Супермаркет "Bi-Lo"

"Посмей да ме преметнеш, Артър..." канех се наум, докато правех поредния завой. "Боже, само посмей да ме прецакаш и е свършено с теб!" мислено линчувах приятеля си вече паркирайки пред супермаркета. Как бях успял да се навия на откачената му идея си нямах и на представа, но всъщност бях доста ентусиазиран от предизвикателството. По природа си бях авантюрист и тази вечер приятелят ми ми предоставяше невероятната възможност да играем по ръба, един вид. Поклатих глава и се усмихнах, докато вадех ключа от стартера.
- Ето го момента на истина!- прошепнах си развеселен, отваряйки вратата на колата. Свалих халата, който носех и останах по боксерки насред паркинга. Което от своя страна веднага привлече погледите на хората. Усмихнах се, дори на някой от тях пратих по една въздушна целувка, докато вървях към входа на супермаркета.
- Мисля, че ще сме сензацията на вечерта...- провикнах се весело щом забелязох Артър. Той се обърна към мен "въоръжен" с фотоапарат чакайки ме да се приближа.

Засмях се щом го видях и веднага направих първата снимка.
-Шегуваш ли се? На века! Даже няма да се изненадам ако наша снимка попадне в някое порно списание.-засмях се и двамата влязохме в супермаркета.-Предлагам да направим едно кръгче из супермаркета и да преминем на следващият.
Казах като му подхвърлих фотоапарата.Хората ни зяпаха,а жените определено се заглеждаха малко по-вече от необходимото.
-Как върви журналистиката?-попитах го.

- Само да не е гей порно... Имам лоши спомени от последния път!- потръпнах леко при спомена и лицето ми се свъси. Знак, че определено нищо добро не се въртеше в главата ми. Разтърсих я, за да прогоня мислите си и се засмях на коментара му.
- Може да ни преследват за автографи.- пошегувах се заедно с него. Макар че ако наистина нещо подобно се случеше аз щях да... Всъщност си нямах и на идея какво щях да направя, затова по-добре да не го обмислям отсега.
Поех апарата в ръцете си и му кимнах съгласен с предложението, докато се опитвах да изкарам на екрана собствената си снимка. Ако щях да ставам звезда в порно списание не беше зле малко да потренирам пози, нали? Пък да се уверя, че съм фотогеничен.
- Всъщност доста добре.- казах му искрено и се усмихнах. Бившият ми шеф бе обещал да изпрати препоръка на бъдещия ми, тъй че смятах всичко беше наред. А и в краен случай щях да разчитам на чар, за да се оправя
- А ди-джейството?- носът ми се сбърчи, понеже не бях сигурен в съществуването на тази дума, но въпреки това рискувах и я използвах.
- Оо, позирай!- хванах апарата готов за снимка, докато му показвах картонен макет на момиче по бански.

Засмях се и застянях до картона.
-Не,човек.Вече работя като актьор и участвах в няколко продукции.
Ако Серина ме види ще се спука от смях.Две момичета минаха покрай нас и ни загледаха,обърнах лявата си страна към тях за да покажа белезите от катастрофата,очаквах нещо като ужас,а те сякаш повече се развълнуваха.Отидох при Алекс.
-Твой ред е с момичето...-казах и поех фотоапарата.-А и...да ти кажа.Сгоден съм,така,че очаквай скоро време покана за свадба.
Засмях се и му направих няколко снимки.Почувствах се глупаво и продължихме нататъка.

- Май ще трябва по-често да обновявам флашдрайва.- пошегувах се по адрес на собствената си разпиляност и незаинтересуваност относно приятелите ми, понякога. Ако можеше да ме осъдят затова, сигурно вече щях да лежа за няколко години, тъй като бях пропуснал наистина важни събитя от живота на Артър. Брей! Щеше да се жени?! Уау, наистина неочаквано, но както казваше една съседка от стария ми квартал- "Щом се обичат, нека се вземат младите." и се усмихваше доволна от изказаното твърдение.
- Конкуренция ли ще си правим?- попитах го след като група момичета ни разминаха явно обсъждайки странното ни облекло... или всъщност липсата на такова и те отделиха повече внимание на мъжът, който вървеше заедно с мен. Хах, аз да не би да изревнувах? Мне, по-скоро го подкачах.- Аз не притежавам особени белези.- погледнах го и кимнах по посока на неговите, останали от катастрофата.
- Може ли на моята покана на има изрисувани корабчета?- типично по детски попитах, докато подминавахме щанд с роботи, коли и всякакви други детски играчки. Явно никога нямаше да порасна достатъчно, за да се държа сериозно сред хората.

