Бар "The Dome"

След като избягах от хотела отидох в друг бар. Още се чувствах малко гадно, че зарязах момчето така, но той не беше за мен.
Не ми се пребираше у нас. Влязох в първия бар, който видях. Беше шумно и...пълно както можеше да се очаква. Настаних се на единственото свободно сапаре. Извадих телефона и дълго се чудех, на кого да се обадя. Повечето ми приятелки сега бяха извън града. Надявах се все пак да видя някой познат или непознат, някой, с когото да поговорим, някой, който да ме разведри малко.

Всичко се обърка толкова бързо.В един момент имах любимото момиче и всичко беше наред,а сега се разхождах из града,опитвайки се да я забравя и да намеря забавление.
Попаднах на един хубав бар,който май беше нов.Не го бях вждал до сега и ми беше интересно да видя какво предлагат в него.Дори и да знаех,че мога да си навлека още неприятности,аз влязох вътре и започнах да се оглеждам за свободни маси.Оказа се,че има само един единствен свободен стол,и той беше до едно момиче.Приближих се към нея,и се усмихнах,когато тя вдигна главата си за да ме погледне.
-Мястото до вас свободно ли е? - попитах я аз.

-Аз съм Нейт,приятно ми е Алисън! - усмихнах се аз и започнах нервно да потропвам по масата.Какво щеше да си помисли онова момиче,което оставих с една тъпа бележка.
Наместих се на стола и огледах бара.Беше доста претъпкан и създаваше впечатление,че има някакво парти,и всички тези хора са нарочно поканени,но явно не беше така.Дойде някакво подобие на сервитьорка,аз 'и се усмихнах престорено и си поръчах една бира.Не исках да избързвам втори път и да се напивам като свиня.Знаех какво бях причинил на онова момиче,и не исках да се повтаря,поне не за сега.
-От тук ли си? - попитах Алисън и погледнах в очите 'и.

-От Ню Йорк съм! - отговорих аз.Не ми се говореше много за миналото ми,но нямах нищо против да споделя една част с нея. - Реших да се преместя,не защото имах огромна мечта,а просто защото родителите ми ме притискаха.Казваха ми с кого да се срещам и какво да правя,след като завърша.Вероятно мечтата ми е била да се разкарам от тях и да живея спокойно.След като баща ми влезе в затвора,майка ми нямаше никакъв избор и ме пусна да замина. - обесних набързо аз и отпих една глъдка от бирата си. - Каква е твоята история? - попитах я,но после побързах да добавя. - Ако ти се разказва,може да ми разкажеш... - знаех,че може да не 'и е приятно и затова се застраховах.

Замислих се над въпроса 'и.Технически за сега само учех,и не работех нищо,но и не знаех какво ще работя след като завърша.
-Все още уча! - отговорих простичко и отпих още една глъдка от бирата. - Ами ти с какво се занимаваш? - попитах.Вероятно се занимава с пеене или с филми,но не бях сигурен,затова исках да разбера,кое от двете неща е избрала.Лично на мен повече ми харесваше актьорското майсторство.
Допих бирата си и изчаках жалкото подобие на сервитьорка да дойде.Направих 'и знак да се приближи.Поръчах още една бира и се настаних на мястото си.

Надявах се някой път да ми изпее нещо,но сигурно няма да имам такава възможност.Просто вдигнах рамене и отпих от питието си.
Не знах какво да я попитам,защото наистина не ми бяха нужни повече думи за да разбера,че е свястна.Беше печена и определено мой тип момиче.Чудех се само да ли е свободна.
-Ти имаш ли си гадже? - попитах я аз и се опитах да добия по - небрежен вид,дори и да ми пукаше. - Питам просто защото ми е интересно,кой глупак не е с теб сега... - това беше наистина конфузно.Какво ми стана.Изчервих се и се извъртях за да огледам отново бара,и да оправя малко вида си.

-Ами,момичето в което бях влюбен ме заряза...и сега ми е трудно да свикна,но определено ми минава! - отговорих аз и повдигнах веждите си.
Не исках да я занимавам със своята скучна история,и вероятно ще си помисли,че никой не ме иска,особено ако е чела блога на онази Клюкарка,която много ме дразни.Не исках да давам поводи да ми се подиграват.Това,че момичетата не искат да са с мен повече от една нощ не е много голяма загуба.Така излизат,кои са истинските.А дори с Елизабет не съм имал и една нощ.
Беше ми скучно да стоя и да разговарям с нея на обичайните тъпи теми.Разбира се,тя ги правеше интересни,но имах чувството,че ако продължавам да я разпитвам обичайните неща,ще ме прати по дяволите и ще ме причисли към останалите идиоти,които са били с нея.
-Можеш ли са танцуваш? - засмях се аз.Все пак какво е певица,която не може да танцува. - Би ли танцувала с мен? - зададох въпроса си,а тя ме погледна косо. - Само един танц,обещавам! - засмях се и допих бирата си.

