Къщата на Дарън Кейн

Докато бяхме в таксито телефонът му звънна и той заговори с плътният си мъжествен глас.
Когато приключи разговорът каза нещо на шофьорът и се облегна назад.
Пристигнахме пред някаква къща.Беше много хубава.
- Е, това е новия ми дом.Какво ще кажеш?
-Какво мога да кажа,освен че къщата ти е страхотна.Мога само да си мечтая за такъв дом.-засмях се.Да,бях известен модел.Изкаравах хубави пари с които можех да си позволя нещата които искам,но такъв дом можех само да сънувам.
- Нещо за хапване, пийване? - провикна се той засмян.
-Не,благодаря.-Не можех да спра да оглеждам стаите.Беше прекрасно.

П.п Няма проблем.

Докато разглеждах фитнеса той се промъкна зад мен и ме понесе към хола.Сложи ме на дивана и ме целуна.Сложих глава на рамото му.
- Знаеш ли какви мисли се въртят в главата ми само като те гледам...
-Какви ? - направих се че не знам.Седнах в скута му и започнах да го целувам.
Толкова ми се искаше той да бъде мъжът за мен.Надявах се той да е.

- Много, много неприлични...
Не исках да бъда само приятелкката за секс.Започвах да го харесвам и ме беше страх.
Мъжете винаги ме смятаха за еднодневка,а аз не исках да бъда такава.Нямах нищо против да го направим пак,но беше по-добре да му кажа какво изпитвам.
-Дарън!Виж,започвам да те харесвам.Не искам да съм секс играчка.Не знам защо,но ти просто ме караш да те искам все повече и повече.
Седнах отново на дивана мислейки за това което казах.Не исках да правя някаква драма,но трябваше да го кажа.

Не знаех как го направи,но ме накара леко да се разплача.Гушнах се в него.Не исках да ме пуска никога.Чуставах се като някаква луда.Просто не знаех какво да му кажа.Беше първият мъж с който някога съм искала да бъда.
-Съжалявам че отворих темата.Да ти се намира нещо твърдо за пиене.Водка,Уиски.Каквото и да е.
В този момент исках само да пийна нещо твърдо,и да забравя за излагацията си.

Когато се върна с двете чаши водка седна до мен и ме погледна.
- Аз съжалявам, че съм такъв идиот .
-Не си виновен ти.Просто ме е страх.Прекалено много пъти бях отхвърляна и пренабрегвана.-Той ме прегърна силно,а аз се чуствах като малко дете.Целият ми живот,ужасното минало минаха през ума ми като лента от филм.Отпих от водката и я оставих на масичката.
-Съжалявам че развалих деня ти.Голям съм инфантил.

Той не спираше да се налива с водка.Не спирах да се чудя дали изобщо иска да бъде с мен.Приближих се към него и го погледнах в очите.
-Моляте,кажи ми.Наистина ли искаш да си с мен.-В очите ми напираха сълзи.В какво се бях превърнала.Никога не съм била такава.Той гледаше водката и не знаеше какво да каже.
Погалих го по лицето.Виждах че го беше страх.
-Виж.Прекалено много те харесвам за да те гледам такъв.-Целунах го и допих останалото в чашата си.

Последното изречение ме накара да се срина.Погледнах го за последно и закрачих да си взема нещата.Когато ги взех излязох от тях и се обадих да си поръчам такси.Не знаех къде се намира.Нямах сила дори да стоя права.Усетих как краката ми се подкосиха и се озовах на земята.Оказа се че той беше същият като другите.Молех се никога да не се повтори,но ето че стана.За поред път ме изоставиха.

Усетих как някой ме вдига.Беше Дарън.Заведе ме обратно вътре и ме сложи на дивана.
Сълзите се стичаха по лицето ми,а аз дори не знаех какво да кажа или да направя.
Когато се почуствах по-добре се изправих леко.
-Защо изобщо си правим труда.Ти просто не си създаден за връзка.-казах тихо.Нямах сили дори да говоря.Седях втренчена в земята.Чуставах се като никоя.
Не исках да го поглеждам,защото знаех че отново няма да мога да сдържа сълзите си.

Е,щом това искаше.Нищо не можех да направя.Взех си нещата и тръгнах към спалнята му.Исках да го видя за последно.Влязох вътре и отидох до него.
-Аз си тръгвам.Благодаря ти за всичко.-приближих се и го целунах.
Излязох от стаята и по най-бързият начин излязох от тях.Не можех да стоя повече там.Траксито което си бях поръчала стоеше отпред и мен чакаше.Влзох в колата и казах на мъжъ да потегля.