-Внимавай да не те бележа още сега.-казах заплашително,но въпреки това се засмях.Интересното беше,че той не ме упрекна по отношение на свадбата.Радвам,се че имам поне един приятел,който няма да застане срещу мен.
Много хора ни заглеждажа,даже някои ни помолиха да се снимаме с тях. Нямаше как да откажем.Спряхме се на няколко щанда за да разгледаме.
-Корабчета...добре,но за това говори със Серина.-засмях се.Докато той гледаше един щанд отедох да видя дивидитата,може да има някой нов филм.-Много е гадно...-казах му.-Да си в супермаркет,а да не можеш да си купиш нищо.И то поради малката подробност,че няма къде да си държиш портфейла...-казах и се засмях.

- Давай!- без да мисля краткото изречение се изстреля от устата ми и погледът ми стана дяволит за секунда. Колкото и да бе странна, идеята ми се струваше забавна, затова го предизвиках преди да се засмея и да продължа да вървя заедно с него.
Определено успявахме да предизвикаме сензация и съвсем скоро очаквах, хората да започнат да се редят на опашка, за да успеят да се снимат с нас. Все пак бяхме бъдещи звезди, някои и настоящи. И с това нямах предвид себе си, тъй като не аз, а Артър беше актьор и се изявяваше и на екрана. Обезателно трябваше да изгледам филмите му.
- Да се надяваме, че ще успея да я убедя...- засмях се и му намигнах, но преди да се отдалечи добавих.- Между другото, честито!- не всеки ден някой мой приятел се женеше, затова и поздравлението ми се забави малко. Трябваше ми време да осмисля, но в действителност се зарадвах за него.
Артър се загледа в дивидитата и ми сподели разочарованието си на шега, а мен ме озари споменът, че всъщност Кели бе пришила нещо като джоб зад емблемата на боксерките ми.
- Мисля, че имам 5 долара или нещо подобно.- обясних му през смях.- Но не съм напълно сигурен, че искаш да знаеш къде са...- довърших, а лицето му придоби странно изражение и съответно аз продължих да се смея още повече.

Не го погледнах.
-Определено не искам да знам къде ги държиш.
Засмях ме се и двамата продължихме нататък.
-Какво ще кажеш да тръгваме към следващият сепурмаркет? Тук вече всички ни видяха...Все пак...шоуто е безплатно,ако искат още ще трябва да си платят!
Засмях се и двамата тръгнахме към изхода.
-Да тръгваме към супермаркет "Т&Т"...

ПП Пиши направо там.

Обичах оживлението, минувачите, бързащи, всеки улисан в своята работа, а и спешно се нуждаех от нещо за хапване, затова се насочих към супермаркета. Не че го предпочитах, просто беше най-близо до вкъщи и определено не бях в настроение за дълги разходки. Влязох вътре и се огледах като набързо премислих нужните продукти за една що-годе нормална вечеря. Отидох при плодовете, като вече си бях взела количка. Взех краставици и още няколко неща и бавно започнах да минавам покрай щандовете като понякога протягах ръка и си вземах необходимото.
След десетминутно обикаляне в количката се беше образувала значителна купчина от всякакви храни. Запътих се към касата, защото не ми се мислеше как щях да нося всичките покупки до вкъщи. Трябваше да си взема колата....
Стигнах до касата и платих.
Тъкмо се обръщах нарамила всичките неща, когато някой ми връхлетя и ме блъсна. Чантите с хранат изпопадаха и домати и картофи се затъркаляха по земята. Кой се осмеляваше да ме блъска? Не погледнах виновника, а се наведох и леко сконфузено започнах да прибирам разпиляното, като си мърморих под носа..Така или иначе те нямаше да се приберат сами, а и да ти блъскат е нещо редовно.

