Cavalli club

Реших малко да се позабавлявам една вечер.Беше ми писнало да си седя в нас.Пък и честно казано исках да се видя на корицата на някое списание.
Реших да отида в Cavalli Club.Там беше жестоко,и ставаха най-големите купони.Наконтих се и шофьора дойде да ме вземе.Когато пристигнахме беше претъпкано с хора.Охраната ги разбута за да мога да мина.
Когато влязох отидох на бара и си взех една маргарита.

Писна ми да се размотавам насам-натам из улиците и отидох да видя дали няма някой познат в Клуба. Прекарвах тук голяма част от времето си и познавах почти всички. Когато влязох в заведението нямаше много хора. Мярнах няколко познати лица в далечината, но не ми бяха чак толкова близки че да се натреса на масите им. Седнах на бара и поръчах едно двойно уиски с много лед. Бармана взе една бутилка от рафта и започна да мери 100 грама. Огледах се и видях че на бара стоят две момичета, което изглежда леко самотни. Отидох до тях и ги заговорих:
- Нима красавици като вас са сами???
Те се обърнаха и ме погледнаха въпросително. В това време бармана донесе уискито ми и аз отпих голяма глътка.

Момичето което стоеше по близо до мен ме заговори, а другото стоеше настрана сякаш засегната от комплимента...
- Заговорих те защото ми се стори позната... Да те черпя едно питие- учтиво попитах аз. - Да не работиш като певица, модел или...
- Актриса - прекъсна ме тя.
- какво съвпадение и аз. Кристофър, приятно ми е - представих се аз.

Виктор Кревйър...Както ви казах и по-рано, той беше от хората, които си живееха живота на гърба на другите и обикновено този факт не им човъркаше съвестта, така че му беше все едно дали някой го плюеше заради това или пък му се възхищаваше на големия акъл...Беше безделник, доставящ си дребни, вредни удоволствие, заобиколен от жени (ами, нормално, нали е сводник, друго не мога да очаквам) и фрашкан с парите на мамичка и полу братчето си Кристофър...Въпреки всичките му лоши черти, а съм изредила едва една тридесет и четвърта от тях, мога да заключа, че Вики е добра душа с не много натрапчиво, но забележимо присъствие...
Кракът му стъпи на територията на клуба и в този момент всичко му се стори така по-оживено, отколкото изглеждаше от вън, че нямаше как да се откаже тази вечер от забавления тук.Както всеки път, цигарите бяха в десния джоб на коженото му яке, запалката в левия, а белите прахчета и вредните хапчета в задните джобове на тесните му джинси...Беше върха...Поне за сега, нали?Запроправи си път през тълпата. Кристофър не можа да остане незабелязан от полезрението на Виктор..Бившия затворник се запъти към него. Оу, имаше си и дама...Време беше да го завари с жена и преди да си помислите, това не означава, че го е заварвал с мъже...
Мина покрай Крис и го тупна почти леко по гръбчето, достатъчно, че да му изкара въздуха и така да покаже привързаност.
-Малко братче, Крис...-мазно, мазно го поздрави Виктор и седна от другата страна на тъмнокосата.-Здравейй, лейди на Крис...

Е не е реалност, че от всички идиоти в града в бара цъвна брат ми. Как ми лазеше по нервите след като излезе на свобода. Мина покрай мен, потупа ме по рамото и натика задника си от другата страна на Елизабет, като ми пращаше доста странни погледи.
- Елизабет, това е Мистър Прелюбодейник - брат ми Виктор - представих го аз и мазна усмивка се появи на лицето му. Елизабет му подаде ръка да се здрависат, а Вики я пое и я целуна. Тя леко се изерви, а той продължаваше с неговата мазна муцуна, която отдавна трябваше да разбия.

Противно на очакванията на брат си, Вик не целуна ръката й..Само се здрависа не особено нежничко с Елизабет и пусна прелестната си 24-ри каратова усмивка, която всички харесваха, поне повечето, които не знаеха какво копеле се крие зад нея..Лошото е, че много хора знаеха и Кристофър нямаше да пропусне да го издаде..Но пък, Ели, така щеше да си я нарича поне на ум, защото щеше да й забрави името иначе (Елизабет е много дълго за неговото малко мозъче), може би харесваше много лоши момчета, а Вик определено спадаше към тези много, много лоши момчета, които заслужават отново да влязат в пандиза..Самичък си беше казал, че ако го вкарат в затвора, то този път ще е заради педофилия..Нямаше за какво друго да е..
Обърна се към бармана и го повика с ръка набързо..Досадника се затътри към тях непохватно, с което просто издразни супер яко Виктор и почти не го накара да го хване за яката и да го залепи за барплота..
-Абсент..
-Не предлагаме, господине.-отговори нехайно бармана..
-Вече предлагате!-изсъска Виктор и му подаде няколко по-едри банкноти, в замяна на които получи супер алкохолното си питие..Помнеше натрапчивия горчив вкус на тази зелена течност.Извърна се към брат си.-Не мога да повярвам, че на мама момчето е излязло толкова късно по заведенията..
Погледа му попадаше по тялото на Елизабет..Не беше лоша, хващаше окото и Виктор имаше намерения да я вземе за известно време от малкото си братче..

Реших да отида накъде да се поразвеселя..Бях съвсем нова и не познавах много добре града попаднах на един клуб "Cavalli"
Влязох вътре..беше хубаво местенце..Видях една компания и реших да отида да се запозная с някой
-Задравейте-поздравих ги и си поръчах едно уиски.
-Как сте?

- Мерси - мазно отвърнах аз.
Допих на екс остатъка от уискито си и си поръчах още едно.
Извадих една цигара от кутията в джоба ми, запалих я и дръпнах дълбоко. В това време се появи едно момиче и седна при нас.
- Здрасти - поздравих я аз. - Ние сме добре. Ами ти?
- Елизабет, искаш ли да отидем в онова сепаре? - попитах аз и плъзнах пръсти по бедрото й.

Елизабет и Кристофър не се подвоумиха да изоставят Виктор, но за него не
беше хич голяма загуба..Беше му малко жал за мадамата, но в общи линии
факта, че се отърваваше от брат си му липсваше най-много..Ее, сега кой
щеше да дразни сега?На кой щеше да се подиграва и кой щеше да му хвърля
злобни погледи?Мм, все щеше да си намери жертва..Неговата заядлавост не
спеше нито нюха му за непредвидени свалки..Кристофър тъкмо напусна бара с
тъмнокоска, когато на Вик му се отвори парашутчето..
Отпи лека
глътка от абсента и реши, че ще го смени с друго питие, нищо че плати
бая якичко за някакви си нищожни двеста грама силна спиртна
напитка..Трябваше да си поръча нещо по-леко, за да не отцепи преди да е
разбрал името й..
-Бих казал идеално.-засмя се Виктор и кимна към мястото до себе си..
Не
му се искаше да я гледа как стърчи така, предпочиташе я седнала, но кой
го питаше?Май трябваше да се абстрахира от садистичната си сутеньорска
психика, която почна да се проявява много открито..
-Нямаш нищо против да ми правиш малко компания, нали?-подсмихна се Виктор..
Беше красива русокоса жена с добре изваяно тяло и красиви очи..Външност достойна за мадама, слязла от корицата на Плейбой..