Залата за награждаване

Влезнах в залата и се опитах да намеря Серина.След като опитът ми се провали отидох на бара и си поръчах чаша бренди и пратих съобщение на любимата ми.
"Серина,
аз съм вече на наградите,но не знам дали си тук или още не си пристигнала. Аз съм на бара и те чакам.Обичам те. Артър."
Затворих телефона и го прибрах.Не виждам много познати тук,за това леко се изнервих и се обърнах с гръб към тях.

Гост

Притесних се до известна степен и се отскубнах от нея.
-Какво ти става? - успях да попитам и видях с крайчеца на окото си Фелисити,която иднаше насам. - Браво на теб! - обърнах се към момичето.Фелисити се приближи. - Слушай,Фелисити,аз не го исках това,тя ми налетя,не ми се сърди... - започнах аз,но тя не ме слушаше,местеше ледения си поглед от Кат към мен.

Гост

Катрин <3 написа:

Нейт Арчибалд написа:: Погледнах към момичето и се усмихнах.
-Добре ли сте? - попитах любопитно и се засмях,след което се огледах за Фелисити,която от никъде не се виждаше. - Има ли нещо,с което да ви помогна? - зададох втория си въпрос.

- Има ли нещо,с което да ви помогна? - попита Нейт.
- Оо и още как-думите сякаш сами излязоха от устата ми.
Засмях се и допълних:
- Можеш да ме наричаш,Катрин,Кат или както пожелаеш.
Нямах време за официалности,защото знаех,че непознатото момиче с Нейт ще се върне скоро.
Прокарах ръката си по мускулестите му гърди и зачаках реакция..Той само се усмихна..явно беше лапнал въдицата.Повдигнах се и го целунах стастно и продължително...

Онова момиче целуна...тя целуна Нейт.
Някаква странно чувство ме обля цялата, тръгнах към Нейт и повлеканата и щом стигнах до нея я дръпнах от него.
Зашлевих й доста силен шамар.
- Объркала си човека и мястото мърло! Мислех, че по - това време обикновенно си на магистралата! - казах и я изгледах по - възможно най - злобният начин..

Закъснях както обикновено.
- Запазена мярка- - подсмихнах се.
Прочетох хубавия СМС на Артър и се усмихнах,но се почувствах гадно,че го карах да чака.
Когато пристъпих в залата пооправих лъскавата си рокля и позирах за една снимка,защото един от папараците ме молеше.Нямах избор,ако му бях отказала,нямаше да имам спокойствие цяла вечер.
Видах Артър в гръб и забравих всичко.Отидох до него и го целунах.

Серина пристигна на партито и само като я видях всичко изчезна.Прегърнах я и я целунах с всичката любов на света.
-Аз наистина те обичам.
Прошепнах и се усмихнах до уши.Пуснах я и хванах ръката й за да я огледам.
-Прекрасна си!-казах и отново я целунах.Чак сега забелязах колко много ми е липсвала.Сякаш цял тон пада от раменете ми щом тя е с мен.

Разтопих се в прегръдките му..за жалост трябваше да си припомня,къде се намирам.
- Но какво пък причи и..не не по-късно.-това бяха част от разпокъсаните ми мисли..
- Аз наистина те обичам.-каза Арти
- Аз те обичам повече-отвърнах и се усмихнах.
- Прекрасна си!
- Ти също не можеш да се оплачеш-повдигнах вежда докато оглеждах перфектния му костюм.

Алисън Хоуп написа:: Е...явно вече всеки си бе намерил компания. А аз все още стоях сама. Седнах на бара и си поръчах едно уиски. Оглеждах се за някого, с когото да си говоря, но всеки беше зает. Лиз говореше с някакво много симпатично момче, а Фел беше с Нейт. В тълпата единствено не можах да открия Серина.

