Плажната ивица

Засмях се.Явно не беше свикнала да я разпознават.
-Ела,ако искаш някъде на по-усамотено място.Тук има голям шанс аз да не съм единствения,който те разпознава.
Двамата тръгнахме към едно по-празно място.
-Чух,че може би ще заместиш Али в Хелкатс?

Тя махна шапката и очилата ми.
-Не мога да говоря така с някой маскиран актьор.
Засмях се.
-А след малко може и изобщо да няма с какъв актьор да говориш...като ме нападнат фенките. - пошегувах се.

-Бодигарда ми?! - ухилих се - Ако беше...до сега да съм разкъсан брутално.Но пък шапката ти отива.
Тя също се усмихна.
Трите момичета от преди малко се върнаха с още няколко тяхни приятелки.
-Може ли да се снимаме с теб?
Едното от тях шепнеше нервно на прятелката си.
-Сам Лайвли..не мога да повярвам,че това е той.
Няколко русокоски се отделха и отидоха при Мери.
-Може ли един автограф?

Дано повече да няма такива случки..поне за днес.
-Дано поне това е всичко за днес... - въздъхнах.
-А тук мястото си е даже много усамотено.Това,че твоите фенки са прекалено нахални е друг въпрос. - погледах към едно момче в морето . - Караш ли сърф?
Сетих се нещо интересно.

-Освен,ако сама не решиш да се давиш няма страшно.Ела ще те науча да караш.
Двамата тръгнахме към една малка барака където имаше сърфове.Бяха за под наем обаче аз реших направо да купя два.Хвърлих на момчето сума,за която само би си мечтал да вземе за тези сърфове и тръгнахме към морето.
-Само не се паникьосвай.-казах на Мери-Супер готино е .. ше видиш.

-Разбира се,че няма да се сърдя.
Направо я взех на ръце.
-Сега ще те потопя във водата...да видиш,че няма нищо страшно.След това ще се качиш на сърфа без да правиш нищо.Просто ще ти покажа как се прави.
Личеше си,че нея още я е страх,но щеше да й мине.

-Стига де! Много лесно се отказваш...какво ти пука от папараците. Не си ли свикнала вече? - усмихнах се горчиво.
Тя тръгна да излиза..
-Мери...толкова ли те е страх? - не ми се вярваше.
Явно просто не искаше да се изложи.
-И каквво сега? Няма да се забавляваш до края на живота си,за да не те хванат в лош момент папараци?
Избухнах в смях.

-Няма значение.Сега ще те научим.
Загребах водата около себе си.Наближаваше добра вълна.
-Гледай! - извиках.
Може да се каже,че й показах какво означава да си добър сърфист.
След малко се върнах при нея:
-Разбира се ти днес няма да станеш толкова добре,но можем да те научим да се задържаш права поне.

Засмях се.
-Видя ли...не си от захар.Пък и не се изложи .. много. - повдигнах вежда - Да покараме?
Пуснах Мери и застанах в очакване на следващата подходяща вълна.
Тя отиде отново при нейния сърф...май с не толкова голямо желание.

Вълната беше супер яка. Отдавна не бях имал такава. След малко погледнах за Мери...нямаше я никъде.
Огледах и видях сърфа й. Обаче тя не се показваше на повърхността.
-Мери! - извиках и пак огледах.
След като не ми отговори се потопих под водата.Намерих я бързо.Беше в безсъзнание. Без да ми пука за дъските я издавих на брега.
-Мери!Мери!

Дойде един от спасителите и направи изкуствено дишане на Мери.
След малко тя отвори очи.
-Какво стана? - попита веднага.
-Май не можа да поемеш вълната..но не се притеснявай.Никой папарак не те е снимал. - пошегувах се.

Спрях я.
-Мисля,че ти стига за днес.Пък и като гледам времето започва да се разваля и в морето ще е опасно.
Освен това дъските бяха в морето и вероятно никога повече нямаше да ги видим.

Докато чаках Мери седнах на пясъка.
Морето ставаше все по-бурно.Добре,че тя не реши да се прави на смела.
След малко се върна облечена.Върза си косата и седна до мен.
-Добре че не си от смелите. Мързи ме да се правя на герой точно сега.. - казах.