнах в знак на съгласие. Излязохме от залата и първоначално погледът ми бе насочен към познатата сива кола, но разбрах че не съм в състояние да карам. Не заради "боя" ... просто и алкохола имаше пръст в това. Погледнах към Бен...честно казано и той изглеждаше така сякаш е пил нещо. Не че беше пиян, но...
- Да си хванем такси? - попитах го и се засмях...

Не възразих,само вдигнах ръка и повиках едно такси.В моето състояние единственото нещо което ме крепеше бе Фелисити.
-Ако не беше до мен сега да съм пиян и да се влача някъде по улиците.-засмях се.
Едно такси спря преднас,отворих задната врата и помогнах на Фелисити да се качи.След това заобиколих таксито отзад за да се кача от другата страна.Един пиян шофьор за малко не ме отнесе заедно с вратата.Изпсувах тихо и казах на шофьора на таксито адреса си.Сърцето ми бе спряло,но щом се облегнах назад и обвих ръка около ръменете на Фелисити забравих за всичко.
-Каква нощ само...-засмях се.

Цитат :: До мен се приближи едно момче.
-Как така момиче като теб е само?- попита ме той.
Бавно вдигнах поглед към него, за да го видя кой беше. Той беше непознат и.. беше...красив..
Дори аз не знаех отговора на този въпрос...
Засмях се и казах:
-Изглежда всички тук са заети .
Отклоних за малко поглед, но след малко пак погледите ни се срещнаха.
-Ще пиеш ли нещо?-попитах го аз.

- Една водка - казах на бармана и в същия момент забелязах как хора се събират на групичка.
Малко по-късно установихме, че е имало женски бой, който за съжаление бях пропуснал.
- Е, трябва да кажа, че съм нов тук - усмихнах се на русата красавица - и досега не съм те виждал, иначе няма как да не запомня момиче като теб... Всъщност мога ли да науча името ти?
Запалих цигара и наум се напсувах за глупавите реплики, трябваше да се стегна, просто не знаех какво ми става, но около тази непозната се чувствах странно и не можех да мисля трезво...

Докато с новото момче си говорехме, в другата част на бара се беше насъбрала групичка. Имало е женски бой и както предполагам е било заради момче.
Страхотният красавец, който стоеше до мен си поръча водка.
- Е, трябва да кажа, че съм нов тук и досега не съм те виждал, иначе няма как да не запомня момиче като теб... Всъщност мога ли да науча името ти?- каза ми той и запали цигара.
- Оо..значи си нов. Затова явно не мога да те позная. Аз съм Алисън. Алисън Хоуп. А ти си...?? - погледнах го със зачуден поглед и му се усмигнах, чакайки отговора му.

- Оо..значи си нов. Затова явно не мога да те позная. Аз съм Алисън. Алисън Хоуп. А ти си...?? - усмихна ми се тя и зачака отговора ми.
- Дарън - ухилих се и отпих от водката. - Приятно ми е.
Огледах се.
- Ще направя смело предположение и ще кажа, че си една от спечелилите - казах.
Нямах си и на идея кои бяха номинирани и кои бяха победители, но тя изглеждаше точно на място, толкова невероятна и сигурна, че просто трябваше да е сред вторите.

-На мен също ми е приятно. И да...всъщност наистина спечелих. Дори и аз не мога да повярвам. Благодарна съм на всички гласували за мен.. - не осъзнавах какви глупости започнах да говоря на края. Вече бях изпила няколко питиета и бях леко пияна.
През това време повиках бармана.
-Един коктейл, моля. - усмихнах се и ми направих знак да се махне. А след малко ми донесе питието. Отпих малка глътка и пак погледнах Дарън.
-Ами ти? Какво работиш? С какво се занимаваш?

» Залата за посещения