Тя се съгласи и аз радостно я поведох към дансинга.След малко стигнахме и започнахме да се поклащаме в такт с песента.Беше приятна песен.Тя сложи ръце на раменете ми.Изчервих се леко и се усмихнах.
-Наистина,танцуваш по - добре от всички момичета,които съм виждал да танцуват! - засмях се и сложих ръцете си на кръста 'и.Потръпнах при допира.Кожата 'и беше доста мека и приятна.Песента свърши и започна нова по - хубава от предишната,но все пак по - бавна.
Танцувахме така около половин час,накрая се изморих и се върнах на мястото си,доволно пиейки още една чаша бира.Това беше доста добре за мен,все още не се бях замаял и можех да виждам,чувам и чувствам страхотно.

Замислих се.Може би този въпрос щеше да има доста интересен отговор преди няколко часа,но сега мислех съвсем различно.
-Когато ти разбият сърцето,това е единственото нещо,което те интересува... - започнах в началото леко несигурно. - Но да си призная,сега се чуствам добре в твоята компания,и ако се стигне до секс... - замълчах за момент. - На сутринта ще съм до теб... - знаех,че звуча ужасно тъпо и много ще ми е трудно да я допусна до себе си,но за това време,тя наистина ми се издигна много в очите. - Сигурно ти звучи много тъпо. - предположих аз и вдигнах рамене. - Веднъж споделих чувствата си,и пострадах... - свих главата си и се загледах в краката си.

И след като ми каза,че няма да ме нарани,тя ме целуна.Интересното беше,че всеки път нещата се развиваха по еднакъв начин,но този път ми се стори по - хубаво и по - интересно от всички пъти.
Тя се отдръпна от мен и започна да се извинява.Усмихнах 'и се мило и се приближих до нея.
-Все още не съм сигурен,какво чувствам,но определено много ми хареса тази целувка.И мога спокойно да ти кажа,че и аз няма да те нараня...пука ми за теб.За никоя до сега не ми е пукало така,както за теб.Дори и да те познавам от няколко часа,аз те чувствам по - близка от всички момичета,с които съм бил,независимо за колко време. - усмихнах се чаровно и я целунах страстно.

Двамата спряхме да се целуваме,понеже не искахме да си навличаше неприятности заради Клюкарката,не ми пукаше особено,но не исках да тя се чувства зле,заради мен.
Нямах представа,дали иска да продължим нататък,или просто да спрем след целувката.Хванах ръката 'и и се усмихнах.
-Караш ме да се чувствам наистина страхотно! - споделих аз и се усмихнах. - Ти си чудесна,но се питах дали днес ще стигнем до повече от целуване,и какво точно беше целуването? - интересно ми беше,дали беше просто заради хубавите думи,които си казахме преди това,или бе начало на едно ново приятелство,и защо не повече от приятелство.Започнах да галя ръката 'и и да се усмихвам.

Това беше най - доброто предложение за вечерта,но все още не бях сигурен,дали съм готов да бъда с друга,освен с Елизабет.Може би тя беше истинската?
Не.Определено не.Щом тя не искаше да е тук с мен,а ми би шута,значи за нея съм мъртъв.Това беше края на мен и Елизабет.Не исках да се сещам за нея,защото ми ставаше гадно.
Кимнах бодро към Алисън.
-Хайде,искаш ли да дойдеш у нас? - попитах я и се засмях.Двамата излязохме от бара и се качихме в едно такси. - Следваща спирка - дома ми! - усмихнах се и я целунах с език.

Бях толкова разстроена след рождения ден на Линдзи. Исках някъде да се напия за пръв път и да не мисля за никой друг. Живота ми беше толкова скапан.. Защо трябваше Тейлър да се появява в него и да го скапе още повече. Отидох в близкото заведение и седнах на бара.
- Една водка, моля..
Никога до сега не бях писал истински. Само на коктейли или нещо такова. За мен това беше нещо ново, но щом можеше да ми помогне да забравя за момент проблемите си, значи щеше да ми помогне. Барманът ми сипа. Грабнах чашата и я изпих на екс.
- Още едно..- казах аз.
- Лош ден?- Повдигна вежди той.
- О нямаш си и представа...
Надигнах и втората чашка.