Улових погледа на едно момиче, което седеше само на бара и пиеше. Веднага се приближих и й се усмихнах:
- Как така момиче като теб е само? - попитах.
Добре, репликата беше глупава и банална, но в момента не ми идваше нищо по-интересно наум.
Тя вдигна поглед от чашата си. Имаше невероятни сини очи, които ме накараха да се ухиля глуповато.

Серина Ван Дер Удсън написа:: Разтопих се в прегръдките му..за жалост трябваше да си припомня,къде се намирам.
- Но какво пък причи и..не не по-късно.-това бяха част от разпокъсаните ми мисли..
- Аз наистина те обичам.-каза Арти
- Аз те обичам повече-отвърнах и се усмихнах.
- Прекрасна си!
- Ти също не можеш да се оплачеш-повдигнах вежда докато оглеждах перфектния му костюм.

- Аз те обичам повече-отвърна тя и се усмихна с зашеметяващата си усмивка.
-Аз те обичам най-много.-засмях се и отново я целунах.Пристъпих към нея,искам да съм възможно по-близко до нея,не мога да издържам.
-Блестиш като звезда.-наведох се и прошепнах в ухото й.-Ако не бяхме вмомента тук,а у нас в момента и двамата да сме в леглото,а дрехите захвърлени на пода.
Усмихнах се палаво и целунах нежно рамото й,а след това и устните й.

Дарън Кейн написа:: Улових погледа на едно момиче, което седеше само на бара и пиеше. Веднага се приближих и й се усмихнах:
- Как така момиче като теб е само? - попитах.
Добре, репликата беше глупава и банална, но в момента не ми идваше нищо по-интересно наум.
Тя вдигна поглед от чашата си. Имаше невероятни сини очи, които ме накараха да се ухиля глуповато.

До мен се приближи едно момче.
-Как така момиче като теб е само?- попита ме той.
Бавно вдигнах поглед към него, за да го видя кой беше. Той беше непознат и.. беше...красив..
Дори аз не знаех отговора на този въпрос...
Засмях се и казах:
-Изглежда всички тук са заети .
Отклоних за малко поглед, но след малко пак погледите ни се срещнаха.
-Ще пиеш ли нещо?-попитах го аз.

Фелисити Джеймс написа:

Катрин <3 написа:

Нейт Арчибалд написа:: Погледнах към момичето и се усмихнах.
-Добре ли сте? - попитах любопитно и се засмях,след което се огледах за Фелисити,която от никъде не се виждаше. - Има ли нещо,с което да ви помогна? - зададох втория си въпрос.

- Има ли нещо,с което да ви помогна? - попита Нейт.
- Оо и още как-думите сякаш сами излязоха от устата ми.
Засмях се и допълних:
- Можеш да ме наричаш,Катрин,Кат или както пожелаеш.
Нямах време за официалности,защото знаех,че непознатото момиче с Нейт ще се върне скоро.
Прокарах ръката си по мускулестите му гърди и зачаках реакция..Той само се усмихна..явно беше лапнал въдицата.Повдигнах се и го целунах стастно и продължително...

Онова момиче целуна...тя целуна Нейт.
Някаква странно чувство ме обля цялата, тръгнах към Нейт и повлеканата и щом стигнах до нея я дръпнах от него.
Зашлевих й доста силен шамар.
- Объркала си човека и мястото мърло! Мислех, че по - това време обикновенно си на магистралата! - казах и я изгледах по - възможно най - злобният начин..

След шамара просто се изхилих в лицето на нещастницата.
- Явно мъжленцето ти не те зачита достатъчно много,щяхме да си продължим ако не ни беше прекъснала..Не са ли те учили да не се месиш,докато някой е зает с по-интересни неща от целодневните ти драми!-погледнах Нейт и повдигнав вежда нагло.
След това с едната си ръка дръпнах рязко малката стъклена бутилка от уиски от джоба на якето си и одарих с всичка сила човекоподобното пред мен.
Докато момичето се оттърси от шока,с най-голямата си наглост целунах Нейт отново.

