Апартамента на Renesmee и Катрина Петрова

Тейлър ме целуно по този негов начин на, който порсто не можех да устоя. Обгърнах го с ръце. Желанието пак ме прониза, но този път се стърпях. Нямаше да позволя това нещо, което напираше в мен да ме направи на глупачка.
- Знам какво целиш..
Усмихнах се аз и отново го целунах. Защо ми ог причиняваше? Знаеше в момента колко много искам да съм с него..
- Ти си много подло момченце..

- Целиш да ме дразниш...
Казах аз и отново го целунах.
- Впрочем новия ти парфюм ми харесва..
Засмях се на собствените си думи. Днес Тейлър наистина се беше издокарал. Едва ли един мъж щеше да се сети да направи всичко това с лалето и всичко останало. Дали някой му беше помогнал? Сигурно беше Линдзи или Мери. Една мисъл ме удари мигновенно. Дали Линдзи знаеше за всичко, което се беше случило? Не исках сега да се мъча и с това. Просто не исках да развалям прекрасния момент.

Усетих как желанието ми да съм с него се покачва. Започна да ме целува по врата, а след това пъхна ръце под блузата ми. Това момче наистина ме убиваше. Всяко едно негово движение беше толкова перфектно. Вече по смело от преди започнах да разкопчавам ризата му.
Нямаше да парвим нищо лощо, просто щяхме да се натискаме и това е. Като обикновенни гаджета. Точно като в гимназията.
- Харесва ми този Тейлър..
Казах аз и го целунах.

Свалих ризата му и я хвърлих накрасни.
Той ме целуваше по шията и надолу.
Сега ако Катрина дойдеше сигурно щеше да припадне. Кой би очаквал, че едно такова добро момиче би могло да прави толкова порочни неща?
Дори за миг си помислих, че съм надминала Линдзи, но това не беше възможно.

Тейлър ме целуваше по цялото тяло. Аз започнах да разкопчавам панталоните му. Първо малко се разколебах, но после ги свалих. Устните ми намериха тези на Тейлър. Преди никога не се бях чувствала толкова.. толкова желана. С всички момчета, който съм била, а те не са много просто сме се целували. Без страс без нищо, но сега с Тейлър усещах как телата ни се привличат.

Когато Тейлър каза името ми леко се стреснах. О боже нека да не свършва.. Не исках да го пускам. Целунах го по устните в знак да замълчи, но той ме отблъсна. За втори път днес, това беше ли възможно?
- Какво ти става?
Попитах аз и отново се опитах да го целуна, но той стана от дивана и си облече панталоните.
- Къде тръгна?- Попитах аз.

Почувствах се като баба на седемдесет години, която все още е девствена.
- Ух добре..
Казах аз и го целунах още веднъж.
- Но да знаеш, че ще искам да ми се реваншираш и то много подобаващо..
Усмихнах се локаво докато Тейлър излизаше. Останах сама в апартамента усмихната да ушите. Много се радвах, че с Тейлър се бяхме сдобрили. Как ли щеше да реагират Линдзи и Ванеса като разберат? Сигурно щяха да ме убият, но не ми пукаше.

От един месец се чувствах отпаднала и винаги ми се спеше. Дори не отидох на няколко лекции. Тази седмица дори започнах да повръщам. Имах усещането какво може да е, но просто не исках да го кажа на глас. Не можех да го повярвам. Не исках да го повярвам. Отидох на лекар и там бяха категорично сигурни че съм бременна Не знаех на кой да кажа. Линдзи я изключих веднага от списъка, който впрочем не беше никак дълъг. Веднага се сетих за Кели, но просто знаех, че тя ще ми се разкрещи и веднага ще изчурулика всичко на милата ми сестричка. На Тейлър със сигурност не можех да кажа, защото той щеше да се побърка тотално. Бях останала сама. Исках да махна бебето, но трябваше да кажа на някого. Някой трябваше да ме подкрепи. Изведнъж се сетих за сестрата на Тейлър. С нея се бях видяла само веднъж, но ме беше изслушала много внимателно и ми беше дала добър съвет.Поисках номера и от Тейлър, който тогава ме дари с един от странните си погледи, но все пак ми даде номера без да ми задава много въпроси. Казах и да дойде в моя апартамент. Катрина беше на работа така, че нямаше кой да ни безпокоява. В 11 часа сутринта някой позвъни на вратата. Сигурно беше тя. Отидох и отворих нервно.
- Здрасти..
Казах аз и и направих знак да влезе.

