Ел Ей,преди една година.

Погледнах сервитьорката и казах:
-А ако съм по-гол ще ме изгоните ли? - и се усмихнах доволно, като допълних:
-Това е свободна страна.. имам право на глас.. - и след това погледнах компанията ми:
-А ти.. искаш ли да си сваля дънките ?

Определено останах изненадана от въпроса му:
-Засега го остави.-казах и му намигнах.Усмихнах се и допих кафето си.
Определено беше интересен ден.Никога преди не ми се бе случвало подобно нещо.
Момичето се обърна и си тръгна.Определено се обиди,но на мен ми беше забавно.Сигурно на следващия ден щеше да има в някой вестник и Раян до мен показващ прелестите си.

Преглътнах и казах:
-Какво? Не ви ли е забавно.. ако искате.. - седнах си на мястото и казах:
-Жени.. гледат те, а когато им се покажеш се правят, че не ги интересува.. - след тези думи отпих от колата си и допълних:
-Така де.. нищо лично..

-Спокойно не го приемам навътре.-усмихнах се и отидох да си взема една плодова салата.
След няколко минути се върнах и седнах мястото си.Хапнах от салата,която беше
страшно вкусна и казах:
-Така е.Такива сме жените.-усмихнах се.

-Все едно да ти кажа "Искаш ли да правим секс в тоалетните" ти да се съгласиш, а когато отидем и да ми кажеш "А не.. не искам." - след тези думи се осъзнах какво съм казал и допълних:
-Така де.. не го предлагам.. да знаеш..

-Хаха ти откъде си сигурен че няма да се съглася?-казах и се засмях леко.
Хапнах от салатата и се облегнах назад.Оправих леко косата си и погледнах към стената на аквариум.На рибите не им пукаше от нищо.Само си плуваха и ядяха щом им се отдадеше такава възможност.Де и моят живо да беше толкова прост
и лесен.Но не беше.

Изпуках си пръстите на ръцете и казах:
-Сигурен съм, че няма да се съгласиш.. - след тези думи я загледах и допълних:
-Така де.. едва ли ще ти е забавно с толкова папараци наоколо.. - след тези думи се засмях и допълних:
-Забелязах ги.. спокойно.. - след тези думи се изправих. Отидох до щанда на кафенето и си поръчах някаква напитна и когато си получих питието просто се върнах и отпих от него. Седнах на масата и допълних:
-Все пак.. май си някаква известна личност.. не е лесно - и след тези думи просто се отпуснах на стола си, като поставих ръце зад главата.

Погледнах го и казах:
-Така е.Кофти е по цял ден да те преследват и да те снимат,но се свиква.. -
усмихнах се и се огледах.Тези хора нямаше да ме оставят на мира.Понякога беше толкова изнервящо,че ми се искаше да ги замеря с нещо,но не можех.Сигурно щяха да
ме изкарат някоя психопатка или че имам психични отклонения.И щях да развия такива скоро ако продължавах да живея така.Определено ми трябваше нормален живот.Дори само за няколко дни.Някъде далеч от този град.На някое спокойно място,където никой
нямаше да ме разпознае.

Погледнах се и се изправих, като казах:
-Ами.. аз май ще си ходя.. - след това си изпуках вратът и допълних:
-Явно.. искаш да останеш на спокойствие, а аз ти преча.. - след това се усмихнах и допълних:
-Привличам вниманието, което не искаш да привличаш.. - след тези думи издишах и казах:
-Е.. Чао.. - отпих си от напитката. Оставих някаква банкнота и тръгнах към изхода..

Станах след него и казах:
-Просто се бях замислила за едни глупости.Остани.Пък и нали аз черпя.-усмихнах се.Взех парите от масата и му ги подадох.Извадих кредитната си карта и извиках сервитьорката.Подадох и я и тя отиде на някъде.Когато се върна ми се усмихна и ми я върна.
-Е,какво ти се прави?-попитах.

Погледнах я и казах:
-Сериозно ли? - след това се замислих и допълних:
-Много неща. Лети ми се със самолет, скача ми се с парашут, кара ми се кола.. всичко, което би вдигнало адреналина, но преди това.. бих се облякъл.. - и се усмихнах мило..

-Ти водиш.-казах и тръгнахме към асансьора.Влязохме,а вратите се затвориха.
Натиснах малкото копче и се усети как тръгна нагоре.Когато стигнахме врата се отвори и излязохме.Сега определено щях да се препека като някоя филийка.
Беше толкова топло навън.Жалко че не си бях взела слънчевите очила.Погледнах
Раян и зачаках да чуя какво ще каже.

Излязохме от кафенето се изкачихме до лобито на сградата. Излязохме отпред и на паркинга ме чакаше скромния ми мотор. Червен Триумф

Погледнах я и попитах:
-Ще идваш ли с мен или те е страх от мотори? - след тези думи се усмихнах и допълних:
-Така де.. отиваме до хотела, където съм отседнал, за да се преоблека.. - след тези думи я загледах любопитно и чаках отговор.

Мотор.Никога не се бях качвала на такова нещо.Беше си доста голям.Определено исках да разбера какво ще е чувството да се возя на мотор.
-Не бих пропуснала.-усмихнах се и се приближих към него.Той ми подаде една каска и аз я сложих.Седнах зад него и го прегърнах през корема.Определено страхът в мен напираше,но не исках да се отказвам.Затворих очи за момент и се оставих на момента.