Гост

Фелисити удари шамар на Катрин.А после Катрин удари с бутилката си Фелисити.Фелисити падна на земята и аз се стекох да помогна.Но тогава наглата Катрин ме целуна отново.
-Какво ти става? - попитах отново и я погледнах сърдито. - Много добре правиш,като разваляш човешките животи... - продължих и помогнах на Фелисити да се изправи. - Наистина трябва да се засрамиш от себе си! - продължих в същия дух и усетих,че по - голямата част от хората гледаха към нас. - Няма нищо за гледане! - изкрещях и погледнах яростно към Катрин.Все още продължаваше да стои самодоволна.И аз щях да я ударя,но се сетих,че не трябва да посягам на жена.

Гост

Онази мърла отново целуна Нейт, това вече ме вбеси...не чакайте вбесиха ме думите му. И двамата доста си отиваха... и двамата бяха нагли, перфектната двойка а!? И все пак нямаше да се оставя да ме унижават. Хванах я за косата доста силно, толкова че краката й се подкосиха от болката в главата. Докато беше на земята я изритах по най - бруталният начин в корема и погледнах отново към Нейт.
- Фелисити аз...
- Пести си думите Нейт! - казах му гледайки го злобно, а после погледът ми бе насочен към онази мижитурка..

С Никол пристигнахме на наградите и веднага видях Фелисити и момичето с което се биеше.
-Фелисити!-извиках и за две секунди бях пред нея.
-Не го прави,не си заслужава!
Прошепнах като се опитах да изглеждам спокоен.Сложих ръце на ръменете й и се опитах да си поема въздух.
-Каквото и да е направила...не си струва....Моля те.-прошепнах.

Изправих се бързо на крака.Бях свикнала с досадните гаджета...
- Не беше зле-казах
- Но не и достатъчно добре..не знаеш с кой си имаш работа-изрецитирах и се захилих на бясното изражение на пиклата пред мен.
Замахнах рязко,когато тя на-малко очакваше и с едната си ръка отскубнах цял кичур коса от малоумницата.Беше ми забавно да я гледам как се пали.
- Упс..е нищо и с 2 косъма на главата има вероятност да си намериш някой...или пък не.Ти и преди си падаше плешивичка мила.Изхилих се и й ударих силен шамар,при който дългите ми нокти оставиха алени дири по кожата й.

Гост

Това беше гадно.
Избутах Катрин и застанах пред Филисити.Обърнах се към Фелисити.
-Не си заслужава...с тази! - казах аз и я погледнах тъжно,като видях колко омраза се съдържа в погледа на момичето. - Наистина!

Както си стоях и реех погледа си... Виж ти... Групичка се беше събрала в единия край на помещението. Е, защо пък да не погледам малко? Изправих се и тръгнах натам, все още държейки чашата с питието от което беше останало съвсем малко.
Стигнах до тълпата и.. Виж ти, виж ти. Сестричката Катрин. А и, нима очаквах друг? Винаги се забъркваше в нещо..
На една глътка изпих останалото и оставих празната чаша на една от околните маси.
Сестрата пак се бе сбила...
Само извъртях очи, промъквайки се зад нея.
- Кой е този път?- попитах иззад Катрин.

Бен ме хвана за ръката и ме повлече нанякъде. Да, на церемонията. Не исках да ходя, но май сега щеше д ами се наложи. Поне бях се облякла хубаво. С мръсна газ потеглихме към залата, където се провеждаше събитието.
Нещо беше станало. Не зная какво, но Бен изглеждаше притеснен. Не го бях виждала такъв. Бях го запомнила като лъчезарен човек. Сега виждах точно противоположната му страна. Явно го беше грижа за човека, който отивахме да спасяваме. Образно казано.
Връхлетяхме в залата. Всичко беше хубаво, украсено, хората се радваха, държаха статуетки, танцуваха, целуваха се двойки. Цареше празнична атмосфера и всички бяха щастливи.
- Фелисити! - извика Бен и хвана момичето пред него за раменете.
Тя се биеше. С някакво друго момиче. Не знам, но не се почувствах нещо по-специално. Просто не ме беше грижа. Само едно ме интересуваше. По-точно само един. И той беше зает с друга.
Бен говореше нещо на момичето, но не можех да го чуя. Шептеше й. В този миг се почувствах излишна. Сякаш прекъсвах личен момент. Доближих се до Бен и докоснах леко ръката му, над китката.
- Бен, аз... Май е най-добре да си тръгвам. Ти май си имаш работа тук - тъжно промълвих.