Бях се унесъл и вървях без да мисля. Разхождах се, дал воля на всичките си мисли и спомени и напълно игнорирах навалицата, която бързайки нанякъде, винаги блъскаше някого, но без да му се извини. Просто си отминаваше нататък и продължаваше. Докато си вървях, споменът за родителите ми изплува пред очите ми и имах чувството, че съм там и го изживявам отново. Докато си вървях, без да исках, се блъснах в някого, който тъкмо излизаше от супера. За разлика от останалите, не си продължих по пътя, а се спрях и помогнах на непознатата с торбите. Беше редно да й се извиня, защото й налетях като ураган и то в буквалния смисъл на думата. Щеше да бъде адски кретенско и невъзпитано от моя страна да се отнеса към нея, както са се отнасяли към мен досега. Подадох й чантата и леко конфузно и притеснено, с плаха усмивка на лицето, казах:
-Съжалявам... Просто не Ви видях;.... тотално се бях отнесъл и не знаех на кой свят съм. Наистина трябваше да съм по-внимателен, но уви, срещу природата ми е. - засмях се объркан и сключих пръсти, забивайки погледа си в земята. От всички глупости, които бях правил досега, тази беше най-голямата и най-глупавата. Така, че ако връчваха приза "Нелепи инциденти и кретении" то тази изключително важна титла щеше да бъде присъдена на персоната ми за цял живот....
-Наистина отново се извинявам, че така грубо Ви връхлетях и разпилях всичките ви покупки.

-Следващия път бъдете по-внимателен-отвърнах му студено, с лека ирония и наум си казах "Кретен", не бях в настроение и сигурно не беше най-правилно така да му се нахвърлям, затова реших набързо да скалъпя едно извинение:
-Съжалявам, просто днес не ми е ден и аз съм отнесена, така че сигурно ще си поделим наградата за "Нелепи инциденти"-усмихнах се със стокаратова усмивка и вдигнах чантите-вече съм добре.
-Аз съм Сара-представих се. Не беше най-учтивото, но бях против всичките излишни думи и извинения. Случилото се беше минало.
Чантите ми натежаха, затова прото ги пуснах отново на земята, като се стараех да не се налага отново да събирам плодове из целия супермаркет.
Леко въздъхнах и се вгледах в събеседника си. Не всеки ден се запознаваш с нови хора, затова ми беше любопитно.
Бях се замислила, но ругатня по мой адрес ме накара да се съвзема. Зад се образуваше огромна опашка от недоволни клиенти. Погледнах ги виновно, взех си чантите и се отправих към близката маса.

-Нека ти помогна с чантите, Сара. Впрочем, аз съм Джейсън. - усмихнах се приветливо и поех част от багажа на момичето. Днес определено не беше ден и за двама ни, но всичко се подреди. Все още не можех да повярвам, че едно импровизирано извинение ще ме отърве от жесток скандал с непознатата. Засмях се и се обърнах към опашката недоволни клиенти. Усмихнах се чаровно и казах на Сара:
-Май днес си намерихме доста "почитатели". - кимнах разсеяно към недоволната опашка от хора и се замислих за момент. Мислите ми бяха прекъснати от онзи досаден звук, който идваше от касите, а те не си бяха никак малко. Имах чувството, че ако постоя още малко на подобно място ще откача тотално, затова се обърнах към Сара и предложих поредната си гениална идея:
-Знам, че се запознахме преди около пет-десет минутки, но мога ли да ти се реванширам с едно кафе... Стига само първо да измислим как да се отървем от товара ти. Нима смяташ да погълнеш всичко това? - попитах аз с леко тъповато изражение, гледайки всички чанти, които Сара бе напълнила. Долових лекото мърморене на закъснелите клиенти от касата, на която преди малко бе образувана ожесточена, ядосана, мъмреща опашка хора, които исках да минат.
-Нека се махаме от тук преди да са ни разкъсали, макар, че ако можеха да убиват с поглед, досега да сме умрели хиляда и един пъти. - засмях се и допълних - Съгласна?

-Разбира се-въодушевено възкликнах. Е, може би по-въодушевено, отколкото исках, но с радост бих се отървала от тези чанти.
-Да, даже се чудя дали ще ми стигне-отговорих му и се усмихнах. Когато готвех вина гимах едно наум, защото желания ефект не ставаше от първия път-трябва да видиш как готвя....ще си оближеш пръстите-мислено вече се хилех като обезумяла, защото единствения път, когато готвех едва не убих семейството си. Откъде можех да зная кое е черния пипер!?!
Тръгнахме към изхода, възможно най-далеч от недоволните клиенти, които още малко и щяха да ни се нахвърлят. Погледите им бяха красноречиви, затова се затътрих след Джейсън към близкото кафе.
Не бях спала добре и едно кафе щеше да ме ободри. Рядко се случваше да съм в такова добро настроение, това момче ми действаше успокояващо. Обикновено правя на две стотинки, само ако някой досадник се осмели да ме заговори, а ние с него вече ще ходим на кафе.
-Та..къде предлагаш да отидем?-зададох въпроси си и го погледнах леко тъповато. само аз можех да гледам така.

» Супермаркет "T&T"
» Супермаркет "Фиджи"