The Formosa Cafe

Седнах на стола срещу него и си поръчах кафе. Младежът срещу мен започна да ми обяснява за доверието и че се разделил с приятелката си.
-Не няма проблем ..споделете за да ви олекне.-казах..
След мъничко сервитьорката донесе поръчката ми. Момчето започна да разказва.

-Леле!-възкликнах..- сякаш гледам сапунен сериал. Тя наистина ли...-започнах да режа изреченията.-и ти е забила шамар...леелеее.
Връзката им е вървяла добре до този миг...помислих сии отпих от кафето.
-А ти обичаше ли я?-попитах.

Той стана и тръгна..оставих парите на масата и тръгнах след него.
-Почакайте ..ъм може да останете да живеете при мен?! Ако нямате нищо против.-направих предложение.- Живея сама с кученцето ми.-засмях се.-Аз съм Кели приятно ми е.-усмихнах се.

-Ще съжаляваш, бъди сигурен-предупредих го с уж сериозен тон, но и двамата едва се сдържахме да не се разсмеем. Отпих от студения си чай и се насладих на чувството от течността в устата ми.
-Всъщност съм от Испания-усмихнах се при спомена за родината си, фламенкото и галантните испанци-танцувах и това беше моя живот, но поради стеклите се обстоятелства съм тук, за да започна професионално да се занивама с танци-най-вече фламенко и салса, а понякога и танго. Сега съм студентка, но след една година ще успея да следвам мечтата си-разприказвах се, а се притеснявах, че мога да го отегча. Не се привързвах лесно, но у Джейсън имаше нещо, което съсипваше цялата ми съпротива.
-Някой път трябва да отидеш в Испания. Страхотно е-беше истина, това беше една изумителна страна със интересни обичаи и страхотна храна.
-Ами ти? Откога живееш тук? И кое е твоето призвание?-усмихнах се и доизпих чая. Така и не успях да видя сметката, която се озова в ръцете на Джейсън по необясними причини.
-Предупреждавам, че единственото нещо, което мога да правя що-годе добре е салата и спагети. Чувствай се предупреден. Иначе нямам нищо против да дойдеш някой ден на гости-изрекох и изчаках търпеливо и той да ми сподели нещо за себе си.

-Прекарал съм 18 години тук и честно да ти кажа, много ми харесва. Занимавам се с журналистика, а през свободното си време спортувам. - усмихнах се, едва сдържайки смеха си от предупреждението за кухнята на Сара. По принцип единственото ястие, което можех да приготвя се състоеше в това да вдигна телефона и да си поръчам пица. Тъповатото ми изражение отново се появи и казах на Сара:
-Ти поне имаш някакъв опит. А моят се състои във вдигането на телефона и поръчката на храна за вкъщи. - засмях се и си спомних препоръката й за Испания:
-Непременно бих отишъл някой път, но някак си не ми се ходи сам. Ще ми е скучно. - засмях се и отпих от кафето си. По принцип не се отпусках толкова лесно сред непозната компания, особено в женска такава, но имаше нещо окуражително в Сара, което ме караше да бъда себе си във всяка една секунда прекарана с нея. Усмихнах се галантно и когато приключих съдържанието на чашата си, повиках келнера и му заплатих необходимото, оставяйки му бакшиш:
-Аз черпя. - казах на служителя, който се готвеше да ми върне. Когато си тръгна, се обърнах към Сара и се подпрях на ръката си. Обстановката беше невероятна и нищо не можеше да я развали. Точно тогава мобилният ми звънна. Погледнах изписалото се име на дисплея и не казах нищо. Просто го изключих и казах:
-Не е възпитано да се говори по телефона, когато си в компанията на млада, привлекателна дама. - усмихнах се плахо и прибрах телефона в джоба си. Облегнах се назад и преди да изръся каквато и да е била глупост, попитах Сара:
-Има ли нещо друго интересно около персоната ти? - засмях се и погледнах към съседната маса, където седящите бяха вперили погледи в нас, изпивайки ни с очи.