The Formosa Cafe

Намерих си съквартирантка.Толкова се радвах че няма да живея сама.
Реших да отида и да пийна кафе някъде.Неисках да е на някое шумно или пълно с хора кафе че можеше и да не си тръгна.Пък и папараците само това чакаха.Отидох в едно сладко кафе на име Farmosa.Седнах на една маса.Сервитьорката дойде и си поръчах.След няколко минути поръчката ми дойде.Пийнах от кафето си и се облегнах удобно на стола.Неисках да си тръгвам бързо.

Влязох в кафето и се огледах нямаше никой от който да се притеснява.Свалих слънчевите си очила и ги сложих в дамската си чанта.Забелязах,че нямаше много инетресни личности,а на мен ми беше скучно.Видях едно познато лице и се запътих натам.
-Здравей=казах аз и се усмихнах широко мъчейки се да се сетя откъде ми е толкова позната.-Можели да седа?-попитах като продължавах да се усмихвам.

Докато си пиех кафето видях познато момиче.
Беше Jessica Alba.Беше много по-хубава на живо.
Дойде до мен и ме попита дали е свободно.Тя искаше да седи с мен на една маса.Направо ми идеше да се разкрещя от кеф.
-Ммм-да.Разбира се.-продумах.

-Как си-попитах и си поръчах едно кафе.Погледнах я и се сетих,че съм я гледала в някой филм,но подяволите ако мога да се сетя кой беше този филм.-Времето е много приятно днес.-казах и се усмихнах отново

-Благодаря,добре съм.Ти как си?
Тя беше истинска легенда.Не съм си представяла че някой ден ще говоря с нея.
-Аз съм Елизабет МакКуин.Приятно ми е.А ти трябва да си Jessica.Фенка съм ти.

След като тръгнахме с Меган от музея се отбихме до едно кафе.Влязохме вътре аз се огледах на сам на там видях само двама човека.Хах.Помислих си аз.Добавих в мислите си: "Все едно".Завъртях очи и седнах.
-Е какво ще си поръчаш за пиене?
След тези думи при нас цъфна сервитьорката:
-Здравейте,добър ден!Какво желаете?
-За мен...-промърморих аз-една кока-кола-лайт.
Добавих усмивка към излажението си.
-Твой ред е Меги.Може да отговориш на моя въпрос на сервитьорката.Или предпочиташ да ми кажеш на мен и аз да й предам.Ще играем на счупен телефон.
Засмях се аз,а сервитьорката беше сложила подмазваща усмивка,но под нея личеше,че съм и странна.Е какво пък няма да правим деня скучен.Я моля те.Подсмихнах се.

Беше ми скучно в нас за това реших да изляза да пия кафе някъде.
Сетих се за The Formosa Cafe.Точно там се запознах с Джесика.
Изкъпах се и отидох до гардеробната да си избера какво да нося.
Избрах си секси черна РОКЛЯ.Беше ми нова и затова избрах нея.Оправих се не след дълго вече чаках пред нас превоза ми.Слава богу нямаше задръстване и скоро пристигнах.
Влязох в кафето и отидох на касата.Поръчах си кафето и седнах на една маса.

Докато си седях на масата някакъв дойде до мен и ми каза:
-Компания?
Когато се обърнах видях че беше Артър.
-Артър!-прегърнах го и го подканих да седне на моята маса.
Той се настани,а аз изеадих от чантата си кутията с цигари.
Запалих си една и се облегнах на стола.Зарадвах се да го видя.Толкова ми беше втръснало да гледам тъпите физиономии на продуцента ми и мениджъра.
Бяха толкова противни.
-Как си?Какво правиш?-усмихнах му се.

Радвах се че е срещтнал някоя.Отпих от кафето и си дръпнах от цигарата.
-Ами ти? Как си и как върви живота на актриса и певица?- Попита ме той.
-Ми не се оплаквам.Чакам оскарите с нетърпение.А с музиката е супер.Вчера записах едно ново парче.-усмихнах се.
-Ако не е тайна.Коя е щастливката?-засмях се.

Само като и каза името се опулих.Той ходеше с братовчедка ми Серина.
Не знаех дали да му кажа.Пък и каза че я обича.Серина си беше намерила някой.
Явно щяхме да бъдем едно голямо щастливо семейство.
-Ми по-скоро бях зарязана.Не ми се говори за това.
Погледнах на долу.Не исках да си спомням с Кристофър.Достатъчно ме бе наранил.
Опих от кафето си и го попитах :
-Радвам се за теб и Серина.Дано не те шокирам,но ти ходиш с братовчедка ми-засмях се леко.

-Не му прави нищо на ембриона.Казва се Кристофър Ранда-засмях се.
Артър винаги ме разсмиваше.Той може би беше един от най-близките ми приятели.
Винаги можех да разчитам на него.
-Да,братовчедки сме.Радвам се за вас двамата.Вече сме едно голямо щастливо семейство.
Допуших си цигарата и си пийнах от кафето.
-Заедно ли ще ходите на наградите?-усмихнах се.

-Може.Нямам нищо против.Е,дано си намеря някой.-засмях се.
Беше си доста трудно да си намерош гадже в ЛА.Всички искаха само секс и нищо друго.
Надявах се все някога да намеря точният човек.А дотогава явно щях да си почакам доста.
Изпих и последното което беше останало от кафето.Беше ми малко нервно заради новата песен.Надявах се да стане хит.Само това исках.Доста труд вложих в нея.
-А ти с какво се занимаваш сега?

-Артър много добре знаеш как да ме грабнеш.Идвам естествено.Само ми кажи кога и кой клуб.-засмях се.Бях си такава.Обичах да се забавлявам и то много.
Само така се разсейвах от проблемите.Пък и много обичах да пускат мои песни.
Това доказваше че съм успяла.А и феновете ми липсваха напоследък.Нямаше нищо по-страхотно да купонясваш с фенове.
-И да пуснеш моя песен-засмях се.

-Ми да имам една нова идея.Имам текста,само трябва да я запиша.Казва се Covernment Hooker.Надявам се да се хареса.
Не знам защо,но още ми се пиеше кафе.Станах от масата и отидох да си взема друго.Когато си го взех се върнах и седнах.Запалих си една цигара и се облегнах на стола.
-Ако искаш може да ми помогнеш с музиката.Искам да звучи клубно,а ти много добре знаеш как може да се полиучи.-усмихнах се