Бях толкова притеснена. Не спирах да кърша пръсти. Забелязвах как Дияна внимателно оглежда апартамента. Сякаш търсеше някакъв недостатък. Преди тя да дойде аз много внимателно го бях почистила и бях гледала да няма нито петънце. Тейлър ми беше казал, че не е надута, но според това, което виждах сега си беше и то доста. Когато стигнахме до хола та ме попита защо съм я повикала. Не исках да я баламосвам, но все пак не можех да и го изтърся просто така.
- Първо седни...
Казах аз и я тя седна на дивана. Аз седнах срещу нея. На масата бях сложила сладки и сок. Сипах в една чаша от сока и го сложих пред нея. Тя ме гледаше в очакване.
- Ще го давам направо, но искам да ми обещаеш, че този разговор ще си остане само между нас двете.

Дияна стоеше и виждах как леко челото и се набръчква. Сякаш обмисляше какво ще и кажа. Дали ще я изненадам или нещо такова.
- Този месец не се чувствах добре... гадеше ми се и помислих, че е грип, но...
Спрях за миг и погледнах към земята. Толкова много се срамувах от станалото, че усетих как се изчервявам.
- Когато отидох на лекар ми казаха, че съм бременна.
Исках ад видя как ще реагира. Какво ще каже по въпроса. Може би щеше да везме телефона и венднага да набере брат и. Тейлър ако разбереше какво ли щеше да направи? Да се хвърли от блока? Или нещо още по зле... Аз бях бременна и непълнолетна. Никой не трябваше да знае за това бебе освен аз и тя. НИКОЙ ДРУГ.

Да наистина нормална ли съм? Ядосах се когато нарече Тейлър наркоман. Все пак той вече не се друсаше. Реших, че сега не е моментат да споря за това.
- Виж.. Аз няма да задържа детето и Тейлър няма да разбере за това, нали?
Дияна още беше шокирана от новината. И че кой нямаше да е? Бях провелира в интернет, но за да направя легален аборт ще трябва подпис на родител или в случая на моята скъпа сестричка. Но това нямаше да се случи, защото тя щеше да ме убие преди това. Така, че единствения вариянт, който ми оставаше беше да направя нелегален аборт и се надявах Дияна да ми помогне и да ме придружи, но в този момент се съмнявам, че тя ще е склонна на това.

- Ами мисля да е другата седмица...
Казах аз и отпих от своя сок. Изведнъж ми прилоша и бързо изтичах до тоалтната. Слава богу не повърнах, но цялата бях пребледняла. Върнах се при Дияна, а тя ме гледаше вторачено.
- Често се случва...
Казах аз и отново седнах на дивана.
- Та говорих с един доктор, но исках някой да ме придружи и ти ми се стори най-одачния човек за това.

- Добре...
Казах аз и се изправих. Когато стигнахме до вратата се обърнах към Дияна и изведнъж я прегърнах. Това не знам от къде дойде, явно и тя беше изненадана, защото сотеше като статуя.
- Благодаря ти, че правиш всичко това. Обещавам, че някой ден ще ти се реванширам...
Казах аз и я пуснах. Те се обърна и излезе през вратата. След това се върнах в хола и си пуснах телевизора. Дните до дургата седмица наистина щяха да са дълги...