Плажната ивица

-Да кради ми шапката...а героизмът ми нямаше как да се провали.Аз никога не се провалям.
Засмях се.
-Пък и освен това нямаше да те оставя да влезеш,че да се правя на герой...така че гушкането на букета остава на заден план.
Вълните ставаха по-големи. След малко може би дори щяха да стигат до мястото където стояхме.

Видях,че май се обиди.
-Виж Мери просто се бъзикам..знам че си смела.Обаче в това време морето не е за никой.
Водата вече ситгаше и до нас.
-Предлагам да отидем на по-сухо място.Идеи?

-Не..ти не крадеш .. Само си взимаш. - започнах да се хиля като идиот.
Тръгнахме нагоре .
Може би щеше да има истинска буря. Започна и да вали и задуха вятър.
-Предлагам да отидем в колата ми или в бара?

Тръгнахме към колата. Не беше далече ,но вятъра се засилваше.Започнахме да бързаме.
-Внимавай да не те отнесе..нали ти казах мързи ме да се правя на герой.
Усмихнах се.
Тя ми се изплези.Много бързо стигнахме колата.

Прибрах се в нас.Щях да заведа Беки на плажната ивица.Надявох се там да `и хареса,а и щях да оправя малко и да подготвя,затова смятах да отида до там първо сам,а после да я взема.
Облякох си някакви дрехи и взех всичко,което ми трябваше.По пътя минах и през няколко магазина.После се насочих към къщата на Беки.Взех я и двамата тръгнахме към плажната ивица.Бях извикал един приятел да наглежда,и когато приближихме видях,че той си отива.Беки не успя да го види,което ме зарадва.
-Стигнахме! - казах `и и се усмихнах.Беше вече привечер.Все още не се беше стъмнило,но скоро щеше да е тъмно.
Двамата слязохме от колата.Направихме няколко крачки и стигнахме до мястото до плажната ивица.
Бях сложил едно одеало,а върху него неща.Това беше нещо като пикник.Също така на три крачки от одеалото бях сложил наколко свещи,които бяха запалени.Също така се чуваше приятна музика.
-Е,дано ти хареса! - казах аз и се приближих.

Прибрах се и веднага по душа, облякох някаква сладка и къса до бедрата рокличка.След малко на вратата се звънна и аз от бързане едва не паднах,засмях се на себе си и отворих голямата врата,а пред мен с леко наведена глава стоеше Вон.
-Здравейте господин Вон,какво желаете?-усмихнах се палаво и надигнах главата си за да срещна погледите ни,той също се усмихна.-А и закъсняхте с 5 минути.-този път се засмяхме и двамата,аз не можех да пропусна да се закача с него.-Може да тръгваме аз съм готова,а и забравихте да отговорите на въпроса ми ''какво желаете''........-засмях се отново и го погледнах в очите и зачаках отговора си.
-Като получих отговора си се качихме в колата му и се запътихме на някъде.След малко бяхме на място което ми изглеждаше леко познато,повървяхме малко и се озовахме на плажната ивица а пред мен ......не можех да повярвам на гледката,имаше одеяло,свещи,от някъде се чуваше тиха и приятна музика,а на одеялото имаше всякакви вкусотии ки от ягоди до един от най-вкусните шоколади,имаше сандвичи,наистина беше доста романтично.
-Как да не ми харесва та това е прекрасно място.-седнахме да одеялото,аз се загледах в морето което беше доста спокойно,обърнах се да видя какво прави Вон и какво да видя беше втренчен в мен, аз също се загледах в него и не знам колко време сме стояли така но усетих че се приближаваме един към друг.....

Радвах се,че `и харесва.Когато я виждах толкова радостна ми ставаше много хубаво.Тя беше прекрасна.Сега започнах да се сещам защо толкова я харесвах преди.Погледиде ни се срещнаха.
Аз се усмихнах и сведох погледа си.
Взех си малко от виното и си сипах в една чаша,след което сипах и на нея и се чукнахме.
-Ти си наистина приятна компания. - казах `и и се усмихнах,след което започнах да ям.

-О благодаря, поласкана съм,на мен също ми е много приятно с теб.-бях много щастлива да съм до него.-Как вървят нещата с Никол?-аз съм много глупава как можах да го попитам точно това сега си развалих настроението,а явно и неговото той сведе поглед и все едно беше ядосан,това малко ме притесни.Сега най-много исках да разбера дали има някакви чувства към мен и какво чувства към Николкакво и колко силно,исках тези отговори защото усещах че това ще е една от най-хубавите ми срещи и знаех че след тази вечер чувствата ми ще се усилят,затова реших да го попитам.
-Ами.....аз имам 2 въпроса към теб.....какво чувстваш към Никол и колко силно е то и ако не е много егоистично имаш ли все още някакви чувства към..... мен?-знам че привързвах но аз си бях такава задавах директно това което исках да науча а и все пак аз си признах и ако и той изпитваше нещо към мен трябваше да ми каже.Аз започнах да хапвам и да чакам неговите отговори....