Запалих мотора и двигателя му заръмжа под нас. Самото туловище завибрира, но това беше защото не беше от най новите. Обичах класическите автомобили и мотори. Да издава много звук независимо, дали може да достигне невероятна скорост. Потеглих бавно и когато вече се движехме по пътя вятъра вееше в нас и бобулечките се забиваха в тялото ми, но.. щях да си взема душ и всичко да се оправи. Гледах да не се движа много бързо, а и трафика беше доста голям по това време на денонощието. Спряхме на няколко червени светофара и накрая просто стигнахме пред хотела.

Когато пристигнахме пред хотела той спря и слязох.Махнах каската и му я подадох.
Разроших косата си.Не приличах на нищо.Направо си бях излязла от някой филм на ужасите.Как рая не беше избягал досега от мен.
-Ти водиш.-усмихнах се и тръгнах след него като някое кученце.Влязохме през голямата врата и се огледах.Беше хубаво вътре.Приличаше на някой дворец.Винаги така ги правеха хотелите.Колкото по-скъпо изглежда толкова по-добре беше за тях.Все някак трябваше да угодят на "звездите" в града.

След като влязохме в асансьора аз просто пъхнах ръце в джобовете си и зачаках да стигнем. Спряхме на единадесетия етаж и аз излязох пред нея. Стигнахме до една врата на която пишеше 1169. Отлючих с някаква карта и влязох, като се усмихнах и казах:
-Разполагай се. Идвам след малко - влязох в стаята си, като от там в банята. Съблякох се и се изкъпах на бързо, а накрая си избрах дрехи от гардероба. Докато се облека бях само по кърпа и вратата беше открехната, но едва ли беше любопитна за това.. Просто се облякох и излязох, като казах:
-Така вече е по-добре.. - и се усмихнах

Влязохме в апартамента,а аз седнах на дивана.Той влезе в банята за да се изкъпе.Реших да направя нещо с вида си и казах:
-Ей сега идвам.Излязох от стаята и отидох на рецепцията.Попитах рецепциониста дали има някакви магазини в хотела.След като ме упъти на къде отида тръгнах натам и скоро се озовах пред някакъв магазин.Влязох и започнах да разглеждам набързо.Взех някакви къси панталонки и един потник.Платих ги и отидох в съблекалнята да се преоблека.Оставих старите дрехи там и дръгнах по обратният път.Качих се в асансьора и не след дълго вече бях в хотелската стая.Той вече беше готов.Погледнах се в огледалото и се усмихнах леко.

Погледнах я и казах:
-Ами.. здравей.. отново.. - след което се засмях и допълних:
-Така де.. аз вече съм готов.. какво мислиш да правим? - след като зададох този въпрос се поясних:
-Така де.. имаш ли идеи.. аз съм много.. много скучен човек.. - и повдигнах любопитно едната си вежда.

Уби ме с този въпрос.беше намерил точният човек да попита.Ако той беше скуче тогава аз не знаех какво съм.Никога преди не се бях държала толкова свободно.Всичко ми беше по график и не можех да си позволя да правя такива неща.Може би и затова не знаех какво да предложа.
-Какво мислиш за някой клуб,пейнтбол,състезаване с коли?За последното се шегувам.-засмях се леко и го погледнах.
Определено не знаех какво да предложа.

Погледнах я и казах:
-Състезание с коли, а? - след това се засмях и допълних:
-Звучи интересно, но да знаеш, че в пейнтбола нямаш шанс.. - след тези думи я погледнах и допълних:
-Така де... впрочем.. не ми се ходи по клубове.. известен съм сред тях.. така че.. да.. ако можеш да шофираш... нямам нищо против..

-За жалост нямам книжка.-казах и го погледнах.
Сигурно щях да съм най-лошият шофьор на тази планета.Щях да избия толкова много хора.
-Иначе пейнтбола не мисля че ще ме биеш.-присвих леко очи.
Наистина бях добра в пейнтбола.С брат ми постоянно ходихме и той винаги губеше.
Не беше много добър в играта.Поне един в семейството го биваше в спорта.И това бях аз.

Погледнах я тъпо и казах:
-Виж.. в пейнтбола имаш шанс, колкото и в състезанието, но щом си толкова.. решена.. да пробваме.. - усмихнах се мило и допълних:
-Но после няма да ми се сърдиш, ако нямаш и шанс да ме победиш, нали? - след тези думи се почесах по главата и допълних:
-Защото съм много... много опасен тип!

-Бла,бла!Да те видим.-казах и тръгнах към вратата.Отворих я и излязох пред стаята чакайки Раян.Викнах асансьора и влязох вътре.Той се присъедини и слязохме на партера.Тръгнахме към изхода и след около минута вече бяхме извън хотела.
На какво ли щях да се возя този път.Чудех се.Изглеждаше че Раян си падаше по екстремните спортове и по самоубийствата с коли.

Вървях заедно с момичето и когато излязохме аз просто се усмихнах и казах:
-Е.. явно превозът ни е тук.. - след тези думи и заобиколих колата, като влязох в нея и попитах:
-Ще влизаш ли? - и я зачаках, а докато правех това просто запалих двигателя и си пуснах музика.. Колата си беше истинска красавица. Dodge Challenger от 70,а музиката.. просто нямаше как да не я опиша с перфектната комбинация за превозното средство. Сам и Дейв звучаха невероятно през тонколоните..

» Преди 1 година на Хаваите
» St. Valentine's day, преди няколко дни.
» Преди 1 месец - Лос Анджелис
» Лос Анджелис - преди 5 дни.
» Ел Ей, преди един ден.