Апартамента на Renesmee и Катрина Петрова

Седнах в скута му е продължавах да го целувам. Той пъхна ръката си под блузата ми, но аз не се отдръпнах.
- Как го правиш вески път?
Попитах аз, когато си поемах дъх. Всеки път, когато мислех, че всичко е приключило той се появяваше с цялата си прелест и отново ме караше да се чувствам добре. Целувките му винаги ме караха да настръхвам, а допира на кожата му до моята му пернасяше в друго измерение.

Не исках да прибързваме.
- Тейлър така сме си добре..
Казах и дръпнах блузата си надоло. Продължавах да стоя в скута му.
- Моментът е много хубав, моля те да не го проваляме..
Целунах го отново. Знаех, че Тейлър гореще от желание да ме има, но просто нямаше да стане. Не беше този начинът. Още по погледа му си личеше, че иска да съм негово. Аз се наслаждавах на всичко това.

Май всичко прецаках..
- Ами какво ще кажеш за" Закуска с Тифани"? Това е любимият ми филм..
Споменах аз, но ан Тейлър явно не му беше кой знае колко интересно. Тейлър ме погледна странно.
- Ето разгледай ги и си избери.
Подадох му куп дискове.
- Аз ще ида да опукам пуканки.
Казах аз и се запътих към кухнята.

Сложих пуканките ве дна голяма купа и се върнах в хола.
- Избра ли някой филм?
- "Sherlock Holmes".- Каза той.
- О в този филм няма никаква романтика, чесно казано не знам защо го имам. Май някой ми го подари.
Явно Тейлър не беше на моето мнение, защото сбърчи нос.
- Ох добре пускай го...

Тейлър пусна филма и двамата седнахме на дивана. Аз държах в ръцете си купа с пуканки. Сгуших се в Тейлър. Когато бях до него бях толкова спокойна и в безопасност. Филма вообще не ми харесваше, но все пак трябваше някак си да го гледам.
Целунах Тейлър по бузата.
- Кога ще ме запознаеш със семейството си?
Попитах аз.

Да някъде беше прав, но до някъде не.
- Виж знам, че ще е трудно, но те ще разберат все някак. И на моите родители няма да им е много приятно да ме видят с теб, но на мен не ми пука.
Имах чувството, че го карам да избира между мен и семейството си.
- Ако е рано напълно ще те разбера..
Вметнах аз.

Тейлър е опита да ме успокои, но аз нямаше да се откажа. Тази война щях да я довърша, но по-късно.
- Филмът никога не ми е бил интересен.
Засмях се и го целунах. Оставих пуканките на масата и се обърнах към него.
- Защо всичко трябва да е толкова сложно, защо винаги трябва да има пречки?
Той ме погали по бузата и ме погледна с толкова много любов. Сега в този момент той беше моя свят, ако не беше твой имах чувството, че гравитацията нямаше да ми действа и щях да съм една развалина.

Винаги съм се възхищавала на това как Тейлър може да прави всяка една ситуация накак си не толкова сложна.
- Да ние ще се справим.
Хванах го за ръката и го целунах нежно. Всяка една наша целувка беше толкова красива и нежна. Имам чувството, че те ме одвеждат в друго измерение.

- Да..- Смъмрих аз.За първи път откакто познавах Тейлър ми беше наистина скучно. Това не ми харесваше..
- Хайде да напарвим нещо различно.. - Усмихнах се аз пердизвикателно, а Тейлър повдигна вежди.
- Какво по-точно?- Попита той.
- Ами не знам.. ти си режисьора, измисли нещо вълнуващо.

Тейлър безмълвно започна да ме целува. Наслаждавах се на всяко негово докосване. Откопчах първото и второто копче на ризата му. Дали това беше моментът? Дали сега щеше да се случи? Бях ли готова? Мисля, че след всичко, което преживяхме заедно това беше правилният момент.
- Мисля, че съм готова..
Казах съвсем тихо. Продължих да разкопчавам ризата му.
Той ме целуна по врата и аз цялата настръхнах.
Сърцето ми биеше лудешки в гърдите.

Той да не ме отблъскваше? Това беше ли възможно? Той си мислеше, че съм млада за това? О боже та аз на 19 е все още бях девствена. До някъде го и разбирах. Все пак аз до преди няколко часа го въртях на шиш и му обяснявах колко специален искам да е този момент от връзката ни. Той започна да закопча ризата си, просто не можех да повярвам на очите си.
- Не разбирам.. Нали ти беше този, който искаше да го направим? Сега ли намери да се правиш на разумен?
Игнорирах изречението му за това, колко беше готин. Понякога чак той самия искал да си налети? Ако не го беше казал в този момент сигурно щях да се разсмея, но не беше моментът за смях сега. Той ме погали по бузата и ме прегърна. Може би наистина беше влюбен в мен и го беше грижа за мен.. Чак сега осъзнах колко е голяма любовта му към мен.

Значи така било, не сега бил момента.. Този Тейлър ме дразнеше. Сякаш беше на седемдесет годишна възраст. Наистина бях раздразнена.
- Добре, но да знаеш, че ти губиш...
Казах аз и направих тъжна физиономия като на малко детенце, което съм му взели близалката.
- А да ти се похваля си имам нова съквартирантка. Казва се Катрина и е много забавна. През повечето време е няма, защото е стюардеса..
Похвалих се аз. С Катрина се познавахме от съвсем малки. Бяхме израснали заедно и наистина бяхме много близки.