Гост

За бога това си беше цял кичур коса! Нямаше да й се размине толкова лесно...
Нейт застана пред мен, а аз го изгледах ледено.
- Махни се от пътя ми! - казах му с леден тон и той се мръдна. Всъщност имаше ли избор. Видях, че онзи боклук си е довела и подкрепление...не ми пукаше. Щях да се справя и с нея.
Онази мърла ме погледна злобно и аз извадих една усмивчица след което й набих тупаница. Е можеше да изглеждам невинна и слаба, но никой не знаеше какво се криеше зад всички тези маски на доброто момиче. Никой до сега не се беше осмелявал да се закача с мен, но и на нея нямаше да й се размине.

Докато обикалях видях как някакви момичета се бият.Когато се приближих видях че това е Фел с някаква друга.Направо избеснях.Никой не пипаше приятелките ми.Надигнах леко роклята и се затичах натам.Отидох до тях и погледнах Фел.Беше изяла доста бой.Сега беше ред на оная мърза да яде.
-Ей мърло.-Тя ме поглевдна а аз и фраснах един в лицето.
-Никой не пипа приятелките ми.Разбра ли?
Обърнах се към Фел и попитах дали е добре.

Някаква кафявокоса удари сестра ми, а след това се приближи и една от приятелките ѝ. Още един удар за Катрин. Вярно, с нея не се разбирахме цветущо, но... Никой не удря сестра ми. Освен мен, разбира се.
- Никой не удря сестричката ми.- отвърнах ледено и пристъпих напред.
- Окей, коя е първа?- попитах. Започнах наум да броя "Онче, бонче...". Спрях се на приятелката. Усмихнах се за момент и се приближих, удряйки шамар. Щях да си изям боя, но нямаше да съм единствената. Щяхме да натупаме тези двете... И още как.
- Не се замесвай с нея... - добавих след това с лукава усмивка.

- Леле потрошихте ме-започнах да се хиля а всички се спряха и ме погледнаха.Точно това и чаках..Грабнах чашата на Триш и я счупих в полуголата глава на дребното същество,което наричаха Фелисити.
- Фелисити какви са тези драми Бен...Нейт..Нейт..Бен-казах,а тя още стоеше като попарена и ме гледаше с отворена уста.
- Виж мила много е приятно да ти гледам тъпата физиономия,но ми доскучаваш...тва да не ти е турски сериял?-казах а Триша и другите прихнаха..
Фелисити тръгна към мен,но аз както винаги бях напълно подготвена.Просто за част от секундата поставих крака си по-напред и нищожеството се просна по очи в краката ми.
- Дами и господа- - казах театрално и дръпнах силно роклята на мизерницата,а Триш ми помогна с останалото..
- Горкичката .. остана както майка ти те е родила..

Направо побеснях.Не можех да стоя и да гледам.Дръпнах някакво момче и му взех сакото и загърнах Фел.
-Сега ще видиш ти кучко.
Свалих си обивките и забих едната право в главата на тъпачката която се изграври с Фел.Падна на земята и ме излгеда.
-Хора,ето това вече е театър.А ти миризлива кучко да не си пипнала приятелката ми.Разбра ли !!!
Сега оставаше и другата.Приближих се към нея.Хванах я за глвата и я забих в стената.
Не ми пукаше за роклята.Скъсах я за да мога да се движа свободно.Отидох до другата и я хванах за крака.Почнах да я влача ,а хората се смееха.Както и аз.
Другото момиче още се държеше за главата.Така им се падаше.Вдигнах Фел и я прегърнах.
-Добре ли си мила?

