Бар "The Dome"

След като избягах от хотела отидох в друг бар. Още се чувствах малко гадно, че зарязах момчето така, но той не беше за мен.
Не ми се пребираше у нас. Влязох в първия бар, който видях. Беше шумно и...пълно както можеше да се очаква. Настаних се на единственото свободно сапаре. Извадих телефона и дълго се чудех, на кого да се обадя. Повечето ми приятелки сега бяха извън града. Надявах се все пак да видя някой познат или непознат, някой, с когото да поговорим, някой, който да ме разведри малко.

Всичко се обърка толкова бързо.В един момент имах любимото момиче и всичко беше наред,а сега се разхождах из града,опитвайки се да я забравя и да намеря забавление.
Попаднах на един хубав бар,който май беше нов.Не го бях вждал до сега и ми беше интересно да видя какво предлагат в него.Дори и да знаех,че мога да си навлека още неприятности,аз влязох вътре и започнах да се оглеждам за свободни маси.Оказа се,че има само един единствен свободен стол,и той беше до едно момиче.Приближих се към нея,и се усмихнах,когато тя вдигна главата си за да ме погледне.
-Мястото до вас свободно ли е? - попитах я аз.

-Аз съм Нейт,приятно ми е Алисън! - усмихнах се аз и започнах нервно да потропвам по масата.Какво щеше да си помисли онова момиче,което оставих с една тъпа бележка.
Наместих се на стола и огледах бара.Беше доста претъпкан и създаваше впечатление,че има някакво парти,и всички тези хора са нарочно поканени,но явно не беше така.Дойде някакво подобие на сервитьорка,аз 'и се усмихнах престорено и си поръчах една бира.Не исках да избързвам втори път и да се напивам като свиня.Знаех какво бях причинил на онова момиче,и не исках да се повтаря,поне не за сега.
-От тук ли си? - попитах Алисън и погледнах в очите 'и.

-От Ню Йорк съм! - отговорих аз.Не ми се говореше много за миналото ми,но нямах нищо против да споделя една част с нея. - Реших да се преместя,не защото имах огромна мечта,а просто защото родителите ми ме притискаха.Казваха ми с кого да се срещам и какво да правя,след като завърша.Вероятно мечтата ми е била да се разкарам от тях и да живея спокойно.След като баща ми влезе в затвора,майка ми нямаше никакъв избор и ме пусна да замина. - обесних набързо аз и отпих една глъдка от бирата си. - Каква е твоята история? - попитах я,но после побързах да добавя. - Ако ти се разказва,може да ми разкажеш... - знаех,че може да не 'и е приятно и затова се застраховах.

Замислих се над въпроса 'и.Технически за сега само учех,и не работех нищо,но и не знаех какво ще работя след като завърша.
-Все още уча! - отговорих простичко и отпих още една глъдка от бирата. - Ами ти с какво се занимаваш? - попитах.Вероятно се занимава с пеене или с филми,но не бях сигурен,затова исках да разбера,кое от двете неща е избрала.Лично на мен повече ми харесваше актьорското майсторство.
Допих бирата си и изчаках жалкото подобие на сервитьорка да дойде.Направих 'и знак да се приближи.Поръчах още една бира и се настаних на мястото си.

Надявах се някой път да ми изпее нещо,но сигурно няма да имам такава възможност.Просто вдигнах рамене и отпих от питието си.
Не знах какво да я попитам,защото наистина не ми бяха нужни повече думи за да разбера,че е свястна.Беше печена и определено мой тип момиче.Чудех се само да ли е свободна.
-Ти имаш ли си гадже? - попитах я аз и се опитах да добия по - небрежен вид,дори и да ми пукаше. - Питам просто защото ми е интересно,кой глупак не е с теб сега... - това беше наистина конфузно.Какво ми стана.Изчервих се и се извъртях за да огледам отново бара,и да оправя малко вида си.

-Ами,момичето в което бях влюбен ме заряза...и сега ми е трудно да свикна,но определено ми минава! - отговорих аз и повдигнах веждите си.
Не исках да я занимавам със своята скучна история,и вероятно ще си помисли,че никой не ме иска,особено ако е чела блога на онази Клюкарка,която много ме дразни.Не исках да давам поводи да ми се подиграват.Това,че момичетата не искат да са с мен повече от една нощ не е много голяма загуба.Така излизат,кои са истинските.А дори с Елизабет не съм имал и една нощ.
Беше ми скучно да стоя и да разговарям с нея на обичайните тъпи теми.Разбира се,тя ги правеше интересни,но имах чувството,че ако продължавам да я разпитвам обичайните неща,ще ме прати по дяволите и ще ме причисли към останалите идиоти,които са били с нея.
-Можеш ли са танцуваш? - засмях се аз.Все пак какво е певица,която не може да танцува. - Би ли танцувала с мен? - зададох въпроса си,а тя ме погледна косо. - Само един танц,обещавам! - засмях се и допих бирата си.