Точно тогава тя попита как вървят нещата с Никол.В началото щях да избухна в смях,защото въпроса беше доста детски,но когато я видях как ме гледа,разбрах,че не се шегува.
После тя попита какво чувствам към Никол и колко силно е то,а после зададе въпрос,който наистина ме накара да се изненадам ужасно много.Тя ме попита дали все още чувствам нещо към нея.
Замислих се и допих чашата с вино,след което си сипах още една чаша и отпих малко.
-Ами,с Никол нещата не вървят много добре.Вчера и днес ми се сърдеше и се държеше странно с мен,а и все още не съм сигурен какви са чувствата ми към нея.Тя е хубава,и я харесвам,но просто не зная какво става,когато така се караме и имам чувството,че всеки момент ще се скараме. - отговорих на пъривте въпроси аз и продължих да ям. - А относно чувствата ми към теб...ами ние преди бяхме гаджета,а тези чувства трудно могат да умрат.

Той ми отговори на въпросите без проблем, но на последният отговор леко се усмихнах и почувствах как бузите ми порозовяват,добре че вече беше тъмно.усмихнах се леко и отпих от чашата си с вино.
-А какво мислиш да правиш след ''вечерята''-засмях се и се опитах разведря обстановката в която се намирахме.-Ако не е нахално може да отидем у дома и без това ми е омръзнало да стоя в тази голяма къща и то сам сама.-и отново се засмях но този път и той се включи.
Много исках той да се съгласи,бях искрена като казах да дойде у нас защото наистина ми беше омръзнало да стоя в къщи и то сама пък и можехме да гледаме някоя комедия и без това живеех сама нямаше да пречим на никой.

Тя предложи после да отидем до тях.
-Може! - отговорих `и и изпих чашата си с вино.Не знам защо,но имам чувството,че нещата се повтарят.Разбира се с Никол не си бяхме направили пикник,но нещата се развиват по пощи същия начин.Надявах се само нещата да не свършат както свършиха с Никол,защото тогава вече щях доста да загазя.И от два стола,накрая ще се озова на земята. - Сега искам ти да ми отговориш на едни въпроси. - усмихнах се и втрих ръце една в друга. - Така,какво чувстваш към мен? - зададох въпроса директно.

Той се съгласи да отидем у нас и ме стъписа като ме попита какво чувствам към него и то директно.
-Какво чувствам към теб ами много смесени чувства но преобладават хубавите дори някой от тях са по силни дори от когато бяхме гаджета.-зачервих отново бузи и погледнах напред защото ако бях продължила да го гледам в очите имах чувството че ще му се нахвърля а аз не съм такова момиче,което веднага се нахвърля на някого още на първа среща.
-Така и така сме започнали нека продължим-казах аз и го погледнах-да си задава ме въпроси така ще се опознаем наново.Мой ред е,и така мислиш ли че между нас ще се получи нещо?...

Тя отговори,че чувства различни чувства,а по - голямата част от тях са хубави.Това от една страна ме зарадва,след което тя започна със следващия въпрос.
Беки попита дали мисля,че нещо ще се получи между нас.Това ме накара да се усмихна.
-Не знам,вероятно времето ще покаже. - отговорих съвсем спокойно.Все пак исках да съм честен с нея.Държах се добре с нея,и не я лъжех.
Доядохме си,след което аз се изправих.
-Искаш ли да се разходим и да си довършим въпросите.Тя си дояде,след което се изправи,аз сложих ръцете си в джобовете и тръгнахме.
Нямах си и идея какво да я питам.
-Искаш ли да сме повече от приятели? - попитах на свой ред и се усмихнах.

Той довърши с яденето след което и аз го последвах и тръгнахме да се разхождаме.Той ми зададе въпроса дали бих искала да сме повече от приятели.Аз се замислих и се усмихнах леко.
-Ами.....може би,би ми било приятно отново да има нещо между нас.-и се усмихнах невинно.Беше мой ред да питам доста време се чудех и накрая се сетих да му върна жеста.
-А ти били искал да сме повече от приятели?-погледнах го в красивите му очи и слушах внимателно отговора му

-Не знам. - започнах аз и я погледнах тъжно. - Но мисля,че трябва да отида да видя какво прави Никол,все пак я оставих в нас,а това не беше много добра постъпка.Наистина си прекарах много добре,но просто не съм сигурен,че искам да продължим.Ти ще си останеш моя най - добра приятелка,просот не съм сигурен,че искам да продължа с теб. - казах след което избягах.Не исках да се обръщам,защото знаех,че е съкрушена и не исках да мисля,затова което бях причинил на Беки.