Гост

- Мила добре ли си? - попита ме Лиз след като ме вдигна. Добре, че сакото което ми даде покриваше повечето плът...всъщност ми беше съвсем малко над коленете ако трябваше да съм честна.
- Да...- казах и се усмихнах самодоволно тръгвайки към оная мърла, която доколкото разбрах се казваше Катрин. Ударих й доста силен шамар и се наслаждавах на гледката...стичащата се кръв от устата й ми доставяше голямо удоволствие.
Хванах я за гушата и гледах как момичето остава без въздух. Нямаше да спра...по - важното не исках да спра, исках я мъртва и не ме интересуваше какво ми коства това. Затвор, лудница...не ми пукаше.
Нямаше да я оставя, но точно тогава видях Бен да си тръгва с някакво момиче. Пуснах Катрин на земята и тя се сгромоли като парцал, щеше доста дълго време да си стои там, особено в сегашното си състояние.
- Бен! - извиках така, че да ме чуе, а Нейт ме изгледа тъпо. Изтичах до Бен и го прегърнах без да отдавам голямо внимание на момичето с него. Не знам каква му беше...гадже, приятелка, сестра...не ме интересуваше.
- Бен...извинявай! Моля те...дай ми втори шанс! - казах и го целунах. Не ми пукаше от никой точно в този момент. Не ми пукаше от Нейт или онези двете мърли...опа. Бях оставила Лиз сама. Но точно в този момент не можех да мисля за нея.
- Бен...съжалявам, но не мога да я оставя сама! - казах едвам едвам и тръгнах към приятелката си...забелязах, че Катрин все още лежеше неподвижно на земята, а Лиз...уоу Лиз беше успяла да счупи носа на другата...

Тъпата приятелка ме заби в стената. О... Господи бъди ѝ на помощ. Докоснах главата си, присвивайки очи. И тогава усетих как от носа ми се стичаше малко кръв. Избърсах го, а погледът ми би замразил и Африка. Тя трябваше да бъде мъртва... Щях да я убия. И нямаше да се колебая. нито веднъж.
Тази... Фелисити хвана сестра ми за гушата, след като ѝ заби шамар. После щях да се занимавам с нея. Имах по-важна работа. Запътих се към приятелката на Фелисити с бърза крачка.
Хванах косата ѝ, повличайки я през тълпата. тя се опитваше да ме дращи и раздаваше шамари. Нямаше да стане. Бях изяла много бой, но и не бяха малко тези които бяха яли от мен. Не се ядосвах лесно, но сега бях бясна.
- Кучка ще викаш на тази дето те е родила...- отвърнах с леден глас, достигайки до тоалетната. Ритнах вратата, ръцете ми бяха вече заети. Бутнах вътре жалката девойка, паднала в ръцете ми. Забих само един шамар. Който беше повече от достатъчен да остави зачервена след по бузата ѝ.
Бях яростна и тази щеше да го отнесе наистина тежко.

Фелисити побягна към едното от момчетата.Останахме 2 срещу 1 колко удобно.
Мърлата с ръст не повече от метър и половина се обърна да провери какво става.Аз както обикновено се възползвах от театралния си талант и продължих да лежа на пода.
След няколко секунди скочих,Триша вече влачеше другата нещасница към тоалетните.
Отидох до гнома Фелисити и я хванах за отаналото от косата й.С рязко движение я свалих на пода.Явно се удари зле,защото остана там.Тръгнах към тоалетните.
Триша тъкмо беше блъснала съперницата си в една от кабинките.
С едно движение потопих за секунда главата на елизабет в мръсната вода.След това я оставих чисто мокра и плачеща вътре в кабинката.Врътнах ключалката и казах:
-Късмет следващия път!-усмихнах се доволно на сестра си.
-Страшен екип сме-отбелязах.

» Залата за посещения