Бар "The Dome"

Пристигнахме ..аз седнах на мястото си и зачах да започнат. Свиреха прекрасни песни..След 15 минути обаче започна любимата ми песен на Jonas и Ник ме поздрави с нея. Почувствах се толкова..незнам как да го опиша с думи. Сякаш цял живот познавах го позанвах но това не беше така познавахме се едва от 3/4 дена. Когато свърши концерта отидох при него зад сцената.
-Благодаря много ме зарадва..беше прекрасно.-прегърнах го и го целунах.
След като мина всичко с Ник се прибрахме вкъщи.

След като предната вечер с Джон си бяхме пийнали ставането на другия ден беше едно от най-трудните неща,които някога бях правил.Едвам се надигнах от леглото,почесах се зад врата и последва доста продължително прозяване.Чакаше ме нощна смяна в бара..не ги обичах особено,обикновено тогава имаше най-много сбивания и тем подобни,но вече бях свикнал и не го приемах на сърце.
Облякох една черна тениска и тъмни дънки,оформих небрежно косата си,взех коженото си яке и се отправих към бара.След минути пристигнах и поех смяната си.Всичко беше както обикновено,даже бих казал че нямаше много хора.Сигурно вече беше около 00 часа и на бара се настани една русокоска.Учудващо беше сама.
Отидох при нея за да взема поръчката й.

Гледах мноого внимателно как се е заиграла с маслинката и просто за миг си представих как се заиграва така с една част от тялото ми.Ох..отново перверзията ме обзе..
-Хм..ето ме.-усмихнах се доволно и си налях чаша с уиски и отново се върнах при нея.За щастие нямаше много хора на бара,а и казах на колегата ми да ги поема за малко.Все пак можех ли да не обърна внимание на..на русокоската.
-Виждаш ли какви жертви правя за теб..изоставих редовните си клиенти,но пък си заслужава.-погледнах я миличко.Добре де..свалях я..апф.Какво можех да направя..беше сама,прекалено секси и тази маслинка..Ъх..
-Май..маслинката ти хареса?-подкачих я и се усмихнах отново като отпих доста голямо количество от уискито в чашата си.

Хаха,определено за маслинката беше права.Още не можех да отделя поглед от устните й,а вече започвах да изглеждам като пълен идиот.
-Аз ли..аз съм тук от 2 години.-Усмихнах се.-Е..как ще ме видиш?Не е като да работя тук от година,че даже и две..нее...-поклатих глава и се засмях.
-Дийн.Дийн Уинчестър.-казах самодоволно и подадох ръката си за да се здрависаме
-А,вие русокоске сте?-попитах като повдигах вежди и все още я гледах така миличко.Беше адски сладка,а и определено имаше чувство за хумор,едно от малкото такива момичета.
-Не си ме улучвала на смяна?От отдавна ли идваш тук?-попитах и изпих уискито си като си налях ново

-Ау,май някой купонясва яката,а?-попитах я и се засмях
-Аз нямам много време за такива работи..ако го направя ще спя до вечерта и пак ще съм на смяна тук.Освен ако няма много работа мога да си позволя да се разсея..както сега например.-смигнах й и отпих от уискито си.Шефът щеше да ме убие,ако разбереше че му пия от уискито ама какво пък..и без това ме беше закотвил тук..а и аз бях..любител на алкохола.
-Серина.Хубаво име.-усмихнах се
-Е,вече ще се оглеждам всяка вечер за теб.-усмихнах се доволно-Такова лице не се забравя.-погледнах я невинно и за миг Бил ме извика,защото някакво момиче притендирало аз да му направя коктейла.
-Една секунда..-казах на Серина и отидох при другото момиче,което беше пияно до козирката и крещеше,че иска да спи с мен.Прекрасно..трябваше да се обадя на охраната.След като изяснихме всичко се върнах отново при Серина.
-Мдам..и такива неща се случват..-повдигнах рамене усмихвайки се

-Е,не чак толкова често.Не съм чак такъв магнит за жените.Вярно,че съм сладък..-подмсихнах се-и скромен както виждаш.-засмях се и се загледах в нея.Лицето й беше доста красиво.За тялото не знам...не можех да я видя добре,но бях сигурен,че и то е перфектно.Да не би Бог да ми бе изпратил ангел?!Хахаха..
-Само внимавай и ти да не започнеш да крещиш,че искаш да спиш с мен,защото не знам дали тогава ще мога да ти откажа.-засмях се и я погледнах палаво.
На бара се настаниха някакви глупаци,които не спираха да досаждат на някакво момиче,което очевидно не искаше да е с тях.
Приближих се към момичето и попитах дали има проблем,но двамцата се намесиха като казаха да не се меся и че съм бил ръб?!АЗ РЪБ?!Е..вече прекрачиха границата.Никой не можеше да ме нарича ръб,аз да не бях Робърт Патинсън..
Излязох пред парплота и им ударих по един юмрук в лицата,а те побягнаха като палета.Пхах..кретени.Тъпото беше,че всичко се случи пред Серина,но не понасях да ме наричат ръб,а и тъкмо отървах онова момиче от тях.
Върнах се зад бара и отново бях срещу Серина.
-Хъх..и това се случва.-засмях се и леко раздвижих пръстите на едната си ръка.

