Апартамента на Renesmee и Катрина Петрова

- Ами всичко беше чудесно докато не се опита да свали роклята ми и аз се уплаших... Всичко стана толкова забързано, той ме целуваше навсякъде...
Подсмъркнах.
- И той не искаше да ме пусне..
Не можех повече да говоря. Ванеса ме погали по главата.
- Какво стана след като си тръгнах? Ти видя ли го?

-Кой? -замислих се и...да той е бил ..педофил нещастен..
-Тейлър ли беше? Отговори ми той ли беше??-започнах да задавам въпроси на които отговора ми беше ясен..
Ами ако и беше направил нещо..трябваше ли да казвам на Линдзи?! Разбирасе та тя и е сестра..

- Да той беше, но НЕ.. не нищо не ми е направил, спокойно..
Телефона ми звънна. Беше дна пирятелка от курса. Затворих и. Сега не ми се говореше излишни пирказки.
- Ще видиш, че всичко ще е наред- Каза Ванеса.
- Да, късно е и мисля, че трябва да поспя.
- Да добре, но искам утре да ми се обадиш, обещаваш ли?
- Да добре.. - казах аз и я изпратих.
Останах сама в апартамента. Болката в гърдите ми ме задушаваше.

Днес имах лекция рано сутринта. Когато станах имах страшно главоболие. Не помнех почти ноща. Имах някакви спомени с Дияна.. О боже бях си говорила с Дияна, та тя беше известна. После някак се бях прибрала вкъщи и Ванеса беше дошла. После всичко ми се губеше. Бях се напила толкова много... Сутринта станах и се облякох с дънки и блузка. Бях сложила чантата си през кръста. Реших, че личните ми порблеми няма да влияят на образованието ми. Сложих маската на щастливо момиченце и тъкмо когато отворих вратата към света, той пак се върна.. Кошмара ми отново се дойде за да ме погълне отново. Пред вратата стоеше Тейлър, изтокан с лале в ръката. От къде беше разбрал, че любимото ми цвете е лале? Сърцето ми зотуптя. За момент ми се пириска да му се хвърля на врата. Да му кажа, колко много го обичам, но просто не можах. Оставих маската да остане на лицето ми.
- Явно си объркал апартамента, ето в този отсреща живее едно момиче, което си пада по игричките нощем.
Посочих вратат до отсреща. Бях свикнала с виковете нощем и те не ми парвеха впечатление. Момичето всяка нощ беше с различен.

Той да не заекваше? Идеше ми да се разхиля, но болката някак ме спираше. Той да не очакваше да му проста?
- Защо си тук, Тейлър?
Погледнах го яростно. Бях толкова близо до него, че усещах дъха му. Погледа ми се спусна към пода. Чувствах се толкова неловко. Нямаше да го пусна вътре докато не ми кажеше какво иска. Може би още един път да се опита да ме изнасили? Тогава наистина щях да пищя и някой щеше да ме чуе. Той мълчеше.
- Виж имим лекция и не ми е до твоите глупости..

Виждах, че Тейлър е отчаян и това накара болката в гърдите ми да запари още повече.
- По-добре влез вътре..
Не ми пукаше, че ще закъснея за лекции. Тейлър ми подаде цветето, но аз се направих, че не го виждам. Объркнах се на пръсти и тръгнах към хола. Чух вратата да се затваря зад мен. Тейлър вървеше мудно зад мен. Седнах на гарнитурата и оставих чантата да себе си.
- Добре съжаляваш и защо трябва да ти повярвам? Дай ми поне една добра причина и тогава може би ще си помисля..
Казвах това, а той седна срещу мен и по-добре, че го направи. Не исках телата ни да са много близо едно до друго. Имах чувството, че сякаш съм разпънала Тейлър.