На мен изобщо не ми беше проблем,че всички ни снимаха,но явно на за нея беше проблем.Докато се осъзная бяхме хванати за ръце и тичахме на някъде извън бара.След като се отдалечихме достатъчно се спрях и я погледнах.
-Ъъм къде отиваме?
Попитах и повдигнах любопитно вежди.Не че ме бъркаше де.Виж я ти..можела и на токчета да бяга.Всъщност едва сега успях да я поогледам по-обстойно.Стройна и дълги крака..мм..Мръсните мисли веднага навлязоха в съзнанието ми.
-И между другото защо избягахме така?
Засмях се,а в следващият момент осъзнах колко светкавици на апарати щракаха,а обективите бяха насочени към нас.

Разхождах се безцелно и търсех някакъв мотел, в който да отседна за няколко дни, но единственото, което привлече погледа ми, беше някакъв бар. Без да се замислям влязох в него, като се настаних на един висок стол на бара и пуснах сака си на земята. Нямаше какво да правя, нямаше при кого да отида ... следователно, нямаше и защо да бързам. Бармана ми се усмихна и започна да ме предразполага към разговор, но аз просто си поръчах един "Манхатан" и го помолих възможно най-учтиво да ме остави на спокойствие. Принципно бях много разговорлива и обичах компанията на другите, а и много рядко казвах на някой да ме остави намира, но сега чувствах, че главата ми ще се пръсне направо. Изпих половината от съдържанието на чашата си без да си поема дъх и усетих как питието се изля надолу и затопли гърлото ми. Може би, отстрани изглеждаше грозно, младо момиче да пие по този начин само в някакъв бар, но просто не се сещах за нещо друго, което мое да направя сега. След като реших, да спра да се натягам и да оставя нещата сами да се оправят, както правех винаги ... естествено не помагаше, но все пак ... та, обърнах се към оживената част на заведението и започнах бавно да оглеждам хората.

Както си седях спокойно, до мен седна някакво момиче. Огледах я изпитателно от горе до долу и накрая се появи една одобрителна усмивка на лицето ми. Надявах се да не види как я зяпах, но обувките й привлякоха веднага вниманието ми. Сетих се как бях зарязала целия си гардероб вкъщи и бях тръгнала само с кецовете на краката си, но се опитах да не мисля за подобни глупости, защото това беше най-малкия ми проблем.
Момичето се обърна към мен и ми заговори, а аз й отвърнах с топла усмивка. Странно защо, но не ме подразни, както беше станало с бармана. Замислих се над думите й, а после погледнах питието си, като го довърших и махнах на бармана, за да ми донесе много.
- С толкова много алкохол ... най-много да убия себе си - казах весело и я погледнах, като се надявах да долови шегата ми - Ами ти?
Супер ... това беше най-тъпото нещо, което можех да я попитам, но бях толкова блокирала, а определено исках да продължа разговора по някакъв начин.

Гледах я и се подсмихавах, защото отлично знаех за какво ми говореше. Не че не харесвах името си, но звучеше прекалено изискано, а да не говорим, че хич не ми отиваше. Шарлийн ... звучеше ми като име на някоя надута лелка, но за щастие никой вече не ме наричаше така, а и аз не се представях така, освен в определени случай, когато все още успявах да се държа като дама.
- Чарли - казах весело и протегнах ръката си, но не можах да сдържа любопитството си и преди да успея да се осъзная, се чух как вече я питам - а от къде идва това Уейн?

Името и бе Чарли.
- Приятно ми е! - казах аз веднага след като се представи.
- Ам, Уейн е фамилията ми. - казах и се засмях. - Просто не можах да намеря име, което да ми хареса повече от Уейн, така че .. Уейн.
Уискито, което си бях поръчала вече бе пред мен, а аз не бях забелязала. Вятър ме вееше на бял кон мен, но никога не си го признавах. Взех чашата и леко я надигнах, като отпих една малка глътка и погледнах към новата си позната, след което и се усмихнах тясно и реших да продължа разговора.
- Не съм те виждала наоколо.. Нова ли си, или просто не обичаш да излизаш? .. - казах аз със риска да сбъркам и да стана за смях пред Чарли.

Веднага се засмях на думите й. Нямаше начин да се свъртя на едно място, камо ли ако пък е затворено. Дори не обичах да спя вкъщи, защото рядко се прибирах, Е ... все пак не исках да я отблъсна още от сега с поведението си, затова щях да измисля нещо, което да я задоволи като отговор, но все пак да не прекалявам с информацията. Понякога ставах ужасно досадна, когато се отпуснех пред другите и започнах да говоря. Мозъкът ми ми казваше "Спри се бе", но устните не чуваха командата му, а продължаваха да се движат и да се движат.
- Всъщност ... дойдох преди няколко часа - казах весело и погледнах към изхода - имам предвид в глада - уточних веднага смеейки се, защото можеше да си помисли, че съм прекарала 2 часа сама в бара, като се наливам с алкохол - но принципно обожавам да излизам. Много малко се нещата, които могат да ме накарат да си остана у дома за по-дълго.
Под по-дълго имах предвид повече от нужното време за сън, къпане и закуска.