Тейлър наистина го болеше и то много? Но той не беше от хората, които го показваха, защо точно сега реши да бъде чувствителен. Той не отговори. За миг си помислих, че неговата болка е по-силна дори от моята.
- Знам, че до сега си свикнал висчко да ти бъде поднасяно на тепсия. Всички да ти помагат в нещо за да го постигнеш, но на мен живота ми никога не е бил лесен. Разбираш ли?
Той ме погледна с въпрос..
- След смъртта на родителите ми аз наистина преживях много, не говорех със сестра си, но това няма значение просто не искам да преминавам през тази болка отново с теб. Не искам да ме боли отново така, но май вече е късно..
Настана неловко мълчание.

Беше ме много жал за него. Вдишах дълбоко, реших да съм силна. Отидох при него и взех внимателно лалето. Беше толкова нежно и красиво. Искаше ми и любовта ни с Тейлър да бъде толкова чиста и красива.
- И мисилш ли, че този път ще е различен? Мислиш ли, че този път няма отново пак да извършиш някоя глупост?
Погледнах го с въпрос в очите. Толкова много неща исках да кажа на Тейлър, но сега просто не можех да се сетя за парвилното. Исках устните му да се впият в моите и така да останем завинаги, но дали това щеше да се случи някога отново? Дали някога отново щяхме да се целунем?

Тейлър взе нежно едната ми ръка и я преплете със своята. Не се съпротивлявах, защото и аз го исках. Приближих се още по близо и го целунах страстно, самата аз не знаех, че съм способна на такава целувка. Сякаш с Тейлър не се бяхме виждали никога и това е последната ни целувка заедно. Изведнъж всичката болка от тялото ми изчезна. Когато приключи целувката си поех дъх и започнах да говоря спокойно.
- Аз исках да поговорим и за това, което ни навлече толкова много проблеми..
Тейлър явно не ме разбра много добре.
- Аз искам да го направя с теб, но искам всичко да е перфектно. Нали ме разбираш?

Бях щастлива, че с Тейлър се бяхме разбрали за това. Целунах го още веднъж.
- Обичам те.. не знам какво щях да правя ако не беше дошъл днес..
Станах от дивана и взех цветето. Сложих го в една празна ваза. В този момент се сетих, че лекциите ми започват след 15 минути. Какво пък, не можеше ли един ден да отцъствам. Все пак на всеки му се случваше.
- Е какво искаш да правим сега?
Попитах аз.

Не ми се излизаше. Исках да останем в апартамента.
- Какво ще кажеш да останем тук.. може да си пуснем някой стар филм. Имам ги в изобилие.
Бях луда по старите филми, колкото и шантаво да изглеждаше. Като малка си мечтаех, че някой ден ще участвам в някои такъв филм, но явно тази чест се падна ла Линдзи.
- Ти какви филми харесваш?

Определено ми харесваше този Тейлър. Този безгрижен и толкова мил, обичах. Изведнъж се сетих за Дияна, която бях срещнала в бара и и бях разказала за нас. Ами ако тя кажеше на някой?
- Тейлър аз вчера направих грешка.. казах на някой какво се случи между нас, а не биваше. Съжалявам..
Забих поглед невинно в земята.
- На кого си казала?- попита Тейлър.
- На Дияна.. тя каза, че те е виждала само веднъж и аз не се стърпях..

Успокоих се. Щом му беше сестра значи нямаше да каже на никого.
- Ами чесно казано много не си спомням от разговора ни.. бях толкова пияна..Но до колкото съм чувала от медиите знам, че е доста капризна. Сигурно, когато човек я опознае ще разбере, че е добра. Тя да не ти е е обадила след като ме е видяла?
Дияна и Тейлър вообще не си приличаха. Единствената им прилика беше в очите. О сигурно съм станала за посмещиште пред нея. Сигурно си е помислила, че съм развалина и всичко останало..

Да и аз не можех да си се представя.
- Ами да и за мен самата си беше ново. За пръв път да се напия.
Засмях се. Тейлър ме беше прегърнал и не спираше да ме целува по бузата.
- Бях подложена на това изпитание, заради теб..
Подсмихнах се и го погледнах даволито.
- Повече не ме карай да перминавам перз това...